Решение № 3859 от 13.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3859 гр. София, 13.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на ******* юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Мария Стойкова при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20221100503889 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 681 от 01.02.2022 г., СРС, 53 с-в, по гр.д.№ 39611/2021 г. е отхвърлил иска с правно основание чл.181, ал.1, пр.2 вр. чл.142, ал.1, т.2 ЗМВР на Т. Д. С. срещу Министерство на вътрешните работи за сумата от 1 020 лв.-левова равностойност на полагаща се на ищеца и неосигурена от ответника храна за периода от 01.10.2020 г. до 18.06.2021 г.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от Т. Д. С. с оплаквания, че същото е необосновано и неправилно като постановено в нарушение на материалния закон.Въззивникът твърди, че ищецът е държавен служител в органите на МВР повече от 25 години.След преобразуване на служебното му правоотношение от държавен служител по ЗМВР в държавен служител по ЗДСл, той е преминал в категория „държавен служител“ по смисъла на чл.142, ал.1, т.2 ЗМВР с основна месечна заплата в размер на 2 725 лв., в която не е била включена левовата равностойност на храната, която е следвало да му бъде осигурена на основание чл.181, ал.1 ЗМВР и която е следвало да бъде осигурявана на всички служители на МВР по смисъла на 1 чл.142, ал.1-3 ЗМВР.Твърди, че изводите на първоинстанционния съд, че в определената индивидуална основна заплата на ищеца е включена левовата равностойност на храната по чл.181, ал.1 ЗМВР, е необоснован.Излага доводи, че левовата равностойност на храната в размер на 120 лв. не е част от брутните заплати на служителите на МВР, не се облага с ДОД и върху нея не се удържат осигуровки, а представлява ваучер, служещ за получаване на храна или нейната левова равностойност.Въззивникът поддържа становище, че разпоредбата на чл.142, ал.4 ЗМВР, съгласно която статутът на държавните служители по чл.142, ал.1, т.2 се урежда със ЗДСл, следва да се тълкува във връзка с чл.1 ЗМВР, както и че общите разпоредби на ЗДСл могат да намерят приложение само доколкото липсват изрични специални правила в ЗМВР, които биха дерогирали общия закон.Поддържа, че Наредба № 8121з-773 от 01.07.2015 г. е подзаконов нормативен акт, издаден от министъра на вътрешните работи, който не е оторизиран от ЗМВР да определя на кои държавни служители да се изплаща левовата равностойност на храната, а единствено-да определя условията и реда за предоставяне на сумите и доволствията, както и размера им-с ежегодна заповед.Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск.Претендира разноски.

Ответникът по въззивната жалба-МВР оспорва същата.Поддържа становище, че решението на СРС е правилно.Излага доводи, че идеята на законодателя е да разграничи отделните три вида статути на служителите в МВР-тези със статут само по ЗМВР, вторите-само по ЗДСл и лицата, работещи по трудово правоотношение със статут по ЗМВР и по КТ /чл.142, ал.1-3 ЗМВР/.В чл.142, ал.4 ЗМВР изрично са изброени разпоредбите от закона, които се прилагат за държавните служители по чл.142, ал.1, т.2 ЗМВР, като тази по чл.181, ал.1 ЗМВР не е включена.Въззивникът не твърди да извършва дейности, свързани със специфичен характер на труда или полага нощен труд , за да има право на левовата равностойност на полагащата му се храна или ободряващи напитки по реда на чл.181, ал.3 ЗМВР.Твърди, че основанията за получаване на левовата равностойност на храната по чл.181, ал.1 и ал.3 ЗМВР са различни и законодателят очевидно не е включил чл.181, ал.1 ЗМВР в изключенията по чл.142, ал.4 ЗМВР, за разлика от включването в изключенията на разпоредбата на чл.181, ал.3 ЗМВР.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

