Решение № 95 от 10.12.2025, Районен съд - Мездра

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. М, общ. М, обл. В, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – М, II-РИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вяра Ат. Атанасова при участието на секретаря Надежда Д. Китова-Николчева като разгледа докладваното от Вяра Ат. Атанасова Административно наказателно дело № 20241450200343 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Н. П. П. от село Т, общ. М, обл. В е обжалвал Наказателно постановление № */18.07.2024 година на Директора на РДГ гр. Б, с което за нарушения на чл.213 ал.1 т.1 и т.2 от Закона за горите /ЗГ/, на основание чл.266 ал.1 вр. чл.213 ал.1 т.1 и чл.266 ал.1 вр. чл.213 ал.1 т.2, всички от Закона за горите, са му наложени административни наказания глоба в размер на 500 лева за всяко едно нарушение. Със същият акт е определено П. да заплати, на основание чл.275 ал.2 ЗГ, сумата от 1 525,99 лева, представляващи паричната равностойност на липсващите вещи, предмет на нарушението – 27 пр. куб. м. дърва за огрев от дървесен вид „зимен дъб“. Възраженията са в смисъл, че описаните в АУАН и НП нарушения не кореспондират с действително настъпилите събития. Счита се също, че административните актове са издадени при съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно прилагане на материалния закон. На тези основания се иска отмяна на постановлението като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Процесуалният му представител адв. К. Т. от ВрАК поддържа искането за отмяна, като е заела позиция, че от събраните доказателства не става ясно 1 къде се намира имота, в който се твърди, че се били съхранявани процесните дърва. Освен това контролните органи не са установили с необходимата категоричност, че жалбоподателят действително е ползвател на този имот, както е посочено в наказателното постановление. Въпросното обстоятелство е от важно значение за изясняването на фактическата обстановка, тъй като, според защитникът, този имот, в който са установени процесните дърва, в действителност се използва като временен склад за съхранение на добити от сеч дърва, както от П., така и от други жители на село Т.

Наказващият орган чрез процесуалният си представител главен юрисконсулт Ива Миланова, е изложил доводи в смисъл, че при издаването и връчването на АУАН и НП са спазени процедурните изисквания на ЗАНН, същите съдържат всички необходими реквизити, а събраните в хода на производството доказателства подкрепят изцяло изложените в тях факти и обстоятелства досежно процесните нарушения. Претендират се разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

На 06.01.2024 година РДГ Б издала позволително за сеч № ****, с което се разрешавало на И М Г и нает регистриран лесовъд А Д с удостоверение № */08.03.2018 година да извърши постепенно котловинна сеч в отдел № 133, подотдел л1 в имот с номер ****, находящ се в землището на село Т, общ. М, с площно сечище от 3000 хектара и собственост на физически лица. Отбелязано е също, че дърветата от дървесен горски вид „габър“, „зимен дъб“ и „цер“ са маркирани от А Д с контролна горска марка № ** с оранжева боя и дата на карнет опис 20.08.2023 година. Очаквания добив от трите дървесни вида е 185 пл. куб. м. лежаща маса. Сроковете за провеждане на сечта и за извозване на дървесината от сечището съвпадали и били от 09.01.2024 година до 30.12.2024 година. Във връзка с издаденото позволително за сеч е изготвен и утвърден технологичен план за добив на дървесина от отдел 133, подотдел л1, имот № ****. В плана било изрично отбелязано, че материалите ще се извозят до временен склад „А *“. На 19.03.2024 година свидетелите Н. Н. и Д. К. извършвали обход в землището на село Т, общ. М. Същите посетили имот с № 2

***, представляващ заградена нива, в който имало нарязана складирана дървесина от дървесен вид „дъб“. След време на място пристигнал Н. П. П. от село Т, общ. М, който обяснил на контролните органи, че въпросния имот представлява временен склад, в който съхранявал добитите от сеч дърва за огрев. Същият представил документи, включително посочените по-горе в настоящите мотиви позволително за сеч и технологичен план. При съпоставката на документите с фактическото положение свидетелите констатирали, че временния склад, в който се съхранявали отсечените дърва се различава от посоченият в технологичния план. С помощта на ролетка свидетелите измерили складираната дървесина. Оказало се, че същата е 27 пр. куб. м. дърва за огрев от дървесен вид „зимен дъб“ с дължина на секциите един метър. Резултатите от проверката били описани в констативен протокол.

