Решение № 115 от 23.02.2022, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. Горна О., 23.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Еманоел В. Вардаров при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова като разгледа докладваното от Еманоел В. Вардаров Гражданско дело № 20214120101359 по описа за 2021 година

Предявени искове по реда на чл.422 от ГПК ввр. чл.415 от ГПК относно установяване на вземане по: чл.430 от ТЗ ввр. чл.286 от ТЗ ввр. чл.79 ал.1 ввр. чл.240 от ЗЗД ввр. чл.9 от ЗПК, чл.92 от ЗЗД ввр. чл.19 от ЗПК, чл.86 от ЗЗД ввр. чл.33 от ЗПК.

Ищецът „Юробанк България”АД с ЕИК:**** (чрез адв.С. Г.З. от САК ) твърди в исковата молба, че между „Юробанк България”АД(кредитор) и Б. Д. Ф.(М.)(кредитополучател) бил сключен Договор№FL880704/08.11.2017г. за потребителски кредит . По силата на чл.1 от този договор банката предоставила на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 4245.00лв. за пълно предсрочно погасяване на задълженията по Договор№CL189922/22.10.2014г. за потребителски кредит, сключен между Банката и Б. Д. Ф.(М.) - кредитополучател и картодържател на карта МК5411963178688017 и МК5411963158996018, срещу което кредитополучателят се задължил да върне отпуснатия му кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и условията, уговорени с договора. Към договора за кредит бил подписан и погасителен план. представляващ неразделна част към договора съгласно чл.7 от него. С този погасителен план и в съответствие с клаузите по договора страните установили параметрите, отнасящи се до размера на предоставената главница, началото на усвояване на кредита, края за издължаването му. размера на погасителните вноски, техния брой и падежи. Кредитополучателят усвоил предоставения му кредит в размер на 4245.00лв. - банково бордеро№8682511/08.11.2017г. Така било възникнало облигационно отношение, основано на процесния договор. Във връзка с бъдещия кредит са съществували преддоговорни отношения, в рамките на които ответницата-кредитоискател с молба поискала отпускане на потребителски кредит в размер на 4230.00лв. за срок от 84 месеца. С чл.7 ал.1 и чл. 8 от договора страните се договорили отпуснатият кредит да бъде погасяван на месечни вноски, съгласно погасителния план. плащани в брой до 08 число на месеца. Въпреки установените клаузи между страните, от 08.03.2019г. било преустановено редовното погасяването на кредита съобразно условията, уговорени в чл.7 и чл. 8 от договора. Съгласно чл.14 от 1 процесния договор за банков кредит при непогасяване изцяло или отчасти на която и да е вноска от главницата или лихвата по кредита, банката-ищец има правото да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем. На това основание и поради неплащане на дължима по договора вноска№17 с падеж 08.04.2019г. и вноска№18 с падеж 08.05.2019г., съгласно изготвения към договора погасителен план, на 28.01.2020г., съобразно чл.18 от договора, банката обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем, за което кредитополучателя било изрично уведомен чрез уведомление за предсрочна изискуемост. връчено му чрез ЧСИ М.Г. с рег.№730 и с район на действие ВТОС по посоченият в договора за банков кредит адрес, както и по постоянен и настоящ адрес, след извършена справка в НБД“Население“ при условията на чл.47 от ГПК. Извършена бил и справка НОИ за трудов договор, но лицето не работело, поради което връчването по месторабота не можело да бъде извършено. С оглед на тези обстоятелства, предсрочната изискуемост на вземането на банката за пълния размер на кредита настъпила на 28.01.2020г. - датата на връчване на кредитополучателя Б. Д. Ф.(М.) на уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, инкорпориращо волеизявлението на кредитора “Юробанк България"АД. ГОP C по ч.гр.дело№1465/2020г. издал Заповед№176/30.09.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и изп.лист срещу ответницата. Съдът разпоредил длъжникът Б. Д. Ф.(М.) да заплати на „Юробанк България”АД: сумата 3606.29лв., представляваща неиздължена главница по Договор№FL880704/08.11.2017г. за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.9.2020г. до окончателното и изплащане; сумата 276.74лв., представляваща възнаградителна лихва за периода: от 08.04.2019г.-28.01.2020г.; сумата 77.09лв., представляваща мораторна лихва за периода: 08.05.2019г.-12.03.2020г.; сумата 197.39лв., представляваща мораторна лихва за периода: 14.05.2020г.-15.09.2020г.; сумата 31.55лв., представляваща начислени такси за периода: 08.04.2019г.-15.09.2020г.; сумата 535.72лв. - направените разноски по заповедното производство. На основание издадения изпълнителен титул и за събиране на присъдените ни суми беше образувано изп.дело№484/2020г. при ЧСИ М.Г. с рег.№730 и с район на действие ВТОС. В хода па действията по уведомяване на длъжника същата не била открита и издадената заповед за изпълнение и поканата за доброволно изпълнение по чл.428 от ГПК били връчени по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. На основание чл.422 от ГПК ввр. чл.415 ал.1 т.2 ввр. ал.3 от ГПК с разпореждане по ч.гр.дело№1465/2020г. ГОРС указал на заявителя, че може да предяви настоящия установителен иск срещу ответницата Б. Д. Ф.(М.). Предявени са искове по реда на чл.422 ввр. чл.415 от ГПК относно съществуване на вземане по: чл.79 ал.1 ввр. чл.240 от ЗЗД ввр. чл.9 от ЗПК, чл.86 от ЗЗД ввр. чл.33 от ЗПК, по издадените Заповед№176/30.09.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и изп.лист по ч.гр.дело№1465/2020г. на ГОРС за: сумата 3606.29лв., представляваща неиздължена главница по

