Решение № 418 от 27.06.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 418 гр. София, 27.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Марио Първанов

Членове:

Маргарита Георгиева

Николай Иванов при участието на секретаря Анжела Д. Богданова като разгледа докладваното от Маргарита Георгиева Касационно гражданско дело № 20238002101665 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 295 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на „Енерго–Про Продажби“ АД – гр.Варна и на Д. Ж. Р. срещу въззивно решение № 1576/07.12.2022 г., постановено по възз. гр. д. № 1745/2022 г. по описа на Окръжен съд – Варна.

С обжалваното решение след частична отмяна на решение № 1460/18.03.2020 г. по гр. д. № 18346/2020 г. на Районен съд – Варна е прието за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищцата Д. Р. дължи на дружеството сумата 8 539,63 лв., представляваща 1/2 от стойността на начислена по фактура № ...../ 08.10.2019 г. електрическа енергия за периода 07.11.2017 г. - 06.11.2018 г. за обект, находящ се в гр. В., м. „Б.“, ул..... № . Решението на първата инстанция е потвърдено в останалата част, с която е установена недължимост на вземането по фактурата за разликата над 8 539,63 лева до размера на сумата 17 079,26 лв.

Касаторът „Енерго–Про Продажби“ АД обжалва решението в частта, с която е прието, че Д. Р. не дължи на дружеството разликата над сумата 8 1

539,63 лв. до размера на 17 079,26 лв. Жалбоподателката Д.Р. обжалва въззивното решение в частта, с която е прието, че дължи на „Енерго–Про Продажби“ АД сумата от 8 539,63 лв.

С определение № 4142/18.12.2023 г. е допуснато касационно обжалване по жалбите на двамата касатори по правните въпроси - след дадени от ВКС указания по приложението на закона, може ли в производството по чл. 294 ГПК въззивният съд да основе решението си на факти, които не са твърдяни от ищеца и не са указани на страните като нуждаещи се от доказване; длъжен ли е съдът да формира вътрешното си убеждение след преценка на всички релевантни за делото обстоятелства и относимите доказателства.

По поставените въпроси практиката на ВКС е установена, че съгласно чл. 294, ал. 1, изр. 2 ГПК указанията на касационната инстанция по прилагането и тълкуването на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото за ново разглеждане. Указанията по прилагането и тълкуването на материалния закон задължават въззивния съд да приеме правната квалификация, посочена в касационното решение - кои факти и обстоятелства са правно релевантни, кои са правно ирелевантни и какво е съдържанието на породените правни последици. При новото разглеждане на делото въззивния съд преценява по вътрешно убеждение кои факти са доказани и кои не са, но ако приеме за установени съответните факти, той не може да признае или отрече права с различно съдържание. Вътрешното си убеждение съдът формира не произволно, а след преценка поотделно и в съвкупност на събраните доказателства – веществени, писмени, гласни, експертни заключения. Указанията по прилагането и тълкуването на процесуалния закон посочват на въззивния съд кои процесуални действия (на съда и на страните) са извършени надлежно и кои са извършени ненадлежно, както и кои процесуални действия той е длъжен да извърши или да повтори и кои процесуални действия той не може да извърши. Съдът не може да приема за доказани факти и да обосновава решението си на такива, които страните не твърдят и за които не им е указано, че следва да ангажират доказателства.

Поначало, не подлежат на установяване факти, които не са включени в предмета на доказване от първоинстанционния съд с доклада по делото, като и въззивният съд не може да приеме за недоказан факт от решаващо значение за делото, който първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещ се от доказване, без преди това е уведомил страните, че го счита за спорен.

2

Изискванията съдът да разреши въведения с иска правен спор, след като обсъди всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти и към защитните доводи и възражения на страните в процеса, важи и за въззивните решения, постановени при повторното разглеждане на делото, но при съобразяване на преклудира ните за разрешаване с първото касационно производство спорни въпроси.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбите и провери обжалваното решение, намира следното:

С решение № 60255/04.08.2022 г. по гр. д. № 401/2021 г. по описа на ВКС, IV г. о., е отменено предходното въззивно решение № 961/24.09.2020 г. по възз. гр. д. № 1821/2020 г. на Окръжен съд – Варна и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав с указания за приложимия материален закон - чл. 183 ЗЗД (по спорове, касаещи времето преди приемане на ПИКЕЕ от 2013 г. и след отмяната им с решения на ВАС) и за назначаване на допълнителна комплексна електротехническа и софтуерна експертиза за изясняване на обстоятелствата – реално ли е потребено количеството ел.енергия, отчетено в скрития регистър на СТИ; налице ли е външна софтуерна намеса, кога е извършена и по какъв начин е осъществена; възможно ли е да се касае за техническа грешка, която не се дължи на човешко поведение; с оглед техническите параметри и характеристики на СТИ в обекта, възможно ли е през него да е преминало отчетеното в скрития регистър количество ел.енергия за 1-годишния период по издадената фактура.

Същевременно е прието, че в отношенията с дружеството, на основание сключен договор за доставка на ел.енергия, ищцата Д.Р. има качеството на потребител. Посочено е, че п р и установено неправомерно софтуерно въздействие върху СТИ, потребителят дължи заплащане на реално потребената електрическа енергия на основание чл. 183 ЗЗД , ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер, както и че това разрешение не влиза в колизия с дължимата и законово регламентирана защита на потребителите от евентуални неравноправни клаузи.

С оглед изложените мотиви на отменителното решение, в които са обсъдени събраните до този момент доказателства и е преценена тяхната доказателствена сила, преклудирани за разрешаване между страните са въпросите относно действителността на сключения договор за продажба на 3 ел.енергия, респ. на клаузи от общите условия на договора за доставка; материалноправната легитимация на ответника да претендира заплащане на вземането по представената фактура; обвързващата материална доказателствена сила на официалния свидетелстващ документ - протокола от метрологичната експертиза на БИМ; както и възраженията на ищцата, че е поначало недопустимо на база отчет на данни в невизуализирания регистър да бъде ангажирана отговорността й за заплащане стойността на доставената енергия.

Съгласно чл. 295, ал. 1 ГПК въпроси, свързани с преклудирани доводи при произнасянето на ВКС с отменително решение не могат да се повдигат пред ВКС отново по повод на жалба срещу повторното въззивно решение.

Предметът на новото въззивно производство се изчерпва единствено с установяване дали е налице софтуерна намеса в тарифната схема на СТИ; кога е осъществена, може ли да се дължи на техническа грешка, а не на човешко поведение; реално ли е доставено количеството ел.енергия, отчетено в скрития регистър на СТИ и възможно ли е то да се потреби за 1-годишния период по фактурата. Поради това, преклудирани за разглеждане са оплакванията в касационната жалба на Д.Р. за допуснати от съда процесуални нарушения при предходното разглеждане на спора. Релевантни за настоящото касационно производство са само онези нарушения, допуснати при новото въззивно разглеждане, които са свързани с посочения по-горе предмет на делото след връщането му от ВКС. Всички останали нарушения, които са били заявени или не са били, но е могло да бъдат направени при първото касационно обжалване, са неотносими за този етап (чл. 295 ГПК) на спора.

При повторното разглеждане на делото въззивният съд е назначил комплексна електротехническа и софтуерна експертиза, която е дала заключение, че при монтажа в обекта на ищцата СТИ е било ново, с настроени за отчет тарифи Т1 и Т2; осъществената върху СТИ неправомерна софтуерна намеса се дължи на човешко поведение, а не е следствие на техническа повреда; чрез тази намеса е променена измервателната схема на електромера, като действително потребената електроенергия се разпределя и върху невизуализираната тарифа (Т3). Същото обстоятелство се установява и о т протокола на метрологичната експертиза на БИМ, който е официален свидетелстващ документ (чл. 179 ГПК) и се ползва с материална доказателствена сила. Констатациите на длъжностните лица от БИМ, относно 4 отразеното в тарифите на електромера количество електроенергия, има обвързващо действие по отношение на отчетената ел.енергия в съответната тарифа. Констатира с е фактическия отчет, за което не е необходимо проверяващите да са наблюдавали реалното преминаване на съответното количество електроенергия през електромера, а последното произтича от факта на отчитането. В тази връзка, според заключението на комплексната експертиза, процесното количество електроенергия - 89 820 kWh теоретично технически може да бъде доставено за периода 07.11.2017 г. - 06.11.2018 г., но реално не е потребимо за една година, тъй като това би означавало непрекъснато 24-часово натоварване на всички мощности в обекта. На такова натоварване ел.инсталацията не би издържала.

Обсъждайки събраните по делото доказателства въззивният съд е приел, че доколкото вещите лица не са извършили оглед на конкретния обект, нито имат преки впечатления от същия към процесния период, изводите им досежно невъзможността да се потреби такова количество ел.енергия за период от една година не следва да се приемат. Изтъкнал е, че след смяната на СТИ, за период от 2 месеца в обекта на ищцата е отчетено потребление в размер на 13 887 kWh на стойност 2 648,73 лева, т.е. - установява се голямо потребление на ел.енергия. На следващо място е посочено, че титуляри на партидата са били ищцата и бившият й съпруг Ст. И., следователно – и двамата се явяват клиенти на ответното дружество и потребители на ел.енергия по смисъла на ЗЕ. Бракът със Ст.И. е сключен на 27.05.2001 г., а от 30.10.2019 г. и към момента ищцата е в брак с Ф. Р.. Без в исковата молба да са изложени обстоятелства и твърдения за недължимост на цялата или на 1/2 от сумата по фактурата, предвид предходния брак на ищцата, както и без по делото такъв въпрос да е бил предмет на спор и доказване (вкл. и без данни кога е прекратен бракът със Ст.И.), съдът е счел, че ищцата има задължение да заплати половината от стойността по фактурата. Обосновал се е с това, че в отношенията на клиентите (съпрузи) с дружеството солидарна отговорност не е предвидена и липсва изрична уговорка за такава. Режимът на общност, ако е съществувал през процесния период, също не презюмирал солидарна отговорност на съпрузите за задълженията им към трети лица. В заключение е направен извод, че отговорността на ищцата може да се ангажира до размера на 1/2 от сумата по фактурата, т.е. – за 8 539,63 лв., а за разликата над тази сума и до предявения размер от 17 079,26 лв. установителният иск е 5 основателен.

С оглед отговорите на правните въпроси, по които касационното обжалване е допуснато, разрешенията са дадени в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което по отношение на обжалваното решение са налице касационните основания по чл. 281, т. 3 пр. 1 и 2 ГПК.

Нарушенията са особено съществени, защото въззивният съд в директно нарушение на правилото по чл. 294, ал. 1 изр. 2 ГПК е пренебрегнал указанията по прилагането на закона, дадени му с отменителното решение на ВКС. При връщането на делото за ново разглеждане от окръжн ия съд ВКС изрично е посочил, че софтуерното въздействие върху средство за търговско измерване, при което не е отчетена при електроразпределителното дружество част от действително потребената електрическа енергия, влече като последица ангажиране отговорността на потребителя по чл. 183 ЗЗД, а такова качество има ищцата Д.Р.. Нито първоинстанционният, нито въззивният съд в първото въззивно производство са приемали този факт за спорен. Ищцата също не е навеждала доводи относно титулярството на партидата, нито е възразявала, че евентуално би дължала само половината от стойността на допълнително начислената ел.енергия, тъй като отговорността за другата част от задължението е на бившия й съпруг. По този въпрос въззивният съд в нарушение на процесуалните правила произволно е формирал вътрешното си убеждение, като е приел за установени факти и обстоятелства, които страната не е твърдяла и за които на ответника не е указвано, че са включени в предмета на доказване и следва да ангажира доказателства (за сключването и прекратяването на предходния брак на ищцата). В тази връзка, в отговора си на касационната жалба (л.44 от делото на ВКС) Д.Р. изрично заявява, че предишният й брак е прекратен през 2014 г., а разглежданият по делото период е 2017-2018 г. и касае правоотношения само между нея и ответното дружество по доставката на ел.енергия за ползвания обект.