Решение № 4709 от 26.06.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 26.06.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-11 състав, в публично съдебно заседание на втори април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТ БОШНАКОВА при секретаря Диана Б., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 13535 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът И.А.Б. твърди, че на 11.05.2016 г. в резултат на настъпило ПТП в гр. София на кръстовището на бул. Евлоги и Христо Георгиеви и бул. Драган Цанков, пресичано от нея управлявайки велосипед на пешеходна пътека със светофар, показващ зелен сигнал, по вина на водача на автомобил Тойота Аурис с ДК № ******, деликтната отговорност на който е застрахована при ответника по застраховка Гражданска отговорност, е й причинено телесно увреждане, изразяващо се в счупване на долния край на хумеруса, което налагало открито наместване с вътрешна фиксация, осъществена с поставяне на заключващ пирон и носене на ортеза на цялата й лява ръка. Причинено й непрекъснато неудобство и невъзможност да се обслужва през времето на възстановяване, силни болки в областта на счупването и скованост на останалата част от ръката й, нарушения на съня, понижено настроение и тревожност, наложили психотерапия. Твърди, че в резултат от уврежданията е претърпяла имуществени вреди общо в размер на 1729 лева – цена на поставения пирон и потребителска такса, и неимуществени вреди, за справедливото обезщетяване възлиза в размер на 40000 лева. Моли ответникът, пред който е предявена писмено претенцията, но не се е произнесъл в срок, да бъде осъден да заплати тези суми, заедно с лихва за забава върху тези суми от предявяване на претенцията пред застрахователя на 09.06.2016 г. до окончателното им плащане. Претендира разноски.

Ответникът З.Л.И. АД в срока по чл. 131 от ГПК оспорва така предявените искове, възразявайки че липсва причинна връзка на твърдяните вреди с процесното ПТП, чийто механизъм е различен от изложения в исковата молба и то не е настъпило по вина на застрахования при него водач, а при евентуалност навежда възражения за съпричиняване поради осъществено от ищеца пресичане на пешеходна пътека, управлявайки велосипеда, и за завишаване на размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема следното от фактическа страна:

По делото се установява от представените констативен протокол № К391 от 11.05.2016 г., протокол за оглед на местопроизшествие от 11.05.2016 г. и документи по преписка на досъдебно производство № 11205/2016 г. по описа на СРТП – ОР при СДВР, пр. пр. № 19414/2016 г. по описа на СРП, че на 11.05.2016 г., около 20.10 часа, в гр. София водачът на лек автомобил Тойота Аурис с ДК № ****** – Е.А.И.,*** и Христо Георгиеви от ул. Милин Камък към бул. Васил Левски на кръстовището с бул. Драган Цанков при предприемане на маневра завиване наляво участва в ПТП с насрещно движещия се на пешеходната пътека, обозначена с ПМ М8.2, велосипедист - И.А.Б.. Последната е посочена като пострадал от ПТП, като от съставителя на протокола е констатирано и че за водача на автомобил Тойота Аурис с ДК № ****** е била сключена със З.Л.И. АД задължителна застраховка Гражданска отговорност по полица № BG122/116000899057, със срок на застрахователно покритие от 21.03.2016 г. до 21.03.2017 г. (факт, безспорен между страните, а и установен и със справка в Информационния център на Гаранционния фонд).

Установява се от представените по делото документи по преписка на досъдебно производство № 11205/2016 г. по описа на СРТП – ОР при СДВР, пр. пр. № 19414/2016 г. по описа на СРП, че образуваното и водено срещу Е.А.И. досъдебно производство за престъпление по чл. 343 ал. 1, б. „б”, пр. второ във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. трето от НК е прекратено поради направено искане от ищцата И.Б..

