Решение № 697 от 19.04.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 697 гр. Велико Търново, 19.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20234110101492 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на Ц. М. М. срещу Е. Р. Д. и П. Ц. П., с която се иска съдът да приеме за установено по отношение на ответниците, че договор за наем от 15.8.2022 г., вписан в СВп при Районен съд – Н., е непротивопоставим на ищеца.

Ищецът твърди, че с ответницата Е. Р. Д. са собственици при равни права на девет недвижими имота в землището на с. С., Община Г., както и че за седем от тези имоти ответницата, действайки еднолично и без взето решение за начина на управление на имотите от страна на собствениците, е сключила договор за наем с ответника П. Ц. П.. Заявява, че договорът е сключен за срок от 10 години при уговорено плащане от 20 лева на декар, като определя като крайно ниско и неадекватно на пазарните реалности. Сочи, че при сключването на договора ответницата е декларирала, че е собственик на имотите, предмет на наемното отношение, както и че няма други лица, които да претендират ползване на същите, с което същата е заобиколила прилагането на чл. 32, ал. 1 от Закона за собствеността, а съгласно трайната практика на ВКС, неспазването на посоченото правило има за последица непротивопоставимост на сключения договор спрямо тези съсобственици, които не са го подписали. Твърди, че сключеният договор за наем му пречи да ползва своята част от имотите.

Ответникът Е. Р. Д. оспорва предявения иск. Заявява, че имотите, предмет на договора за наем, са придобити от нея и от брат й М. Р. Д. при равни по наследство от техния баща, като впоследствие брат й е дарил и е продал на ищеца своята част от тях. Твърди, че договорите за дарение и за покупко1 продажба са нищожни, тъй като са привидни и прикриват действителното съгласие М. Р. Д. да продаде своите части от имотите. Сочи, че целта на сделките е тя да бъде лишена от правото да изкупи съответната идеална част, притежавана от М. Д., след като последният е уведомен за започналото дело за делба на имотите. Счита, че тъй като сделките, въз основа на които ищецът се легитимира като съсобственик на имотите, са нищожни, то същият не се явява съсобственик, поради няма правен интерес от предявяването на иска.

Заявява, че понастоящем пред Районен съд – Н. е висящо производство, в което е поискала съдът да прогласи нищожността на договора за дарение и на договора за покупко-продажба, с който М. Р. Д. се е разпоредил със своите части от имотите в полза на ищеца. Обръща внимание, че с разпоредбата на чл. 4а, ал. 2, изр. 1 ЗСПЗЗ, в отклонение от разпоредбата на чл. 32, ал. 1 ЗС, се предвижда съсобственик или съсобственици, които притежават повече от една четвърт от дяловете, да могат да сключат договор за наем на земеделска земя със срок над 1 година, който да е противопоставим на останалите съсобственици. Сочи, че съгласно чл. 4б, ал. 1 ЗСПЗЗ договорите за наем на земеделска земя със срок, по-дълъг от една година, както и споразуменията за тяхното изменение или прекратяване се сключват в писмена форма с нотариално удостоверяване на подписите на страните, извършени едновременно, а съгласно ал. 2 от същия член, в хода на нотариалното производство нотариусът извършва проверка за спазване на изискванията на чл. 4а и съхранява скици на имотите, предмет на договора. Твърди, че такъв договор обвързва неучаствалите като страни по договора съсобственици на имота само тогава, когато е сключен от съсобственици, които притежават повече от една четвърт от дяловете, а в случая тя притежава 1/2 от процесиите земи, поради което ищецът се явява обвързан от договора.

Ответникът П. Ц. П. също оспорва предявения иск. Заявява, че в случая е приложим ЗСПЗЗ, според чиито чл. 4а, ал. 2 ЗСПЗЗ, договор за наем на земеделска земя със срок над една година се сключва от съсобственик или съсобственици на земеделска земя, притежаващи повече от 25 на сто идеални части от съсобствения имот, или от упълномощено от тях лице. В тези случаи отношенията между съсобствениците се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността. Сочи, че първият ответник притежава 50 % от собствеността на отдадените под наем земеделски земи, с което е изпълнено изискването на чл. 4а, ал. 2 ЗСПЗЗ. Намира за несъстоятелно и възражението за заобикаляне правилото на чл. 229 ЗЗД относно срока на договора, тъй като с алинея втора на цитирания член се ограничават за сключването на договор за наем до 3 години само лицата, които могат да вършат само действия по обикновено управление, каквито лица не са собствениците, които могат да извършват действия по управление и разпореждане с имота.

С определение от 27.7.2023 г. производството по делото е спряно, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК - до приключване на производството по гр.д. № 227.2023 г. по описа на Районен съд – Н. с влязъл в сила съдебен акт.

На 13.2.2024 г. по делото е постъпило писмо от Районен съд – Н., към 2 което е приложен препис от решение по гр. д. № 227/2023 г. на Районен съд – Н., влязло в сила на 2.1.2024 г. С въпросното решение е прогласен за нищожен, като привиден, договор за дарение на недвижими имоти, обективиран в Нотариален акт № 73, том IX, peг. № 6769, н.д. № 1307 от 13.12.2022 г. на нотариус Искра Атанасова – Давидова, обявена е за действителен, на основание чл. 17, ал. 1 ЗЗД, сключеният на 13.12.2022 г. договор покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 74, том IX. peг.

№ 6770, н.д. № 1308 от 2022 г. на нотариус Искра Атанасова – Давидова, и е допуснато изкупуване, на основание чл. 33, ал. 2 от ЗС, от страна на Е. Р. Д. на собствеността недвижимите имоти, находящи се в землището на с. С., Община Г..

В проведеното открито заседание процесуалният представител на ищеца формално поддържа исковата молба и пледира за нейното уважаване.

Заявява, че частите от процесните имоти, принадлежали на М. Р. Д., действително са изкупени от ответницата Е. Р. Д..

Процесуалният представител на ответника П. Ц. П. поддържа заявеното оспорване на иска и моли за неговото отхвърляне.

Ответницата Е. Р. Д. не се явява, като с писмена молба нейният процесуален представител поддържа заявеното оспорване на иска и моли за неговото отхвърляне. Моли за бъде съобразно решението по гр. д. № 227/2023 г. на Районен съд – Н..

Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Предявен е установителен иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК, за основателността на който ищецът следваше да установи твърдението си за непротивопоставимост на атакуваната сделка, а ответниците - всички възражения, които правят в производството и от които черпят изгодни за себе си правни последици.

В случая, с оглед влязлото в сила решение по гр. д. № 227/2023 г. на Районен съд – Н., по силата на което Е. Р. Д. е изкупила частите от процесните имоти, принадлежали на нейния брат М. Р. Д., които части преди това са придобити от ищеца, за последния не съществува правен интерес от продължаването на настоящия процес и от постановяването на решение по съществото на спора. Това е така, тъй като ищецът вече не е собственик на идеални части от процесните имоти, които имоти са изключителна собственост на ответницата Е. Р. Д., поради искът да се приеме за установено по отношение на ответниците, че договорът за наем от 15.8.2022 г. е непротивопоставим на ищеца е лишен от правен интерес.

Горното налага прекратяване на производството по делото.

По разноските:

3

С оглед изхода на делото в полза на ответниците следва да се присъдят сторените по делото разноски за адвокатски възнаграждения.

Обстоятелството, че към датата на подаване на исковата молба ищецът не е знаел за образуваното гр. д. № 227/2023 г. на Районен съд – Н. е ирелевантно към отговорността за разноски в настоящото производство. От страна на ищеца е направено възражение за прекомерност на заплатеното от ответницата адвокатско възнаграждение, което възражение е основателно, поради което възнаграждението на адвоката следва да бъде намалено до сумата от 400.00 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 130 ГПК, производството по гр. д. № 1492/2023 г. на Районен съд – Велико Търново, поради недопустимост на предявения иск.

ОСЪЖДА Ц. М. М., ЕГН ********** да заплати на Е. Р. Д., ЕГН ********** сумата от 400.00 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Ц. М. М., ЕГН ********** да заплати на П. Ц. П., ЕГН ********** сумата от 400.00 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението има характер на определение и подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4