Решение № 1289 от 29.10.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1289 гр. Пазарджик, 29.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър Чардаков при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело № 20235220103635 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното: Предявен е осъдителен иск по чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД. Ищецът търговско дружество „** ** кард“ Гмбх и Ко КГ, регистрирано във **, със съдебен адрес: гр. С**, чрез адв. Я. Д. твърди, че е придобил с цесия от цедента „Уни**“ Гмбх и Ко (УТА) парично вземане към ответника „Б**“ ООД, ЕИК: **, седалище и адрес на управление: с. ** /предишно седалище и адрес на управление: с. В**/, произтичащо от Договор за издаване на карта „** ** кард“ (МСК), като длъжникът е уведомен писмено за цесията. Твърди, че в изпълнение на договора и по поръчка на ищеца цедентът е предоставил на ответника 2 бр. сервизни карти МСК, за което последният е подал заявление на 24.08.2018г. Твърди, че всяка карта е предназначена за безкасово плащане към ограничен брой доставчици на услуги и стоки в сферата на транспорта – зареждане с гориво, плащане на пътни такси, сервизно обслужване, обслужване при аварии и др. Твърди, че платец на получените услуги е издателят на картата, а нейният притежател /получателят на услугите/ е длъжен да възстанови баланса по картата въз основа на колективна фактура, каквато издателят съставя два пъти в месеца.

Ищецът поддържа, че с помощта на една от картите ответникът е заплатил сервизни услуги на обща стойност 1876.78 евро за ремонт на МПС в сервиз на „**-**“ АГ във **/Офенбах, център **, за което е издадена фактура №** от 1

08.11.2019г. Твърди, че падежът за плащане на задължението по фактурата е настъпил, но липсва изпълнение от страна на ответника, който освен това не е възразил или предявил рекламация по отношение на получените сервизни услуги. Твърди още, че е поканил писмено последния да плати, което същият не е направил. Затова иска от съда да осъди ответника да му заплати сумата от 1876.78 евро, ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата молба в съда на 05.10.2023г. до плащането. Претендира и присъждане съдебни разноски.

Ответникът не е подал писмен отговор. В първото съдебно заседание е оспорил иска с писмена молба при твърдение, че не е възлагал на ищеца процесната сервизната услуга и тя е извършена без негово знание и предварително съгласие, но въпреки това работата е приета от водача на авариралия товарен автомобил. Твърди, че фактурираната цена на услугата е завишена и не съответства на действително извършения ремонт. Моли искът да бъде отхвърлен.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

За основателността на иска ищецът следва да установи наличието на валидно облигационно отношение, в изпълнение на което цедентът е предоставил на ответника платежно средство (МСК), с което са направени разплащания в размер най-малко на сумата, чието връщане се претендира, изискуемостта на вземането, както и неговото придобиване чрез цесия от ищеца. При доказване на горното ответникът носи тежестта да установи положителния факт на изпълнението.

От представената справка регистрация на ищеца „** ** кард“ Гмбх и Ко КГ е видно, че същият е търговско дружество, регистрирано в Електронния търговски регистър на Областен съд – Ашафенбург под № HRА ** със седалище в г, Клейностайм, Майнпаркщрасе 2. Страната е надлежно представлявана по делото от пълномощник с изрично пълномощно.

От представеното от ищеца заявление за сервизна карта от 24.08.2018 г. е видно, че ответникът „Б**“ ООД е притежател на 2 бр. МСК, издадени от УТА за обслужване на два товарни автомобила с рег. №** и рег. №**, които са собственост на ответника. Посочено е, че картата дава право на картодържателя да ползва сервизните услуги в европейската мрежа от сервизи 2 на „**“. В отношенията между страните са приложими общите търговски условия на УТА. Съгласно тези общи условия доставките и услугите се извършват по заявка на картодържателя от името и за сметка на УТА въз основа на съответните договори със сервизните партньори на УТА. Основа за фактуриране са валидните в деня на доставката цени на бензиностанциите, цените в ценоразписа на дружеството на съответната марка или трансрегионалните цени от ценоразписа, цените на сервизните партньори и определената пътна такса. В тази връзка чл.9, б.„а“ предвижда задължение за плащане на клиента, което възниква с приемането на стоките или услугите.

Съгласно чл.11 електронно регистрираните посредством СК услуги се считат за получени. Клиентът трябва незабавно да провери фактурите на УТА и да направи рекламация най-късно до два месеца от датата на фактуриране. В противен случай фактурираното салдо се счита за одобрено. Просрочените задължения към платеца на услугата УТА се предоставят за събиране от ищеца „** ** кард“ Гмбх и Ко КГ.

От представената с исковата молба и неоспорена от ответника фактура №** от 08.11.2019г. е видно, че в нея е включена сервизна услуга за подмяна на дефектен акумулатор на МПС с рег. №** на стойност 1876.78 евро, извършена от филиал на „**-**“ в гр. **, г. Сервизната услуга е заявена чрез УТА Кард, издадена за обслужване на превозното средство на ответника „Б**“ ООД, който е посочен като задължено лице по фактурата. Не се установява последният да е предявил рекламации в срока по чл.11 от ОТУ на УТА, поради което услугата се счита за приета, а задължението за заплащане на нейната цена – за одобрено.

За доказване на твърдението, че задължението по фактурата не е оспорено и е отразено в счетоводството на ответника ищецът е поискал съдебна счетоводна експертиза, която и допусната от съда. Същата обаче не е изготвена, тъй като ответникът не е оказал необходимото съдействие на вещото лице за извършване на проверката. Съдействието е отказано и след предупреждение от съда за последиците по чл.161 ГПК. Ето защо съдът приема за доказано обстоятелството, че фактурата е осчетоводена от ответника, което е косвено доказателство за признание на задължението към ищеца.

Изискуемостта на вземането се установява от представена писмена 3 покана за доброволно плащане, която е връчена на ответника на 29.04.2021 г., съгласно приложеното известие за доставяне. От страна на ответника на са представени доказателства за настъпило изпълнение. Следователно е налице изискуемо задължение на ответника в размер на 1876.78 евро, което ищецът е надлежно овластен да събере от първоначалния кредитор „Уни**“ Гмбх и Ко и което не е погасено. Затова предявеният осъдителен иск е основателен и следва да се уважи.

С оглед изхода на делото на основание чл.78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените от него съдебни разноски, които съгласно представените доказателства за разноски са в размер на 1027.24лв., включващи 146.83 лв. - държавна такса, 801.41 лв. - възнаграждение за един адвокат и 80 лв. – възнаграждение за вещо лице.

РЕШИ:

ОСЪЖДА ответника „Б**“ ООД, ЕИК: **, седалище и адрес на управление: с. ** /предишно седалище и адрес на управление: с. В**/ да заплати на ищеца търговско дружество „** ** кард“ Гмбх и Ко КГ, регистрирано във **, рег. №** **, съдебен адрес: гр.С**, на основание чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД, сумата от 1876.78 евро – цена на сервизни услуги за ремонт на МПС с рег. №** в сервиз на „**-**“ АГ във **/Офенбах, център **, съгласно фактура №** от 08.11.2019г., ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата молба в съда на 05.10.2023г. до плащането, както и съдебни разноски в размер на 1027.24лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в 2седмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 4