От заключението на съдебно-автотехническата експертиза, пояснено от вещото лице в съдебно заседание на 09.10.2018 г. и което съдът възприема за достоверно като обективно и компетентно изготвено, се установява, че процесното ПТП е настъпило на 11.05.2016 г. в светлата част на денонощието и при добра метеорологична видимост в гр. София на кръстовището, образувано между бул. Евлоги и Христо Георгиеви и бул. Драган Цанков, регулирано с трисекционна светофарна уредба за автомобилите и двусекционна светофарна уредба за пешеходците. Посочено е в заключението, че бул. Евлоги и Христо Георгиеви се състои от две платна, разделени с река и е предназначен за двупосочно движение на автомобили, като за всяка посока има по три пътни ленти. Вещото лице изяснява, че процесното ПТП е реализирано след като автомобил Тойота се е движил по бул. Евлоги и Христо Георгиеви в лява пътна лента в посока от НДК към бул. Цариградско шосе, като преди кръстовището е спрял, за да изчака зелен сигнал на светофарната уредба и след сигнала предприел маневра ляв завой, като навлязъл на бул. Драган Цанков в лявата му пътна лента, движейки се със скорост 15 км/ч. В същото време велосипедистът е предприел пресичане на платното за движение на бул. Драган Цанков, от дясно на ляво на посоката на движение на автомобила, върху пешеходната пътека и управлявайки велосипеда, като автомобилът с предната си средна част челно е ударил велосипеда от лявата му страна, който след удара заедно с велосипедиста паднали на дясно пред автомобила, а автомобилът спрял в близост до мястото на удара. Ударът е настъпил върху пешеходната пътека в лявата пътна лента за посоката на движение на автомобила на около 5-5.5 м вляво от десния бордюр и по дължина на платното за движение на около 3 м след края на кръстовището по посока на движение на същия автомобил. Изяснява, че според разчитането на циклограмата на светофарната уредба на кръстовището, когато за автомобила свети зелен сигнал, на велосипеда също свети такъв, но времетраенето е различно, като зеленият сигнал на велосипеда е с по-малък интервал, а сигналът към момента на удара между участниците в ПТП може да се установи само със свидетелски показания ли видеоклип. Мястото и механизма на ПТП по фактическите изводи на експертизата се потвърждават и от дадените пред настоящата съдебна инстанция показания на св. И.Б.-Г., възприела мястото и участниците в ПТП-то, непосредствено след удара, и св. Е.И.

– водач на процесния автомобил, макар и последните да са лаконични и общи с неясни спомени за случилото се. Според вещото лице от техническа гледна точка водачът на процесния автомобил е предизвикал процесното ПТП, като не е пропуснал движещия се върху пешеходната пътека велосипедист. Изяснява при изслушването му в съдебно заседание, че при бутане на велосипеда, ако не се прекрати неговото движение, велосипедистът, макар и да се движи два пъти по-бавно, би се ударил странично в автомобила. Посочва, че водачът на автомобила, движещ се преди настъпването на удара със скорост 15 км/ч, е имал техническата възможност да спре преди мястото на удара, както и че велосипедистът е имал възможност да забележи движещия се и приближаващ от лявата му страна автомобил, включително и да избегне ПТП-то, като не предприема пресичане на платното за движение преди да е преминал пред него автомобилът.

По делото са представени също медицински документи – епикриза за периода 11.05.2016 г. – 16.05.2016 г., болнични листове, медицинско направление и фактури с касов бон за заключващ пирон за сумата 1700 лева и за потребителска такса за сумата 29 лева, всички издадени през релевантния период и които са били предмет на изследване от приетото заключение на съдебномедицинската експертиза и съответно са послужили на вещото лице за достигане на крайните му заключения, пояснени в публично съдебно заседание, които съдът възприема за достоверни дадени. Според вещото лице в резултат от настъпилото ПТП ищцата И.Б. е получила травма на лявата мишница довела до коса фрактура на тялото на мишничната кост в нейния долен край, за лечението на която е постъпила в Клиниката по ортопедия и травматология на УМБАЛ Царица Йоана – ИСУЛ. На 13.05.2016 г. е проведено оперативно лечение на ищцата, като е направена кръвна репозиция на фрактурата и вътрешна фиксация с имплант – интрамедуларен пирон със застопоряване в двата му края, заплащането на който в размер на 1700 лева и било необходимо за лечението й, като следоперативният период е протекъл без усложнения и след 5-дневна хоспитализация е изписана с указания за етапни превръзки, сваляне на конците на 14-я ден, носене на ортеза за 30 дни и раздвижване на свободните стави – китка и рамо. Вещото лице изяснява, че се налага извършването на втора оперативна интервенция за изваждане на импланта и възстановяването на нормалната анатомия на мишничната кост, налагаща хоспитализация за 2 дни и при липса на възстановителен период.

Според вещото лице болките на ищцата са били с висок интензитет при настъпването на фрактура до хоспитализацията, постепенно през следващите дни те са достигнали до умерени през следващите 10 дни и слаби до 3-я месец, като фрактурата е причинила и неудобства от временната промяна на начина на живот и необходимостта от помощ при обслужването в първите 30 дни. Периодът на възстановяване на ищцата е протекъл за около 5 месеца, отчитайки времената й неработоспособност от 95 дни и необходимостта от рехабилитация за пълното възстановяване на функцията на лявата ръка за около 45 дни, каквото също е отчетено от вещото лице при личния й преглед на 12.02.2018 г. Единствените трайни последици от уврежданите са оперативните белези, които представляват визуален кожен дефект.

