Решение № 3479 от 27.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3479 гр. С., 27.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря Г. ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20221110123576 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, с ЕИК:

131134023, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. С.Р., срещу Г.

В. Т., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 3057.85 лева, от които: сумата от 2001.21 лева, представлява главница по договор за потребителски кредит № 4001020361/11.11.2018 г., сумата от 479.45 лева – представлява възнаградителна лихва за периода от 15.02.2019 г. до 15.11.2020 г. и сумата от 577.19 лева – представляваща обезщетение за забава за периода от 15.02.2019 г. до 03.12.2020 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 23.12.2020 г. за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 13783/2021 г. на СРС до окончателното плащане на сумата.

Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че процесните вземания произтичат от договор за потребителски кредит № 4001020361/11.11.2018 г., сключен между ищеца като заемодател и ответника като заемополучател. Твърди се, че договорът е сключен при следните параметри: сума на кредита – 1649 лева – за закупуване на устройство Apple /мобилен телефон/, срок на кредита – 24 месеца, годишен процент на разходите /ГПР/ 43.62 %, годишен лихвен процент /ГЛП/ 24.80 %. Твърди се, че на ответника са предоставени и застраховки срещу сумата от общо 263.81 лева – от които 130.60 лева – за пакет Bank комбо живот и 133.21 лева – за пакет Bank комбо безработица.

Уговорена е и еднократна такса за оценка на риска, възлизаща на 229.54 лева.

Посочените три суми за застраховки и оценка на риска заедно с 1 главницата и договорната лихва по кредита са разсрочени на 24 месечни вноски – 23 от които на стойност 114.13 лева, а последната на стойност 114.07 лева. В тази връзка и общият размер на задълженията по договора възлизал на 2739.06 лева по погасителен план.

Твърди се, че след сключване на договора ищецът е изпълнил надлежно задълженията си по същия като ответникът получил съответното мобилно устройство.

На следващо място в исковата молба се твърди, че първоначално длъжникът е изпълнявал точно задълженията си по кредита – като заплатил две вноски, но впоследствие е започнал да допуска забава в плащанията и преустановил същите – на 15.02.2019 г. Предсрочна изискуемост на сумите не била обявявана.

В тази връзка се посочва, че неизплатената част от задълженията на ответника по договора за кредит, пакета допълнителни застрахователни услуги и таксата за оценка на риска към него възлиза на общо 3057.85 лева, която сума се претендира изцяло с исковата молба.

С тези аргументи се иска предявените искове да бъдат уважени.

С исковата молба са представени писмени доказателства: договор за потребителски кредит № 4001020361/11.11. 2018 г. с погасителен план към него, заявление декларация за установяване на договорни отношения, копие от лична карта, преддоговорна информация за програма „Защита живот/безработица/хоспитализация“, потвърждение за приемане и съгласие, застрахователна програма, фактура за закупуване на устройство.

Препис от исковата молба е връчен на ответника – лично на 08.09.2022 г.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото не е постъпил писмен отговор.

Във възражението по ч.гр.д. № 13783/2021 г. на СРС ответницата длъжник е посочила, че в договора има неравноправни клаузи, сумите по които не следва да дължи.

В съдебно заседание, проведено на 06.02.2024 г., процесуалният представител на ищеца изразява писмено становище за основателност на исковете, поради което и иска същите да бъдат уважени.

Ответницата Г. В. Т. редовно призована, не се явява, От ответната страна не е постъпило допълнително становище.

Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК срещу ответника за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед от 18.03.2021 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 13783/2021 г. по описа на СРС. Заповедта е връчена на длъжника Г. В. Т. лично.

2

От представено по делото копие от договор за потребителски кредит № 4001020361/11.11.2018 г. и погасителен план към него се установява, че на 11.11.2018 г. между ищеца „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД като заемодател и ответника като заемополучател, е сключен договор за паричен заем при следните параметри: сума на кредита: 1649 лева – за закупуване на мобилно устройство, застраховка за пакет Bank комбо живот – при премия от 130.60 лева, застраховка за пакет Bank комбо безработица – при премия от 133.21 лева. Съгласно чл. 7, т. 1 от договора заемополучателят дължи и еднократна такса за оценка на риска, възлизаща на 229.54 лева. В тази връзка сумата от общо 2142.35 лева / 1649 лева+229.54 лева+133.21 лева+130.60 лева/ ищецът възприема като главница/. Срокът на кредита е 24 месеца, с падеж на първа вноска 15.12.2018 г. и с падеж на последна вноска – 15.11.2020 г., годишен процент на разходите /ГПР/ 43.62 % и годишен лихвен процент /ГЛП/ 24.80 %. При тези параметри общото задължение по кредита е в размер на 2739.06 лева при ежемесечна погасителна вноска в размер на 114.13 лева /последна вноска 114.07 лева/. Доколкото дружеството възприема сумите от: 1 649 лева /заемна сума/, 130.60 лева /застрахователна премия по застраховка за пакет Bank комбо живот /, 133.21 лева / застрахователна премия по застраховка за пакет Bank комбо безработица / и 229.54 лева /такса за оценка на риска/, то същите в общ размер от 2142.35 лева са разсрочени в рамките на размера на всяка погасителна вноска. Поради това се налага изводът, че договорната лихва възлиза на 596.71 лева.

