Определение № 862 от 30.06.2026, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 862 гр. Стара Загора, 30.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана М. Мавродиева

Членове:

Веселина К. Мишова

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно частно гражданско дело № 20265500500467 по описа за 2026 година Производството по делото е образувано по частна жалба на З.А.А., чрез адв. В. М. против Определение № 843 от 19.03.2026г., постановено по гр.д. № 13/2026г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска.

Видно от приложеното гр.д. № 13/2026г. ищец е Б. Б. П., поради което съдът намира, че посоченото от пълномощника му адв. В. М. име в частната жалба е техническа грешка и частната жалба е с подател Б. Б. П., от името на когото са подадени следващите молби по делото.

Частният жалбоподател, чрез пълномощника си адв. В. М. оспорва определението като неправилно. Твърди, че отказът от наследство, извършен на 17.02.2025г., вписан по съответния ред представлявал правно-релевантен факт с обратно действие по силата на който се считало, че наследникът никога не е придобивал наследство. Счита, че се касаело за липса на пасивна материално правна легитимация, а не до възражение срещу съществуването на вземането. Неправилно съдът приел, че отказът от наследство не бил ново обстоятелство, тъй като бил извършен след издаването на заповедта за изпълнение и представлявал нов факт, настъпил след стабилизиране на заповедта. Неправилно съдът приел, че жалбоподателят могъл да упражни правото си на отказ от наследство в срока за възражение, тъй като законът не предвиждал срок. Към момента на изтичане на срока по чл. 414 ГПК жалбоподателят не бил длъжен да упражни това свое право. Преклузията не можела да създаде качеството на длъжник при липса на такова. Счита, че 1 предявеният иск бил допустим и неправилно съдът прекратил производството.

Моли съдът да отмени обжалваното определение и да укаже на съда за продължи процесуалните действия.

В постъпилия в срока писмен отговор от другата страна „ П.к.Б.“ ЕООД гр.С., чрез юриск. Е. К. се взема становище за неоснователност на частната жалба.

Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери допустимостта и, намери за установено следното: Жалбата е допустима, като подадена в срока за обжалване, срещу подлежащ на обжалване акт. Частният жалбоподател е освободен от задължението за държавна такса по делото определение на РС – Стара Загора от 06.01.2026г.

Производството пред районния съд е образувано по искова молба от Б.

Б. П. против „П.к.Б.“ ЕООД С.. В исковата си молба ищецът сочи, че против него било образувано ИД № 2319/2018г. по описа на ЧСИ Г.И., въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.дело №647/2018г. на РС- Ст.Загора.

Вземането, за което бил издаден изпълнителен лист произтичало от неизпълнен Договор за потребителски кредит 5004386147 от 28.06.2013г., сключен между майка му и „П.к.Б.“ ЕООД С.. Твърди, че се отказал от наследството на наследодателката си и моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи на „П.к.Б.“ ЕООД С. сумата в размер на 6008,08 лева, дължими от майката на ищеца Д.С.Н., починала на ***г. по Договор за потребителски кредит 5004386147 от 28.06.2013г. сключен между нея и ответника и въз основа на което неизпълнение от нейна страна били издадени в полза на ответника и срещу ищеца като неин наследник изпълнителен лист и Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по „П.к.Б.“ ЕООД С. и образувано ИД №2319/2018г. по описа на ЧСИ Г.И..

Ответникът „П.к.Б.“ ЕООД С. оспорва предявения иск като недопустим, тъй като по в.гр.дело №323/2025г. по описа на ОС - Ст.Загора в производство по чл.435 ГПК, с влязло в сила решение била отхвърлена жалбата на ищеца срещу отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство. Подробни съображения излага в писмения си отговор.

Ч.гр.дело №647/2018г. по описа на РС Ст.Загора е било образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на „П.к.Б.“ ЕООД против Б. Б. П.. На основание чл.411 ал.3 ГПК, съдът е издал заповед за изпълнение от 06.02.20218г., съгласно която е разпоредил длъжникът Б. Б. П. да заплати на кредитора „П.к.Б.“ ЕООД сумата от 6008,08 лв. главница за 2 задължение по договор за потребителски кредит № 5004386147/ 28.06.2013г., ведно със законната лихва от 05.02.2018г. до окончателното плащане и разноски по делото. В заповедта е посочено, че вземането произтича от следните обстоятелства: На 28.06.2013г. между заявителя и длъжника Д.С.Н. е сключен Договор за потребителски кредит 5004386147 от 28.06.2013г.

Длъжникът Д.С.Н. е починала на ***г., вследствие на което кредитора е изпратил покана за доброволно плащане до законния наследник на починалия длъжник Б. Б. П., с която е приканен доброволно да плати задължението на наследодателя си. След смъртта на заемополучателя неговото имущество права и задължения преминават в патримониума на неговите наследници.

Поради това длъжникът дължи да заплати на кредитора дължимите вноски по Договор за потребителски кредит 5004386147 от 28.06.2013г. в размер на 6008,08 лв. Няма данни длъжникът да е възразил срещу заповедта за изпълнение. След като съдът е констатирал, че същата е влязла в сила, на 10.05.2018г. е издал изпълнителен лист.

От приложеното гр.д. № 13/2026г. по описа на РС – Стара Загора е видно, че при извършена служебна справка в ЕИСС съдът е установил, че ищецът Б. Б. П. е подал пред РС Ст.Загора заявление за отказ от наследството на своя наследодател Д.С.Н., б.ж. на гр.С.З., починала на ***г., на 17.02.2025г., което заявление е образувано в ч.гр.дело №821/2025г. по описа на РССт.Загора. С определение №501/17.02.2025г. е разпоредено отказът да се впише в Книгата за приемане и отказ от наследство при РС Ст.Загора, което вписване е направено и отказът е вписан под №40/17.02.2025г.