Пред настоящата съдебна инстанция е разпитан и св. И. П. –приятел на ищцата И.Б.. От показанията на свидетеля се установява, че той я видял непосредствено след удара, като ищцата била седнала на тротоара и се държала за ръката си, която видимо я е боляла. След болничното лечение тя е изпитвала болки, които налагали прием на обезболяващи, като се нуждаела и от помощ за обслужването. Понякога продължавала да изпитва болки при лошо време и дръпване от кучето й. Ищцата имала видими белези, които прикривала с шалове и дълъг ръкав, и след процесното ПТП вече не карала велосипед, като преминавайки през автомобили, била видимо неспокойна и несигурна.

Съдът цени показанията на св. И. П. при преценката им съобразно чл. 176 от ГПК с оглед на всички данни по делото, като отчита възможната му заинтересованост от изхода на спора. Доколкото обаче изложеното от свидетеля почива на непосредствените му и трайни възприятия и не се опровергава от останалите доказателства, с изключения на частта им за липсата на възстановяване на функцията на ръката, съдът не намира основание да им откаже вяра в останалата им част, а и показанията му се подкрепят от останалите доказателства по делото.

Други относими доказателства не са ангажирани в предвидените от процесуалния закон преклузивни срокове.

При така установените факти съдът приема от правна страна следното:

По исковете по чл. 432, ал. 1 от КЗ.

За възникването на имуществената отговорност на застрахователя по чл. 423, ал. 1 от КЗ, исковата претенция за която в настоящото производство е процесуално допустимо поради наличието на проведено рекламационно производство пред застрахователя по чл. 496 от КЗ, трябва да бъде осъществен следния фактически състав: застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и наличие на правоотношение по договор за застраховка Гражданска отговорност между делинквента и ответника.

В разглеждания случай се установи по делото, че при настъпилото на 11.05.2016 г. в гр. София на кръстовището, образувано между бул. Евлоги и Христо Георгиеви и бул. Драган Цанков, пътнотранспортно произшествие застрахованият при ответника водач на автомобил Тойота Аурис - Е.И., поради нарушаване на правилата за движение по пътищата по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП относно подходящата скорост на движение на пътното превозно средство с възможност за спиране при възникване на предвидимо препятствие – пресичащия се платното за движение на бул. Драган Цанков велосипедист по пешеходната пътека и управлявайки велосипеда, удря с предната си средна част челно велосипеда от лявата му страна, с което е причинил на ищцата И.Б. – велосипедист, телесно увреждане, изразяващо в счупване на долния ляв край на хумеруса, в резултат от което тя е претърпяла вреди. Изпитала е болки и страдания, неудобства от невъзможността да ползва пълноценно лявата си ръка, респ. невъзможността да се обслужва сама за не малък период от време, получените козметичните дефекти, и страха от случилото се, и е извършила разходи за лечение на увреждането общо в размер на 1729 лева. От съвкупната преценка на събраните и обсъдени допустими доказателствени средства по делото се установява по несъмнен начин, че причина за претърпяното от ищцата И.Б. увреждане е в причинно-следствена връзка с противоправно поведение на водача на процесното МПС, извършено в противоречие с изискванията на правилата за движение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като виновното им причиняване от него съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се предполага и тази презумпция не се опроверга в настоящото производство с обратно доказване от ответника. Следователно са налице всички елементи от фактическия състав на деликта чл. 45, ал. 1 от ЗЗД - увреждане, вина, противоправност, вреди и причинна връзка, и съответно представляващи една от предпоставките на исковете, предявени пряко срещу застрахователя на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ. Неоснователно е възражението на ответника във връзка с обстоятелствата, при които е настъпило процесното ПТП и отразени в констативния протокол. От констативния протокол, който по правната си същност представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила относно обективираните в него обстоятелства за датата, мястото на ПТП-то, причините за неговото настъпване и наличието на задължителна застраховка Гражданска отговорност за участниците в ПТП-то, се установяват по несъмнен начин по делото обстоятелствата, при които същото е настъпило, а и те установяват по безпротиворечив начин от останалите доказателствени средства (свидетелски показания и съдебно-автотехническа експертиза).

Разпечатката съдържа 21 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9f374b98-5d9a-4d83-88b4-ed11f97c0f09