Определение № 1706 от 11.07.2023, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1823/2023
- Вид
- Определение № 1706
- Подписан
- 11.07.2023
- В сила
- 11.07.2023
- Състав
- Анна Иванова Иванова, Иван Александров Анастасов, Цвета Боянова Борисова
Цитирани разпоредби
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.423 · Граждански процесуален кодекс
- чл.423, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.423, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.46, ал.4, изр.2 и изр.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.64 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1706 гр. Пловдив, 11.07.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Анна Ив. Иванова
Членове:
Иван Ал. Анастасов
Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно частно гражданско дело № 20235300501823 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.423 от ГПК.
Образувано е по възражение по чл.423 от ГПК от П. П. И. против заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 8822/13.12.2022г., издадена по ч.гр.д.№ 18059/2022г. на ПдРС, ІV бр.с.. Във възражението се сочи, че горепосочената заповед за изпълнение не е връчена надлежно на длъжника. Тя научила за издаването й едва на 09.05.2023г., когато поканата за доброволно изпълнение от ЧСИ Л.Мурджанова, ведно с приложеният към нея, й били предадени. Поканата била изпратена до работодателя на П. И.- „Тракийски хляб“ООД, и била получена на 06.03.2023г.от гл.счетоводител на дружеството Л. Д.. Последната обаче не изпълнила незабавно задължението си да я предаде на адресата.
От кредитора „Моят кредит“ЕООД е подаден отговор, с който възражението се оспорва като недопустимо и като неоснователно.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с твърденията на длъжника и с материалите по делото, намира следното:
Доколкото се твърди, че П. И. е научила за издаването на заповедта за изпълнение едва на 09.05.2023г., когато й била предадена изпратената от ЧСИ Л.Мурджанова ПДИ и на поканата е отразена такава дата с текст „предадено на лицето на“, следва да се приеме, че възражението е подадено в срока по чл.423, ал.1 от ГПК /едномесечен срок, считано от 09.05.2023г./ и е процесуално допустимо.
Съгласно чл.423, ал.1, т.1 от ГПК, възражението е основателно, когато заповедта за изпълнение не е връчена надлежно на длъжника. Твърди се и от двете страни, че ПДИ изх.№ 9617/28.02.2023г. е изпратено на адрес по месторабота на жалбоподателката в „Тракийски хляб“ООД и не е връчено лично, а е прието от служител на дружеството, а именно от 1 гл.счетоводител Л. Д.. Връчването е извършено на 06.03.2023г., съобразно с изискванията на чл.46, ал.2, вр. ал.1 от ГПК. По силата на ал.4 на чл.46 връчването се счита извършено на адресата и то именно на датата, на която съобщението е предадено на служител на работодателя. Аргумент в подкрепа на горния извод са и разпоредбите на чл.46, ал.4, изр.2 и изр.3 от ГПК даващи възможност на адресата да поиска възстановяване на срока по реда на чл.64 от ГПК в случай, че е отсъствал от адреса и не е било възможно да узнае своевременно за връчването. Връчването е надлежно и в случай, че лицето, приело да получи съобщението със задължение да го предаде на адресата, не е изпълнило своевременно това свое задължение, и именно поради това е уредена възможност за възстановяване на срока. При ненадлежно връчване срокът не би могъл да изтече и съответно не би било налице основание за възстановяването му. Ето защо възражението се явява неоснователно и не следва да се приеме.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА възражението по чл.423 от ГПК, подадено от П. П. И. против заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 8822/13.12.2022г., издадена по ч.гр.д.№ 18059/2022г. на ПдРС, ІV бр.с..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2