2

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.181, ал.1, пр.2 ЗМВР, предявен от Т. Д. С. срещу Министерство на вътрешните работи.Ищецът твърди, че е служител на военизирани длъжности и като държавен служител от органите на МВР в продължение на 25 години-от 1996 г. до м.06.2021 г. и от м.02.2016 г. до 18.06.2021 г. е заемал длъжности в Дирекция „Инспекторат“-МВР.Твърди, че със заповед № 8121 К-9439/01.10.2020 г. на министъра на вътрешните работи на основание чл.9 ЗДСл и & 87 от ПЗР на ЗИДЗМВР /обр. ДВ бр.60/07.07.2020 г./ е назначен за държавен служител на длъжност „началник на отдел 01“ „Контрол на управленската дейност в структури на територията на Южна България“ към Дирекция „Инспекторат“-МВР.До 01.10.2020 г. ищецът е бил държавен служител и на основание чл.181, ал.1 ЗМВР във вр. с чл.4 от Наредба № 8121з-773 от 01.07.2015 г. за условията и реда за осигуряване на храна или левовата й равностойност на служителите на МВР ежемесечно е получавал левовата равностойност на полагащата му се храна в размер на 120 лв.Ежегодно размерът на левовата равностойност се е определяла със заповед на министъра на вътрешните работи и се е изплащала със заплатата за съответния календарен месец.Твърди, че на 18.06.2021 г. му е била връчена заповед рег.№ 8121 К-7659/18.06.2021 г., издадена от министъра на вътрешните работи за прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл.106, ал.1, т.2 и чл.108 ЗДСл поради съкращаване в щата.Твърди, че за периода 01.10.2020 г.-18.06.2021 г. не му е изплащана левовата равностойност на полагащата му се храна в размер на 1 020 лв.Излага твърдения, че правният статут на служителите от МВР от категорията на чл.142, ал.1, т.2 ЗМВР се урежда както от ЗДСл, така и от специалния законЗМВР, и че разпоредбата на чл.142, ал.4 ЗМВР следва да се тълкува във връзка с чл.1 ЗМВР.Поддържа становище, че изключването на служителите по т.2 на чл.142 ЗМВР изцяло от приложното поле на ЗМВР е в противоречие с основните принципи на управление на държавната служба в МВР, посочени в чл.141 ЗМВР.Твърди, че Наредба № 8121з-773 от 01.07.2015 г. е подзаконов нормативен акт, издаден от министъра на вътрешните работи, който не е оторизиран от ЗМВР да определя на кои държавни служители да се изплаща 3 левовата равностойност на храната, а единствено-да определя условията и реда за предоставяне на сумите и доволствията, както и размера им-с ежегодна заповед, и че по отношение на размера на левовата равностойност на храната, дължима на държавните служители от МВР следва да се приложи по аналогия размерът, определян с ежегодни заповеди на министъра на вътрешните работи, издавани на основание Наредба № 8121з-773 от 01.07.2015 г.Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 1 020 лв.-левова равностойност на полагащата му се храна за периода от 01.10.2020 г. до 18.06.2021 г. със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил иска с твърдения, че законодателят изрично е определил статутът на служителите по чл.142, ал.1, т.2 ЗМВР да е по ЗДСл, в който не е предвидено предоставянето на храна или левовата й равностойност.Липсват и други правни норми, които да регламентират правото на тази категория служители да получават храна или левовата й равностойност.Твърди, че в

Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация не е регламентирана възможност за включване на елементи извън посочените в нея.

С определението по чл.140 ГПК първоинстанционният съд е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е налице служебно правоотношение, по което ищецът е полагал труд при ответника за исковия период, както и че в рамките на исковия период не е заплащал на ищеца левова равностойност на храната.

Видно и от заповед № 8121К-9439/01.10.2020 г. на министъра на вътрешните работи на основание чл.9 ЗДСл и & 87 ПЗР към ЗИДЗМВР /ДВ, бр-60 от 07.07.2020 г./ Т. С. е назначен за държавен служител на длъжност „началник на отдел 01 „Контрол на управленската дейност в структури на територията на Южна България“ към дирекция „Инспекторат“ при МВР, считано от 01.10.2020 г.

