Определение № 410 от 01.07.2025, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 410 гр. Ямбол, 01.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Яна В. Ангелова

Галина Ив. Вълчанова Люцканова като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Въззивно частно гражданско дело № 20252300500176 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Еднолично адвокатско дружество М.- гр. Ст.

Загора, подадена чрез управителя адв. М. В. М.- пълномощник на И. Ж. Ж., против Определение № 100 от 10.03.2025 г., постановено по гр. д. № 352/2023 г. по описа на Тополовградския районен съд, в частта, с която в производство по чл.248 ГПК, ТРС е изменил постановеното по делото Решение № 92 от 13.12.2024 г. в частта за разноските, като вместо присъдените 1440,00 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение, е осъдил „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД да заплатят на Еднолично адвокатско дружество М., чрез управителя адв. М. В. М. адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лв. с ДДС.

В жалбата се сочат съображения за незаконосъобразност на обжалваното определение и се моли за неговата отмяна. Заявени са твърдения за неправилност на изводите на ТРС, че трите иска предмет на делото са взаимно обусловени и свързани и се основават на един и същ правопораждащ факт, което налага еднаква защита по тях и не са налице основания за присъждане на адвокатско възнаграждение по всеки от исковете, както и че фактическата и правна сложност на делото не е висока. Посочено е, че на ищцата в първоинстанционното производство е оказана безплатна правна помощ по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. от адв.М., поради което на същия следва да се определи възнаграждение в размер не по- нисък от предвидения в Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и насрещната страна бъде осъдена да заплати това възнаграждение на адвоката. Изтъква се, че съгласно цитираната наредба адвокатското възнаграждение се определя и се дължи съобразно вида и броя на предявените искове, като се позовава и на съдебна практика на ВКС, постановена по този въпрос. Жалбоподателят сочи, че в процесния случай са предявени три иска в условията на кумулативност, поради което по всеки от тях се дължи адвокатско възнаграждение. Оспорва се извода на съда, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, като се акцентира върху положения от адвоката труд във връзка с образуваното и водено производство пред ТРС- запознаване с наличната документация и анализ на същата, подадена искова молба, писмена защита, изготвени са множество допълнителни документи по делото. В случая ответниците са двама, което прави защитата още по-трудна и изискваща значително време, развити са самостоятелно основания за нищожност както на договора за потребителски кредит, така и 1 на договора за поръчителство и на всяка отделна клауза от тях, която е противоречаща на императивни разпоредби на материалния закон, изложени са самостоятелни съображения и по иска за неоснователното обогатяване. Въз основа на тези и другите подробни съображения в частната жалба се иска отмяна на обжалваното определение, а в условията на евентуалност, то да бъде отменено частично, като бъде постановено определение, с което ответниците „Кредисимо" ЕАД и „Ай Тръст" ЕООД да бъдат осъдени да заплатят на Еднолично адвокатско дружество М., чрез управителя адв. М. В. М., адвокатско възнаграждение по 480,00 лв. с ДДС. Претендира се присъждане на разноски за настоящото производство.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК, от „Ай Тръст“ ЕООД е постъпил писмен отговор на частната жалба, в който е заявено становище за нейната неоснователност, като се иска потвърждаване на атакувания съдебен акт. Споделят се съображенията на районния съд, че делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, като се изтъква, че адвокатското възнаграждение не следва да се определя единствено и само въз основа на защитавания материален интерес, тъй като в този случай то не би било обосновано, справедливо и съответстващо на закона. Позовава се и на служебното известната на съдебния състав, разглеждащ делото информация за редица производства, образувани против дружеството „Ай Тръст“ ЕООД, в които ищцата е била представлявана от адв. М., исковите молби по които са идентични по съдържание и изказ, което според изложеното в отговора на жалбата сочи на ниска правна сложност- бланкетност на изготвените от процесуалния представител на насрещната страна документи. Поддържа се, че спорът по делото се е изразил в преценката за нищожност на процесните договори, че спорът е от правно естество и е свързан с тълкуването съдържанието на договорите, като по този въпрос е налице многобройна и константна съдебна практика, а положеният от адвоката труд не е свързан с прилагането на много доказателствени способи и събирането на многобройни писмени доказателства. Поддържа се, че Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения към момента не е действаща предвид актуалното българско и европейско законодателство.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на частната жалба от „Кредисимо“ ЕАД.

ЯОС намира, че частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна, в срок и срещу подлежащ на самостоятелен съдебен контрол съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.

За да се произнесе, ЯОС съобрази данните по делото и доводите на страните, и приема следното:

Производството по делото пред Тополовградския районен съд е образувано по исковата молба на И. Ж. Ж. от с. *, представлявана от Еднолично адвокатско дружество М., гр. Ст. Загора, действащо чрез управителя адв. М. М., с която против ответниците „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД са предявени обективно субективно съединени искове както следва: главен иск по чл.26, ал.1, изр.1 ЗЗД, вр. с чл.21 ЗПК за прогласяване нищожността поради противоречие със закона на договор за потребителски кредит от 30.01.2019 г., сключен между И. Ж. и „Кредисимо“ ЕАД, съединен с евентуален иск за прогласяване на нищожност на отделни клаузи от договора за потребителки кредит; главен иск по чл. чл.26, ал.1, изр.1 ЗЗД за прогласяване нищожността поради противоречие със закона на договор за поръчителство към договора за потребителски кредит от 30.01.2019 г., сключен между И. Ж. и „Ай Тръст“ ЕООД и осъдителен иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД за заплащане от ответника „Кредисимо“ ЕАД на ищцата на недължимо платена от ищцата по договора сума в размер на 400,00 лв.

С постановеното по спора и влязло в сила на 22.01.2025 г. Решение №82 от 13.12.2024 г. ТРС е признал за установено, че клаузата на чл.4 в договора за потребителски 2 кредит от 30.01.2029 г., сключен между ищцата и ответника „Кредисимо“ ЕАД е нищожна; признал е за установено, че договора за поръчителство към договора за потребителски кредит от 30.01.2019 г., сключен между ищцата и ответника „Ай Тръст“ ЕООД е изцяло недействителен; осъдил е на основание чл.55 от ЗЗД „Кредисимо“ ЕАД да заплати на ищцата И. Ж. сумата от 400,00 лв., представляваща недължимо платена сума във връзка с договори за потребителски кредит и договор за поръчителство от 30.01.2019 г. При този изход от делото районният съд е приел, че на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. на пълномощника на ищцата адв. М. М. следва да се присъди и адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ в общ размер на 1440,00 лв. с ДДС- по 480,00 лв. с ДДС за всеки от обективно съединените искове, като размера на адвокатското възнаграждение е определен по реда на Наредба №1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

С обжалваното Определение № 100 от 10.03.2025 г., произнасяйки се по молби по чл.248 ГПК на пълномощниците на ответниците „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД за изменение на решението в частта за разноските за адвокатското възнаграждение на адв. М., ТРС е счел молбите за основателни, като е приел, че предявените от ищцата искове се основават на един и същ правопораждащ факт– недействителност на клаузи от договор за потребителски кредит и договор за предоставяне на поръчителство, като двата договора се намират във взаимовръзка като система от правоотношения между страните и прогласяването на нищожността на договора за кредит рефлектира върху действителността на акцесорния договор за предоставяне на поръчителство. Третия иск, който е осъдителен, за връщането на даденото въз основа на нищожните клаузи, ТРС е приел, че също е последица от нищожността на двете правоотношения. Съдът е посочил, че взаимната обусловеност и свързаност на трите иска предполага и еднаква защита по тях, поради което е приел, че няма основание адвокатското възнаграждение да се формира отделно по всеки от исковете и е справедливо да бъде определен един адвокатски хонорар за трите предявени иска, като с оглед материалния интерес от 400,00 лева присъдения адвокатски хонорар от 1440,00 лева се явява несправедлив, прекомерен и непропорционален. Произнасяйки се по молбите на ответниците по чл.248 от ГПК, ТРС е приел, че фактическата и правна сложност на делото не е висока, спора по делото е сведен до изследване на клаузите за договор за кредит, като по тези казуси има постановена многобройна съдебна практика. Отчел е и положения от адв. М. труд, изразяващ се в подаване няколко молби, касаещи хода на делото съществото на спора. Посочил е, че съдебното производство се е развило в няколко редовни съдебни заседания, в които страните и техните процесуални представители не са присъствали лично и не са извършвали процесуални действия по събиране на доказателства– разпит на свидетели и други, като е отчел, че в по- голямата си част писмените доказателства са представени от ответниците, а от пълномощника на ищцата поискано единствено назначаване на съдебно- счетоводна експертиза, за изготвянето на която е оказано съдействие от ответниците. При тези фактически констатации, ТРС е приел, че адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищцата в размер на 1440,00 лв., определено по отделно за трите обективно съединени иска не е справедливо и разумно по смисъла на §21 от Решение от 28.07.2016 г. по дело С-57/2015 на СЕС, тъй като същото значително нахвърля защитимия интерес по тези искове, поради което го е редуцирал до минималния дължим размер за един от тях, а именно- 400,00 лв., съгласно чл.7, ал.2, т.1 от НМРАВ, върху който размер е начислил ДДС.

Съгласно трайната практика на ВКС адвокатът, предоставил правна помощ на страна на основание чл. 38, ал. 1, т.2 ЗАдв. има право да получи възнаграждението от насрещната страна тогава, когато страната има право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3, респ. ал. 4 ГПК и когато едновременно с това е доказано, че адвокатът е предоставил правна помощ и това е установено с представен по делото договор за правна помощ, в който изрично е посочено, че между страната и нейния процесуален представител е уговорено 3 предоставянето на безплатна правна помощ.

В случая са налице предвидените предпоставки в закона за присъждане на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в полза на Еднолично адвокатско дружество М., представлявано от адв. М. М. за безплатно оказаната на ищцата правна помощ и съдействие.

По делото /на л. 72/ е приложен сключен между адвоката и клиента- ищцата договор за правна защита и съдействие от 21.08.2023 г., в който изрично е предвидено, че тя ще се осъществява безплатно, като е посочено че клиентът е материално затруднено лице, както и нейния предмет– процесуално представителство на ищцата И. Ж. във връзка с искова претенция за нищожност на договор за потребителски кредит от 30.01.2019 г., алтернативно нищожност на клаузи от договора, както и за недължимо пратени суми във връзка с договора, против ответните дружества.

С постановеното решение на ТРС исковете на И. Ж. за нищожност на чл.4 от договора за потребителски кредит от 30.01.2019 г., сключен между ищцата и ответника „Кредисимо“ ЕАД и договор за поръчителство от 30.01.2019 г., сключен между ищцата и „Ай Тръст“ ЕООД, са уважени, като е уважен и предявения от И. Ж. против „Кредисимо“ ЕАД осъдителен иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД за сумата от 400,00 лв. С оглед крайния резултат по делото, е установено правото на разноски ищцата, което пък обуславя извод, че при предоставена безплатна правна помощ, на нейния процесуален представител- адвокат се следва заплащане от ответника на адвокатско възнаграждение.