Решение № 210 от 30.12.2025, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 210 гр. Кърджали, 30.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Здравка Запрянова при участието на секретаря Теодора Димитрова като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно наказателно дело № 20245140200728 по описа за 2024 година

Обжалвано е Наказателно постановление № ****/ 30.07.2024г., издадено от зам.кмета на Община Кърджали, с което на основание чл.25 ал.1 т.2 от НПООР е наложено наказание глоба в размер на 80.00лв. на И. И. М. от ********* с ЕГН ********** за това, че на 28.03.2024г. около 9,00ч. в гр.Кърджали извършва скандални и непристойни действия, изразяващи във физическа саморазправа спрямо лицето С. Ю. Р., с което е нарушила чл.3 ал.1 т.7 от Наредба за поддържане и опазване на обществения ред на Община Кърджали.

Недоволен от наказателното постановление е останала жалбоподателката И. М., която го намира за неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че актът е постановен при нарушения на материалния и процесуалния закон. Настоява, че наказателното постановление противоречи на материалния закон, необосновано е и при постановяването му са допуснати съществени процесуални нарушения, както и че не е извършила нарушение на разпоредбата на чл.3 ал.1 т.7 от НПООР на Община Кърджали. Счита, че нарушението не е доказано и моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно като им се присъдят направените по делото разноски. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, но се представлява от адвокат, който поддържа жалбата. В ход по същество моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и да им присъди направените по делото разноски. Пледира, че от събраните по делото доказателства по категоричен и безспорен начин се установява, че И. М. не е осъществила описаното нарушение на обществения ред и морал, изразяващ се във физическа саморазправа с лицето С. Ю. Р., като не е нарушила чл.3 ал.1 т.7 от Наредбата на община Кърджали.

Административно наказващият орган не се явява, но се представлява от 1 юрисконсулт, който оспорва изцяло подадената жалба като я счита за неоснователна. В хода на съдебните прения настоява, че наказателното постановление е издадено при спазване на всички законови разпоредби, както и е издаден от компетентен орган. Моли съда са те кредитира показанията на А. М., тъй като се намирал в пряка родствена връзка с жалбоподателя. Поради това настоява съдът да се произнесе с решение, с което да потвърди наказателното постановление и да им бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено следното от фактическа страна: Съпругът на жалбоподателката И. М.А. М., и свидетелят С. Р. имали работни и лични взаимоотношения от години. Поради възникнали проблеми между тях на датата 28.03.2024г. сутринта около 9ч. последната посетила сладкарница „****“, която се намирала в комплекс „****“ в центъра на **********. Сторила това, тъй като знаела, че свидетелят А. М. всяка сутрин пиел кафе в това заведение. То се стопанисвало от неговата съпруга- жалбоподателката И. М.. След като свидетелката С. Р. отишла на място заварила на една от масите, вътре в заведението, свидетелите А. М., М. А., Б. Б. и още няколко мъже. Тя седнала при тях и поискала да разговаря със свидетеля А. М. поради възникнали професионални проблеми между тях, но последният не се съгласил и я помолил да напусне, при което тя не се съгласила, поради което възникнал спор между двамата. Тогава той подал сигнал за случващото се на ЕЕН 112, при което свидетелката С. Р. станала от масата и влязла в кухнята на сладкарницата, където знаела, че се намира съпругата на първия, а именно жалбоподателката И. М., за да се опита с нейна помощ да разреши спора между тях двамата. Двете жени излезли във външната част на заведението, където започнали да разговарят. В този момент при тях дошъл и свидетелят А. М., при което той и свидетелката С. Р. си разменили взаимни обвинения на висок глас.

Словесният спор прераснал и в размяна на удари между тях двамата, при което жалбоподателката И. М. се намесила като застанала между тях, за да предотврати свадата.

Така тя бутнала масата, около която седели тримата, и тя паднала на земята. В това време свидетелят А. М. ударил свидетелката С. Р., в резултат на което тя паднала на земята.

Виждайки случващото се свидетелят М. А. станал от стола и тръгнал към трите лица, които успял да раздели. Двамата съпрузи влезли в заведението, а свидетелката С. Р.- останала на място извън сладкарницата. Тя се обадила по телефона на свой познат, който бил служител на МВР, а именно на свидетеля П. П., на когото споделила, че А. я пребил и поискал да дойде при нея, при което той почти веднага пристигнал на място. Там заварил свидетелката Р. разплакана извън заведението, а двамата съпрузи М.- вътре на една маса.

По повод на подадения сигнал на ЕЕН 112 на место в гр.Кърджали в сладкарница „****“ бил изпратен служител на РУ- Кърджали, който разговарял с установените лица.

След това той изготвил докладна записка, въз основа на която започнала проверка по преписка рег.№ ****/ 2024г. по описа на РУ- Кърджали. По време на нея били издадени и три протокола за предупреждение на трите лица С. Р., А. М. и И. М., да не отправят обидни 2 думи и закани за физическа саморазправа. Полицейската проверка завършила с мнение за прекратяване поради липса на престъпление и налагане на административно наказание.