В погасителния план обаче не е посочена частта от главницата респективно частта от застрахователните премии, които се погасяват с всяка вноска. Към договора няма представени общи условия, не се твърди и същият да е сключен при такива.

По делото не се твърди да е обявена предсрочна изискуемост на вземанията по договора за кредит. Ищецът обаче посочва, че ответницата е заплатила само две погасителни вноски т.е. сумата от общо 228.26 лева.

От приложени по делото застрахователни документи се установява, че ответникът е изразил съгласие за сключване на застраховки – „живот/безработица/хоспитализация“ с покрити рискове: смърт, трайна неработоспособност над 75 %, временна пълна неработоспособност, безработица и хоспитализация. В декларацията е уговорено, че се застраховат лица с кредити до 10 000 лева. Уговорен е застрахователен период от 1 година и срок на застраховката от 24 месеца.

Видно от фактура ответницата е получила закупеното мобилно устройство.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Исковете са с правно основание по чл. 240 от ЗЗД вр. с чл. 9 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ вр. с чл. 79, ал. 1 и чл***6 от ЗЗД вр. с чл.

124, ал. 1 вр. с чл. 422 от ГПК – за установяване вземанията на ищеца към ответника по договор за потребителски кредит № 4001020361/11.11.2018 г., за които е издадена заповед от 18.03.2021 г. /съответно и изпълнителен лист/ по 3 ч.гр.д. № 13783/2021 г. по описа на СРС за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника лично, като същият е депозирал възражение срещу заповедта в законоустановения едномесечен срок. Това е наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му е установяване съществуването на вземанията по съдебен ред в исково производство.

Ответникът по настоящото производство има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите, доколкото е ФЛ и липсват данни ползваната от него услуга да е предназначена за извършване на търговска или професионална дейност.

Фактическият състав, от който възниква задължението на потребителя за връщане на заема, включва кумулативното наличие на следните елементи: действителен договор за потребителски кредит, предоставяне на договорения заем и настъпване на падежа на вземането за неговото връщане.

От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и задълженията, съдът прави извода, че е налице договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Договорът е сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 от ЗПК писмена форма, а съдържанието на неговите клаузи са изцяло съобразени със специалната уредба на този вид договори, които са уредени в чл. 11 от ЗПК. По тези съображения и съдът приема, че между страните е налице валидно облигационно отношение.

В договора се съдържа информация за данните (име, адрес и ЕГН) на кредитополучателя, срока на договора, падежите на всяка вноска (в рамките на 24 месечния период - 15-то число на месеца), брой на вноските (в рамките на 24 месечния период – 24), сумата на кредита (1649 лева), ГЛП (24.80 %), ГПР (43,62 %), застрахователна премия за пакет Bank комбо живот /130.60 лева/, застрахователна премия по застраховка за пакет B a n k комбо безработица / 133.21 лева / и такса за оценка на риска /229.54 лева/, общата сума дължима от потребителя (2739.06 лева – сбор от сумата по кредита, двете застрахователни премии, таксата за оценка на риска и възнаградителната лихва за двугодишния период), поради което същият отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 5, 6, 7, 9 и 10 от ЗПК.

Договорът е съобразен с чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, според която разпоредба следва да е налице погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.

Посоченият извод следва от обстоятелството, че в договора се съдържа погасителен план, под който е положен подпис на ответника.

Освен това всяка вноска е в един и същи размер от 114,13 лева /само последната вноска възлиза на 114.07 лева/, а броят и падежът на вноските също са посочени: 24 броя, всяка платима до 15-то число на съответния месец, т. е. съдът приема, че е спазена разпоредбата на чл. 11, т. 11 от ЗПК.

Единствено за допълнение следва да се отбележи, че не е необходимо в погасителния план да се посочват последователността на разпределение на 4 вноските между различните неизплатени суми, доколкото това изискване се отнася при различни лихвени проценти, а в настоящия случай се касае за фиксирана лихва.

Договорът е съобразен с чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, според която разпоредба следва да е налице погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.

В договора се съдържа разяснение за правото на потребителя да получи информация за обстоятелствата, съдържащи се в чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК /чл.

12 от договора/, както и за правото на отказ по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК /чл.11.3 от договора и чл. 20 от договора/.

Горното налага извод, че не са налице основанията за недействителност на договора за кредит, съдържащи се в чл. 22 от ЗПК, вр., чл. 11, ал. 1, т. 7 12 и 20 и ал. 2 от ЗПК, в който смисъл и възраженията на ответника са неоснователни.

В случая не е налице и не се твърди кредитът да е обявен за предсрочно изискуем.

Исковата претенция за главница обаче съдът намира за основателна до сумата от 1507.86 лева. Посоченият извод следва от обстоятелството, че съгласно договора закупеното устройство възлиза на 1649 лева, колкото е и чистата стойност на кредита. Сумата е действително усвоена от ответната страна – чрез закупуване и получаване на съответното мобилно устройство /марка Apple/. Ответникът по твърденията на ищеца е извършил плащания по кредита – в размер на две вноски, поради което и се дължи сумата от 1507.86 лева /а не пълния размер от 1649 лева/.