Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 343 от 24.11.2025, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно търговско дело 331/2025
Вид
Решение № 343
Подписан
24.11.2025
В сила
09.01.2026
Състав
Радка Димова Чолакова, Антония Кирова Роглева, Александър Стойчев

Цитирани разпоредби

  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.432 · Кодекс за застраховането
  • чл. 492,т.1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 343 гр. Пловдив, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Антония К. Роглева

Александър Л. Стойчев при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело № 20255001000331 по описа за 2025 година

С решение № 66/6.3.25 г., постановено по т. № 612/24 г. по описа на ОС Стара Загора, „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК 121265177 е осъдено да заплати на Т. В. В. ЕГН ********** 35 000 лв., като част от обща претенция от 45 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие причинени телесни увреждания - разкъсно-контузна рана в дясна челна област и кръвонасядане около нея, кръвонасядания по долните клепачи на двете очници, контузия на раменния пояс и мишница в ляво, масивно кръвонасядане по лява раменна област и кръвонасядане по лява мишнична област, счупване долния край на лъчевата кост на дясната ръка, кръвонасядане по дясната длан, контузия на лявото коляно, оток, кръвонасядане и ограничени движения на лява коленна област, оток по външния глезен и тръбната повърхност на лявото стъпало, загрозяване на лицето, вследствие на оперативен белег, силен стрес, страх и негативни емоции, влошаване на качеството и на живот, ведно със законната лихва от датата на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице - 29.11.2023 г., до окончателното изплащане на сумата, както и направени разноски за първа инстанция в размер на 5 570 лв.

Въззивна жалба против горното решение е подадена от „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, като същото се обжалва в частта, с която е уважен искът за неимуществени вреди за разликата над 15 000 лв. до присъдения размер от 35 000 лв., ведно със законна лихва от 29.11.2023 г. до 1 окончателното изплащане на сумата. Излагат се подробни оплаквания във връзка с неправилно прилагане принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД във връзка с конкретните критерии, които следва да бъдат съобразени от съда при определяне размера на обезщетението, като жалбоподателят счита, че не е съобразена и съдебната практика по аналогични случаи. Иска се решението в обжалваната му част да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което предявения срещу застрахователното дружество иск да бъде отхвърлен за разликата над 10 000 лв. до 30 000 лв. /предявени като частична претенция от 45 000 лв./. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна Т. В. В. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли се решението в обжалваната част да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ пред въззивна инстанция.

Пловдивски апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с наведените от страните оплаквания и доводи, намира за установено следното:

Съдът е бил сезиран с иск по чл.432 от КЗ, предявени от Т. В. В. против „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания като резултат от претърпени травми от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 14.11.2023 г., около 18:45 ч., в гр. Стара Загора, бул. „Никола Петков“, виновно причинено от Х. П. Д. като водач на автобус „Соларис“, с рег. № ** **** **, в който ищцата е пътувала като пътник на задната седалка, за което МПС е налице сключена с ответното застрахователно дружество валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

С първоинстанционното решение е прието, че в случая са налице условията за ангажиране застрахователната отговорност на ответното застрахователно дружество предвид наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка

„гражданска отговорност на автомобилистите“ по отношение на увреждащия автомобил, както и на виновно и противоправно поведение на неговия водач, което е довело до реализиране на ПТП и като пряк и непосредствен резултат - до телесни увреждания на ищцата.

По отношение механизма на ПТП е установено, че на 14.11.2023 г., около 18:45 ч., в гр. Стара Загора, по бул. „Никола Петков“, в посока запад изток, се движел автобус „Соларис“, с рег. № ** **** **, с водач Х. П. Д., в който ищцата Т. В. В. е пътувала като пътник на задната седалка; когато автобусът достигнал до магазин „Технополис“ и сградата на СБА, водачът Д. предприел внезапно и рязко спиране, при което изпаднала от автобусната седалка върху пода на автобуса, в резултат на което получила травматични 2 увреждания; техническите причини за настъпване на произшествието са неспазване на правилата за движение по пътищата от водача на автобус „Соларис“, с рег. № ** **** **., който при конкретната пътна обстановка се е движил зад предно движещ се лек автомобил на значително по-малка от минималната безопасна дистанция, неговата закъснялата реакция и внезапно аварийно задействане на спирачната система, което е в пряка връзка с минималнната дистанция с движещото се пред него МПС.

Прието е за доказано наличието на пряка причинна връзка с получените увреждания от ищцата, установени и от заключението на КСМАТЕ, а именно: счупване на долния край на дясната лъчевата кост - тази травма е лекувана консервативно с репозиция и имобилизация с поставена ортеза за 35 дни с последваща рехабилитация е с период на възстановяване 3-5 месеца; покрива медико биологичния квалифициращ признак за средна телесна увреда; разкъсно контузна рана в челната област на лицето с дължина 8 см. Тази травма е лекувана с хирургична обработка, саниране и шев е с период на възстановяване 15-20 дни., покрива медико биологичния квалифициращ признак на лека телесна увреда; контузия на раменния пояс и мишницата на лява ръка - тази травма лекувана консервативно е с период на възстановяване 10-15 дни; покрива медико биологичния квалифициращ признак на лека телесна увреда; контузия на ляво коляно с оток и кръвонасядане – с период на възстановяване също 10-15 дни., покрива медико биологичния квалифициращ признак на лека телесна увреда; контузия на дясна длан с охлузване и оток - период на възстановяване 7- 15 дни -лека телесна увреда; контузия на левия глезен и ходило с оток, охлузване и кръвонасядане - период на възстановяване 2-3 месеца - средна телесна увреда.

