Решение № 5910 от 02.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5910 гр. София, 02.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: .................. при участието на секретаря ................... като разгледа докладваното от .................. Гражданско дело № 20221110101240 по описа за 2022 година обективно съединени иск за реално изпълнение и за обезщетение в размер на законната лихва, което длъжникът дължи при неизпълнение на парично задължение от деня на забавата с правно основание съответно чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, разгледани по реда на Общия исков процес, уреден в част ІІ на същия кодекс.

1. ДОВОДИ, ВЪЗРАЖЕНИЯ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:

С исковата си молба ......................, представлявано от председателя на управителния съвет ..................... и от изпълнителния директор .................., с трето лице – помагач ....................., иска ответниците:

О. Д. М. с ЕГН**********, живееща в ................

Ю. С. И. с ЕГН**********, живееща в .................

В. С. М. с ЕГН**********, живеещ в ................ да бъдат осъдени да му платят следните суми:

1 729.58 лева за незаплатена топлинна енергия за времето от ..................

304.33 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от .............................. година включително;

28.52 лева за услугата дялово разпределение за времето от .................. година;

05.76 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от ................... година включително; законната лихва върху главницата за времето от предявяването на иска на .............. година до окончателното плащане;

1 направените по делото разноски, при условията на разделност: ........................... за втората ответница и за ответника.

Ответникът не представя отговор в срока по чл. 131 от Гражданския процесуален кодекс, нито оспорва иска по друг начин. Двете ответници оспорват иска, като твърдят, че погасили доброволно задължението си към ищеца.

На 16. XI. 2023 година в съда постъпва молба от ищеца, който признава, че ответниците погасили задължения в размер от общо 1 651.60 лева. Твърди се, че след доброволното плащане ответниците останали задължени само за юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице – помагач не оспорва иска.

2. ОТ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ПИСМЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА

УСТАНОВЕНА СЛЕДНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

1. По собствеността и правото на ползване върху процесния топлоснабден имот:

На ................. съставя представен по делото с исковата молба .................... с който признава правото на собственост на:

С. И. М. с ЕГН**********,

Ю. С. И. с ЕГН**********, живееща в .................

В. С. М. с ЕГН**********, живеещ в ................ върху процесния топлоснабден имот, получен като обезщетение срещу отчужден недвижим имот.

На ................... на С. И. М. с ЕГН********** под №.................... Според удостоверението същият починал на .................., оставяйки като наследници по закон съпругата си, дъщеря си и сина си, конституирани по делото като ответници. Удостоверението е представено по делото от ищеца с молба, постъпила в съда на ...... година.

2. По отчитането на потребената топлинна енергия:

На ........................, на което е взето решение да се извърши монтаж на топлинни разпределители и да се сключи договор за въвеждане на система за дялово разпределение. Общото събрание упълномощава представители да сключат споразумителен протокол с ищеца и договор с третото лице – помагач. За общото събрание е съставен представен по делото с исковата молба протокол. Към протокола е приложен списък на етажните собственици, в който С. И. М. с ЕГН********** е посочен под №.....

На .................ключват представен по делото с исковата молба договор №...................... По силата на договора етажната собственост възлага, а третото лице – помагач приема да извърши монтаж на индивидуални топлинни разпределители и термостатни вентили и дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сградата етажна собственост, ползваща централно отопление, да отчита ежемесечно индивидуалните топлинни разпределители и водомери за топла вода, да нанася данните от отчета в контролен талон, подписан от техник и ползвателя и да въведе система за дялово разпределение съгласно чл. 112 в от отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност.

На 03. VI. 2020 година третото лице – помагач сключва с ищеца Договор №..................... при общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.

139 в, ал. 2 от Закона за енергетиката, по силата на който ищецът възлага, а третото лице – помагач 2 приема да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сгради с повече от един потребител в гр. София при спазване на Общите условия за извършване на услугата Дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране на 10. VIII. 2007 година с Решение №ОУ-024. Договорът е представен по делото с исковата молба.

3. По доброволното погасяване на вземанията на ищеца:

На 01. VIII. 2023 година втората ответница погасява част от вземанията, претендирани с исковата молба, в размер от общо 1 321.29 лева, от които 781.38 лева главница, 137.82 лева мораторна лихва, 130.98 лева законна лихва и 271.11 лева разноски. На същата дата първата ответница погасява част от вземанията, претендирани с исковата молба, в размер от общо 330.31 лева, от които 196.34 лева главница, 34.45 лева мораторна лихва, 32.74 лева законна лихва и 67.78 лева разноски.

За плащанията явстват фискални бонове, представени от ответниците с отговора на исковата молба, както и с молба, постъпила в съда на 16. XI. 2023 година.

3. С ОГЛЕД НА УСТАНОВЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА, ОТ ПРАВНА СТРАНА

СЪДЪТ НАМИРА СЛЕДНОТО:

По иска по чл. 79, ал. 1, предложение I от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката в тежест на ищеца е да установи: възникването на облигационното отношение с ответниците; доставката на топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване в претендираните размери през процесния период.

