Присъда № 26 от 09.07.2024, Районен съд - Сандански
- Съд
- Районен съд - Сандански
- Дело
- Наказателно от частен характер дело 295/2023
- Вид
- Присъда № 26
- Подписан
- 09.07.2024
- В сила
- 21.01.2025
- Състав
- Рая Димитрова Манолева
Цитирани разпоредби
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.128 · Наказателен кодекс
- чл.129 · Наказателен кодекс
- чл.130, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.78а · Наказателен кодекс
- чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.301 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.301, ал.1, т.12 · Наказателно-процесуален кодекс
Мотиви към Присъда № 26/09.07.2024г., постановена по НЧХД № 295 по описа на Районен съд – Сандански за 2023 година Подсъдимата В.-А. Г. Б. от гр.*********, ЕГН – ********** е предадена на съд с частна тъжба, предявена от Д. Г. П. от гр. С., ЕГН – ********** - с обвинение по чл.130, ал.1 от НК, затова, че: на 16.01.2022г. около 03.55 часа в дискотека „Масса клуб“ в гр. Сандански, ул.“Поленишки път“ № 2, чрез нанасяне на удар в областта на десния долен клепач, причинила на пострадалата Д. Г. П. лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК.
В съдебно заседание тъжителя - се явява лично и с надлежно упълномощен защитник, който поддържа частната тъжба и предявения със същата граждански иск. В нейна подкрепа ангажира гласни и писмени доказателства. Процесуалният представител на частния тъжител изразява становище по същество на делото, като намира обвинението за доказано по безспорен и категоричен начин и пледира подсъдимата да бъде призната за виновна и осъдена за извършеното престъпление, като и се наложи справедливо наказание.
В хода на делото частната тъжителка Д. П. е конституирана като граждански ищец, като е допуснат до съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск срещу подсъдимата за сумата от 9000лв. за причинени от деянието неимуществени вреди, изразяващи се в изживени болки и страдание, ведно със законната лихва, считано от датата на причиняване на увреждането – 16.01.2022г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар. По отношение на предявения граждански иск процесуалният представител на тъжителя изразява становище, че същият е основателен и доказан по размер и моли съда да бъде уважен.
Подсъдимата се явява лично и с надлежно упълномощен защитник.
Процесуалният представител на подс.Б. възразява срещу повдигнатото обвинение, като твърди, че същото не е доказано по безспорен и категоричен начин. Пледира частната тъжба да бъде отхвърлена като недоказана и подсъдимата оправдана. Изразява също становище също, че така предявения граждански е неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен като такъв.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, ангажираният по делото доказателствен материал и закона, в пределите на своята преценка по чл.301 от НПК, установи следното:
Подсъдимата В.-А. Г.Б. е от гр. С., не е семейна, неосъждана, със средно образование, трудово ангажирана е, с ЕГН – **********.
Частната тъжителка Д. Г. П. е от гр. С., неомъжена, с висше 1 образование, неосъждана, трудово ангажирана, с ЕГН – **********.
На 16.01.2022г., около 03.55 часа частната тъжителка П. заедно със свои приятели – свидетелите Н. Б., Н. Б. и Ю. К. посетили дискотека „Масса клуб” в гр. С., находяща се на ул.”Поленишки път” №2. В дискотеката най-напред влезли тъжителката заедно със св.Б., а малко след тях и останалите свидетели Б. и К.. При влизането им в дискотеката, на около 2 метра вляво от входната врата забелязали струпване на хора, като се чували и викове: „Кой го удари?”.
В този момент забелязали, че на пода лежи непознато момче в безпомощно състояние, неподвижно, като по главата му и около него имало кръв. В близост до това момче стояла подсъдимата Б., която истерично крещяла.