За установените нарушения на жалбоподателят П. бил съставен АУАН по чл.213 ал.1 т.1 и т.2 от Закона за горите /ЗГ/, а процесните дърва били предадени с нарочна разписка за отговорно пазене от свидетелят К. на жалбоподателя П.. Образуваната по случая административно - наказателна преписка била изпратена в Районна прокуратура В - Териториално отделение М. Въз основа на материалите, съдържащи се в нея, била образувана прокурорска преписка с вх. № 2687/2024 година. След запознаване със събраните при проверката доказателства, с постановление от 27.06.2024 година решаващата прокуратура е приела, че липсват достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер по смисъла на Наказателния кодекс, в резултат на което отказала да образува досъдебно производство и прекратила преписката, на основание чл.213 ал.1 вр. чл.24 ал.1 т.1 НПК, като изпратила материалите по компетентност на Директора на РДГ – Б.

Изхождайки от наличната доказателствена маса Директорът на РДГ – Б е издал Наказателно постановление № */18.07.2024 година, с което е наложил на Н. П. наказания глоба в размер на 500 лева, съгласно чл.266 ал.1 вр. чл.213 ал.1 т.1 ЗГ, за нарушение на чл.213 ал.1 т.1 от същия закон и глоба в размер на 500 лева, съгласно чл.266 ал.1 вр. чл.213 ал.1 т.2 ЗГ, за нарушение на чл.213 ал.1 т.2 от същия закон и е определил П. да заплати, на основание чл.275 ал.2 ЗГ, сумата от 1 525,99 лева, представляващи паричната равностойност на липсващите вещи, предмет на нарушението – 27 пр. куб. м. дърва за огрев от дървесен вид „зимен дъб“.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на 3 свидетелите Н. Л. Н. и Д. В. К..

Освен гласни, по делото са събрани и писмени доказателства.

Съдът, след като взе предвид доказателствата и изложеното в обжалваните административни актове, и в жалбата на Н. П., счита, че последната е основателна, като съображенията за това са следните:

На първо място, не е установена датата на извършване на нарушението.

Според данните в административните актове, проверката, при която са констатирани процесните нарушения, е извършена на 19.03.2024 година. В обстоятелствената част на АУАН и НП изрично е отбелязано, че нарушението е извършено в периода от 09.01.2024 година до 19.03.2024 година. Така очертаното време не кореспондира със събраните по делото доказателства.

Действително, от изготвените Констативен протокол Серия ИАГ № 200461 и АУАН № 100252 /бланков номер/ е видно, че проверката, извършена от свидетелите е на 19.03.2024 година. На тази дата същите са установили наличие на съхранявана дървесина в имот, различен от посочения временен склад в технологичния план за сечта. По делото не се спори също, че позволителното за сеч № **** е издадено на 06.01.2024 година. Както в административно-наказателното производство, така и в хода на съдебното следствие обаче не са събрани доказателства, от които да е видно въз основа на какво актосъставителят, а в последствие и наказващият орган са приели, че административните нарушения, за които е санкциониран жалбоподателя, са извършени именно в периода от 09.01.2024 година до 19.03.2024 година.

Фактология в тази насока не е изложена в административните актове.