За да постанови определението си в този смисъл Старозагорския районен съд се е позовал на съдебна практика - Решение №6/21.01.2016г. по т.д. №1562/2015г., I т.о. съгласно което при всички хипотези на чл.416 ГПК настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК, а изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл.418 ГПК се стабилизира окончателно, тъй като по новия процесуален ред заповедите за изпълнение влизат в сила и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират.

Преклудират се и възраженията срещу основателността на претенцията и отрицателен установителен иск, че длъжникът в заповедното производство не дължи на заявителя сумата, за която е издадена заповедта е недопустим. С изтичането на срока по чл.414 ГПК и влизане в сила по реда на чл.416 ГПК на заповедта за изпълнение всяко възражение на длъжника, че вземането не съществува, е преклудирано и не може да бъде заявено с нов иск /Решение № 3

207 по гр. д. № 7030/2014 г. IV г. о./ извън специалните хипотези на чл.424 и чл.439 ГПК. Предвидените специални способи за защита на длъжника след влизане в сила на заповедта за изпълнение /исковете за оспорване на вземането, които могат да се основават само на новооткрити писмени доказателства или нови писмени доказателства, респ. на факти, настъпили след издаването й/ обосновават извода, че при настъпване, респ. стабилизиране изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по отношение на материализираното в нея вземане, то не може да се оспорва от длъжника по съображения, твърдения и факти, които е могъл и е следвало да заяви преди влизането й в сила. Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, е недопустимостта на последващ процес, основан на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Тези факти са обхванати от преклудиращото действие на заповедта и са изключени от съдебна проверка. В случай, че длъжникът е разполагал с възражения срещу правото, установено със заповедта, но не ги е упражнил надлежно и в срок, те се преклудират. В това се изразява пресичащото действие на заповедта по отношение на фактите съществували до проявлението на изпълнителната й сила, съотв. стабилизирането й.

Преклузията е важима и за възраженията на длъжника в процеса по реда на чл.422 ГПК. Ако пропусне възраженията си, правото да ги въведе в нов процес е изчерпано /т. 17 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и Решение № 129 от 09.01.2015 г. по т. д. № 469/2012 г. на I т. о./ В този смисъл въззивният съд изцяло споделя съображенията на районния съд към които препраща на основание чл. 272 ГПК. В случая е налице влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.дело №647/2018г. по описа на РС Ст.Загора срещу Б. Б.

П.. Ищецът Б. Б. П. не се е възползвал от предоставената му от закона възможност да възрази срещу така издадената заповед, поради което с изтичането на срока по чл. 414 ГПК и влизане в сила по реда на чл.416 ГПК на заповедта за изпълнение всичките му възражения за несъществуване на вземането са преклудирани и не могат да бъдат заявени с нов иск.

По делото не са налице и нови обстоятелства или нови писмени доказателства по смисъла на чл.424 ГПК и чл.439 ГПК. Като такова не може да се приеме и отказът на Б. Б. П. от наследството на наследодателката Д.С.Н., която е починала на ***г., а отказът е заявен едва на 17.02.2025г., вписан в Книгата за приемане от отказ от наследство при РС Ст.Загора под №40 на 4

17.02.2025г., тъй като ищецът е можел да заяви отказ и се снабди с удостоверение за това още в срока за възражение.

Отказът от наследство, извършен от ищеца не представлява ново доказателство по делото, тъй като заповедта за изпълнение на парично задължение е издадена лично срещу длъжника Б. П. и в срока за възражение той е следвало да направи всички свои възражение срещу вземането, независимо от какво произтичат, включително и за липса на пасивна материално- правна легитимация на длъжника поради направен отказ от наследство. Като не е сторил това ищецът е загубил правото да оспорва вземането на всички правни основания, които е могъл да релевира към момента на издаване на заповедта. Такова правно основание е и извършения от него отказ от наследство на починалия през 2013г. наследодател.

Предвид изложените съображения, съдът в настоящия въззивен състав намира, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Постановеното определение като правилно, следва да бъде потвърдено.

По делото е налице и втора частна жалба против определение № 1298/2026г. , постановено по реда на чл. 248 ГПК, с което районният съд е присъдил разноски на ответника в размер на 51.13 евро.

Частният жалбоподател Б. П. излага оплаквания за преждевременност на присъдените разноски и за несъответствие в размера в мотивите и диспозитива на определението.

В срока за отговор другата страна е взела становище за неоснователност на частната жалба против определението за разноски.

Съдът след като се запозна с оплакванията на частния жалбоподател, становището на другата страна и приложеното гражданско дело намира, че частната жалба е неоснователна.

Постановеното по делото на районния съд определение не е преждевременно, тъй като съдът дължи произнасяне за разноски при всеки акт, с който приключва производството – чл. 81 ГПК.

На следващо място, въпреки техническата грешка в мотивите на обжалваното определение, диспозитивът е ясен, присъдената сума за разноски е в евро, тъй като от 01.01.2026г. това е официалната валута в страната.

Предвид изложените съображения въззивният съд намира, че и втората частна жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, а обжалваното определение да бъде потвърдено.

5

Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал.1 и 2 от ГПК, Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 843 от 19.03.2026г., постановено по гр.д. № 13/2026г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска.