Определение № 4930 от 31.10.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4930 гр. София, 31.10.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Борис Д. Илиев като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Касационно гражданско дело № 20248002100892 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационни жалби на Прокуратурата на Република България, чрез Марин Дишлянов- прокурор в Апелативна прокуратура- Пловдив, и И. С. Д., ЕГН **********, чрез пълномощниците му по делото адв. А. С. и адв. Юлиана Тръпчева, против Решение №203 от 23.11.2023г. по в. гр. д. №514/2023г. по описа на Апелативен съд- Пловдив.

С жалбата на Прокуратурата на Република България решението се обжалва в частта му, с която е било потвърдено Решение № 249 от 07.07.2023 г., постановено по гр.д. № 701/2022 г. по описа на Окръжен съд- Стара Загора, в частта, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на И. С. Д. сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в продължително стресово състояние, психически дискомфорт, силно негативни психически изживявания, страх, несигурност, срам, депресия, вътрешно напрежение, унижение, сринат професионален авторитет, загуба на доверие в системата, злепоставяне в обществото, загуба на доверие от страна на близки, приятели и колеги, проблеми в семейството и цялостно емоционално страдание и продължителни душевни болки и страдания, поведенчески промени, изразяващи се в загуба на съня, апатия, липса на визия за бъдещето, отчаяние и безсилие пред случващото се, влошено здравословно състояниевисоко кръвно налягане, които са пряка и непосредствена последица от воденото срещу него незаконно наказателно производство по ДП № 256/ 2016 г. по описа на Следствен отдел на Софийска градска прокуратура, н.о.х.д. № 606/2016 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, в.н.о.х.д. № 118/ 2018 г. по описа на Бургаския апелативен съд и н.о.х.д. № 1007/2018 г. по описа на Върховния касационен съд, завършили с оправдателна присъда, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 28.01.2020 г. до окончателното 1 изплащане на сумата. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение- касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК, като се иска отмяната му в обжалваната част и постановяване на ново решение, с което размерът на присъденото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди да бъде намален. Към касационната жалба е приложено изложение, в което касаторът се позовава на основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от И. С. Д., ЕГН **********, чрез пълномощниците му по делото адв. А. С. и адв. Юлиана Тръпчева, с който изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата.

С жалбата на И. С. Д. въззивното решение се обжалва в частта му, с която е било потвърдено Решение № 249 от 07.07.2023 г., постановено по гр.д. № 701/2022 г. по описа на Окръжен съд- Стара Загора, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от него против Прокуратурата на Република България иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 100000 лв. до пълния му предявен размер от 200000 лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение- касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК, като се иска отмяната му в обжалваната част и постановяване на ново решение, с което предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди да бъде уважен за разликата над 100000 лв. до предявения размер от 200000 лв. Към касационната жалба е приложено изложение, в което касаторът се позовава на основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Срещу подадената от И. С. Д. касационна жалба не е постъпил отговор от Прокуратурата на Република България.

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 от ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, поради което са процесуално допустими.

За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното:

С обжалваното въззивно решение Апелативен съд- Пловдив е приел, че с постановление от 05.07.2016 г. по пр.пр. № СП-2789/2016 г. на Районна прокуратура - Стара Загора против ищеца И. С. Д. е образувано досъдебно производство №256/2016г. за това, че през 2016 г. в гр. Стара Загора е склонявал длъжностни лица от прокурорските и съдебни органи в съдебен район Стара Загора да нарушат свои служебни задължения във връзка с правораздаването, което е престъпление по чл. 289 от НПК. На 04.08.2016г. са били извършени обиск на И. Д. и претърсване и изземване, като са иззети вещи и книжа, организирана е физическа охрана на помещение и запечатване със стикер на кабинета на ищеца. С постановление от същата дата на прокурор при Софийска градска прокуратура, Специализирано звено „Антикорупция“, е разширен предметът на разследването по досъдебното производство, като е указано да се съберат доказателства за това, че на 2 неустановени дати в периода от октомври 2015г. до април 2016г. в гр. Стара Загора И. Д. е използвал служебното си положение с цел да набави за другиго противозаконна облага, което е престъпление по чл. 282 от НК. С постановление от 21.10.2016г. ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 282, ал. 2 от НК във вр. с ал. 1 и чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 289 от НК, взета му е мярка за неотклонение „подписка“ и той е поел задължение да не напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган, като постановлението е предявено на Д. на 28.10.2016г. На 04.11.2016г. е предявено разследването, като материалите от досъдебното производство са предоставени на обвиняемия и защитниците му за запознаване. С мнение от 08.11.2016 г. досъдебното производство е изпратено на Софийска градска прокуратура за предаване на обвиняемия на съд. На 22.11.2016г. в Окръжен съдСтара Загора е внесен обвинителен акт против И. Д. за продължавано престъпление по чл.

282, ал. 2 от НК във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 26 от НК и за престъпление по чл. 289 от НК, образувано е н.о.х.д. № 574/2016 г., но след отвод на всички съдии от съда производството по делото е прекратено и то е изпратено на Върховния касационен съд за определяне на друг, равен по степен съд, който да го разгледа. С определение № 114/02.12.2016 г., постановено по ч.н.д. № 1258/2016 г. по описа на Върховния касационен съд, делото е изпратено за разглеждане на Окръжен съд- Сливен, където на 08.12.2016 г. е образувано като н.о.х.д. № 606/2016 г., завършило с присъда № 5/16.01.2018 г., с която И. Д. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 289 от НК, на основание чл. 54 от НК му е определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, изпълнението на което е отложено за срок от 3 години, считано от датата на влизане в сила на присъдата, а по отношение на обвинението за извършено престъпление по чл. 282, ал. 2 от НК във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК той е признат за невиновен и оправдан. С присъда № 102/11.07.2018 г. по в.н.о.х.д. № 118/2018 г. по описа на Бургаския апелативен съд е била отменена присъдата на Окръжен съд- Сливен в частта, с която подсъдимият е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 289 от НК, като вместо това Д. е признат за невинен и оправдан за извършване на това престъпление, а в останалата част присъдата е потвърдена. С решение № 229/28.01.2020 г., постановено по н.д. № 1007/2018 г. по описа на Върховния касационен съд, III н.о., е оставена в сила въззивната присъда. Съдът е приел, че общата продължителност на воденото против ищеца наказателно производство от момента на извършените процесуалноследствени действия, когато той е узнал за него /04.08.2016 г./ до влизане в сила на оправдателната присъда /28.01.2020 г./ е 3 години, 5 месеца и 24 дни. Въз основа на представените по делото писмени доказателства съдът е приел, че ищецът е бил назначен за държавен служител в системата на МВР на 06.10.2003г. със заповед на министъра на вътрешните работи на длъжност „Разузнавач І степен“, заемал е различни длъжности в системата на МВР, от 14.05.2015г. е назначен на длъжност ВПД началник на сектор „Борба с организираната престъпност“ - Стара Загора към ГДБОП- МВР, на 11.07.2016г. е назначен като началник сектор БОП, от 03.04.2020 г. е разузнавач ІV степен в група „Престъпления против собствеността“, от 30.11.2021г. е ВПД началник на група „Миграция“ при ОД МВР- Стара Загора, а от 16.05.2022г. е началник група „Миграция“, като в този период е награждаван шест пъти и не са му били налагани 3 дисциплинарни наказания. Против ищеца е било водено дисциплинарно производство, започнало на 06.02.2017г. и прекратено със заповед от 03.05.2017 г. При започване на това производство И. Д., считано от 10.02.2017г., е отстранен временно от длъжност и са му иззети служебната карта, личния знак и служебното оръжие, а след прекратяване на производството той е възстановен на заеманата длъжност и е разпоредено да му се изплати възнаграждение за времето на отстраняване и да му бъдат върнати служебната карта, полицейския знак и служебното оръжие. С решение от 23.12.2016 г. на началника на І РПУ – Стара Загора е отнето разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях на И. Д., в т.ч. ловна пушка, 3 бр. ловни карабини и ловен автомат.

При така установените факти по делото съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата за вредите, причинени на ищеца от повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление, по което е бил оправдан. Приел е, че в случая на ищеца е било повдигнато обвинение за извършване на две тежки умишлени престъпления по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК- по чл. 282, ал. 2 от НК /за което е предвидено наказание лишаване от свобода от една до осем години/ и по чл. 289 от НК /за което е предвидено наказание лишаване от свобода от една до шест години/, а по първото има и възможност за лишаване от правото по чл. 37, ал.

1, т. 6 от НК да се заема определена държавна или обществена длъжност. По отношение на вида и размера на претърпените от ищеца неимуществени вреди въз основа на събраните по делото доказателства съдът е установил, че ищецът е претърпял увеличена тревожност, страх за бъдещето, несигурност поради възможността да бъде осъден и да изтърпява наказание „лишаване от свобода“ заедно с престъпници, чиито престъпления той е установил, психически и емоционален стрес, затваряне в себе си и нежелание да контактува с познати, от весел, общителен и постоянно работещ се превърнал в затворен, саможив и уплашен за бъдещето си човек, изпадал в състояние, в което нищо не му доставяло радост, бил в невъзможност да се грижи за семейството и децата си, между него и съпругата му възникнал разрив, довел до тяхната раздяла, при която той вече не живеел постоянно и с децата си, отдръпнали се голяма част от колегите му, особено извън отдела, който ръководел, променило се общественото мнение по отношение на него и професионалните му качества и постижения, били забравени предишните му постижения и награди, а се гледало на него като на престъпник, били ограничени правото му на свободно придвижване и упражняване на другите човешки права при налагане на мярка за неотклонение „подписка“ и мярката „забрана за напускане пределите на страната“, влошило се финансовото му състояние за периода на отстраняването му от длъжност; поради отнемане на разрешителното му да носи оръжие и самото оръжие не можел да ходи на лов за продължителен период от време, където се разтоварвал, като всичко това повлияло негативно върху психиката на ищеца, както и на физическото му състояние, имал проблеми със съня и световъртеж, развил артериална хипертония, наложил се редовен прием на медикаменти, който трябва да поддържа през целия си живот, като и до момента не е преодолял напълно изживения стрес и отрицателни емоции. Посочените негативни преживявания били засилени и от факта, че преди образуване на наказателното производство ищецът бил уважаван и отговорен дългогодишен 4 служител в системата на МВР, при създаване на новата структура на БОП в Стара Загора бил назначен за неин началник, което било голяма отговорност, той и екипът му постигали значителни успехи в борбата с организираната престъпност, за което бил награждаван неколкократно, в течение на години изграждал авторитет и добро име в обществото, бил уважаван като професионалист и обичан като човек от колегите и близките си, а за съвсем кратко време нещата радикално се променили и от разследващ се превърнал в разследван, при това за престъпления, свързани с кръга на служебните му функции, което подкопало доверието в него не само сред познатите и колегите му, но и сред цялото общество, доколкото Стара Загора не е много голям град и новините се разнасят бързо. Осъществената от Специализираната прокуратура и Специализираното звено „Антикорупция“ операция и извършените спрямо ищеца процесуално-следствени действия, били отразени в печатните и електронни медии, включително по повод официално изявление на говорителя на главния прокурор, като съдът е приел, че вредите от това разгласяване, независимо дали е в резултат на официални изявления на представител на прокуратурата или предварително подадена от нея информация, са пряка последица от повдигнатото на Д. обвинение, прието за незаконно.

Разпечатката съдържа 19 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9f3e526b-3a28-4470-9448-5e56a8d60f90