Начинът, по който са описани данните, не позволява да се приеме, че са спазени изискванията на чл.42 т.3 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Двамата свидетели-контролни органи са достигнали до определени констатации, базирани на непосредствените им впечатления единствено в деня на проверката, без обаче да са в състояние да конкретизират кога са извършени процесните нарушения. Изясняването на този въпрос е от съществено значение, тъй като предопределя решаването на други моменти, които имат и правно значение – приложим закон, спазването на сроковете по чл.34 ЗАНН, упражняване правото на защита, което винаги се осъществява спрямо конкретна дата на нарушението. В доказателствените източници липсва яснота относно това в кой период от време са складирани процесните дърва. В 4 този смисъл датата 09.01.2024 година като сравнително близка до времето на издаване на позволителното за сеч не може да се възприеме като начален момент за вменяване на административните нарушения, предвид обстоятелството, че не е доказано в какво състояние се е намирал имотът преди това и след тази дата до времето на проверката, извършена от свидетелите по делото. Ето защо, съдебния състав приема, че липсата на дата на административното нарушение е съществен порок на административно наказателния процес, обуславящ незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление и е самостоятелно основание за неговата отмяна.

На следващо място, изложената в АУАН и НП фактическа обстановка, описваща процесните нарушения, не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Актосъставителят и наказващият орган са приели, че жалбоподателят е съхранявал дърва за огрев от дървесен вид „зимен дъб“, които не са маркирани с контролна горска марка, общинска марка или производствена марка и не са придружени с превозен билет като документ, доказващ законният произход на дървесината. На тази база е прието, че са налице нарушения по смисъла на чл.213 ал.1 т.1 и т.2 от Закона за горите. С цитираните разпоредби законодателят е въвел забрана за покупко-продажба и други разпоредителни сделки, товарене, транспортиране, разтоварване, придобиване, съхраняване и преработване на дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка и на дървесина, непридружена с превозен билет. В унисон с тази разпоредба е текста на чл.15 ал.3 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, съгласно който превозният билет удостоверява законният произход на описаната в него дървесина и в този смисъл същият е доказателство не само за законността за транспорта на дървесината от мястото на добив до мястото на доставка, но и за законността на произхода на дървесината, без значение къде се намира тя. След преценка на събраните доказателства съдът счита, че същите не подкрепят изцяло описаната в наказателното постановление фактическа обстановка. От показанията на свидетелите Н. и К. безспорно е установено, че посочената в административните актове дървесина от дървесен вид „зимен дъб“ е била съхранявана в имот, различен от посоченият в технологичен план за сеч временен склад. Това обстоятелство според тях е съществено нарушение по смисъла на Закона за горите. Прегледа на съдържанието на административните актове обаче не сочи, че П. е 5 извършил такова нарушение поради липса на изложена в тази насока фактическа обстановка и правна квалификация на деянието. Същевременно обстоятелството за наличие на нарушения по смисъла на чл.213 ал.1 т.1 и т.2 от Закона за горите не намира категорична опора в доказателствените източници. Според свидетелят Н., съхраняваната дървесина е била немаркирана и без документи за превоз – превозен билет. Това не се подкрепя от показанията на свидетелят К., който е категоричен, че дървесината е била маркирана. По отношение на превозния билет обаче същият не съобщава никаква информация. В писмените доказателства по делото, в частност обсъдения по-горе констативен протокол, е изложена фактология, напълно идентична с описанието на нарушението, съдържащо се в административните актове по отношение състоянието на отсечената дървесина. В останалите писмени доказателства липсват данни относно наличие или липса на маркировка и превозен билет за съхраняваните дърва за огрев. При това положение не може да се приеме за безспорно установено, че на 19.03.2024 година /в деня на проверката/ съхраняваните от П. дърва действително не са били маркирани и не са били придружени от превозен билет. Този извод се базира на данните, съобщени основно от двамата свидетели Н. и К., които по същество са противоречиви относно състоянието, в което същите като контролни органи са установили процесните дърва. При наличните по делото доказателства съдът няма как да сподели тезата на актосъставителят и на наказващият орган, като приеме, че жалбоподателят е извършил описаните в актовете нарушения, за които следва да бъде санкциониран по административен ред, съобразно разпоредбите на Закона за горите. Ето защо наказателното постановление следва да бъде отменено.