Определение № 3638 от 13.07.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3638 гр. В........, 13.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В........, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно частно гражданско дело № 20263100501302 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 41557/26.05.2026 г. от М. М. Б. с ЕГН **********, чрез адв. М. Т. срещу определение рег. № 6597/07.05.2026 г. по гр. д. № 20263110101106 по описа за 2026 г. на 50 състав на ВРС, с което е спряно производството по делото до приключване с влязло в сила решение по гр. д. № 20263110102424 по описа за 2026 г. на ВРС, 43 състав, поради обуславящата му връзка с първото дело, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.

В жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалвания акт, постановен в нарушение на материалния и процесуалния закон. Не са налице предпоставките за спиране на производството по делото. Заведеният от другия съделител установителен иск за собственост, въз основа на който е образувано второто дело е недопустим, ако е заведен самостоятелно, преди приключване на първото по делото за делба о.с.з., т.е. преди изтичане на срока по чл. 342 от ГПК, поради липса на интерес. Предявените права от Б. Б. по отношение на имота е следвало да бъдат защитени в производството по делба. Наличието на специален ред на защита в делото за делба изключва правния интерес от водене на самостоятелен паралелен процес. . Недопустимо е производството по едно надлежно заведено и допустимо дело да бъде спирано заради изначално недопустим по-късно предявен иск. Налице е пълна идентичност от субективна и обективна страна между предмета на първата фаза на делбата и предмета на установителния иск и когато има две висящи дела между същите страни и на същото основание и същия предмет, то по-късно заведеното дело трябва да се прекрати, а не да се спира първото образувано. В случая 1 ответникът не е пропуснал срокът по чл. 342 от ГПК и поради това е следвало да защити правата си в делбата. Нарушен е и принципът за бързина и процесуална икономия. Натоварени са страните с допълнителни разноски.

Моли да се отмени обжалваното определение и да се върне делото на същия състав за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срокът по чл. 276, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от Б. Й. Б., чрез адв. А. Г., в който се излага становище за неоснователност на жалбата. Право на избор на ответника по иск за делба е по кой ред да защити спорните си права, дали с насрещен иск в процеса за делба, дали с възражение по реда на чл. 342 от ГПК, дали с инцидентен установителен иск. Всеки от тези способи е на разположение на ответника. Спорът относно правото на собственост върху имот е преюдициален спрямо делото за делба на същия имот. Не е налице идентично между двата процеса, тъй като предмет на едното дело е правото на собственост на ищеца, а по другото правото на собственост на ответника.

Няма идентитет на делата. Едновременното разглеждане на двата иска в едно производство би затруднило процеса неоправдано. Освен това ако ищецът оттегли иска си за делба, ще остане неразрешен спорът за собствеността върху 1/2ид.ч. от имота. Няма и не може да има практика на ВКС, която да задължава упражни защита на своето право единствено по реда на чл. 342 от ГПК.

Моли жалбата да бъде оставена без уважение и да му бъдат присъдени разноски в производството.

Жалбата е допустима, като подадена от процесуално легитимирано лице, срещу акт, подлежащ на обжалване, в установения от закона срок.

За да се произнесе съдебният състав взе предвид следното:

Пред ВРС е образувано гр. д. № 20263110101106 по предявен иск, с правно основание чл. 34 от ЗС, от М. М. Б. срещу Б. Й. Б. за делба на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ........... по КККР на град В........, одобрени със Заповед № РД18-64/16.05.2008 г. на ИД на АГКК, представляващ Апартамент № 17 с адрес: град В........, Район М........., ул. „З........ Ч......“ № 3, ет. 6, ап. 17, намиращ се в сграда с идентификатор ......., разположена в поземлен имот с идентификатор ........., с площ на самостоятелния обект от 98,17 кв.м., ведно с 1,2924% ид.ч. от общите части на сградата и 1,3586% ид.ч. от 1 723,28 кв.м. от дворното място, при съседи на самостоятелния обект: на същия етаж: ........36 и ........15, под обекта: ........31, над обекта: ........39; при квоти: ½ идеална част за М. М. Б. и ½ идеална част за Б. Й. Б..

Относно собствеността на процесния имот в исковата молба се твърди, че той е придобит от двете страни в режим на съпружеска имуществена 2 общност с договор за продажба, а след прекратяване на брака всеки е собственик на ½ ид.ч.

В отговора на исковата молба ответникът е направил искане за спиране на производството по делото, тъй като пред ВРС е висящо друго гр. д. № 2424/2026 г., по което е предявен иск от него срещу М. М. Б., на основание чл.

124, ал. 1 от ГПК, да бъде прието за установено между страните, че ищецът е собственик на ½ идеална част от имота, предмет на делбата, което право е придобито на основание давностно владение.

С определение рег. № 6597/07.05.2026 г. по гр. д. № 20263110101106 по описа за 2026 г. на 50 състав на ВРС е спряно производството по делото до приключване на производството по гр. дело № 20263110102424 по описа за 2026 г. на ВРС, 43 състав, поради връзка на обусловеност между делата, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.

Съдът, като взе предвид изложените в жалбата доводи и оплаквания, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна за случая регламентация, намира следното:

В съдебната практика и правната доктрина няма колебание, че споровете между сънаследници във връзка с имуществената общност могат да бъдат предявени по общия ред в отделно производство, преди предявяване на иска за делба. Предявяването им за съвместно разглеждане в рамките на делбеното производство е една правна възможност, а не императивно изискване. (в този смисъл е и възприетото от Пленума на ВС в т. 3 от Постановление 7/1973 г.)

Наличието на предпоставки за спиране на делбеното производство поради наличие на преюдициален спор са подробно анализирани в определение № 117/19.06.2018г. по ч. гр. д. № 1357/2018г. на II г.о. на ВКС, в което е посочено, че в практиката на ВКС е съществувало разбирането, че с настъпването на преклузията по чл. 343 във връзка с чл. 342 от ГПК възниква и отрицателна процесуална предпоставка за предявяването на искове по преюдициалните за делбата въпроси в отделно, самостоятелно исково производство, а именно - липса на правен интерес. Тази практика е изоставена, свидетелство за което са постановените в обратния смисъл актове – определение № 71 от 10.03.2014 г. по ч.гр.д.№ 7287/2013 г. на ВКС, ІІ г.о. и решение № 120 от 13.06.2014 г. по гр.д.№ 6714/2013 г. на ВКС, І г.о., а така също и решение № 66 от 16.06.2014 г. по гр.д.№ 5605/2013 г. на ВКС, І г.о., определение № 491 от 15.07.2015 г. по ч.гр.д.№ 1535/2015 г. на ВКС, IV г.о., определение № 72 от 16.02.2016 г. по ч.гр.д.№ 550/2016 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 192 от 11.01.2018 г. по гр.д.№ 639/2017 г. на ВКС, І г.о. Възприема се, че когато съделител е заявил за разглеждане в отделно исково производство иск за установяване на индивидуална собственост върху имот, който е предмет на делба в по-рано образувано дело, не е налице обективен идентитет между двете дела, а е налице връзка на обусловеност между двете дела.

Правен интерес от предявяване на правото в отделно производство има и 3 когато искът е подаден преди да е изтекъл срокът за възражение на ответника по чл. 342 от ГПК. Това е така, защото по преюдициалните спорове, въведени с възражение в делбата не се формира сила на присъдено нещо. Ако приеме възражението за основателно съдът ще отхвърли иска, но няма да се прояви установително действие по отношение на собствеността на имота. Затова за заинтересованата страна е налице интерес да предяви самостоятелна претенция за защита на правото си в отделно от делбата производство, в случаите когато има интерес по отношение на това право да се формира сила на присъдено нещо. В тази хипотеза, поради обуславящия му характер, макар и заведено след предявяване на иска за делба, съдът следва да спре делбеното производство, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК до приключване на производството по иска, имащ за предмет спор от кръга на предвидените в чл.

343 от ГПК. (Решение № 50025 от 28.02.20203 г. на ВКС по гр. д. № 1898/2022 г . , I ГК; определение №126 от 11.07.2022г., постановено по ч.гр.д.

№1343/2022г. на I г.о. на ВКС; определение №10/10.01.2019г. по ч.гр.д.

№4548/2018г. на I г.о. на ВКС)

От дА.те по делото се установява, че в срокът за отговор на исковата молба за делба на М. М. Б. ответникът Б. е подал срещу нея положителен установителен иск за собственост, с който иска да бъде признато в отношенията между страните, че е собственик на основание придобивна давност на ½ ид. ч. от имота, предмет на делбата, за която част другата страна претендира да е придобила право на собственост в режим на СИО по договор за продажба. По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е образувано гр. д. № 2424/2026 г. по описа на ВРС. Както беше изложено по-горе не е налице процесуална пречка по движение на делото за делба на спорния имот, доколкото ответникът се домогва да се сдобие с установителната сила на решението по иска за собственост по чл. 124, ал. 1 от ГПК. Единствената процесуална пречка, която се открива е връзката на обусловеност между двете дела, която предпоставя спиране на обусловеното дело за делба до влизане в сила на решение по обуславящото с предмет иска с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. Ето защо правилно и съгласно изискването на закона ВРС е спрял производството по гр. д. № 20263110101106 по описа за 2026 г. на ВРС, на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК поради преюдициалния характер на гр.д. № 20263110102424 по описа за 2026г. на ВРС.

С оглед гореизложеното жалбата се явява неоснователна и обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

По разноските:

Ответникът по жалбата е отправил искане за присъждане на разноски, което съдът намира за преждевременно направено. Настоящото производство няма самостоятелен характер, поради което разноските, направени пред ВОС по частното дело следва да се претендират пред районния съд, след приключване на главното производство и с оглед изходът от спора.

Така мотивиран съдът

4

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение рег. № 6597/07.05.2026 г. по гр.д. № 20263110101106 по описа за 2026 г. на ВРС.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд с частна касационна жалба в едноседмичен срок от връчване на съобщението.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5