Решение № 1946 от 16.06.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1946 гр. В., 16.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 20 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Орлин Чаракчиев при участието на секретаря Ани Люб. Динкова като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело № 20213110106231 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от Н. П. М., ЕГН *, с адрес: гр.

В., ул. „К.Ш.“ № * срещу Главна дирекция „П. Б. З. Н.” към МВР иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 1624,71 лв. (след допуснато изменение в размера на иска по реда на чл. 214 от ГПК), представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 207,06 часа за периода от 01.01.2018 г. до 10.07.2020 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на депозиране на исковата молба - 28.04.2021 г., до окончателното □ изплащане, както и сумата от 312,27 лв. (след допуснато изменение в размера на иска по реда на чл. 214 от ГПК), представляваща сбор от обезщетения за забава за периода 01.04.2018 г. - 26.04.2021 г. върху всяко от дължимите трудови възнаграждения за съответното тимесечие.

Ищецът Н. П. М. излага, чрез адв. Ц.Б., че в периода от от 01.01.2018 г. до 10.07.2020 г. е полагал труд по служебно правоотношение възникнало с ответника на длъжността „младши експерт" в I-ва Районна служба „П. Б. З. Н." -В., структурно подчинена на Главна дирекция „П. Б. З. Н." към МВР, като е бил със статут на държавен служител. Сочи, че съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното възнаграждение се състои от основно и допълнителни.

Поддържа се, че нормалната продължителност на работното време съобразно чл.. 187, ал.1 от ЗМВР е 8 часа дневно и 40 седмично при 5-дневна работна седмица. Твърди се, че 1 съгласно чл.187, ал.3 от ЗМВР работното време на държавните служители се изчислявало в работни дни - подневно, а за работещите не 8-, 12- или 24- часови смени - сумирано за тримесечен период, като съгласно чл.5, т.2 работа извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период. Съобразно чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР, към основното месечно възнаграждение се дължи допълнително за извънреден труд, като в този смисъл е и нормата на чл. 67, ал.1 от ЗДСл, включително на чл. 67, ал.7, т.2 от ЗДСл. Твърди, че за процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. на министъра на вътрешните работи уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане, компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на дежурствата, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. С така приетата Наредба въпросът с преобразуването на часовете положен нощен труд в дневни, за разлика от действала до 31.03.2015г. Наредба № *г. е останал неуреден, поради което и приложение следва да намери чл.9 от Наредбата за структурата и организацията на РЗ, съгласно която при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време установени за подневно отчитане на работното време, т.е коефициент 1.143. Твърди, че в периода 01.01.2018 г. до 10.07.2020 г. е положил общо 1448 часа нощен труд, който преизчислен към дневен води до извънреден труд от 207,06 часа, което изчислено на база основното месечно възнаграждение и увеличено с 50% на основание чл. 187, ал.6 от ЗМВР възлиза в размер на исковата сума, който не е заплатена от ответника. Поддържа, че поради забавата на ответника в заплащане на дължимото допълнително възнаграждение за извънреден труд, същият му дължи и мораторна лихва в размер на 220,15 лв. за периода 01.04.2018 г. - 26.04.2021 г. върху всяко от дължимите трудови възнаграждения за съответното тимесечие. По изложените съображения по същество моли за уважаване на предявените искове. Претендира и сторените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който излага становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Не оспорва, че в процесния период ищецът е бил държавен служител по служебно правоотношение в МВР. Оспорва исковете поради погасяването на вземанията с изтичане на тригодишна давност. Излага, че ищецът е държавен служител, поради което по отношение на него се прилага ЗМВР, а не НСОРЗ. Поддържа, че съгласно специалния закон ЗМВР нормалната продължителност на работното време е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5 дневна работна седмица /187, ал.1 от ЗМВР, като съгл. ал.3 е допустимо полагане на нощен труд, който да не надвишава 8 часа за всеки 24 часов период, от което следва, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа. Поддържа се, че видовете възнаграждение в ЗМВР са изчерпателно изброени. С оглед на нарочната уредба на видовете допълнителни възнаграждения и на размера им не са налице предпоставките за субсидиарно прилагането на КТ и ЗДСл и актовете, към които препращат. Навежда се, че за процесния период са действали последователно две наредби, които уреждат въпросите за реда за 2 организацията и разпределянето на работното време, - Наредба № * г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР (Обн. ДВ, бр. 40 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., отменена с ДВ бр.4 от 14.01.2020 г.) и Наредба № 8121з-36 (Обн. - ДВ, бр. 3 от 10.01.2020 г., отм. с ДВ бр. 93/30.10.2020 г.). Излага, че в двете наредби е уредено по идентичен начин, че държавните служители в МВР могат да полагат труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период", което съответства на регламентацията на този въпрос в чл. 187, ал. 3 ЗМВР. Съгл. чл. 187, ал.5 на ЗМВР извънредният труд представлява работа извън редовното работно време до 280 часа годишно, което за служителите от категорията на ищеца служители, работещи на смени, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд в размер на 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Поддържа се, че полагания от ищеца нощен труд е в рамките на установеното работно време, възнаграждението за нощен труд е определено със Заповед № * г. на министъра на вътрешните работи, Заповед № * г., с която се отменя Заповед № * г. и Заповед № * г. /ДВ бр.13/14.02.2020 г./. Отделно от сочи, че това дори при общата хипотеза (КТ, НСОРЗ) часовете в повече, които се получават при преобразуването на нощен в дневен труд не се явяват извънреден такъв. Тези часове в повече се заплащат също по реда, определен за заплащане на нощен труд, като компенсация се явяват именно тези часове в повече, заплатени обаче по реда за заплащане на нощния труд. С оглед на посоченото се заключва, че положеният от ищеца през процесния период нощен труд е правилно отчетен, полагащото му се допълнително възнаграждение е правилно определено и заплатено. Счита, че и предявената акцесорна претенция е неоснователна предвид неоснователността на главната такава. С тези аргументи по същество моли за отхвърляне на предявените искове и претендира разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Моли да не се присъждат разноски на ищеца поради липса на предпоставките по чл. 38, ал.1 от ЗА. Прави и възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

В проведеното по делото открито съдебно заседание страните поддържат изразените позиции по спора - ищецът чрез старши юрисконсулт С.П., а оветникът чрез адв. Ц.Б..

Ответникът доразвива доводите си и в писмена защита.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Представена е кадрова справка на ищеца, от която се установява, че за процесния период от 01.01.2018 г. до 10.07.2020 г. същият е заемал длъжността „младши експерт” в Iва Районна служба „ПБЗН" - към ГД „ПБЗН” в МВР.

Представена е по делото Заповед на министъра на вътрешните работи №*г., съобразно която, в т.1 е посочено, че за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 и 06,00 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за 3 нощен труд в размер на 0,25 лв.

По делото са представени преписи на протоколи за отчитане на видовете полаган от ищеца при ответника труд.

Представени по делото са и копия на преводни документи за плащане на ищеца на основно и допълнителни възнаграждения за полагания от него труд в процесните периоди.

Депозирано е заключение на съдебно - счетоводна експертиза на в.л. П.И., от което се установява, че общия брой отработени и заплатени часове нощен труд, за периода от 01.01.2018 г.-01.07.2020 г., възлизат на 1432 часа. Преизчислен положения нощен труд в дневен коефициент със ставка 1,143 се равнява на 1167 часа, като разликата след преизчисляване с цитирания коефициент възлиза на 205 часа - дневен извънреден труд.

Посочва се, че извънреден труд, получен при преизчисляване на положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143, за тези 205 часа не е изплащан на ищеца за периода 01.01.2018г.

- 01.07.2020г. Общата сума за посочените 205 часа извънреден труд за периода 01.01.2018г.10.07.2020г. възлиза на 1624,71 лв. Мораторната лихва за забава върху дължимата главница за периода 01.04.2018 г. – 26.04.2021 г. възлиза на 312,27 лв.

Предвид така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Не е спорно между страните, че се намират в служебни правоотношения, като ищецът заема длъжността за периода от 01.01.2018г. - 30.06.2020г. „пожарникар“ в група „Пожарна и спасителна дейност“ при Първа РС ПБСН - В., която длъжност заема и понастоящем.

По делото няма спор, че предвид характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд и през нощта (за времето от 22,00 часа до 06,00 часа), съгласно утвърдени графици, а отработеното работно време се е изчислявало сумирано - за тримесечен период.

За целия процесен период - 01.10.2018 г. - 10.07.2020 г., за който се претендира заплащането на положен извънреден труд, са приложими разпоредбите на чл. 187 от ЗМВР в редакцията от ДВ, бр. 81/2016 г., ал. 3 на чл. 187 от ЗМВР предвижда, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Според ал. 5 на чл. 187 от ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира със: 1. допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден; 2. възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени. В ал. 9 е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на 4 вътрешните работи.

В периода 01.01.2018 г. - 10.07.2020 г. са действали последователно Наредба № *г., в сила от 02.08.2016 г. и Наредба № * г., издадени от министъра на вътрешните работи и всяка от тях е уреждала реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Текстовете на чл. 3, ал. 3 и на чл. 3, ал. 2 в двете наредби са идентични.

Разпечатката съдържа 25 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9f34d1f3-6e82-45d4-8f00-a89f1506b8ed