Определение № 3183 от 13.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3183 гр. София, 13.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виктор Б. Чаушев

Членове:

Емилия Ат. Колева

Анна Кофинова като разгледа докладваното от Емилия Ат. Колева Въззивно частно наказателно дело № 20251100605983 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 НПК.

Образувано е по жалба от А. П. К. срещу Определение № 3418 от 06.08.2025г. на Софийски районен съд, НО, 130 състав, постановено по НЧД № 9534/2025г., с което съдът е потвърдил Постановление на прокурор при СРП за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 562/2024г., по описа на 06 РУ-СДВР, пр.пр. № 58636/2024г. по описа на СРП, образувано и водено за престъпление чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК.

В жалбата се твърди неправилност и незаконосъобразност на определението.

Направено е искане за неговата отмяна и връщане на делото за провеждане на задълбочено разследване. Жалбоподателката К. се позовава на настъпили нови факти, а именно отправена заплаха по отношение на нея на 21.07.2025г. по вайбър от лице с малко име Калоян, за когото твърди, че е познат на М.Т.. Твърди, че заплахите са повтарящи се и ескалират.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата, с която е сезиран, е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 243, ал. 7 НПК и от процесуално легитимирано лице, имащо качеството на пострадало предвид престъплението, за което е водено досъдебното производство, а именно - по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Досъдебно производство № 562/2024г. по описа на 06 РУ-СДВР е образувано с постановление на СРП от 18.03.2024г. /изведено през регистратурата на СГП с № 58636/20.03.2024г./ за това, че: на 10.11.2023г. в гр. София, във фитнес „Пулс“ е била извършена закана към другиго – към А. К. с убийство, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 1

НК.

В хода на досъдебното производство са разпитани като свидетели лицата: Е.Ц. – служител във фитнес „Пулс“, находящ се на бул. „България“ 132; Е.В. – служител в същия фитнес към релевантния момент; А. К. и М.Т.. Назначена е и изготвена СППЕ по отношение на А. К.. Приобщени са справки от ЦПЗ „Шипковенски“, УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, ЦПЗ „София“ ЕООД касателно М.Т. и А. К.; справка от служба КОС при РУ – гр. Петрич касателно М.Т. и справка за съдимост за последната. Изискана е и е постъпила информация от фитнес „Пулс“ за липсата на съхранени записи от камерите на фитнеса от релевантната дата.

В ДП няма привлечено в качеството на обвиняем лице.

С Постановление от 11.03.2025г. /изведено през регистратурата на СГП на 12.03.2025г./ прокурор при СРП, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК е прекратил досъдебното производство. Според прокурора липсват доказателства за извършено престъпление спрямо А. К. по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК.

СРС, с обжалваното пред настоящата инстанция определение е потвърдил постановлението на СРП, приемайки изводите за прокурора за липса на извършено престъпление за правилни и законосъобразни.

Софийски градски съд изцяло се солидаризира с изводите на СРС за законосъобразност на постановлението на СРП, с което наказателното производство по ДП № 562/2024г. е било прекратено и също счита, че установената въз основа на събраните по делото доказателства фактическа обстановка не би могла да бъде субсумирана под нормата на чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК или под друг текст на наказателния закон.

В тази насока СГС /подобно на първата инстанция, а преди това и СРП/ съобрази показанията на свидетелите Е.Ц. – служител във фитнес „Пулс“, находящ се на бул.

„България“ 132, Е.В. – служител в същия фитнес към релевантния момент и М.Т., които са еднопосочни касателно събитията на дата 10.11.2023г. във фитнес „Пулс“ и процесния инцидент. И тримата свидетели навеждат твърдения за осъществено физическо посегателство от страна на М.Т. по отношение на А. К., изразило се в нанасянето на няколко удара с ръка в областта на рамото и бутане на тялото й, което е било съпроводено с думи – докога ще й съсипва живота, няма ли да престане, няма ли да спре да се занимава с нея. От значение при преценка достоверността на заявеното от свид. Т. относно случилото се, е фактът, че същата не отрича извършеното от нейна страна физическо посегателство по отношение на К. на процесната дата. Това от своя страна допълнително мотивира извод за нейната добросъвестност, поради което няма пречка да й бъде дадена вяра изцяло. А. К. от своя страна в показанията си също потвърждава, че при този инцидент, не е имало отправени заплахи за живота й от страна на М.Т..

От показанията на свидетелката М.Т. и свид. А. К. се установява и факта, че двете са се познавали преди датата на инцидента от посещенията си на фитнес „Пулс“ на бул.

„България“. В тази част същите се намират в корелация помежду си. Твърденията им, обаче, 2 се разминават относно това - какви отношения са имали и по какъв начин са се развили същите във времето до инцидента.

В тази насока М.Т. съобщава за нежелание от нейна страна да контактува с К. след първоначалното им запознанство, поради лични проблеми; за опити от страна на К. да осъществи контакт по телефон и различни приложения с Т., отклонявани от последната и възприети като тормоз; за последващ контакт от страна на К. с работодателя на Т., което довело до съответната реакция на Т. на процесната дата при срещата си с К..

От своя страна свидетелката К. навежда твърдения, които се намират в противоречие с показанията на Т.. Така, К. навежда твърдения за провеждани срещи между нея и Т. след запознанството им, а след време за нежелание на Т. да контактува с К.; за отправяне на следните закани от страна на Т. към К. по телефона: лятото на 2023г. - че „ще я смачка и ще я убие“, ако разпространи записа на мъж и жена, за който К. й съобщила, че получила по приложение „Телеграм“ от лице с профил „Г.“; на 16.07.2023г. – че ако още веднъж отиде пред фитнес „Пулс“, ще я сгази с колата. Навежда и твърдения за последващо получено съобщение от Телеграм на дата 24.12.2023г. от псевдоним „Скорпио“, в което й било съобщено, че щял да се обедини с Мария и щели да й съсипят живота, като пускат жалби и й назначат психологическо лечение.