Салонният управител на дискотеката – св. А. Т., държал главата на момчето леко повдигната. Тъй като тъжителката работи в МБАЛ „Югозападна” Сандански, и виждайки състоянието, в което се намира въпросното момче – св.Ю. Б. започнала да му оказва първа помощ, като му прави сърдечен масаж, като междувременно се обадила на „Бърза помощ“. Св.Б., който също се намирал в близост до тъжителката и наблюдавал действията и, решил да помогне на пострадалото момче, като приклекнал до него, свалил обувката и чорапа от левия му крак и захапал няколко пъти големия му пръст, като го обърнал на дясната му страна, за да не се задуши. След това леко го подритнал в задните части, за да се свести. Момчето започнало да движи очите си и да възвръща съзнанието си. През това време подсъдимата Б. не спирала да крещи и буйства, а тъжителката се опитвала да я успокои. В този момент подс.Б., без да има каквато и да било причина, ударила в областта на лицето тъжителката с мобилен телефон, който държала в ръката си, а св.Т. също се намесил и ударил св.Б.. След като св.Б. бил изправен на крака, всички излезли пред заведението, като на място вече били пристигнали линейка на „Бърза помощ“ и представители на полицията, с цел изясняване на случая.
След извършен преглед на тъжителката, на 17.01.2022г. от съдебен лекар, на същата било издадено медицинско свидетелство №6/17.01.2022г., в което са отразени следните обективни находки: травматичен оток и мораво кръвонасядане на долния клепач на дясното око, с размери 5/4 см.; във външния очен ъгъл се вижда кръвоизлив; установено е главоболие, мрежене и намалено зрение на дясното око. Според заключението на съдебния лекар при прегледа са установени хематом на дясна орбита, субконюктивален кръвоизлив.
По случая било образувано ДП №34/2022г. по описа на РУ на МВР Сандански, пр.пр.№722/2022г. по описа на Районна прокуратура Благоевград, ТО Сандански, като с постановление на прокурор от 02.02.2023г. наказателно производство било спряно.
В хода на съдебното следствие е допусната и назначена съдебномедицинска експертиза, от заключението на която се установява, че вследствие описаните в медицинското свидетелство травматични увреждания са получени в резултат от действието на твърди тъпи предмети и могат да се 2 получат по начин, отразен в тъжбата и показанията на свидетелите, а именно при удар с ръка в областта на лицето. Причинили са на частната тъжителка временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Изложената и възприета за действителна фактическа обстановка се основава на събраните в хода на производството доказателства, показанията на свидетелите: Н. Б./пряк очевидец на случилото се/, Н. Б. Ю. К., Б. К., П. Ф., Н.
С., А. Т., Ю. Б.; от заключението на вещото лице - д-р Р.Х. по изготвената съдебно-медицинска експертиза и писмените доказателства по делото.
В съдебното следствие са оформени две групи източници на доказателства по отношение на това дали подсъдимата е автор на причинената телесна повреда. Положителния отговор на този въпрос, даден от първата група /включваща свидетелите Б., Б. и К./ се оспорва от защитата на подсъдимата, като в подкрепа на това са посочени лицата Б. К., П. Ф., Н. С., А.
Т. и Ю. Б., които по искане на защитата на подсъдимата са изслушани като втора група свидетели от страна на съда. Преценката на събраните доказателства води до заключение, че с доверие може да бъде кредитирана първата група от тези лица. Б., Б. и К. твърдят, че са били очевидци на извършените действия от подсъдимата. По делото не са установени каквито и да било факти, които да водят до съмнения в истинността на това тяхно твърдение, и при липсата на такива показанията на тези свидетели следва да се ползват за обосноваване на постановената присъда. Данните, които се съдържат в останалите източници на доказателства, също се явяват в тяхна подкрепа, и то не само от аспект на онези причини, заради които дискотеката е била посетено от полицейски и медицински екип сутринта на инкриминираната дата, но и на обстоятелствата, довели до транспортирането на тъжителката в МБАЛ “Св. Врач“ – гр. Сандански, както и последяващият преглед на същата от съдебен лекар и издаденото в тази връзка медицинско удостоверение, в което се отразени получените травматични наранявания на П.. С оглед на изложеното заявеното от тези трима свидетели не следва да се подлага на съмнение, още повече и поради това, че същите са свидетелиочевидци на целия инцидент, като лично и от непосредствена близост са възприели действията на подсъдимата, съответно и на тъжителката. Пълното съответствие по отношение на съществените обстоятелства в свидетелските показания също налага извод за тяхната достоверност, в т.ч. и от аспект на данните за часа и датата на инцидента, както и обстоятелството, че тъжителката е оказвала първа помощ на св.Б., който пък е близък на подсъдимата, и именно в този момент е получила удар в областта на лицето от подс.Б.. Казаното в това отношение също следва да бъде удостоено с доверие, тъй като безспорно се установи, че Б., Б. и К. действително са били очевидци, доколкото са имали визуален изглед към самото място, на което инцидента се е развил, а от своя страна св.Б. също е оказал помощ на св.Б./приятел на подсъдимата/. По безспорен начин от показанията на тези свидетели се установи, че действително на процесните дата и място подсъдимата е нанесла удар с мобилен телефон в областта на лицето на тъжителката, докато 3 последната е оказвала първа мощ на приятеля на подсъдимата.
