Решение № 4414 от 06.12.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4414 гр. Варна, 06.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Йоана Н. Вангелова при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело № 20243110109200 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие.

Същото е образувано по молба от А. К. А., ЕГН **********, с адрес: гр.

*********, за постановяване на мерки за защита срещу Л. И. Л., ЕГН **********, с адрес: *********.

Молителката твърди, че Л. Л. е нейна дъщеря, като съжителствали съвместно в гр. Варна, докато ответницата се установила в Г.. Там тя живеела с дъщеря си Х. И. П.. След конфликт между ответницата и дъщеря й в полза на втората била издадена заповед за защита от съда в Г.. Понастоящем Х. живеела с баба си в гр. Варна.

Излага, че на 06.05.2024 г. била заедно със съпруга си в дома им на горепосочения адрес в гр. Варна. Между 21 и 22 часа започнало силно чукане по вратата. Когато отворила, на прага заварила ответницата, която започнала да крещи, че ще пуска жалби, ще я съди и я заплашила с думите „ще те унищожа“, „ще те побъркам“, „ще видиш какво ще стане“. Л. си тръгнала, когато съпругът на молителката се появил на вратата.

Молителката твърди, че е с трайно намалена работоспособност, страда от диабет и тревогите се отразяват много зле на здравето й. След процесния случай не могла да спи, било й лошо и на сутринта с линейка била откарана в УМБАЛ „*****“ с диагноза „остра и изострена сърдечна недостатъчност, без механична вентилация“. Останала в болницата четири дни, като след изписването й съпругът й се грижи за нея.

1

Заявява, че не подала молба за защита непосредствено след описания случай, тъй като смятала, че дъщеря й няма да се върне в България скоро, но от неин познат случайно узнала, че й предстои ново посещение на страната това лято. Твърди, че се изплашила, което я мотивирало да потърси съдействие от съда.

Моли съда да издаде срещу ответника заповед за защита с посочени в молбата мерки по чл. 5, ал. 1, т. 1, 3 и 4.

В съдебно заседание ответникът Л. Л., чрез процесуалния си представител, оспорва депозираната молба и излага в писмен вид възражение.

Оспорва, че на 06.05.2024 г. е извършила описаните в молбата за защита действия. Заявява, че изобщо не е била в България на посочената дата.

Твърди, че от 2013 г. живее и работи в Република Г., като периодично се прибира в България, по три-четири пъти в годината, и отсяда в апартамента си, който се намира на четвъртия етаж /трети жилищен/ на къща, с адрес: гр.

*******. В единия от двата апартамента на втория жилищен етаж /т.е. под нейния апартамент/ живеят майка й А. К. А. и нейният втори съпруг К. А. А..

Твърди, че до 2021 г. отношенията им били много добри. При едно от прибиранията си през 2021 г. установила, че от апартамента й липсват множество златни и сребърни накити, за което сезирала компетентните институции, като било образувано и ДП № 466/2021 г., ПП № 15293/21 на ВРП, спряно за установяване на извършител. На 11.10.2022 г., при друго прибиране в България, установила, че патронът на вратата на апартамента бил сменен без нейно знание и съгласие. Купила нов секретен патрон и го подменила. На 26.03.2024 г., при друго прибиране в имота, установила, че патронът за входната врата отново е сменен. От К. А. разбрала, че са сменили патрона, тъй като дъщеря й се била прибрала с някакво момче-грък и нямала ключ за жилището. При оглед на имота установила липса на спестена от нея сума в размер на 6000 евро и документи, част от които за извършените в апартамента СМР и обзавеждане. Твърди, че след подмяната на патрона липсвали белези от взлом, нищо не било разхвърляно и поради тази причина подозренията й паднали върху близките й, поради което подала нова жалба във ВРП. Така отношенията й с майка й и нейния съпруг започнали да се влошават.

