Решение № 193 от 11.09.2025, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. Шумен, 11.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на първи септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна В. Райкова

Членове:

Светлин Ем. Стефанов

Димчо Ст. Луков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова в присъствието на прокурора М. Й. С. като разгледа докладваното от Светлин Ем. Стефанов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253600600447 по описа за 2025 година Въззивното наказателно производство е образувано въз основа на жалба депозирана пред ШОС от М. М. М. срещу присъда с рег. №11 от 13.06.2025 г. постановена по НОХД № 327/2024 г. по описа на Районен съд град Велики Преслав.

С жалбата се иска отмяна на така постановената присъда и постановяването на нова от въззивния съд с която подсъдимият М. да бъде оправдан изцяло, като се навеждат доводи в тази посока.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбата се поддържа изцяло ведно с направеното в нея искане за отмяна на присъдата на първоинстанционния съд.

Повереника на ответната страна гр. ищец и частен обвинител З. Ю. пледира за потвърждаване на присъдата изцяло.

ШОС след като се запозна с материалите по делото обсъди доказателствата поединично и в тяхната съвкупност намира за установено от към фактическа страна следното:

Подсъдимият М. М. М. притежавал къща, находяща се в село Н. Я., обл.

Шумен на адрес ул. „Тича“ № 20. Познавал пострадалата З. Х. Ю. ЕГН ********** отпреди, като двамата били в интимна връзка и живеели в общо домакинство около седем години.

Пострадалата З. Х. Ю. с ЕГН ********** живеела в село Н. Я., обл.

Шумен на адрес ул. „Тича“ № 17. Работела в ДПЛРП - с. Черни връх, обл.

Шумен.

С подсъдимият били в дългогодишна интимна връзка и съжителствали заедно в период от около седем години в общо домакинство, устроено в къща на адрес с. Н. Я.,обл. Шумен, ул. „Тича“ № 17 - жилището на пострадалата, в 1 което същата живеела и понастоящем. З. Ю. била разведена и имала две деца от бившия си съпруг /вече пълнолетни и понастоящем пребиваващи постоянно в чужбина/, а подсъдимия - три деца от съжителството му с друга жена по-рано. Двамата нямали общи низходящи. През 2020 година обаче, взаимоотношенията им се влошили и те се разделили. Подсъдимият заминал да работи в РГермания, а Ю. останала на адреса си в с. Н. Я.. Независимо от раздялата до процесната дата , подс. М. М. не преустановявал опитите си да се сближи отново с пострадалата и да възобнови връзката си с нея. Често я търсел и й пишел съобщения чрез социалните мрежи. Последната обаче не била съгласна и не желаела да възобновява отношенията си с него.

На 19.08.2023г., сутринта, пострадалата З. Х. Ю. се прибрала от работа в дома си на ул. „Тича“ № 17 в с. Н. Я.. След това, около обед, се наложило да отиде до дома на родителите си, живущи в същото населено място на друг адрес. Дамската чанта и телефона си оставила в помещение на втория етаж в жилището си. Заключила входната дворна врата и заминала. През това време, без пострадалата да знае, подсъдимият М. М. пристигнал в селото и отишъл в къщата си на адрес ул. „Тича“ № 20. Същият притежавал, без Ю. да предполага, ключ за дворна врата към имота й. От своята къща подс. М.М. взел нож с оранжевобяла дръжка, увил острието му с лилава салфетка /в жилището си съхранявал салфетки с марка „Зебра“ с такъв цвят/ и го пъхнал в дрехите си. След това с посочения ключ отишъл в отсъствието на пострадалата до имота й. Отключил дворната врата и влязъл вътре. Било следобед, а на улицата нямало хора, тъй като имотите в близост не били обитаеми. След това през незаключената врата на къщата проникнал в стаите на втория етаж. Там намерил чантата и телефона на пострадалата. Разгледал телефона и отворил профила й във „Фейсбук“. Там видял изпращани и получавани от нея електронни съобщения в контакти с други мъже чрез платформата на Фейсбук“. Заснел със своя телефон част от съобщенията с интимен характер, след което оставил всичко така, както го бил заварил и излязъл в двора. Скрил се, запалил цигара и зачакал връщането на З. Ю..

Пострадалата се прибрала от дома на родителите си около 18.00 часа.

Отключила дворната входна врата на имота, след което влязла в къщата.

Качила се в горните стаи за да вземе оттам чантата и телефона си, след което слязла обратно с намерение да отиде в стаята, която предимно обитавала на първия етаж/остъклена, т.нар. „джамлък“/. Точно тогава видяла с изненада, че подсъдимият М. М. стои пред входа на къщата й, вътре в дворното място.

Когато я видял, същият извадил от дрехите си ножа с оранжевобяла дръжка и острие, увито в салфетка с лилав цвят. Насочил го към нея и с думите: „...ела да се разберем, да видим ти с кого си пишеш...“ . Завел я в стаята, която обичайно Ю. обитавала на първия етаж /в джамлъка/. Пострадалата му обяснила, че е свободна жена, че няма връзка с него и може сама да избира с кого да общува. Това подразнило подсъдимия и той отново насочил към нея ножа си. Заявил й, че : „сега като я заведе някъде и я убие, никой нямало да я намери и да разбере, че го е направил той“. Веднага след това подс.М. хванал с едната си ръка нейните две ръце и ги стиснал една за друга със сила с цел да я обездвижи, след това с тежестта на тялото си я принудил да легне по гръб върху леглото,покрито с жълта завивка и две възглавници в светлосин цвят и жълт цвят/. После, със свободната си ръка, в която държал ножа го насочил и опрял острието му последователно в областта на корема й и в областта на гърдите й. Предупредил я, че няма смисъл да вика, тъй като нямало кой да я чуе. Пострадалата опитала да се освободи, но не успяла. Тогава подсъдимия оставил ножа върху близко разположена до леглото маса и продължавайки да държи ръцете на Ю. здраво стиснати и със свободната си ръка я съблякъл от кръста надолу. Тя опитала отново да се освободи, но неуспешно. Заявила му, че не желае да прави нищо с него.

Подсъдимият обаче не се отказал от намерението си. Отвърнал, че тя 2 щяла да бъде само негова и нямало да я остави. След това със сила разтворил краката й и след като се освободил и от своите дрехи, се съвкупил с нея.

Докато траел половият акт, З. Ю. отново направила опит да се освободи , но не успяла. След като актът приключил, тя се измила и облякла. Подсъдимият стоял близо до нея за да не й позволи да избяга или да осъществи телефонна връзка с близките си. Отново се върнали в стаята, където били преди това. Там подсъдимият отново започнал да я увещава да се съберат да живеят заедно, както било преди години. Примирена от възникналата ситуация и от страх да не посегне на живота й или пък да я отвлече, З. Ю. влязла в тона му и за да го успокои не му противоречала. Разговаряйки така, в рамките на няколко часа през нощта двамата осъществили полов акт още три пъти, като при тях пострадалата повече не опитала да се съпротивлява. Двамата останали заедно до сутринта. Около 05.30 часа на 20.08.2023г., подс. М. М. напуснал жилището й и се прибрал в своята къща на ул. „Тича“ № 20. Преди това направил уговорката, че вечерта на следващия ден отново ще дойде при нея в дома й.

След като той си тръгнал, пострадалата се изкъпала и изпрала дрехите си. След това отишла в дома на родителите си и споделила на майка си за случилото се вечерта на 19.08.2023г. срещу 20.08.2023г. После двете жени чрез кметския наместник на селото отнесли случая до знанието на органите на МВР при РУ - В.Преслав. Образувано било досъдебно наказателно производство.

Изложените факти се подкрепят от събраните по делото гласни и писмени доказателства: показанията на пострадалата З. Ю., дадени в хода на съдебното следствие и приобщените такива по реда на чл.281, ал.1, т.2 от НПК, показанията на свидетелите, Ю. Ю./брат на пострадалата/, З. И./майка на пострадалата/, Ю. Б., от приетите по делото съдебно медицинска експертиза по писмени данни, психиатрична експертиза, както и от оценения като достоверен, прочетен и приет на основание чл. 283 от НПК писмен доказателствен материал.

Показанията на пострадалата З. Ю.,правилно ВПРС е кредитирал изцяло. С тях се установяват всички елементи, както от обективната, така и от субективната страна на престъплението: осъществяване на полов акт с подсъдимия, обстоятелствата при които е осъществен, чрез физическа и психическа принуда/заплаха/. Описанието и възпроизвеждането относно случилото се от пострадалата са константни и последователни, първо след подаване на сигнала пред полицейския служител Ж.Ж., М. Ж., след което в хода на разследването пред разследващия полицай, в разпит пред друг състав на съда, в хода на съдебното следствие, включително и пред психиатъра при проведеното изследване. Поради което съдът приема за доказан факта на съвкупление с принуда. От показанията на св.З. И. става ясно, че на нея първо е споделила пострадалата, от показанията на св.Ж. Ж. става ясно, че пред него пострадалата е подала сигнал за това, че е била изнасилена, като разказала какво е преживяла и показанията й дадени пред съдия са абсолютно идентични, което води до извода, че същата излага абсолютно едни и същи обстоятелства от самото начало на наказателното производство и без никакво колебание и е била категорична относно случилото се.

Показанията на пострадалата кореспондират със свидетелските показания на свидетелката З. И., майка на пострадалата, с която последната е споделила за случилото се на следващия ден.

Кореспондират с показанията на свидетелите М. Г., Р.Ш., М. Ж., Ж. Ж.полицейски служители, които се работили по подадения от пострадалата сигнал.

Показанията на пострадалата косвено се подкрепят от показанията на Ю.

Ю. и Ю. Б. в частта им относно заплахата от подсъдимия, чрез използване на нож.

3

Изложеното от пострадалата в показанията й относно начина по който е осъществена принудата, чрез заплаха с нож и с убийство, физическа принуда и осъществяване на полов акт от подсъдимия без нейно съгласие се подкрепя от изложеното в показанията на св.Ж. Ж..

Изложената от ВПРС фактическа обстановка по отношение на подготовката на подсъдимия преди извършване на деянието, влизане в дома на пострадалата, в нейно отсъствие, с ключ, който притежавал от преди, носенето на нож, ровене в личната й кореспонденция от социалните мрежи в телефона й, отново без нейно знание и съгласие, изчакване на пострадалата да се прибере в дома си, от подсъдимия, скрит в двора и то продължителен период от време, след което влизане къщата отново без съгласи на пострадалата, се подкрепят от показанията на свидетеля М. Г..

Правилно ВПРС е кредитира изцяло показанията на свидетелите З. Ю., дадени в хода на съдебното следствие и приобщените такива по реда на чл.281, ал.1, т.2 от НПК, показанията на свидетелите, Ю. Ю./брат на пострадалата/, З. И./майка на пострадалата/, Ю. Б. и полицейските служители, същите са логични, последователни и непредубедени, подкрепят се от останалия доказателствен материал.

Показанията на пострадалата се подкрепят от протокола за претърсване и изземване от извършеното действие по разследването в дома на подсъдимия в с.Н. Я., общ.Смядово на ул. „Тича“ № 20, от който се установява, че при извършеното претърсване бил установен и иззет като веществено доказателство процесният нож с оранжевобяла дръжка и острие, увито в салфетка с лилав цвят, както и ключа за дворната врата на имота на пострадалата /с надпис „9“ върху него/.

При огледа на телефона на подсъдимия с марка „ZTE“, модел „8030“, били открити в паметта на устройството снимки на телефона на пострадалата Ю., на които били видни изпратени от нея и получени електронни съобщения чрез платформата „Месинджър“ до нейни контакти в социалната мрежа „Фейсбук“ от мъжки пол, което кореспондира изцяло с показанията й.

С назначена и извършена по делото съдебнопсихиатрична експертиза е установено, че З. Ю. не страда от душевно заболяване и не страда от умствена недоразвитост. Същата притежавала нормален интелект и може да бъде годен участник в наказателния процес. Вещото лице изрично посочило, че осъществения престъпния акт провокирал у пострадалата остра стресова реакция, причинила разстройство в адаптацията с тревожен облик на по-късен етап, но с времето симптоматиката се е редуцирала без да се е наложила специализирана психологична и психиатрична помощ, вследствие на добрите компенсаторни възможности, подкрепата от семейството и своевременната намеса на институциите.