Решение № 426 от 03.04.2025, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 4819/2024
- Вид
- Решение № 426
- Подписан
- 03.04.2025
- В сила
- 24.04.2025
- Състав
- Стояна Илиева
Цитирани разпоредби
- чл.18 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.43 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2 т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.264 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 264 ал.1 и ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.264 ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 426 гр. Варна, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Стояна Илиева при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно дело № 20243110204819 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на М. И. Д. с ЕГН ********** от ***********, чрез адв.И. Б., АК Варна против НП № 442А-49/30.10.2024 г. , издадено от началник сектор ОП 04 РУ ОД МВР Варна.
С жалбата се моли НП да бъде отменено като неправилно,необосновано и недоказано.Оспорва се нарушението, като се твърди, че жалбоподателя не е осуетил проверката, а неправомерно е бил задържан, тъй като се движил по пътното платно. Твърди се, че жалбоподателя има психично заболяване и се прилагат доказателства за това.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с адв.Б., АК Варна, поддържа жалбата си и моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна , редовно призована, в съдебно заседание не се представлява.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
От фактическа страна:
На жалбоподателя Д. бил съставен е АУАН № 442а-49/05.07.2024 г., затова, че на 05.07.2024 г. в 00:05 часа, в гр.Варна, кв.Боровец, след кръста на кв.Галата до Военно поделение се опитал да осуети полицейска проверка като ритнал предна лява врата на полицейския автомобил,след което ритнал полицейския служител Д. в горната част на бедрото и с дясната си ръка го ударил в рамото на лявата ръка, след което при опита за поставяне на белезници оказал съпротива, като хапел, ритал, драскал полицейските служители и ги плюел, с което нарушил физическата им неприкосновеност – нарушение на чл.257,ал.1 и чл.264,ал.2 от ЗМВР.
1
Акта бил съставен в присъствието на жалбоподателя и свидетел при установяване на нарушението му при условията на чл.43 ал.2 от ЗАНН, удостоверено с подписа на свидетел.
В срока по чл.44 от ЗАНН жалбоподателя не е депозирал възражения пред АНО.
Съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка АНО издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН, като наложил на жалбоподателя за нарушение на чл.264 ал.2 от ЗМВР на осн. чл.264,ал.2 от ЗМВР – административно наказание глоба в размер на 2000 лв..
От показанията на св.Д., дадени в хода на съдебното следствие се установява, че при обход в кв.Галата видели човек да се движи в средата на пътното платно. Спрели до него и установили, че е употребил алкохол. Казали му да не се движи по платното, но той започнал да се заяжда и поискал да го откарат до „Ракитника“. След като му отказали мъжът ритнал полицейския автомобил, което им дало основание да поискат личната му карта. Мъжът им я дал, като ударил с ръка по рамото св.Д.. Това наложило да го задържат, при което мъжът легнал на земята, започнал да плюе,да рита.Бил отведен до районното управление. Свързали се с лице, което познавало жалбоподателя и от него разбрали, че е лежал в психиатрията.Извикали екип от болницата и го отвели.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като ги намери за обективни, безпристрастни, последователни и непротиворечиви.
В хода на съдебното производство са приобщени към материалите по делото материалите по АНП.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на св.Д., дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.
От правна страна:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
НП е издадено от компетентен орган – началник сектор ОП 04 РУ ОД МВР Варна, съгласно приложената Заповед № 8121з-1098/25.08.2017 г. на Министъра на вътрешните работи, като АУАН също е съставен от компетентно лице, съгласно същата заповед.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, присъствал при установяване на нарушението.
В нормата на чл. 264 ал.1 и ал. 2 от ЗМВР, която всъщност се явява едновременно и нарушена правна норма, законодателят е предвидил санкции за лице, което 2 противозаконното пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си, както и противозаконно наруши физическата неприкосновеност на служител на МВР при изпълнение на служебните му задължения, ако извършеното не съставлява престъпление.
От съдържанието на АУАН и НП е видно, че на жалбоподателя Д. е вменено извършването на двете хипотези на чл.264 от ЗМВР. Същевременно въззивникът е бил санкциониран на основание чл.264 ал.2 от ЗМВР, като му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 2000 лв. В този смисъл е допуснато нарушение на чл.18 от ЗАНН, тъй като след като са били налице няколко самостоятелни нарушения на разпоредби от ЗМВР е следвало наказващият орган да наложи отделни наказания за всяко едно от тях.Съгласно константната съдебна практика неспазването на разпоредбата на чл.18 от ЗАНН съставлява съществено процесуално нарушение, доколкото внася неяснота досежно обстоятелството за кое нарушение е санкционирано привлеченото към отговорност лице, а това закономерно ограничава правото му на защита.
На следващо място както в текста на АУАН, така и на НП не е налице конкретно описание на функциите и задълженията осъществявани от полицейските служители в конкретната нощ, като не е посочено и в какво се е състояла проверката и кое от нея се е опитал да осуети жалбоподателя.
Според състава на съда и субективната страна от състава на вмененото нарушение остава недоказана, а доказателствената тежест в процеса е за адм. наказващия орган. От показанията на св.Д. се установява, че жалбоподателя видимо бил употребил доста количество алкохол, движел се по пътното платно, питал къде е „Ракитника“, искал да го закарат и отказа им го афектирал. Видно от приложената към жалбата епикриза е, че Д. страда от биполярно афективно разстройство. В началото на хоспитализацията му Д. е бил агресивно зареден към пациенти и предмети. От приложеното експертно решение № 92847/02.0.2024 г. се установява, че жалбоподателя страда от „биполярно афективно разстройство, довело до трайни затруднения в социалното функциониране и нужда от придружител в ежедневието. В последните две години е настаняван в стационар във връзка с обостряне на психичния статус, като единия път е доведен от полицейски служители и БМП заради неадекватно психотично мотивирано поведение“.
Предвид изложеното по-горе съдът намира, че обжалваното НП следва да се отмени като незаконосъобразно.
По разноските:
На основание чл.63д ал.1 от ЗАНН,страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед изхода на делото - отмяна на обжалвания санкционен акт, право на разноски има жалбоподателя. В настоящото производство няма направено изрично и своевременно изявление от правоимащата страна в горния смисъл, и не са ангажирани съответни доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, поради което съдът не дължи произнасяне в тази посока.
Водим от горните мотиви и на осн. чл. 63, ал. 2 т.1 от ЗАНН,
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 442А-49/30.10.2024 г. , издадено от началник сектор ОП 04 РУ ОД МВР Варна, с което на М. И. Д. с ЕГН ********** от *********** за нарушение на чл.264 ал.2 от ЗМВР на осн.чл.264 ал.2 от ЗМВР е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Варна на основанията, по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4