Определение № 5766 от 10.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5766 гр. София, 10.02.2026 г.

С. РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: В.В.М. като разгледа докладваното от В.В.М. Гражданско дело № 20251110105801 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по молба вх. № 7360 от 12.01.2026 г., подадена от адвокат К. Б., процесуален представител на длъжника А. Х. К., оказала безплатна правна помощ на последния на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата в производството по ч. гр. дело № 14924/2024 г. по описа на СРС, 119 състав с искане за допълване на постановеното по настоящото дело решение от 17.12.2025 г. в частта за разноските и присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвокат Б. в размер на 158,65 лева, равняващи се на 81,12 евро.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна по молбата – „М. Ф. М.” АД, ЕИК **********, е депозирала становище по нея, с което излага доводи на неоснователност на молбата.

С. районен съд, 119 състав, като разгледа постъпилата молба и взе предвид становищата на страните, за да се произнесе, взе предвид следното:

Искането е постъпило в двуседмичния преклузивен срок за обжалване на постановеното решение, от лице с правен интерес, без необходимост от представяне на списък по чл. 80 ГПК, доколкото се иска допълване на решението, а и такъв е представен още в заповедното производство – л. 52, с оглед на което е процесуално допустимо.

С оглед изхода на спора – отхвърляне в цялост на предявения от ищеца иск, правно на разноски на основания чл. 78, ал. 3 ГПК има ответникът. С оглед на обстоятелството, че в заповедното производство последният се е представлявал от адвокат (различен от този в исковото производство), като своевременно с подаденото възражение по чл. 414 ГПК е претендирано заплащането на разноски за безплатна адвокатска защита, оказана от упълномощения в заповедното производство адвокат К. Б., и по което искане съдът е пропуснал да се произнесе с решението, съдът взе предвид следното:

1

В производството по ч. гр. дело № 14924/2024 г. по описа на СРС, 119 състав длъжникът-ответник се е представлявал от адвокат Б., видно от представеното в заповедното производство пълномощно и депозираното възражение (л. 51-53 от заповедното дело), като в договора за правна помощ и съдействие от 15.05.2024 г. (л. 54 от заповедното дело) е уговорено адвокат Б. да окаже безплатна правна помощ по ч. гр. дело № 14924/2024 г. по описа на СРС, 119 състав на длъжника А. Х. К., а последният е декларирал, че е материално затруднено лице по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Предвид изложеното и с оглед изхода на спора в исковото производство, съдът намира, че на длъжника респ. на адвоката по чл. 38 ЗАдв се дължат направените в заповедното производство разноски – в случая за безплатна адвокатска защита, оказана от упълномощения в заповедното производство адвокат К. Б..

Според разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, в случаите по чл. 38, ал. 1 ЗАдв (при оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 - т. 3 ЗАдв), ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, какъвто е и настоящият случай, като съдът определя възнаграждението на адвоката, съобразно критериите на чл. 36 ЗАдв и установената съдебна практика, в това число такава на СЕС.

Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. от 18.036.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. С посоченото ТР върховната съдебна инстанция изрично приема, че „С решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. В това производство съдът следва да разгледа възраженията на страните за неправилно изчисляване на разноските от съда в заповедното производство, искането на ответника за присъждане на разноски за заповедното производство и възраженията по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение.“. В подкрепа на изложеното е и многобройната практика на ВКС, в която се разглеждат имено въпросите за справедливия размер на адвокатското възнаграждение, дължимо на ответника за оказаната му защита в заповедното производство (била тя при условията на заплатен адвокатски хонорар или при условията на безплатна правна помощ по реда на чл. 38 ЗА) в различни хипотези, като напр. определение № 146/04.04.2022г. по ч.т.д. № 358/2022г. на ВКС, II т.о., определение № 77/24.02.2022г. по ч.т.д. № 1692/2021г. на ВКС, I т.о.,, определение № 60173 от 8.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1590/2021 г., I г. о., определение № 404/26.10.2020г. по ч.гр.д. № 2883/2020г. на ВКС, IV г.о и много други.

С оглед на гореизложеното, на адв. Б. се дължи адвокатско възнаграждение за оказаната безплатно адвокатска помощ и съдействие на длъжника в 2 заповедното производство на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

Съдът съобрази още, че производството по настоящото дело е образувано по искова молба на „М. Ф. М.” АД, с която е предявен по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД срещу А. Х. К. за признаване на установено, че А. Х. К. дължи на „М. Ф. М.” АД сумата от 2000 лв., представляваща главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит № 894773 от 14.06.2020 г. във връзка с Договор за гаранция (поръчителство) от 15.06.2020 г., вземанията по който са прехвърлени на ищеца с Договор за изкупуване на вземания от 25.10.2023 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 14924/2024 г. на СРС, 119 състав – 13.03.2024 г. до изплащане на вземането, за което вземане по ч. гр. д. № 14924/2024 г. на СРС, 119 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като с решението по настоящото дело така предявеният иск е отхвърлен изцяло.

Съдът съобрази и че с влязло в сила на 24.05.2025 г. определение № 14508 от 27.03.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 14924/2024 г. на СРС, 119 състав, съдът е обезсилил Заповед № 11859 за изпълнение на парично задължение от 18.04.2024 г., издадена по ч. гр. д. № 14924/2024 г. по описа на СРС, 119 състав, в частта за сумата от 460 лв., представляваща възнаградителна лихва по договор за паричен заем № 894773 от 14.06.2020 г. за периода от 14.06.2020 г. до 09.06.2021 г. и за сумата от 61, 21 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 26.10.2023 г. до 08.02.2024 г., тъй като заявителят „М. Ф. М.“ АД не е предявил иск за установяване на тези вземания. Със същото определение, съдът е определил адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА в полза на адв. Б. в размер на сумата от 200 лв., като пропорционално на обезсилената част от вземанията, на адвокат Б. е присъдено адвокатско възнаграждение в размер 41,35 лв., което заявителят е осъден да заплати посочената сума на адв. Б..

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че в полза на адвокат Б. следва да се присъди адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на длъжника в заповедното производство и за останалата част от определения от съда с влязло в сила определение № 14508 от 27.03.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 14924/2024 г. на СРС, 119 състав размер на адвокатското възнаграждение, а именно сума в размер 158,65 лева, равняваща се на 81,12 евро, с оглед отхвърляне на иска в цялост.

Противно на доводите в становището на ищеца, съдът не намира така определеният общ размер на адвокатското възнаграждение за прекомерен, тъй като съдът е определил този размер, ръководейки се именно от цитираната от ищеца практика на СЕС, като намира, че същото е определено в справедлив и обоснован размер и съответства на пазара, при който адвокатите уговарят възнаграждения за дела за производства като процесното.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ДОПЪЛВА по реда на чл. 248 ГПК Решение № 23160 от 17.12.2025 г., постановено по гр. дело № 5801/2025 г. по описа на СРС, 119 състав, в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА „М. Ф. М.” АД, ЕИК ********** да плати на адвокат Красимира Игнатова Б., ЕГН ********** сумата от 81,12 евро, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА на длъжника А. Х. К. в производството по ч. гр. дело № 14924/2024 г. по описа на СРС, 119 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчването, съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК.

Съдия при С. районен съд: _______________________

4