В резултат на получената разкъсно контузна рана в дясната челно - теменна област е установен блед раневи белег, омекнал - с еластичността на околната кожа. При извършения преглед на 14.10.24 г. ищцата се оплакала от неоправдано появяващо се главоболие с честота 2-3 пъти в месеца.

Прието е за неоснователно възражението на застрахователното дружество за наличие на съпричиняване от страна на

Горните изводи не се оспорват от страните в производството пред въззивната инстанция. Спорът пред въззивната инстанция се концентрира върху въпроса за справедливия размер на дължимото 3 обезщетение за неимуществени вреди, дължимо на пострадалата ищца.

По отношение претърпените болки и страдания от ищцата вследствие на получените увреждания по делото са събрани гласни доказателства.

Свидетелят Р. И. И. е пътувал във автобуса, в който се е случил инцидента с ищцата, която преди това не познавал. Пред седалката, на която стояла Т., нямало преграда, което позволило при рязкото спиране на автобуса, Т. буквално да изхвърчи от седалката и да падне на земята. Свидетелят отишъл да й помогне и тогава видял фрапиращо количество кръв от главата й и много голям разрез на челото й. Разрезът обхващал цялото чело. Тя споделила, че я боли ръката, имала нараняване и в областта на краката. Т. била много травмирана и притеснена, охкала и плачела, като кръвта не спирала да тече. Свидетелят придружил ищцата до болницата, където й направили изследвания и неин съсед ги прибрал заедно към кв.Зора. Разменили си телефонните номера и след това се чували по телефона. Тя била много притеснена, отначало първите дни много по-бавно говорела по телефона.

Свидетелката Т. В. В., дъщеря на ищцата, разбрала за инцидента на 15.11., но успяла да стигне при майка си на 16,11., тъй като живеела в София. Когато я видяла, по нея имало още засъхнала кръв, ръката била обработена, раната на главата с шевове (много дълбока рана), силни хематоми под очите, много голям хематом на дясната ръка, на главата - също, от дясната страна. Коляното било отекло, лявото й рамо също. Ищцата изпитвала затруднения с обслужването, обличането, тъй като е деснячка. Съседи идвали да й носят продукти и други дребни неща. Ищцата имала много хематоми навсякъде по тялото. Свидетелката останала в Стара Загора около 4 - 5 дни, после взела майка си в дома си в София. През цялото време докато били в Стара Загора, тя повтаряла, че устата й се налива с вода. Чувствала гадене, световъртеж, главоболие, изтръпване на едната страна на главата. Тогава, както и към момента, нямала чувствителност на лявата вежда и не можела да я движи. Предприели мерки да отидат на лекар в София, защото симптомите продължавали. Докато ищцата била в дома на свидетелката в София, имала нужда от помощ за обслужването - за къпане, обличане, хранене. Това продължило до Коледа - Нова година. Едва януари - февруари започнала по малко сама да се обслужва, като едва в началото на февруари станала посамостоятелна, но да си готви, да си сервира, не можела, тъй като нямала сила в ръцете си. Не можела да държи тежко. Изпитвала страх. Тъкмо си била намерила работа като пощальон в квартала на четири часа. Страхувала се дали няма да бъде уволнена от работа и страх дали ще се справя предвид счупената дясна ръка. Работата й била свързана и с разнос на брошури, които понякога били доста тежки, а тя трябвало да ги носи на ръка. В Пирогов след преглед установили, че има нужда да се направят нови изследвания - нова рентгенова снимка на ръката, както и да се види въпросния глезен. Направили скенер на 4 главата заради пълненето на устата с вода. От болницата дали предписания да наблюдават за симптоми като повръщане, по-силен световъртеж, защото ударът в главата бил много сериозен. Назначили обезболяващи и допълнителни лекарства, кремове за мазане. Месец февруари ищцата се почувствала по-добре и се прибрала в Стара Загора. В болнични била до м. април. Към момента продължавала да чувства изтръпване и мравучкане в лявата част на главата.

Инцидентът се отразил тежко на ищцата, състарил я, изпитвала болка, главоболие се появявало от време на време. Ръката отичала при работа.

Към момента изпитвала страх и безпокойство, когато пътува с автобус. Тя не била активен шофьор и й се налагало да използва автобуса, но с изключителен страх и паника. При рязко движение на автобуса отново споменът се връщал.

Опитвала да скрие белега в областта на челото с косата, но обръснатата част от косата дълго време е била къса, а самият белег бил дълбок и стига до веждата. Обмисляли пластичен хирург, за да може да се чувства добре.

Установеното в Пирогов нараняване на петата преди това го нямало. Преди инцидента ищцата била здрава и правила по 15 000 крачки на ден, докато разнасяла в целия квартал Зора пощата, а сега, когато ходила повече време, имала проблем с петата.

Свидетелските показания са изцяло кредитирани от първоинстанционния съд като убедителни, последователни и непротиворечиви. Прието е за установено, че в продължение на повече от месец ищцата не е можела да се обслужва сама, дясната й ръка е била обездвижена; през този период изцяло е била зависима от грижите на своите близки; изпитвала е болки, световъртеж, главоболие; при зарастването на разкъсно-контузната рана в челната област на лицето с дължина 8 см е останал белег, който притеснява ищцата и загрозява външния и вид; продължава да изпитва притеснение и страх при използване на обществения транспорт.

Предвид тежестта на травмите, възрастта на ищцата към момента на ПТП - 64 години, претърпените неудобства и ограничения от личен характер, както и факта, че към настоящия момент е налице загрозяване на външния й вид от установения и при експертния преглед раневи белег на челото, първоинстанционният съд е приел, че справедливо обезщетение за претърпените от Т. В. В. неимуществени вреди би била сумата от 40 000 лв., съответно е уважил изцяло предявения частичен иск за сумата 35 000 лв.