Определение № 491 от 04.04.2025, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 491 гр. Шумен, 04.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Теодора Енч. Димитрова

Теодора Р. Й.-Момова като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20253600500159 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба от „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „... № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 представлявано от изп. директор З.С.Б. чрез пълномощник юрисконсулт И.Н. срещу разпореждане № 181/23.01.2025 г. по ч.гр.д. № 20253620100044 на РС – Нови пазар в частта, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Р. И. Й. за сумите от 23.33 лева – договорна лихва и 162.95 лева – обезщетение за забава.

Жалбоподателят счита постановения съдебен акт за неправилен и незаконосъобразен, тъй като за да обоснове извода си за недействителност на договора, районният съд е излязъл извън правомощията си, като е коментирал клауза, на която искането за издаване на заповед за изпълнение не е основано. В заповедното производство по чл. 410 от ГПК, не се разрешавал по същество материално правния спор между страните и съдът нямал задължение да следи за наличието на всички възможни основания за нищожност/недействителност на договора. Също така сочи, че погрешно заповедният съд е приел, че в процесния случай са нарушени императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Разпоредбата на чл. 11, т. 10 от ЗПК изисквала да се посочат не всички разходи част от ГПР, а допусканията използвани при изчисляването му, както и не се изисквало да се посочи в договора математическия алгоритъм, по който се изчислява ГПР, тъй като имало нормативно предвидени две математически формули за изчислението на ГПР и страните нито могат да прилагат друга математическа формула за изчислението на ГПР, нито са длъжни да възпроизвеждат в договорите си установените формули. Позовава се на редица съдебни актове и моли съда да отмени обжалваното разпореждане, в частта с която е отхвърлено заявлението и да се произнесе по съществото на въпроса.

1

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намери частната жалба за неоснователна, поради следните съображения: Ч.гр.д. № 20253620100044 на РС – Нови пазар е образувано по, депозирано от „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „... № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 представлявано от изп. директор З.С.Б. чрез пълномощник юрисконсулт Б.Л.Д., заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника Р. И. Й. с ЕГН **********, за заплащане на следните суми: 275.87 лева - главница; 23.33лева - договорна лихва за периода от 27.07.2019г. до 29.11.2019г., 162.95 лева - лихва за забава за периода от 28.07.2019г. до датата на подаване на заявлението в съда (с изкл. на периода 13.03.2020г. – 14.07.2020г.), ведно със законната лихва от датата на подаването на заявлението до изплащане на вземането, както и разноските по заповедното производство 25.00 лева – държавна такса и 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение. Посочено е, че вземането произтича от задължение по договор за паричен заем № 3540139 от 30.05.2019г., сключен между длъжника Р. И. Й. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като вземането по договора, ведно с всички привилегии и обезпечения е прехвърлено изцяло на заявителя, по силата на Приложение № 1 към рамков договор за прехвърляне на вземанията от 01.02.2024г. сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД.

С разпореждане № 121/16.01.2025г., заявлението е оставено без движение и на заявителя е даден тридневен срок, в който да представи приложимите ОУ към договора и да посочи точно и поотделно претендираните от него вземания за главница, неустойка, договорна лихва и лихва за забава, да посочи дали договорната лихва е начислена върху сумата за главница и посочената в договора неустойка, както и да посочи, какви по вид и размер плащания е извършил потребителят до настоящия момент.

С молба с вх. № 509/21.01.2025г. заявителят е уточнил, че приложимите ОУ са инкорпорирани в представяния договор за кредит и е посочил, че не се претендират суми извън изрично посочените в заявлението. По отношение на извършените плащания, е заявил, че същите са от категорията на правопогасяващите юридически факти, които са в тежест на доказване от длъжника в исковото производство и не намират място в текущото съкратено съдебно производство.

С оглед направените от заявителя уточнения, с обжалваното пред настоящата инстанция разпореждане № 181/23.01.2025 г. по ч.гр.д. № 20253620100044 на РС – Нови пазар, първоинстанционният съд е приел, че в договора за кредит не е посочен дължимият с всички разходи по кредита ГПР, което е нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК вр. чл. 22 от ЗПК, поради което същият е недействителен и, на осн. чл. 23 от ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита. Разпоредил е да се издаде заповед за изпълнение, само за сумата за претендираната главница в размер на 2

275.87 лева, ведно със законната лихва върху нея от датата на входиране на заявлението – 30.12.2024г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 14.92 лева – държавна такса и 59.69 лева - юрисконсултско възнаграждение и е отхвърлил заявлението за останалите претендирани суми. Посочил е, че подаденото заявление се основава на договор с потребител, който съдържа неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 3 от ЗЗП.

Така договореното в чл. 4 от Договора условие за дължимост на неустойка за неизпълнение на задължението за обезпечаване на договора, в размер на 282.72 лева, разсрочена на шест погасителни вноски всяка по 47.12 лева, не сочело на доброволност при избора на обезпечение, а обратно било задължително условие за сключване на договора, без значение дали заемополучателят е в състояние или не да го изпълнява. Приел е, че уговорката е във вреда на потребителя, тъй като води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя и не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора, както и, че със заплащането на така уговорената неустойка се увеличава значително ГПР и с невключването й в ГПР, се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл.411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Република България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията на Република България съгласно чл.411, ал. 2 от ГПК. Съобразно чл.411, ал.2, т.1 от ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т.3 на чл.411, ал.2 /нова - ДВ бр. 100/2019 г. / заповедният съд е задължен да следи за наличието на неравноправни клаузи, когато искането на заявителя произтича от потребителски договор, какъвто е настоящият случай. С оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение съответно разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл. 24 от ЗПК за договора за потребителски кредит се прилага и чл. 143-148 от ЗЗП, като неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В чл.143, ал.2 от ЗЗП са посочени 20 хипотези, при наличието на една от които би могло да се приеме, че е налице неравноправна клауза. С даденото задължително тълкуване на закона с Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 1/2020 г., ОСГТК, се прие, че съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. В мотивите към горното решение е прието, че: „С новелата на чл. 7, ал. 3 ГПК /ДВ бр. 100/2019 г./ се предвиди изрично задължение на съда да следи служебно за 3 нищожността по чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, произтичаща от неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Изрично задължение да следи за неравноправни клаузи в потребителските договори съдът има и в заповедното производство.

При установяването на такава клауза, на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, съдът отказва издаването на заповед за изпълнение. По отношение на останалите сделки, задължението на съда да се произнесе за нищожността им се извежда от общите принципи на гражданския процес. Тези основни правни норми не са абсолютни, не действат самостоятелно, а си взаимодействат и се допълват и трябва да се прилагат така, че да се прояви тяхната балансираност. Когато нищожността произтича от формата или съдържанието на договора, съдът е длъжен да я констатира служебно, като в този случай правото на страната да се позове на нея не е обвързано със срок.„. Според дадените разяснения с ТР № 1/2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд извършва служебна проверка за правилното приложение на императивни правни норми. Нормите на ЗЗП, уреждащи материята за неравноправния характер на клаузи в потребителски договори, както и нормите на ЗПК, касаещи формата, действителността на договора за кредит и последиците от установяване на недействителността му, са именно от такъв характер - императивни.

От прочита на представения към заявлението договор е видно, че посочената неустойка в чл. 4, ал. 2 за неизпълнение на задължение за представяне на обезпечение, в размер на 287.72 лева е за това, че кредитополучателят не е представил на кредитора до три дни от датата на сключването на договора, следните обезпечения: 1) две физически лица – поръчители, всяко от които да представи служебна бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение, като нетния размер на осигурителния доход да е в размер над 1000 лева, да работи на безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за заем в „Изи Асет Мениджмънт“ АД, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови или финансови институции или, ако има такива да е със статус не по-лош от редовен и 2) банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7, със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор. Вменяването на задължение за неустойка за подобно неизпълнение на условие за сключване на договора представлява неравноправна клауза, тъй като преценката за наличното финансово състояние на кредитополучателя е изцяло в тежест на кредитора, съгласно чл. 16 от ЗПК и той не може да поставя други условия и тежести, в т.ч. и заплащането на неустойка за условие, което длъжникът не е изпълнил, след като кредита вече е бил предоставен. Изискването за обезпечение в такъв малък срок с въведени редица и изключително обусловени и сложни условия, на които да отговарят тези физически лица – поръчители, в голямата си част несъобразени с конкретния размер на предоставената в заем сума в размер на 400 лева, е и злоупотреба с лошото финансово състояние на потребителя, който очевидно има нужда от средствата.