Определение № 3231 от 13.10.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3231 гр. Пловдив, 13.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20255300502640 по описа за 2025 година

Производство по чл. 274 вр. чл. 248 ал. 3 от ГПК, образувано по частни жалби срещу Определение № 9 250 от 16.07.2025 г. по гр.д. № 169/2025 г. на РС – Пловдив, с което: е изменено постановеното по делото Решение № 2714/31.05.2025 г. в частта за разноските, съставляващо адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗА в размер на 400 лв., като същото вместо на адвокат К.К. е присъдено на преупълномощения от нея адвокат Д. Б.; оставена е без уважение молбата на адв. Б. за изменение на казаното решение чрез увеличаване на размера на това възнаграждение от 400 лв. до 916 лв.; оставена е без уважение молбата на „ Агенция за събиране на вземания „ ЕАД за отмяна на решението в частта му досежно присъденото на адвокат Б. възнаграждение по чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗА в казания размер от 400 лева.

Частният жалбоподател адвокат Б. поддържа, че определеното му и присъдено възнаграждение по чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 от ГПК в размер на 400 лв. не е съобразено с фактическата и правна сложност на делото и материалния интерес. Моли за неговото увеличаване на исканите 916 лева - чрез изменение на съдебното решение в тази част.

Частният жалбоподател „ Агенция за събиране на вземания „ ЕАД настоява да е неправилен извода на съда, че е дал повод за предявяването на иска, като излага подробни съображения в тази насока с позоваване на съдебна практика. Ето защо и тъй като с отговора на ИМ е признал иска, моли да бъде отменено обжалваното определение, с което е оставена без уважение молбата му по чл. 248 ал. 1 от ГПК и да бъде отменено съдебното решение в частта, с която е осъден да заплати разноски.

„ Агенция за събиране на вземания„ ЕАД е депозирало отговор за неоснователност на частната жалбата на адвокат Б., а последният не е депозирал отговор по частната жалба на дружеството.

Съдът установи следното:

Частните жалби са в срок, от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесени са дължимите ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 276 от ГПК.

Следователно са допустими и ще се разгледат по същество.

1

С постановеното по делото Решение № 2 714/31.05.2025 г. / влязло в сила като необжалвано / районният съд е уважил предявеният от Т. Н. А. срещу „ Агенция за събиране на вземанията „ ЕАД иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК – признато е за установено несъществуването на парично вземане на ответното дружество към ищцата като погасено по давност. Решението е по чл. 237 от ГПК – пълно признание на иска от ответника, като същият е осъден за направената от ищцата разноска за ДТ в размер на 211,78 лв., а за оказаната й безплатна правна помощ е осъден да заплати на адвокат Б. на основание чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 от ГПК възнаграждение в размер на 400 лева – въпреки възражението на дружеството, че тъй като е признало иска не следва да отговаря за разноските на ищцовата страна, като с подробно изложени доводи / идентични с поддържаните в частната жалба / е твърдяло и да не е дало повод за неговото предявяване. По това му възражение районният съд е приел, че е налице даден от ответника повод за завеждане на иска, т.к. той многократно извънсъдебно е претендирал процесното вземане от ищцата – изпратени й покани, изискващи изпълнение на същото. Посочил е също така, че ищцата има право до установи несъществуването на вземането по съдебен ред – налице е правен интерес от процесния иск, като няма задължения преди предявяването му да прави опити за извънсъдебно уреждане на отношенията си с кредитора – да го уведомява, че счита вземането му за погасено по давност и да чака кредитора да го заличи.

Със същите доводи – чрез препращане, е мотивирано и Определението № 9 250 от 16.07.2025 г. – предмет на настоящата съдебна проверка, в частта му, с която е отказана депозираната от „ Агенция за събиране на вземанията „ ЕАД молба по чл. 248 ал. 1 от ГПК за изменение на съдебното решение чрез отмяната му в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на процесуалният представител на ищцата казаното адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗА.

Този извод на съда е неправилен.

Няма спор, че отрицателен установителен иск по чл. 124 ал. 1 от ГПК за несъществуване на парично вземане като погасено по давност е допустим, т.к. длъжникът има правен интерес да установи несъществуването му със сила на присъдено нещо и когато не е заплашен непосредствено от принуда / процесуална или извънпроцесуална /. Съответно ответникът по предявен такъв иск не може да предизвика прекратяване на делото поради липса на правен интерес за ищеца, но може да удовлетвори този му интерес като признае иска. При изрично такова признание и ако не се е снабдил с изпълнителен титул за вземането си и не разполага с друга процесуална или извънпроцесуална принуда да събере същото / какъвто е настоящия случай /, следва да се приеме че ответникът не е дал повод за предявяване на иска. Счетоводно неотписване на вземането от кредитора не съставлява действие по принудително изпълнение. Не съставлява такова действие, както и повод по см. на чл. 78 ал. 2 от ГПК изпратеното от ответното дружество до ищцата Становище / л. 11 и 12 от първоинстанционното дело / , с което то я уведомява за процесното свое вземане към нея, произтичащо от сключен с „ Ай Ти Еф Груп „ АД договор за кредит от 20.05.2019 г. и цедирано му от последното на 04.09.2023 г.. Защото след изтичането на давността вземането продължава да съществува, като съдебното решение за уважаване на предявения отрицателния установителен иск формира СПН само за това, че кредиторът не притежава правото на принудително изпълнение за него след изтичането на давностния срок. Но доброволното му изпълнение от страна на длъжника е винаги възможно и плащането не е без основание / чл. 118 от ЗЗД / - в т.ч. и след влизане в сила на решението, с което искът е уважен.

