Решение № 1923 от 23.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1923 гр. София, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Георгиева като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело № 20261100500562 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на К. М. Г., срещу решение № 20091/06.11.2025 г. на СРС, ГО, 139 състав по гр. дело № 76010/2024 г. Счита решението за неправилно, незаконосъобразно и в противоречие с материалния закон. Излага съображенията си, поради които моли съдът да го отмени и да върне делото за ново разглеждане от друг състав.

Въззиваемата страна М. М. Г., в срока за отговор на въззивната жалба, не е подал отговор.

В съдебно заседание въззивника моли първоинстанционото решение да бъде отменено.

В съдебно заседание по делото въззиваемата първоинстанционното решение да бъде потвърдено. страна моли

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е валиден и допустим.

Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства 1 по делото и обсъди становището и възраженията на страните, приема за установено следното:

Искът, предявен от К. М. Г., срещу М. М. Г., е за издръжка в размер на 325 лв. месечно, считано от 07.12.2024 г.(навършване на пълнолетие на ищеца), до 30.05.2025 г.(датата на завършване на средното му образование), и е с правно основание чл. 144 от СК.

С решение № 20091/06.11.2025 г., СРС, ГО, 139 състав по гр. дело № 76010/2024 г. е отхвърлил иска с правно основание чл. 144, предл. 1 СК, предявен от К. М. Г. срещу М. М. Г., за месечна издръжка за минало време в размер на 325,00 лева, считано от 07.12.2024 г. до датата на подаване на исковата молба, както и месечна издръжка в полза на учащо се пълнолетно дете в размер на 325,00 лева за периода от 09.12.2024 г. до 30.05.2025 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

Във въззивната жалба са наведени доводи, че производството пред първостепенния съд е надхвърлило значително разумните срокове и квалификацията „бързо производство“, че СРС тенденциозно е лансирал измислените от ответника версии за неговото тежко материално състояние, ограничаващо и неговите възможности да заплаща законната издръжка на ищеца. Ответникът е представил две удостоверения за раждане на деца от друга връзка, с жена, с която живее на семейни начала, без да подкрепи това с конкретни документи. СРС отчита като признание на ищеца, но и негативен факт, изразената от него информация, че ответникът има и други деца, които издържа. Възниква въпросът от къде идват предпочитанията на първоинстанционния съдия към малолетните деца, които живеят при ответника и дискриминирането на ищеца, още повече, че вече е редовен студент, държавна поръчка, в държавно висше учебно заведение. Възразява срещу вменяването на вина от СРС у ищеца, че не е представил данни за материалните възможности на ответника.

Продължителността на съдебното производство, дори и извън „разумни срокове“, не води до неправилност на постановения в него съдебен акт.

Задължението за издръжка към навършилото пълнолетие дете, продължаващо обучението си в средно учебно заведение за предвидения срок на обучение не е безусловно (за разлика от издръжката на непълнолетно дете).

Т.е., пълнолетният има право на издръжка при определени ограничения с 2 оглед имуществото на търсещия издръжка и имуществото на родителя, от когото я търси-както правилно е посочил и първоинстанционния съд. Ищецът следва да установи и обстоятелството, че даването на издръжка в претендирания размер не съставлява особено затруднение за ответника.

Настоящия съдебен състав счита, че по делото не е установено въззиваемия да реализира доходи, които да задоволяват неговите нужди и едновременно с това, че има възможност да заплаща търсената от въззивника издръжка или част от нея. Установи се, с признанието на ищеца на неизгоден за него факт, алиментното задължение на ответника към други две негови непълнолетни деца, което задължение е безусловно, за разлика от процесното задължение за издръжка към пълнолетно дете, учащо в средно учебно заведение.

Възможността за доставяне на издръжка по смисъла на чл. 144 СК предпоставя по-широка материална възможност, при която доставянето на издръжката няма да се чувства особено осезателно от родителя. Родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си дете, като средствата трябва да касаят релевантния период. Наличието на такива средства не се доказва.

Ищецът е следвало да проведе пълно и главно доказване относно материалните възможности на ответника да дава месечна издръжка в претендирания или по-нисък размер, без тя да съставлява особено затруднение за ответника. Поради недоказване на обстоятелствата, от които за страната произтичат благоприятни правни последици, съдът е отхвърлил предявения иск, като неоснователен.

Настоящия съдебен състав счита, че СРС е изпълнил процесуалните си задължения, като в проекта на доклад е разпределил доказателствената тежест, указал е изрично на ищеца, че не сочи доказателства за материалните възможности на ответника, дал е възможност на всяка една от страните в едноседмичен срок от получаване на съобщението да вземат становище по доклада. По делото е постъпило становище от ищеца, че не е негово задължение да „дава информация“ за материалните възможности на ответника. В съдебно заседание, проведено на 05.11.2025 г. /към който момент вече е настъпила преклузията, предвидена в разпоредбата на чл. 312, ал. 2 във вр. с чл. 313 ГПК/, ищецът чрез своя процесуален представител отново е изразил становище, че няма доказателствени искания във връзка с 3 разпределената доказателствена тежест. В настоящия случай и двете страни по делото са пълнолетни лица и съдът не следва по свой почин да събира доказателства за установяване на релевантните факти.

Първоинстанционният съд е мотивирал неоснователността на предявените искове поради недоказаност на същите, като изложените мотиви се споделят и от въззивния съд.

От така установената фактическа обстановка въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Първоинстанционното решение, е правилно.

И във въззивната инстанция не се ангажираха никакви доказателства, които да разрушат убеждението на настоящия съд в правилността на атакуваното решение. Налага се извод, че първоинстанционното решение, следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20091/06.11.2025 г. на СРС, ГО, 139 състав по гр. дело № 76010/2024 г.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4