Договор№FL880704/08.11.2017г. за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.9.2020г. до окончателното и изплащане; сумата 276.74лв., представляваща възнаградителна лихва за периода: от 08.04.2019г.-28.01.2020г.; сумата 77.09лв., представляваща мораторна лихва за периода: 08.05.2019г.-12.03.2020г.; сумата 197.39лв., представляваща мораторна лихва за периода: 14.05.2020г.-15.09.2020г.; сумата 31.55лв., представляваща начислени такси за периода: 08.04.2019г.-15.09.2020г.; сумата 535.72лв., представляваща - направените разноски по ч.гр.дело№1465/2020г. на ГОРС. Претендират се направените по делото разноски.

Ответницата по делото Б. Д. Ф.(М.)с редовно връчено съобщение по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, се представлява от особен представител/преупълномощен адв.Р.И. от ВТАК, съгласно чл.47 ал.6 от ГПК. Особеният представител оспорва оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че 2 той не е получил реално и в размера сочен в исковата молба - заемната сума по договора. Нямало нито едно твърдение за това кога и как е станало това предаване, няма и нито едно писмено доказателство, за това, че това предаване е реално станало. Счита, че в тежест на ищцовата страна е да представи доказателства за изложените от нея в молбата си фактически твърдения, с които мотивира правните си искания. Възразява и по отношение основателността на претенцията за лихви върху заемната сума - възнаградителна, мораторната и законова такива. Като акцесорна претенция, основателността на всяка една от тях се определя от основателността на главното вземане. Счита за нищожна клаузата в процесния договор, която определя, че за едно и също вземане за един и същи период се дължат начисляването на два вида лихва. Следвало да се приеме, че чл.5 от процесния договор за заем е нищожен, поради нарушение на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, които съществуват в съвременното общество, и на които законът придава правно значение, като последиците от накърняването им е приравнено на противоречие на договора със закона. Противоречие с добрите нрави има тогава, когато със сделката се договарят необосновано високи цени, третират се неравноправно икономически по-слабите участници в оборота или се използва недостигът на материални средства на един субект за облагодетелстване(или дори само създаване на такава възможност) на друг. Съобразно съществуващата съдебна практика уговорената договорна възнаградителна лихва при необезпеченост на вземанията на кредитора се приема за нищожна поради накърняване на добрите нрави, ако надвишава трикратния размер на законната лихва. Счита, че клаузата е нищожна и поради нейното „противоречие със закона“(следва да се разбира и всяко юридически задължително правило за поведение, включително и подзаконовите нормативни актове, т.е. законът, разбиран в широкия смисъл на понятието). До основание за нищожност на сделката може да се стигне и тогава, когато тя нарушава правен обичай, санкциониран от правна норма. Под "противоречие със закона“ се разбирало противоречие с конкретна правна норма. Видно от исковата молба там за едно и също вземане се търси събирането на мораторна, възнаградителна и законна лихва, което се явявало незаконосъобразно.