С оглед изложеното и предвид изричното и своевременно – с отговора на ИМ, признание на иска от ответника и липсата на предприети от него действия за принудително събиране на вземането след погасяването му по давност – а също и преди това, основателно е поддържаното в частната му жалба, че не следва да отговаря за направените от ищцата 2 разноски и в частност за възнаграждението по чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗА на процесуалния й представител – за което само възнаграждение е произнасянето на първоинстанционния съд с обжалваното определение, като по отношение и на присъдената на ищцата ДТ – също предмет на искането по чл. 248 ал. 1 от ГПК, съдът не се е произнесъл и от ответника няма искане за допълване на определението – нито чрез изрична молба към районния съд, нито в настоящата частна жалба. Налице са в конкретния случай и двете кумулативно визирани от разпоредбата на чл. 78 ал. 2 от ГПК предпоставки.

В горния смисъл е и трайно установената съдебна практика - напр., но не само Определение № 474/07.11.2019 г. по ч.гр.д. № 3 063/2019 г. на ВКС, Четвърто г.о., Определение № 75/21.04.2017 г. по ч.гр.д. № 1371/2017 г. на ВКС, Първо г.о.; Определение № 95/22.02.2018 г. на ВКС по ч.гр.д. № 510/2018 г., Четвърто г.о.; Определение № 318/25.07.2018 г. на ВКС по ч.гр.д. № 2828/2018 г., Трето г.о.; Определение № 420/16.11.2018 г. на ВКС по ч.гр.д. № 3300/2018 г., Трето г.о.; Определение № 468/18.12.2018 г. на ВКС по ч.гр.д. № 4586/2018 г., Трето г.о..

Следователно частната жалба на „ Агенция за събиране на вземания „ ЕАД е основателна и се уважава. Съответно тази на адвокат Б. е неоснователна. След като - с оглед гореизложеното, ответникът е освободен от отговорност за разноските на ищцовата страна, той не се явява осъдената за разноски насрещна страна по см. на чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗА, съответно не следва да възмездява и оказаната на ищцата от процесуалния й представител безплатна правна помощ.

И съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя Определение № 9 250 от 16.07.2025 г. по гр.д. № 169/2025 г. по описа на РС – Пловдив в частта, с която е оставена без уважение молбата на „ Агенция за събиране на вземания ЕАД, ЕИК 203670940 за отмяна на постановеното по делото Решение № 2 714 от 31.05.2025 г. - изменено с Определение № 9 250/16.07.2025 г. , в частта, с която „ Агенция за събиране на вземания ЕАД, ЕИК 203670940 е осъдено да заплати на адвокат Д. Г. Б. възнаграждение за оказаното от адвоката на ищцата Т. Н. А., ЕГН – ********** безплатно процесуално представителство в размер на 400 / четиристотин / лева, вместо което Постановява:

На основание чл. 248 от ГПК Отменя Решение № 2 714 от 31.05.2025 г.

- изменено с Определение № 9 250/16.07.2025 г., пост. по гр.д. № 169/2025 г. по описа на РС – Пловдив в частта, с която „ Агенция за събиране на вземания ЕАД, ЕИК 203670940 е осъдено да заплати на адвокат Д. Г. Б. възнаграждение за оказаното от адвоката на ищцата Т. Н. А., ЕГН – ********** безплатно процесуално представителство в размер на 400 / четиристотин / лева.

Оставя без уважение частната жалба на адвокат Д. Г. Б. срещу

Определение № 9 250 от 16.07.2025 г. по гр.д. № 169/2025 г. по описа на РС – Пловдив в частта, с която е отказана молбата на адвокат Б. за изменение на постановеното по делото Решение № 2 714 от 31.05.2025 г. - изменено с Определение № 9 250 от 16.07.2025 г. , чрез увеличаване размера на 3 присъденото му на основание чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗА възнаграждение от 400 лева на 916 лева.

Определението може да се обжалва пред Върховен Касационен Съд в едноседмичен срок от връчването.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4