Решение № 1671 от 09.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1671 гр. Пловдив, 09.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20245330118704 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.22 и чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, както и по чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД.

В исковата молба от В. Д. Б. срещу „Фератум България“ ЕООД се твърди, че между страните бил сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № ******г., по силата на който на ищеца била предоставена сумата в размер на 3000 лева, при годишен процент на разходите 49,11% и лихвен процент – 19,00%, със срок за погасяване – 10 месеца. Общата сума за връщане възлизала на 3570 лева. Съгласно чл. 5 от договора, заемът следвало да бъде обезпечен с поръчителство на Ferratum bank, като на дружеството гарант се дължало възнаграждение в размер на 2130 лв.

На ****** г. между страните бил сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № ******/******г., по силата на който на ищеца била предоставена сумата в размер на 1350 лева, при годишен процент на разходите 49,05% и лихвен процент – 11,99%, със срок за погасяване – 6 месеца. Общата сума за връщане възлизала на 1511,87 лева. Съгласно чл. 5 от договора, заемът следвало да бъде обезпечен с поръчителство на Ferratum bank, като на дружеството гарант се дължало възнаграждение в размер на 756,14 лв.

На ******г. между страните бил сключен Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № ******/******г., по силата на който на ищеца била предоставена сумата в размер на 1000 лева, при годишен процент на разходите 49,85% и лихвен процент – 3,38%, за срок от 30 дни. Общата сума за връщане възлизала на 1033,80 лева. Съгласно чл. 5 от договора, заемът следвало да бъде обезпечен с поръчителство на Ferratum bank, като на дружеството гарант се дължало възнаграждение в размер на 207,34 лв.

1

На ******г. между страните бил сключен Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № ******/******г., по силата на който на ищеца била предоставена сумата в размер на 800 лева, при годишен процент на разходите 49,85% и лихвен процент – 3,38%, за срок от 30 дни. Общата сума за връщане възлизала на 827,04 лева. Съгласно чл. 5 от договора, заемът следвало да бъде обезпечен с поръчителство на Ferratum bank, като на дружеството гарант се дължало възнаграждение в размер на 229,84 лв.

На ******г. между страните бил сключен Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № ******/******г., по силата на който на ищеца била предоставена сумата в размер на 800 лева, при годишен процент на разходите 49,8% и лихвен процент – 1,90%, за срок от 17 дни. Общата сума за връщане възлизала на 815,20 лева. Съгласно чл. 5 от договора, заемът следвало да бъде обезпечен с поръчителство на Ferratum bank, като на дружеството гарант се дължало възнаграждение в размер на 137,68 лв.

В исковата молба в табличен вид са описани извършените от ищеца плащания по всеки един от договорите по дата и размер.

Твърди се, че договорите са бланкови и във всеки един от тях се съдържа клаузата на чл.5, съгласно която заемът следва да бъде обезпечен с поръчителство, предоставено от Ferratum bank в полза на ответното дружество, като договорът за поръчителство се сключвал до края на работния ден, в който е сключен договорът за кредит. Посочва се, че съгласно чл.5.1. от Общите условия преди сключването на договора за заем, дружеството следвало да направи оценка на кредитоспособността на кандидата, като при оценката взимало предвид и предложеното от кандидат заемателя обезпечение по заема. За да повиши кредитоспособността си, заемателят можел да предложи едно от следните обезпечения: обезпечение, предоставено от гарант във формата на договор за поръчителство и одобрено от Дружеството или обезпечение, предоставено въз основа на договор за поръчителство, от поръчител – предложено от кандидат заемателя и одобрено от дружеството физическо лице.

Твърди се, че и петте договора са нищожни на основание чл.21 ЗПК във вр. с чл. 26, ал.1 ЗЗД, тъй като нарушавали разпоредбите на чл.11, ал.1, т. 10 във вр. с чл. 19, ал.1 и 4 ЗПК. Посочва се, че не била коректно посочена общо дължимата сума по договорите, тъй като след прибавяне на възнаграждението за гарант, сумата ставала различна от посочената.

Излага, че сумата, представляваща възнаграждение за гарант е разход, който следвало да бъде включен при изчисляването на ГПР по договорите, тъй като този разход бил предварително известен по основание и размер на кредитора. Счита така уговорените клаузи за гаранция са нищожни, като противоречащи на добрите нрави и заобикалящи закона, имайки предвид разпоредбите на чл.5.2. и 5.3 от ОУ към договорите, съгласно които сключването на договор за поръчителство повишава кредитоспособността на заявителя, от което следвало, че било задължително условие за получаването на кредита. Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като с уговорката за гаранция се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти от размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС №426/2014г. Сочи, че двете дружества са свързани, поради което било налице неоснователно обогатяване чрез калкулиране на допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва.