Заявява, че на 22.05.2024 г. отново се прибрала във Варна за разпит в 5то РПУ и след него се консултирала с адвокат относно възможностите за снабдяване с документ за собственост за апартамента си. След извършена справка в Имотния регистър установила, че на 13.02.2009 г. А. А. и К. А. са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост, в който са признати за собственици на ПИ с ид. № ******** по КК и КР на гр. Варна, ведно с построената в него еднофамилна жилищна сграда с ид. № ************, състояща се от четири етажа, включително и собствения й апартамент, описан в нотариалния акт като подпокривно пространство, със застроена площ от 106.42 кв.м., състоящо се от един мансарден апартамент с площ от 94.56 кв.метра. Тъй като майка й и нейният втори съпруг оспорват правото й на собственост, инициирала съдебно производство за защита на правата си, а 2 именно ГД № 1505/2024 г. по описа на Варненския окръжен съд, като счита, че настоящото производство представлява още един опит от страна на майка й А.

А. и втория й съпруг да ограничат достъпа й до апартамента.

По отношение на наведените в молбата твърдения, оспорва да е изгонила дъщеря си Х. П., както и че в полза последната е издадена заповед за защита от гръцки съд. Оспорва да е извършила описаните в молбата действия, като поддържа, че е била в Република Г.. Твърди, че последното й посещение на къщата е било на 26.03.2024 г., при което я е придружавала нейна приятелка. През периода от 27.03.2024 г. до 21.05.2024 г. била в Република Г..

Твърди, че на 15.04.2014 г. е предала оръжието си за съхранение в Пето РПУ - гр. Варна, за което е съставен протокол за приемане на ОБВВПИ peг. № 3640/15.04.2014 г. по описа на Пето РПУ, гр. Варна, като на следващия ден учредила в полза на майка си представителна власт за разпореждане с оръжието и оригиналът на пълномощното се намира у майка й. Заявява, че от този момент не й е известно какво се случва с оръжието.

Счита, че от представените към молбата доказателства се установява единствено че майка й е била в болница, но не и че състоянието и е в резултат от извършени от нея действия. Поддържа, че майка й влиза често за изследвания и лечение в болнични заведения, тъй като страда от редица хронични заболявания, които налагат редовната й хоспитализация.

Поддържа, че чрез подаване на молбата за защита майка й цели да ограничи достъпа й в апартамента, в който отсяда, когато се прибира в България.

Моли да бъде отхвърлена молбата и да й бъдат присъдени сторените в производството разноски, в т.ч заплатеното адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните обстоятелството, че молителката А. К. А. е майка на ответника Л. И. Л..

Към молбата е представена декларация /л. 4/, с която молителката декларира, че на 06.05.2024 г. между 21:00 и 22:00 часа в гр. Варна ответницата я заплашила с думите „Ще те унищожа!“, „Ще те побъркам!“, „Ще видиш какво ще стане!“.

Към писмените доказателства по делото е приобщена епикриза /л. 5/, от съдържанието на която се установява, че на 07.05.2024 г. А. К. А. е постъпила в УМБАЛ „*****“, гр. Варна, където й е поставена диагноза хронична изострена левостранна сърдечна недостатъчност I I I функционален клас, исхемична болест на сърцето, ангина пекторис при усилие, пристъпно предсърдно мъждене, възстановен синусов ритъм, хипертонична болест III стадий, умерена степен, сърдечна и бъбречна форма, хронично бъбречно заболяване, захарен диабет тип 2, диабетна полиневропатия. Молителката е 3 изписана на 10.05.2024 г.

Видно от приложеното на л. 6 от делото експертно решение на ТЕЛК, на А. е призната 64 % степен на увреждане пожизнено. Като водеща диагноза в документа е посочен неинсулинозависим захарен диабет.

