Определение № 2562 от 18.09.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2562 гр. София, 12.09.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Младенов

Членове:

Веселина Ставрева

Диана Василева като разгледа докладваното от Веселина Ставрева Въззивно частно наказателно дело № 20231100605020 по описа за 2023 година Производството е по реда на гл.22 от НПК.

С определение от 05.05.2023г. по Н.О.Х.Д.№3479/2023г., СРС, НО, 122-ри с-в в разпоредително заседание е прекратил съдебното производство, образувано по обвинителен акт срещу подсъдимия Г. Л. К. за извършено престъпление по чл.198, ал.1, пр.1 от НК, поради допуснати при изготвянето на обвинителния акт отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните му права.

С р е щ у съдебния акт е постъпил частен протест от изготвилия обвинителния акт прокурор. Моли се за отмяна на първоинстанционния съдебен акт като неправилен. Представителят на държавното обвинение излага аргументи, касаещи правилността на предприетите от същия действия в стадия на досъдебното производство „Действия на прокурора след завършване на разследването“. В тази връзка се твърди, че единствено от компетентността на държавния обвинител е да прецени следва ли да се върне делото в стадия на разследването, за да се съберат допълнително доказателства или не. Прокурорът релевира и аргументи, че такава преценка в никой случай не следва да се приема като допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване правата на подсъдимото лице. Инвокират се доводи, че централна фаза на наказателното производство се явява съдебната, в която и могат да се съберат допълнителни доказателства за каквито е постъпило искане от страна на защитата във фазата на досъдебното производство. Според представителя на СРП, дори и да липсва произнасяне по направени доказателствени искания от защитата и подсъдимия, това не би могло да се приеме за съществено нарушение на процесуалните правила, което да доведе до ограничаване правото на защита на подсъдимия. В тази връзка в протеста е посочена многобройна практика на 1

ВКС, подкрепяща изводите на прокурора.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VII-МИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, след като разгледа подаден и я частен протест, и прецени материалите по делото, констатира следното:

Протестът, с който е сезиран съда е депозиран в законоустановения 7дневен срок от постановяване на определението от легитимиран да образува въззивна проверка субект, поради което и е процесуално допустим. Разгледан по същество е основателен.

Първоинстанционното съдебно производство е образувано по внесен обвинителен акт срещу Г. Л. К. з а извършено престъпление п о чл.198, ал.1, пр.1 от НК.

С атакуваното определение от 04.07.2023г. СРС, НО, 122-ри с-в в разпоредително заседание е уважил искането на защитата на подсъдимия адв.К. за прекратяване на съдебното производство, заради допуснати на досъдебното производство отстраним и съществени нарушения на процесуалните правила, които да изпълват съдържанието на чл.249, ал.4, т.1, вр. чл.248, ал.1, т.3 от НПК, а именно прокурорът не е събрал доказателства, за каквито е направено искане от страна на защитата при предявяване на разследването, а директно е внесъл делото с обвинителен акт в съда.

Категорично не са налице приетите от първия съд нарушения на процесуалните правила, които да са накърнили правата и защита на подсъдимия в процеса. Акцентът върху направеното искане за връщане на делото на досъдебното производство се изразява в несъбиране на доказателства по уважени доказателствените искания от страна на прокурора, което действие не попада в обхватното поле на разпоредбата на чл.249, ал.4, т.1 от НПК, т.е. това, че прокурорът не е върнал делото в стадия на разследването за събиране на доказателства по искане на защитата не се явява основание за връщане на делото на прокурора, поради накърняване правото на защита на подсъдимият. Съдът не намира за необходимо да указва съдържанието на чл.248, ал.4 от НПК, което следвада е добре познато на дейсващи юристи. Подсъдимият К. е узнал в пълна степен параметрите на повдигнатото обвинение. Запознал се е и с материалите по делото на 12.12.2022г., а преценката на прокурора е дали да уважи направените доказателствени искания не могат да бъдат основание за връщане на делото на досъдебното производство.

Нещо повече, дори прокурорът да не бе издал въпросното постановление, с което е уважил доказателствените искания на защитата, то отново следва да се приеме, че липсва допуснато съществено процесуално нарушение. Това е така, поради централната роля на съдебната фаза за събиране на доказателства и обосноваване на обвинението. Отказът на прокурора да постанови акт, с който да се произнесе по направени искания и внасянето на обвинителен акт срещу лицето достатъчно обективира неговата воля, че събраните доказателства са достатъчни и исканията нямат основание. Действително нормата на чл.229, ал.3 от НПК предвижда задължение на прокурора да се 2 произнесе по исканията, бележките и възраженията. Бездействието да се направи това обаче, не води до съществено нарушаване правото на защита, доколкото, всички доказателства от досъдебната фаза имат предварителен характер и така или иначе следва да се съберат и проверят в съдебната фаза.

Не на последно място, съдът следва да посочи, че обвинителният акт отговаря на изискванията на чл.246 от НПК. Прокурорът подробно е описал механизма на извършване на престъплението, неговото място и време.

Съгласно разпоредбата на чл.246, ал.2 от НПК сезиращият съда акт следва да съдържа обстоятелствена част, в която да се отразят обстоятелства относно престъплението, извършено от обвиняемия; времето, мястото и начинът на извършването му, което е в унисон и със задължителното тълкуване по ТР№2 от 07.10.2002г. по н.д.№2/2002г., ОСНК на ВКС /“при изготвяне на обвинителния акт в обстоятелствената му част на обвинителния акт задължително да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му“/. Непосочването на тези задължителни елементи представляваше и продължава да представлява според съда съществено нарушение на процесуалните правила, което при това е отстранимо, въпреки стеснителното тълкуване по чл.249, ал.4 от НПК, дадено от законодателя. В настоящия казус, обаче, съдът констатира, че изготвения и внесен в СРС обвинителен акт съдържа в себе си всички изискуеми от закона и от ТР№2 от 07.10.2002г. по н.д.№2/2002г., ОСНК на ВКС реквизити, поради което и не са налице основания за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото във фазата на досъдебното производство на друго основание.

Ето защо и въззивният съд е на становище, че определението на СРС е незаконосъобразно, поради което и следва да бъде отменено, а протестът респ. е основателен.

Така мотивиран и на осн. чл.345, ал.1, вр. чл.249, ал.3 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VII-МИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 04.07.2023г. по НОХД№3479/2023г. по описа на СРС, НО, 122-ри състав и връща делото на СРС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4