В тежест на ответниците е да докажат правоизключващите или правопогасяващите си възражения, а в случай, че се позовават на допуснати грешки при отчитане на топлинната енергия или при дяловото разпределение, в тяхна тежест е да установят, че са предявили рекламация в нормативно установените срокове и същата е основателна.

Страните не спорят, че ответниците са собственици на процесния топлоснабден имот през процесния период. Това обстоятелство се установява и от представения по делото нотариален акт, както и от удостоверението за наследници, описани по-горе.

Не е спорно и че в сградата, в която се нахожда имота, ищцовото дружество доставя топлинна енергия за битови нужди. За горното са представени и описани по-горе писмени доказателства.

Собствеността върху топлоснабдения имот и доставката на топлинна енергия от ищеца съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката поражда между страните облигационно отношение с предмет доставяне на топлинна енергия за битови нужди на потребители при действие на Общите условия на ищцовото дружество. За действителността му не е необходима писмена форма, тъй като правоотношението се явява заварено по отношение на сега действащия Закон за енергетиката. Приемането на Общите условия от абоната като част от отношенията между страните не е обусловено от отправянето на изрично волеизявление от страна на потребителя, а става по силата на закона след изтичане на срока за възражения и/или при отправено искане към ищеца за сключване на индивидуални условия, които да изключат общите такива.

3

По силата на това облигационно правоотношение ответниците са задължени към ищеца да заплащат цената на доставената им топлинна енергия.

Ответниците не твърдят в отговора на исковата молба или в друг етап на процеса погасяване на задълженията чрез плащане, с оглед на което и съдът не може да приеме, че такова е извършено. Не се спори и по размера на задължението.

За да се произнесе по съществото на спора обаче, съдът се съобрази и с разпоредбата на чл.

235, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс, според която и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право, се вземат предвид при постановяване на решението. В настоящия случай такова обстоятелство е извършеното от ответниците доброволно плащане.

От материалите по делото се установява частично доброволно плащане. Съдът намира, че ответниците не са посочили основанието за плащане, защото такова е посочено в касов бон, издаден от ищеца, а не от ответната страна. Ето защо съдът следва да обсъди въпроса дали ищецът е приел задълженията на ответната страна за погасени в предвидения от закона ред. Настоящият съдебен състав намира, че правилото на чл. 76 от Закона за задълженията и договорите, установяващо поредност при погасяване на главницата, лихвите и разноските, предполага съществуването на един главен лихвоносен дълг, по който длъжникът е направила частично плащане. Първата алинея на посочената разпоредба урежда хипотезата на съществуване на две и повече еднородни задължения, когато изпълнението не е достатъчно да ги покрие всичките.

Законодателно употребеният в нормата термин „лихви“, има предвид договорени такива, а не начислените по реда на чл. 86 от Закона за задълженията и договорите в обезщетение за забава.

Както приема и Върховният касационен съд на Република България в Решение, постановеното по реда на чл. 290 от Гражданския процесуален кодекс под №111 на 27. Х. 2009 година по търговско дело №296 по описа на І търговско отделение за 2009 година, според Закона за задълженията и договорите задължение за лихви би могло да възникне по договор за заем за потребление по чл.

240, ал. 2 от същия закон, при водене на чужда работа без пълномощие по чл. 61 от закона, по договор за поръчителство по чл. 143, ал. 1, по договор за поръчка по чл. 285 от закона и по договор за дружество по чл. 364. В тези случаи говорим за възнаградителни лихви, чието заплащане не е обвързано с неизпълнение на главното задължение. Такива лихви се дължат и когато заетата сума е върната на падежа.

Законната лихва по чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите има обезщетителна функция за вредите на кредитора от забавата при неизпълнение на парично задължение. Обезщетителната (мораторна) лихва по чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите не се дължи при нормално развитие на облигационното отношение, т. е при срочно изпълнение на парично задължение. Такова задължение не възниква от договора или от закона с предписание да се възнагради кредитора за извършената от него работа, а само при поискване чрез самостоятелен иск за обезщетение за вредите от забавата или като последица от уважаването на иск за главницата. Обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите не е дължимо на кредитора, ако той не е упражнил по съдебен ред правата си, произтичащи от забавата.

При наличието на задължение, произтичащо от главница и договорни лихви, на падежа длъжникът следва да плати главницата и съответната лихва. И тогава, ако страните не са уговорили поредност при плащането им, а изпълнението не е достатъчно, то погасяването 4 настъпва по силата на закона – първо лихвите и след това главницата. В този случай, приложение намира правилото на чл. 76, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите.

Т. е, погасяването по реда на чл. 76, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите настъпва при задължение за лихва, възникнало наред с главния дълг, произтичащо от договора или от закона и имащо характер на възнаграждение. Присъденото вземане по чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите има обезщетителна функция. Макар същото да може да се квалифицира като лихва по чл. 76, ал. 2 от същия закон, то не е възникнало, а още по-малко безспорно към момента на доброволното плащане. Затова поредността в погасяването му, когато се дължи наред с друго еднородно задължение, се определя по правилото на първата алинея от посочената разпоредба.