Към писмените доказателства по делото е приобщена справка, изготвена от ГД „Гранична полиция“ при МВР /л. 89/, от съдържанието на която се установява, че Л. Л. има регистрирани влизания в Република България през м. май 2024 г., както следва: на 01.05.2024 г. в 8:34 часа – през ГКПП И., на 10.05.2024 г. в 10:52 часа - през ГКПП И., на 22.05.2024 г. в 05:17 часа – през ГКПП М.. Липсват данни за излизания от границите на страната за посочения период, като изрично в постъпилото по делото писмо е отбелязано, че предоставените данни за преминавания през ГКПП на страната не могат да бъдат достоверен източник на информация за всички влизания и напускания на територията на Република България. За предходни периоди са налице регистрирани влизания и излизания от Република България през ГКПП И. в рамките на няколко часа /напр. на 09.01.2024 г. и 26.01.2024 г./.

Представени са доказателства за получавани от Л. Л. през 2024 г. куриерски пратки в гр. *** /л. 94-95/, както и за проведен медицински преглед в същия град на 01.05.2024 г. /л. 96/.

Ответницата е представила протокол от 15.04.2014 г. /л. 44/, потвърждаващ, че на посочената дата е предала за съхранение в Пето РУ при ОДМВР-Варна пистолет поради напускане на страната. С пълномощно от 16.04.2014 г. /л. 45/ Л. Л. е упълномощила А. А. да я представлява във връзка с продажбата на оръжието.

По делото са приложени писмени доказателства /вписана в Служба по вписванията искова молба - л. 72-75/ за наличието на неприключило съдебно производство, образувано въз основа на предявен от Л. Л. срещу А. А. и К. А. положителен установителен иск за собственост.

От служебно извършените справки /л. 52-59/ се установява, че страните по делото са неосъждани, няма данни да са настанявани за психиатрично лечение и по отношение на някоя от тях да са налагани мерки по реда на ЗЗДН.

От показанията на разпитаните по делото свидетели, преценени съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК, се установяват следните обстоятелства:

Свидетелят К. А. А., съпруг на молителката, излага, че между него и съпругата му, от една страна, и ответницата, от друга, възникнали проблеми, след като Л. Л. и дъщеря й се скарали. Твърди, че в тази връзка срещу ответницата е издадена заповед за защита от гръцки съд. Заявява, че при посещенията си в България Л. „вдига скандали“ на майка си, като последният такъв случай бил вечерта на 06.05.2024 г. Излага, че с молителката били в дома си и на вратата се почукало. Когато съпругата му отворила, той чул Л. Л. да казва на висок тон „Ще те смачкам, ще те унищожа!“. След като той се показал на вратата, ответницата си тръгнала. След този случай молителката се почувствала зле, а на сутринта извикали линейка, която я откарала в 4 болницата. Излага, че след като била изписана от болничното заведение, подали жалба в полицията във връзка с процесния случай. След него отрича да е срещал ответницата. Сочи, че съпругата му се страхува от нея, поради което потърсила защита от съда. Св. А. потвърждава, че сменил ключа на входната врата на апартамента, който ответницата ползвала при посещенията си в България, като заявява, че апартаментът е негова собственост и може да прави с него „каквото си иска“.

Като свидетел по делото е разпитана П. Г. Т., приятелка на ответницата.

Същата заявява, че от около 10 години Л. Л. живее в Г., като до момента, в който се скарала с дъщеря си преди около две години, се прибирала в България често и отсядала в апартамента си в гр. *******“. От две години насам вече не ползвала жилището заради влошените отношения с родителите и дъщеря й.

Св. Т.а сочи, че в края на м. март 2024 г. ответницата била в България и опитала да влезе в апартамента, но не успяла, тъй като патронът бил сменен.

След като се обадила на майка си, св. К. А. дошъл да отключи и й оставил ключове. Свидетелката заявява, че следващото пътуване на Л. до България било около 22.05.2024 г., за да даде показания в Пето РУ по повод подадена от нея жалба във връзка със смяната на патрона на апартамента. Сочи, че в периода на великденските празници и на Гергьовден ответницата била в Г., за което съди от разговорите с последната. Заявява, че няма случай, в който Л. да е била във Варна и да не й се е обадила, като излага, че именно тя й резервира хотел, в който да се настани.