При така изнесеното от страна на двете свидетелки в показанията им в ДП и съпоставяйки го с останалите доказателства по делото, в частност показанията на свидетелите Е.Ц. и Е.В., а така също и с оглед даденото заключение по назначената СППЕ касателно свид. К., СГС счита за правилни изводите на СРС /преди това и на прокурора/ за липса на доказателства за извършено престъпление от общ характер.

В тази насока правилно е съобразено заключението на СППЕ касателно свид. К., което въпреки, че дава становище за запазена свидетелска годност при нея, изрично сочи за констатирани в мисловния поток доминантни идеи и интерпретации с характеристики на повишена сензитивност /по типа на параноидните идеи за враждебност, отношение, особена значимост/, които имат характер на свръхценни идеи, определящи за поведението й. Вещите лица заключават, че поради склонността към субективистични интерпретации, съобщаваните сведения следва да бъдат кредитирани след съпоставка и подкрепата им с установените по делото факти.

При така даденото заключение, и доколкото показанията на свид. К. кореспондират с останалите гласни доказателства единствено в частта касателно факта на осъществено физическо посегателство чрез бутане по тялото и неговото удряне с ръка от страна на свид.

Т. на дата 10.11.2023г., СГС кредитира твърденията й само в тази част. В цялата останала част, твърденията на свид. К. касателно поведението на свид. Т., се опровергават както от показанията на служителите на фитнес „Пулс“, които са били очевидци на инцидента, така и от показанията на свид. Т..

Що се отнася до показанията на К., свързани с твърдения за провеждане на комуникация по приложението „Телеграм“ с лица с различни профили /без нужната 3 индивидуализация/, същите са изолирани и лишени от логика, като не намират подкрепа и в събраните доказателства.

Правилно на следващо място, СРС не е възприел допълнителните твърдения в самата жалба, с която е сезиран и в другите сигнали, приложени по преписката /за трафик на органи; за отправени от други лица /индивидуализирани с малки имена към свидетелката заплахи; за твърдения на трети лица за противоправни действия от организация „Скорпион“ и от 06 РУ-СДВР, за хулигански действия и пр./, съобразявайки отново заключението на СППЕ.

С аналогични доводите СГС не намира за релевантно отразеното в жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, за отправена заплаха по отношение на К. на дата 21.07.2025г. по вайбър от лице с малко име Калоян, за когото се твърди, че е познат на М.Т..

В контекста на всичко изложено и във връзка с приложените към отделните жалби електронни носители, за които е посочено, че съдържат записи с отправени заплахи към К., този състав ще посочи, че тези записи не са събрани по предвидения в НПК ред. За тях не би могло да бъде установено кога, по какъв начин и от кого са изготвени, както и дали представляват т.н. „случайни записи“, свързани със спонтанност на възникване, за да може да бъдат кредитирани като годно доказателствено средство.

В допълнение въззивният съд ще посочи, че по-голяма част от изложеното в сигналите, жалбите и в самите показания на К., представляват нейна субективна оценка и квалификация на различни лица, които нямат никакво обективно значение за едно наказателно производство.

Следва да се отбележи, че разследването по образуваното досъдебно производство е проведено пълно, всестранно и обективно, като по делото са събрани всички необходими и относими доказателства за установяване на обективната истина по делото.

С оглед на всичко изложено, въззивният съд счита, че липсват доказателства за извършено престъпление от общ характер, като обстоятелствата, свързани с упражнено от страна на Т. по отношение на К. физическо съприкосновение, изразяващо се в бутане на тялото и нанасяне на удари с ръка по тялото на дата 10.11.2023г., сочат за деяние, което се преследва по тъжба на пострадалия, а не по общия ред.

С оглед на всичко изложено, СГС счита, че атакуваното определение на СРС, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Отделно, въззивния съд констатира, че в изпратените от СРП до Софийски районен съд с писма от 11.07.20125г. и от 17.07.2025г. допълнения и сигнали /л. 7-29 от НЧД № 9534/2025г. на СРС/ е отразено, че касаят преписки с № 32582/2025г., № 32273; № 55688/2024г., като в сигнала от А. К., приложен на л. 23 от НЧД № 9534/2025г. на СРС изрично е посочено, че се оспорва постановление за отказ от образуване на досъдебно производство с № 890/2025г., а в документа, приложен на л. 17-20 от НЧД № 9534/2025г. е посочено, че се обжалва прекратяването на преписка № 55688/2024г.

4

С оглед на това, след връщане на делото на СРС, същото следва да бъде докладвано на председателя на 130 състав с оглед преценка на необходимостта от администриране на сигнала от А. К., приложен на л. 23 от НЧД № 9534/2025г. на СРС, в който е посочено, че се оспорва постановление за отказ от образуване на досъдебно производство с № 890/2025г. и на документа, приложен на л. 17-20 от НЧД № 9534/2025г., в който е посочено, че се обжалва прекратяването на преписка № 55688/2024г.

Отделно, копие от визираните по-горе документи следва да се докладват и на ръководителя на наказателно отделение с оглед преценка на необходимостта от тяхното администриране за образуване на отделни производства.

Така мотивиран, СГС, НО, ХV-ти възивен състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3418 от 06.08.2025г. на Софийски районен съд, НО, 130 състав, постановено по НЧД № 9534/2025г., с което потвърдено Постановление на СРП за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 562/2024г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр.пр. № 58636/2024г. по описа на СРП, образувано и водено за престъпление чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК.