Решение № 296 от 16.07.2026, Районен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 296 гр. Плевен, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дария Ив. Митева Маринова при участието на секретаря Поля Г. Видолова като разгледа докладваното от Дария Ив. Митева Маринова Административно наказателно дело № 20264430200398 по описа за 2026 година

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 25-0256-000389 /12.01.26г. издадено от Ю.А.П. — началник на РУ в ОД МВР Плевен, РУ- Долна Митрополия с което на А. П. А., ЕГН **********, с постоянен адрес с.***, представляван по пълномощно от адв. А. К. А. — САК е наложено административно наказания “глоба” в размер на 255.65евро /500.01лева/ и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месец на основание чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП за нарушение на чл 140 ал1 от ЗДвП.

Жалбоподателят чрез адв. А.А. -САК,моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като неправилно ,тъй като нарушението е несъставомерно,поради липса на субективна страна.

В проведените по делото съдебни заседания жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, не се явява адв.А. , като поддържа писменото си становище и изложените в него съображения.

Процесуалният представител Началник РУв ОД на МВР – гр.

Плевен,РУД.Митрополия

- административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН в съдебно заседание не се явява и не ангажира становище по жалбата.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна 1 страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следното:

ПлРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното: За това, че на 03.11.2025г в 15:12 часа в гр.Тръстеник на ул.Васил Левски като Водач на лек автомобил, БMB 330Д, с рег.№ *** БЪЛГАРИЯ, собственост ми Д. Г. Д. с ЕГН ********** управлява МПС което не е регистрирано по надлежния ред. Същото е с прекратена регистрация от 15.09.2025г., поради непроменена собственост в определения законов срок с което виновно е нарушил/а чл. 140 ал.1 от ЗДвП.

В хода на съдебното следствие са разпитани актосъставителят и свидетелят по АУАН ,които споделят че на посочената в АУАН дата и час спрели за проверка в гр.Тръстеник на ул.“Васил Левски“ водача на лек автомобил, БMB 330Д, с рег.№ *** БЪЛГАРИЯ, собственост на Д. Г. Д. с ЕГН **********,които го управлявал МПС-то което не било регистрирано по надлежния ред. Същото било с прекратена регистрация от 15.09.2025г., поради непроменена собственост в определения законов срок с което виновно е нарушил/а чл. 140 ал.1 от ЗДвП.На базата на това съставили на жалбоподателят АУАН.

И актосъставителят Р. Р. и свидетелят по АУАН К. К. ,твърдят в хода на съдебното следствие,че автомобилът се управлявал от посоченото в АУАН лице жалбоподателят които е бил без п непроменена собственост на автомобила в определения законов срок,поради което автомобила е бил деригистриран.

Твърдят ,че водачът на които са съставили АУАН не е собственик на управлявания от него автомобил.

За установеното нарушение на водача на автомобила бил съставили Акт за установяване на административно нарушение АУАН Серия GA №991452 от 03.11.25 г , в който актосъставителят е посочил, че е нарушена разпоредбата на чл. 140, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП.

Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан без възражения. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя и свидетел при установяване на нарушението и свидетел при съставяне на акта, както и от присъединените на основание чл.

283 от НПК писмени доказателства.

При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства съдът намира, че с най – голямо значение за изясняване на 2 обективната истина по делото са показанията на свидетелите. Същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки един от тях е присъствал по време на извършване на проверката на жалбоподателя и пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства. Освен това показанията им са еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал. Още повече, доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

Наказателно постановление №25 –*** от 12.01.20226г. на Началник РУ в ОД на МВР – гр. Плевен, РУ-гр. Долна Митрополия е издадено от компетентен орган.

Административно – наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП,поради непроменена собственост в определения законов срок.

Съгласно приетата за нарушена разпоредба чл.140 ал.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За това нарушение чл.175 ал.3 пр. 1 от ЗДвП предвижда налагане на глоба в размер от 500 лева/255,65евро ,която е твърдо фиксирана и лишаване от право да се управлява МПС за срок от шест месеца на водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.

Съдът счита, че отговорността на жалбоподателя е била ангажирана за деяние, което не е извършил по следните съображения:

По делото не се спори, че на 03.11.2025г в 15:12 часа в гр.Тръстеник на ул.Васил Левски като Водач на лек автомобил, БMB 330Д, с рег.№ *** БЪЛГАРИЯ, собственост ми Д. Г. Д. с ЕГН ********** управлява МПС което не е регистрирано по надлежния ред. Същото е с прекратена регистрация от 15.09.2025г., поради непроменена собственост в определения законов срок с което виновно е нарушил/а чл. 140 ал.1 от ЗДвП.

От направената справка в АИС АНД е установено ,че е със служебно прекратена регистрация от 15.09.2025 г. От изложеното става ясно, че са налице всички елементи от обективната страна на състава на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП.

В същото време обаче, за да се приеме, че е извършено нарушението, а именно неизпълнение на задължението да се управляват по пътищата, отворени за обществено ползване само МПС, които са регистрирани, е необходимо да са налице и доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно с обстоятелството, че управляваният от него 3 автомобил е с прекратена регистрация . Такива доказателства в настоящото производство не бяха представени и не се събраха, даже беше и упоменато от актосъставителя и свидетеля на акта, обстоятелството, че процесния автомобил не е собственост на жалбоподател и че той е само ползвател.

За факта на прекратяване на регистрацията на определено МПС, респективно за да предприеме действия по възстановяване на служебно прекратената регистрация, а и за да се въздържа от действия нарушаващи разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП, собственикът може да разбере едва от уведомяването му от съответният сектор „Пътна полиция“.

В конкретния случай при служебното прекратяване на регистрацията, собственикът, респективно водачът, на съответното превозно средство няма как да узнае за служебното прекратяване на регистрацията ако не е уведомен за това. По делото не бяха представени доказателства от административно наказващия орган, които да установяват, че към момента на осъществяване на проверката А. е съзнавал, че управляваният от него автомобил е със служебно прекратена регистрация.

След измененията на ЗДвП, включително към датата на издаване на обжалваната заповед, отпаднало се явява законовото изискване за уведомяване на собственика на МПС от съответните органи на МВР, за прекратена регистрация на автомобила. В случая по делото няма доказателства за извършено уведомяване на собственика на автомобила. .

Следва да се отбележи, че доколкото в тежест на правоприлагащия орган е да устави и да докаже съществуването, към датата на издаване на оспорения акт, на всички релевантни факти и обстоятелства.

В случая доказателства за изпълнение на процедурата за уведомяване, към датата на издаване на обжалваната заповед, не са били събрани и не са налични по делото.

Това, освен че сочи на допуснато съществено нарушение на административно производствените правила при постановяването на оспорения акт от гледна точка на изискването по чл. 35 от АПК за изясняване на всички релевантни факти и обстоятелства, обуславя и недоказаност на елемент на административното нарушение.

В действащата нормативна уредба такова задължение за уведомяване продължава да съществува - чл. 186, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, регламентира уведомяване на собственика на ППС, посочен регистъра, при служебно прекратена регистрация на превозното средство. Съгласно чл. 186 /Нов - ДВ, бр. 67 от 2012 г. / (1) /Изм. - ДВ, бр. 93 от 2023 г., в сила от 07.11.2023 г. / от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., прекратяване на регистрацията по чл. 18, ал. 1, т. 2 се извършва: т. 8. по чл. 143, ал. 10 ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд. Съгласно чл. 186 ал. 2 от цитираната Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., при прекратяване регистрацията 4 по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или 8 се уведомява собственикът на ПС, посочен в регистъра. Както се посочва в ТП № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС, Първа и Втора колегия на ВАС-"... в случая се касае за незнание на факт от обективната действителност - за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство , тоест на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП.... Не е налице публично достъпен регистър, в който да се извърши справка за служебно прекратената регистрация.

В случая не само липсват каквито и да е било данни и доказателства, че собственикът на автомобила е бил уведомен за служебно прекратената регистрация на автомобила, управляван от жалбоподателя, но и от страна на ответника не се твърди наличието на такова уведомяване от органите на МВР, в съответствие с изискването по чл. 186, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 8 от Наредба № I - 45 от 24.03.2000 г. След като собственикът на автомобила не е бил уведомен за служебно прекратената регистрация на МПС, приложимо се явява разрешението дадено с ТП № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС, Първа и Втора колегия на ВАС, по т. д. № 3/2022 г., което тълкувателно постановление не е загубило сила с оглед все още съществуващото нормативно задължение за такова уведомяване по чл. 186, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 8 от Наредба № I - 45 от 24.03.2000 г.

Съгласно посоченото Тълкувателно постановление, не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство. В мотивите на ТП № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС, Първа и Втора колегия на ВАС, е прието, че в случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено на собственика на МПС от отдел "Пътна полиция" или не се докаже по друг начин узнаването за служебното прекратяване на регистрацията, деянието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП ще е несъставомерно от субективна страна, тъй като липсата на уведомяване води до незнанието на факт от обективната действителност, който принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП. Прието е, че ако и уведомяването на собственика на МПС за служебно прекратената регистрация, да не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а да представлява последващо действие, това уведомяване има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, като знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието.