Решение № 168 от 28.09.2023, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. Велико Търново, 28.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно гражданско дело № 20234000500099 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. последно и сл. от ГПК, във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

С Решение № 3/ 06.01.2023 г., постановено по гр.д. № 263/ 2022 г. по описа на Русенския Окръжен съд, състав на съда е ОСЪДИЛ ответника Прокуратура на РБ да заплати на ищеца Е. Д., ЕГН **********, от гр. Русе, сумите:

15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение; 1 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от 17.01.2022 г. до окончателното плащане, както и сумата 1 054 лева разноски за производството; ОТХВЪРЛИЛ е като неоснователни исковете в останалата им част.

Недоволен от постановеното Решение, в отхвърлителните му части относно претенциите за обезщетение за неимуществени вреди над присъдената сума 15 000 лева до претендираната сума 35 000 лева, или за 1 разликата от 20 000 лева, както и относно претенцията за обезщетение за имуществени вреди над присъдената сума 15 000 лева до претендираната сума 4 500 лева, или за разликата от 3 000 лева, ищецът Е. Д., ЕГН **********, от гр. Русе, чрез пълномощника си адвокат Б. Д. от АК – гр. Русе, е подал въззивна жалба. Оплакването е за неправилност на съдебния акт, в обжалваните части. Навеждат се доводи за нарушение на материалния и на процесуалния закон. твърди се, че съдът при правилно установена фактическа обстановка, неправилно е приложил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Твърди се също така, че съдът неправилно е разпределил доказателствената тежест при оспорване истинността на представените от ищеца два броя договори за правна защита и съдействие в наказателното производство. Изложени са подробни съображения в подкрепа на доводите и твърденията. Иска се от въззивния съд да отмени решението, в обжалваните части и да постанови Решение по същество, с което да уважи изцяло исковите претенции.

В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещната страна не е подала отговор.

Ответникът Прокуратура на РБ също е подал отговор срещу решението, в осъдителните му части, с които е осъден да заплати на ищеца обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 15 000 лева, както и обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 1 500 лева, включително и в частта за заплащане на разноски в размер на 1 054 лева. Оплакването е за неправилност на съдебния акт, в обжалваните части.

Навеждат се доводи за нарушение на материалния закон и за необоснованост. твърди се, че претърпените от ищеца неимуществени вреди са изначално необосновани, тъй като отсъства несъмненост по отношение на пораждането им, както и че не е доказано ищецът да е претърпял имуществени вреди, а ако въззивният съд приеме исковете за основателни – да намали размера на присъденото обезщетение. Изложени са подробни съображения в подкрепа на доводите и твърденията. Иска се от въззивния съд да се произнесе с Решение, с което да отмени решението, в обжалваните части, а в условията на евентуалност – да намали размера на присъдените обезщетения.

В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещната страна е подала отговор. В него е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба по подробни съображения, изложени в отговора.

2

Настоящият състав на въззивния съд като обсъди доводите на страните, прецени събраните доказателства по делото и провери правилността на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното:

Въззивните жалби са подадени в срок, от легитимирани страни, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване и са процесуално допустими, поради което следва да се разгледат по същество.

Пред Русенския Окръжен съд е подадена искова молба, с вх. № 4091/ 03.05.2022 г., от ищеца Е. Д., ЕГН **********, от гр. Русе, чрез пълномощника адвокат Б. Д. от АК – гр. Русе, срещу ответника Прокуратура на РБ, с правно основание – чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и с цена: 35 000 лева неимуществени вреди и 4 500 лева имуществени вреди. В исковата молба ищецът твърди, че е работел в МВР, в качеството си на „младши инспектор /автоконтрольор/“ към сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр. Русе, за времето от 08.03.2001 г. до 11.12.2015 г., когато по желание на ищеца е прекратено служебното му правоотношение, след което той започнал работа на 05.10.2016 г. в „МЕГАФРУКТ ЛОГИСТИК“ ООД на длъжност управител на транспорта, където работи и към настоящия момент. През 2016 г. е образувано досъдебно производство № 1069/ 2016 г. по описа на Окръжна прокуратура – гр. Русе, първоначално срещу неизвестен извършител, по което с постановление за привличане на обвиняем от 26.06.2019 г. на ищеца е повдигнато обвинение по чл. 357, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, като това обстоятелство чрез медиите станало достояние на широк кръг от хора, голяма част от които познавали ищеца. По отношение на ищеца не е вземана мярка за неотклонение. След като на 17.12.2019 г. обвинителният акт бил внесен в съда било образувано н.о.х.д. № 818/ 2019 г. по описа на Русенския Окръжен съд, като с Присъда № 19/ 08.07.2020 г. ищецът бил признат за виновен и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години и шест месеца, чието изпълнение е било отложено, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, с изпитателен срок от четири години. След обжалване на присъдата пред Великотърновския Апелативен съд, с Присъда № 3/ 28.06.2021 г., постановена по в.н.о.х.д. № 316/ 2020 г., Апелативният съд отменил присъдата на първостепенния съд и оправдал изцяло ищеца по повдигнатото му обвинение.

След протест на А. – гр. Велико Търново, пред ВКС е било образувано н.д. № 796/ 2021 г., като с Решение № 60213/ 17.01.2022 г., била потвърдена оправдателната присъда на Апелативния съд.

3

Воденото срещу ищеца наказателно производство станало достояние на неограничен кръг от хора и довело до уронване престижа, честта и достойнството на ищеца, настъпила промяна в отношенията на хората към него, отразило се и на семейните отношения. Ищецът се притеснявал, че евентуалното му осъждане би довело до уволняването му от работа, а би се отразило и върху работата на жена му в РС – гр. Русе. Ищецът станал нервен и раздразнителен, често изпадал в тревожни състояния, не можел да се концентрира в изпълнението на служебните си задължения. Изложеното погоре представлява претърпени от ищеца неимуществени вреди, намиращи се в пряка причинна връзка с воденото срещу ищеца наказателно производство, които следва да бъдат обезщетени, като справедливият размер на обезщетението е сумата 35 000 лева.

Вследствие незаконното обвинение, ищецът е претърпял и имуществени вреди в размер на 4 500 лева, представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение за защита в наказателното производство.

Искането към съда е да осъди ответника, да заплати на ищеца обезщетение: за претърпени неимуществени вреди в размер на 35 000 лева; за претърпени имуществени вреди в размер на 4 500 лева, ведно с лихва за забава върху главниците, считано от 17.01.2022 г. – датата на влизане в сила на окончателното Решение на ВКС.

Пред Русенския Окръжен съд е образувано гр.д. № 263/ 2022 г. по описа на съда.

В о.с.з. на 06.10.2022 г. процесуалният представител на ищеца – адвокат Б. Д. от АК – гр. Русе е заявила, че подържа исковата молба. В пледоарията си по съществото на делото е поискала от съда да уважи исковете изцяло, като в представените писмени бележки са изложени доводи за основателността им.

С отговора на исковата молба ответникът Прокуратура на РБ е оспорил основателността на исковете. В пледоарията си по съществото на делото процесуалният представител на ответника – прокурор Г. М. от Русенска Окръжна прокуратура е поискал от съда да отхвърли исковете, като неоснователни и е изложил доводи в тази насока.

От фактическа страна се установява следното:

4

Видно от изисканото от съда и приложено към делото наказателно производство е, че с Постановление за привличане на обвиняем от 26.06.2019 г., на Е. Д., ЕГН **********, от гр. Русе, е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл. 357, ал. 3, вр. ал. 1 от НК. След като Обвинителния акт е бил внесен в Русенския Окръжен съд е било образувано н.о.х.д. № 818/ 2019 г. по описа на съда, като с Присъда № 19/ 08.07.2020 г. обвиняемият Е. Д. е бил признат за виновен и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години и шест месеца, чието изпълнение е било отложено, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, с изпитателен срок от четири години.

След като присъдата е била обжалвана от подсъдимия, пред Великотърновския Апелативен съд е било образувано в.н.х.д. № 316/ 2020 г. по описа на съда, като с Присъда № 3/ 28.06.2021 г., въззивният съд е отменил изцяло Присъда № 19/ 08.07.2020 г. по н.о.х.д. № 818/ 2019 г. по описа на Русенския Окръжен съд и е признал подсъдимия Е. Д. за невинен.

Присъдата на Апелативния съд е била протестирана от Великотърновска А. и пред ВКС е било образувано н.д. № 796/ 2021 г. по описа на съда, като с окончателно Решение № 60213/ 17.01.2022 г., оправдателната Присъда на Апелативния съд е оставена в сила.

С исковата молба ищецът е представил писмени доказателства, в заверени преписи. С отговора на исковата молба ответникът е оспорил истинността на представените договори за правна защита и съдействие от 31.05.2021 г. и 16.11.2021 г., удостоверяващи заплащането на адвокатско възнаграждение по 1 500 лева, или общо 3 000 лева, на адвокат Б. Д. за защита на Е. Д. в наказателното производство. След като процесуалният представител на ищеца е заявил, че ще се ползва от договорите, съдът е открил производство по оспорване истинността им, указал е на ищеца, че доказателствената тежест е негова и го е задължил да представи оригиналите на договорите, което е сторено в съдебно-определения срок. Към оригиналите е приложена декларация от ищеца Е. Д., с която той декларира, че договорите са съставени и сключени между него и адвокат Д. на посочените в тях дати и визираните в тях адвокатски възнаграждения от по 1 500 лева са заплатени изцяло в брой.

Пред съда е бил разпитан един свидетел.

5

С оглед на тази фактическа обстановка въззивният съд прави следните правни изводи:

Обжалваното Решение е валидно и допустимо.

За да се уважи иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, следва да са налице едновременно следните предпоставки: повдигнато обвинение срещу ищеца, по което същият е оправдан; вреди, които се намират в причинна връзка с незаконното обвинение.

Не е спорно по делото, че на 26.06.2019 г., на ищеца е повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл. 357, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, по което той е бил оправдан с влязло в сила на 17.01.2022 г. Решение на ВКС, или наказателното производство срещу ищеца е продължило около две години и седем месеца.

За установяване на претърпените от ищеца, вследствие на наказателното производство, неимуществени вреди, съдът е допуснал разпита на един свидетел – В. Н. П., бивш колега и близък приятел на ищеца. Свидетелят заявява, че наказателното производство потиснало доста сериозно ищеца, същият споделял със свидетеля, че е загубил съня си и искал съвет какви медикаменти да приема, за да може да спи. Отношенията на ищеца със семейството му се влошили, той се затворил в себе си, намалил общуването с приятелите си, обмислял вариант да се изсели със семейството си в Западна Европа.

От тези показания на свидетеля, които въззивният съд кредитира, вземайки предвид близките приятелски отношения между свидетеля и ищеца, Апелативният съд приема, че ищецът е претърпял неимуществени вреди. Те се изразяват в притесненията на ищеца относно осъждането му и отражението, което ще има това обстоятелство върху работата му в „МЕГАФРУКТ ЛОГИСТИК“ ООД и работата на съпругата му в съда, накърняване на доброто му име, стрес, евентуално липса на концентрация в работата му. Съвсем логично е във връзка с тези притеснения да е бил нарушен съня на ищеца и да се е наложило да взема приспивателно.