Поради това свидетелят А. Г., работещ тогава като полицейски инспектор в Районно управление- Кърджали, разгледал събрания материал по проверката, съставил акт за установяване на административно нарушение и срещу тримата. На датата 21.05.2024г. свидетелят А. Г., в присъствието на колегата си М. Г. и на нарушителя, съставил акт за установяване на административно нарушение срещу И. М. за нарушение на 28.03.2024г. в гр.Кърджали на чл.3 ал.1 т.7 от НПООР- Кърджали, който бил подписан и връчен с възражения от последната. На тази база било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.25 ал.1 т.2 от НПООР в Община Кърджали на жалбоподателката й било наложено наказание глоба в размер на 80лв.

Тази фактология настоящата съдебна инстанция изгради на база свидетелските показания на А. Г., М. Г., П. П., М. А., Б. Б. и А. М., от записа на ЕЕН 112, частично от показанията на свидетелите С. Р.; писмените доказателства съдържащи се в проверка по преписка рег.№ ****/ 2024г. по описа на РУ- Кърджали. Настоящата инстанция кредитира показанията на М. А., Б. Б. и А. М., тъй като те са очевидци на случилото се, както и защото техните показания са еднопосочни и взаимно се допълват. Същото е отношението към показанията от свидетелите А. Г. и П. П., тъй като те като безпристрастни лица изграждат цялостната картина, първият като извършил проверката и събрал всички данни по случая, а вторият- като първи пристигнал на мястото на инцидента. Съдът не дава вяра на показанията на свидетелката С. Р. в частта, с която тя свидетелства, че жалбоподателката И.

М. я е ударила и обиждала, тъй те не са подкрепени от нито едно друго доказателство събрано по делото. Другите й показания съответстват на свидетелството на очевидците М.

А., Б. Б. и И. М., които установяват, че жалбоподателката И. М. е опитвала да защити съпруга си, при което е застаналата между тях.

От правна страна съдът установи следното: Постъпилата жалба е заведена при административнонаказващият орган на 10.09.2024г., поради което е процесуално допустима, тъй като обжалваното наказателно постановление е получено на 30.08.2024г., т.е. това е станало в законоустановения 14- дневен срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН.

Компетентността на наказващия орган следва по силата на правомощията, делегирани с приложената по делото заповед № ****/ 21.11.2023г. на кмета на Община Кърджали, с която последният възлага на заместник-кмет Т. Ш. да издава наказателни постановления, с което спазено изискването на чл.22 ал.5 от ЗМСМА и е налице правото на издалия наказателното постановление. Нарушеният текст на чл.3 ал.1 т.7 от Наредба за поддържане и опазване на обществения ред в Община Кърджали, издадена от Общински съвет- Кърджали казва, че „На обществени места, улици, паркинги, паркове, в т.ч. и гробищни, стадиони, културни и спортни зали, общински пазари, училища, детски и здравни заведения и в предназначени за общо ползване части от сгради се забранява скандално и непристойно поведение, нарушаващо обществения ред и морал”. При така установената фактическа обстановка от правна страна настоящият състав намира, че 3 жалбоподателката И. М. не е осъществила от обективна и субективна страна нарушението по чл.3 ал.1 т.7 от НПООР в Община- Кърджали. Това е така, тъй като в настоящият казус не се доказа съвкупността от всички признаци, посочени в чл.3 ал.1 т.7 от НПООР в Община Кърджали, поради което извършеното деяние не е съставомерно, тъй като няма съвпадане на всички признаци на извършеното и това, което е установено в нормативния акт. От обективна страна се установи само че жалбоподателката е съборила една маса, което не съответства на описаното в наказателното постановление изпълнително деяние извършено в гр.Кърджали сладкарница „****“, а именно да извършва действия изразяващи се във физическа саморазправа спрямо лицето С. Р.. За да се приеме обаче за осъществено и от субективна страна процесното деяние, то трябва да са налице доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно, че е знаел или поне предполагал за обстоятелството, че нарушава обществения ред и морал. Липсват каквито и да било данни, че жалбоподателката М. е била наясно с това, а и такива доказателства в настоящото производство не бяха представени и не се събраха. Липсата и на субективната страна от състава на нарушението прави деянието извършено от жалбоподателя несъставомерно. Ето защо, при липсата на обективните и субективните признаци на нарушението при недоказаност на нарушението жалбоподателката И. М. да е осъществила деянието, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено. Предвид изхода на делото не следва да се обсъждат всички останали доводи от страна на процесуалния представител на жалбоподателя.

От пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото, а съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143 ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Затова и предвид отмяната на наказателното постановление, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение и за деловодни разноски. Текстът на чл.63д, ал.2 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА, препращащ съответно към наредбата на Висшия адвокатски съвет. В случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой договорено възнаграждение в размер на 500лв. Съдът намира че следва да се присъди този размер поради липса на възражение за прекомерност.

Освен това по делото жалбоподателят е направил и деловодни разноски в размер на 50,00лв. за призоваване на свидетели, която сума също следва да бъде възложена на наказващия орган. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Община Кърджали, именно същата в качеството й на юридическо лице съгласно ЗМСМА следва да понесе разноските по делото. Ето защо, Съдът