Посочването на ГПР, който не включва възнаграждението за гарант въвеждало потребителя в заблуждение относно разходите му по заема. Липсвали и базовите допускания, включени в ГПР, както и информация реално какви разходи са включени в него. В условията на евентуалност посочва, че така уговорената клауза на чл.5 от петте договора, била нищожна, 2 поради противоречие с добрите нрави. Направено е искане за за прогласяване на нищожността на Договор за предоставяне на потребителски кредит № ****** г., Договор за предоставяне на потребителски кредит № ******/ ****** г., Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № ******/ ****** г., Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № ******/ ******г. и Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № ******/ ******г., като противоречащи на императивни изисквания на ЗПК, както и осъдителен иск с правно основание по чл. 55, ал.

1, пр. 1 ЗЗД – за осъждането на ответника да заплати на ищеца следните суми: 2 315 лева, като получена без основание по недействителен Договор за предоставяне на потребителски кредит № ****** г.; 1 119 лева, като получена без основание по недействителен Договор за предоставяне на потребителски кредит № ******/ ******г.; 630 лева, като получена без основание по недействителен Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № ******/ ****** г.; 1 044 лева, като получена без основание по недействителен Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № ******/ ******г.;

253,88 лева, като получена без основание по недействителен Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № ******/ ******г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на постъпването на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

В условията на евентуалност са предявени обективно кумулативно съединени искове – установителен иск с правна квалификация по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 21 от ЗПК за прогласяване на нищожността на чл.5 от Договор за предоставяне на потребителски кредит № ****** г., чл.5 от Договор за предоставяне на потребителски кредит № ******/ ****** г., чл.5 от Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № ******/ ****** г., чл.5 от Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № ******/ ******г. и чл.5 от Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № ******/ ******г., както и осъдителен иск с правна квалификация чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД – за осъждането на ответника да заплати на ищеца следните суми: 2 130 лева, като получена без основание по нищожна клауза по чл.5 от Договор за предоставяне на потребителски кредит № ****** г., 756,14 лева като получена без основание по нищожна клауза по чл.5 от Договор за предоставяне на потребителски кредит № ******/ ****** г., 207,34 лева като получена без основание по нищожна клауза по чл.5 от Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № ******/ ****** г., 229,84 лева, като получена без основание по нищожна клауза по чл.5 от Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № ******/ ******г., 137,68 лева, като получена без основание по нищожна клауза по чл.5 от Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № ******/ ******г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на постъпването на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен договор № ***от ***г., сключен между „Фератум България“ ЕООД и В. Д. Б., в качеството им съответно на кредитор и кредитополучател, по силата на който е отпуснат кредит в размер на 3000 лв., при годишен лихвен процент – 19 % и ГПР – 48.35 %. Представен е и договор за гаранция с „Фератум Банк“ ЕАД.

По делото е представен договор № ****** от ******г., сключен между „Фератум България“ ЕООД и В. Д. Б., в качеството им съответно на кредитор и кредитополучател, по силата на който е отпуснат кредит в размер на 1350 лв., при годишен лихвен процент – 11.99 % и ГПР – 49.05 %. Представен е и договор за гаранция с „Фератум Банк“ ЕАД.

По делото е представен договор № ****** от ******г., сключен между „Фератум България“ 3

ЕООД и В. Д. Б., в качеството им съответно на кредитор и кредитополучател, по силата на който е отпуснат кредит в размер на 1000 лв., при годишен лихвен процент – 3.38 % и ГПР – 49.85 %.

По делото е представен договор № ****** от ******г., сключен между „Фератум България“ ЕООД и В. Д. Б., в качеството им съответно на кредитор и кредитополучател, по силата на който е отпуснат кредит в размер на 800 лв., при годишен лихвен процент – 3.38 % и ГПР – 49.85 %. Представен е и договор за гаранция с „Фератум Банк“ ЕАД.

По делото е представен договор № ****** от ******г., сключен между „Фератум България“ ЕООД и В. Д. Б., в качеството им съответно на кредитор и кредитополучател, по силата на който е отпуснат кредит в размер на 800 лв., при годишен лихвен процент – 1.90 % и ГПР – 49.8 %. Представен е и договор за гаранция с „Фератум Банк“ ЕАД.

Към исковата молба са приложени платежни документи за извършвани от ищцата към ответното дружество плащания по клиентски номер ********** в периода от 18.02.2020г. до 02.02.2022г.

Приложени са и Общи условия, уреждащи отношенията между „Фератум България“ ЕООД и неговите клиенти по повод предоставяните от дружеството потребителски кредити.

По делото е прието заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че между ищцата и ответното дружество са сключени, както следва – договор № ***от ***г., договор № ****** от ******г., договор № ****** от ******г., договор № ****** от ******г., договор № ****** от ******г., в качеството им съответно на кредитор и кредитополучател. Според всеки от представените договори и по-точно според чл.5 от всеки от тях, предвидено е обезпечаване с поръчителство, предоставено от Ferratum Bank в полза на дружеството, като с одобряване на обезпечението от страна на дружеството, уговорката, свързана с обезпечението не може да се отмени. По делото не се спори, че между ищцата – кредитополучател и Ferratum Bank са сключени договори за поръчителство, които са и представени по делото. Освен това със становище от 31.03.2025г. ответникът сам сочи, че договорите за гаранция са отделно облигационно правоотношение, както и че договорът за гаранция е възмездна услуга от трето лице, а разходът за нея не се включва в ГПР.