Със заповед № 8121 К-7659/18.06.2021 г. на основание чл.106, ал.1, т.2 и чл.108 ЗДСл министърът на вътрешните работи е прекратил служебното правоотношение с Т. Д. С.-началник отдел 01 „Контрол на управленската дейност в структурни на територията на Южна България към Дирекция „Инспекторат“ при МВР поради съкращаване на длъжността, считано от 4

18.06.2021 г.

Със заповеди № 8121з-1464/31.12.2019 г. и № 8121з-1410/30.12.2020 г. на основание чл.181, ал.4 вр. с ал.1 ЗМВР министърът на вътрешните работи е определил на служителите от МВР по чл.142, ал.1, т.1 и 3 и ал.3 ЗМВР през 2020 г. и през 2021 г. левовата равностойност на храната в размер на 120 лв. месечно.

От заключението на приетата по делото ССчЕ на вещото лице В. С.а е установено, че за периода 01.10.2020 г.-31.12.2020 г. ищецът е получавал заплата от 2 725,00 лв., а от 01.01.2021 г. до 18.06.2021 г. заплатата му е била в размер на 3 133,00 лв., като не са начислявани отделно други допълнителни възнаграждения, посочени в & 87, ал.6 от ПЗР към ЗИДЗМВР.В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че през процесния период на ищеца не е начислявана храна като отделно перо и няма такъв запис във ведомостите за работни заплати.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.1 ЗМВР служителите на МВР са държавни служители-полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението /т.1/; държавни служители /т.2/ и лица, работещи на трудово правоотношение /т.3/.

От събраните доказателства се установи, че през процесния период страните по делото са били обвързани от служебно правоотношение, като ищецът е имал статут на държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.2 ЗМВР.

Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.4 ЗМВР статутът на държавните служители по ал. 1, т. 2 се урежда със Закона за държавния служител и с чл.

56, чл. 151, ал. 1 и 7 , чл. 156, ал. 4, чл. 181, ал. 3, чл. 182, чл. 185, ал. 1, чл.

186а, чл. 190, ал. 2, чл. 191 и 233 от този закон.

В чл.1 ЗМВР е предвидено, че този закон урежда принципите, функциите, дейностите, управлението и устройството на Министерството на вътрешните работи /МВР/ и статута на служителите в него.Настоящият съдебен счита, че цитираната разпоредба е обща и се отнася и до служители на ЗМВР със статут по чл.142, ал.1, т.2 доколкото не са налице изрични норми, които да изключат приложението й.

Съгласно чл. 181 ЗМВР на служителите на МВР се осигурява храна или 5 левовата равностойност.В цитираната норма не е предвидено изключение на определена категория служители от системата на МВР и конкретно за държавните служители, какъвто е и ищецът.

Обстоятелството, че в чл.1 от Наредба № 8121з-773 от 1.07.2015 г. за условията и реда за осигуряване на храна или левовата равностойност на служителите на Министерството на вътрешните работи е посочено, че с нея се определят условията и редът за осигуряване на храна или левовата равностойност на служителите на МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗМВР и по § 86 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР не променя този извод, тъй като законът не е делегирал на министъра на вътрешните работи да определя кои служители следва да получават храна или парична равностойност, а само да определи условията и редът за предоставяне на сумите и доволствията по чл. 181, ал. 13 ЗМВР /ал. 4 на чл. 181 ЗМВР/.

Поради изложеното съдът счита, че чл.181 ЗМВР се прилага и по отношение на ищеца доколкото липсва разпоредба, изключваща приложението му, поради което за него е съществувало правно основание да получи храна или левовата й равностойност през процесния период.

Аргумент в подкрепа на този извод е и нормата на & 87, ал.6 ПЗР на ЗМВР /в сила от 01.10.2020 г./, съгласно която при назначаването на служителите по ал. 1 се определя индивидуална основна заплата, не по-ниска от възнаграждението, определено до 30 септември 2020 г. по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи и включващо заплата за длъжност, допълнително възнаграждение за прослужено време и за научна степен и левовата равностойност на храната по чл. 181, ал. 1.От заключението на приетата по делото ССчЕ се установи, че в заплатата на ищеца за процесния период не са начислявани отделно други допълнителни възнаграждения, посочени в & 87, ал.6 ПЗР на ЗМВР.