След като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и ги прецени съобразно правилата на ГПК, съдът приема за установено следното:

Между „Юробанк България”АД(кредитор) и Б. Д. Ф.(М.)(кредитополучател) бил сключен Договор№FL880704/08.11.2017г. за потребителски кредит . По силата на чл.1 от този договор банката предоставила на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 4245.00лв. за пълно предсрочно погасяване на задълженията по Договор№CL189922/22.10.2014г. за потребителски кредит, сключен между Банката и Б. Д. Ф.(М.) - кредитополучател и картодържател на карта МК5411963178688017 и МК5411963158996018, срещу което кредитополучателят се задължил да върне отпуснатия му кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и условията, уговорени с договора. Към договора за кредит бил подписан и погасителен план. представляващ неразделна част към договора съгласно чл.7 от него. С този погасителен план и в съответствие с клаузите по договора страните установили параметрите, отнасящи се до размера на предоставената главница, началото на усвояване на кредита, края за издължаването му. размера на погасителните вноски, техния брой и падежи. Кредитополучателят усвоил предоставения му кредит в размер на 4245.00лв. - банково бордеро№8682511/08.11.2017г. Така било възникнало облигационно отношение, основано на процесния договор. Във връзка с бъдещия кредит са съществували преддоговорни отношения, в рамките на които ответницата-кредитоискател с молба поискала отпускане на потребителски кредит в размер на 4230.00лв. за срок от 84 месеца. С чл.7 3 ал.1 и чл.8 от договора страните се договорили отпуснатият кредит да бъде погасяван на месечни вноски, съгласно погасителния план. плащани в брой до 08 число на месеца. Договорено било(чл.3 от договора), че за усвоеният кредит кредитополучателят дължи на банката: -през първите 24 месеца от срока на издължаване на кредита променлива годишна лихва, която се определя като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 7.737%. За референтен лихвен процент се ползва следния лихвен индекс: 6-месечен СОФИБОР, приложим за съответния период на начисляване на лихвата, по методика, определена съгласно ал.3; -за всяка следваща година до крайния срок на издължаване на кредита кредитополучателят дължи на банката променлива годишна лихва, която се определя като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 13.737%. За референтен лихвен процент ще се ползва следния лихвен индекс: 6-месечен СОФИБОР, приложим за съответния период на начисляване на лихвата, по методика, определена съгласно ал.4. Дължимите лихви се начисляват от датата на усвояване на кредита по настоящия договор, като за дата на усвояване се счита датата на заверяване на сметката на кредитополучателя по чл.2 ал.1 от договора. Годишния процент на разходите/ГПР/ по отпуснатия кредит е 15.51%. Според чл.5 от договора кредитополучателят заплаща на банката следните такси и комисионни: -такса за преструктуриране на отпуснат кредит в размер на 1.50% върху преструктурираната сума; -месечна такса за обслужване на разплащателна сметка, разкрита по потребителски кредит/сметката по чл.2 ал.1 от договора/ в размер на 3.50лв.