Горната фактическа обстановка съдът възприе след обстоен анализ на събраните по делото гласни доказателства – разпитаните по делото свидетели, и приетите по делото писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Н. Б., Н. Б. и Ю.К., които са преки свидетели на случилото се, тъй като същите са логични, последователни и взаимно допълващи се, като се подкрепят и от писмените доказателства по делото, както и от заключението на вещото лице д-р Х. по изготвената съдебномедицинска експертиза. Те не съдържат противоречия и обсъждането им поотделно не се налага. По същество част от тази фактическа обстановка кореспондира и с показанията на останалите свидетели – Б. К., П. Ф., А. Т., които също свидетелстват за случилото се на процесните дата и място, но последните категорично отричат да е имало физически сблъсък между подсъдимата и тъжителката, като твърдят, че подс.Б. не е нанасяла удари спрямо пострадалата П.. Съдът не даде вяра на показанията на тези свидетели, тъй като същите освен, че са в близки приятелски отношения с подсъдимата и като такива са пряко заинтерисовани от благоприятен за нея изход на делото, а също и поради противоречието им с показанията на останалите свидетели Б., Б. и К., на които съдът изцяло даде вяра и ги кредитира като безпротиворечиви и логични, а същите кореспондират и с писмените доказателства, приети по делото.
Установената фактическа обстановка навежда за съответствие и по обективни и по субективни характеристики на състава на престъпление по чл.130 ал.1 от НК с предмет лека телесна повреда, изразена в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129 НК.
От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено чрез действия, с които субектът на престъплението е предизвикал разстройство от аналогично и функционално естество върху организма на пострадалия.
Въз основа на изложеното съдът е възприел, че са събрани достатъчно доказателства сочещи, че подсъдимата е предприела действия – нанасяне на удар с мобилен телефон в областта на лицето на тъжителката /долен десен клепач/, като и е причинила разстройство на здравето, извън случаите по чл.128 и чл.129 НК, изразяващо се изразяваща се в травматичен оток и мораво кръвонасядане на долния клепач на дясното око, с размери 5/4 см.; във външния очен ъгъл се вижда кръвоизлив; установено е главоболие, мрежене и намалено зрение на дясното око. Според заключението на съдебния лекар при прегледа са установени хематом на дясна орбита, субконюктивален кръвоизлив, които са и причинили разстройство на здравето, неопасно за живота.
Престъплението е резултатно – налице е причинно-следствена връзка между деянието и травматичните увреждания на организма на пострадалия.
Настъпилият резултат от нанесения удар е пряка последица от противоправните действия на подсъдимата, което се установи и от 4 заключението на изготвената съдебно-медицинска експертиза, както и показанията на вещото лице – д-р Р. Х..
От субективна страна деянието е извършено при наличие на пряк умисъл. Подсъдимата е съзнавала общественоопасният характер на деянието, предвиждала е общественоопасните му последици и е целяла настъпване на съставомерния резултат.
Обект на посегателство са обществените отношения свързани със здравето на хората и телесната неприскосновеност на личността.