Решение № 1267 от 11.11.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1267 гр. София, 11.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-5, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветанка Бенина при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Търговско дело № 20211100902203 по описа за 2021 година

В исковата молба се твърди, че между ищцовото „А1 Б.“ЕАД и ответника „А.С.Е.“ЕАД /в несъстоятелност/ бил сключен Договор № 502450031 за електронни съобщителни услуги, които са заведени под три различни партидни номера: М5486065, А0718305, М4648880. Сочи се, че към партида А0718305 били активирани услугите М2М – пренос на данни между устройства и ценови пакет Data Pool; към партида М5486065 била активирана услуга за пренос на данни с пакет А1 бизнес мобилен интернет XS и към партида М4648880 била активирана услугата MF Optical connect /оптична свързаност/. Услугите по договора били предоставяни за периода 28.12.2019 г. – 06.09.2020 г., като ответникът не заплатил насрещното възнаграждение срещу това в общ размер на 23 382.78 лв. Вследствие на това, договорът и услугите по него били прекратени на 16.09.2020 г., поради неплащане продължило повече от 124 дни, съгласно приложимите Общи условия, като била начислена неустойка в общ размер на 45 840 лв. Ищецът предявил вземането си в производството по несъстоятелност срещу ответното „А.С.Е.“ЕАД /в несъстоятелност/ в срока по чл. 685 ТЗ, което не било включено в списъка на приетите вземания. По постъпило възражение от ищеца било постановено определение от 01.11.2021 г. по т.д.№ 596/2020 г. по описа на СГС, ТО, VI-19 състав, с което същото е оставено без уважение, което породило правният интерес на ищеца да предяви исковете си предмет на разглеждане в производството.

Претендира да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 23382.78 лв. – главница – цена на месечни абонаментни такси и цена на ползвани електронни съобщителни услуги за периода 28.12.2019г. – 06.09.2020 г. по процесния договор и приложимите Общи условия по него; сумата от 45 840 лв. – главница за начислени в общ размер неустойки за едностранно прекратяване на договора по вина на абоната при условията на чл. 54.12 от ОУ, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на предявяване на вземането пред синдика до окончателното им изплащане.

По делото е постъпил писмен отговор на исковата молба в установения за това 1 срок, в който ответникът оспорва исковете по допустимост. В тази връзка излага доводи, че не е бил спазен законоустановеният 7-дневен срок за подаване на възражението по чл. 690 ТЗ, считано от датата на обявяване на списъка с неприети вземания в търговския регистър, който срок незаконосъобразно е бил възстановен на основание чл. 64 ГПК. Ответникът заявява, че не оспорва иска за главницата от 23382.78 лв., като оспорва по основателност иска за неустойка в размер на 45 840 лв. В тази връзка излага, че двустранно уговорената неустойка, като неограничена с определен лимит, се явява прекомерна, съпоставена с размера на главницата и несъответна на императивните норми на закона, добрите нрави, принципа за справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения.

Счита уговарянето й в посочения размер като неоснователно обогатяване – неравноправна клауза, налагана от монополист на пазара на мобилните услуги в РБ..

Излага аргументи, че неустойката е несъответна на обезщетителните и обезпечителните й функции и противоречи на добрите нрави. В този смисъл прави възражение за нищожност на клаузата за неустойката.

По делото не е постъпила допълнителна искова молба в срока по чл. 372 ГПК, както и писмен отговор по нея.

Предявени са от „А1 Б.“ЕАД против „А.С.Е.“ЕАД /в несъстоятелност/, при участието на синдика Р. И. А. – синдик на „А.С.Е.“ЕАД /в несъстоятелност/, кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.

694, ал. 2, т. 1 ТЗ.

Съдът, като разгледа представените по делото релевантни за правния спор доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложения Списък на неприетите вземания, предявени в производството по несъстоятелност срещу „А.С.Е.“ЕАД /в несъстоятелност/ в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, в същия са включени предявените такива от кредитора „А1 Б.“ЕАД в общ размер на сумата от 69 222.78 лв., дължими по Договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги 502450031/20.01.2020 г. и издадени въз основа на него фактури, като в сумата е включена и начислената и незаплатена неустойка по договора. При служебно извършена справка съдът установи обявяване на списъка по партидата на дружеството на 27.04.2021 г. с вписване рег. № 20210610171939.

С Определение № 583/27.09.2021г., постановено по ч.т.д.№ 814/2021г. по описа на САС, 6 състав, е отменено Определение от о.с.з. от 14.06.2021г. по т.д.№ 596/2020 г. по описа на СГС, ТО, VI-19 състав, като е възстановен на основание чл. 64, ал. 1 ГПК по молба на „А1 Б.“ЕАД законоустановеният срок за подаване на възражение по чл.

690 ТЗ срещу неприемането от синдика на предявено от молителя вземане с молба от 20.01.2021г. за сумата от 69 222.78 лв. в производството по несъстоятелност на „А.С.Е.“ЕАД.

При служебно извършена справка по партидата на „А.С.Е.“ЕАД /в несъстоятелност/ съдът установи, че с определение от 01.11.2021 г. по т.д.№ 596/2020 г. по описа на СГС, ТО, VI-19 състав, съдът е оставил без уважение като неоснователно възражение от 23.06.2021г. на „А1 Б.“ЕАД срещу списъка на неприетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, обявен в търговския регистър на 27.04.2021 г.

По делото е представено Приложение № 1 към Договор № 502450031 – Активиране и условия за ползване на услугата „М2М – Пренос на данни между устройства“ и ценови пакет Data Pool, в което в частта „Отговорност“ в т. 8.3.1 е предвидено, че в случай, че договорът по отношение на услугите бъде прекратен в рамките на действието му по причини, за които Операторът не отговаря, последният има право да получи неустойка в размер на 10 лв. без ДДС, която се дължи от абоната за всяка СИМ-карта за всеки месец за периода от датата на прекратяване до изтичане на срока на предоставените услуги.

2

Представено е и Приложение № 1 към Договор № 502450031 – Активиране и условия за ползване на ценови пакети за пренос на данни А1 Мобилен интернет за срок от 2 години, като в т. 5.3.1 е предвидено, че при нарушение задълженията от страна на абоната и прекратяване на договора на това основание преди изтичане срока му на действие, Операторът има право да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси, дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок за ползване.

В Приложение № 2 се съдържа списък на телефонни номера, активирани по Приложение № 1 към договора за ползване на услугата „М2М – Пренос на данни между устройства“, от което е видно, че същите са 972 на брой.

В Приложение № 2 се съдържа списък на телефонните номера, активирани по Приложение № 1 с тарифен план „А1 бизнес мобилен интернет ХS, от което е видно, че същите са 571 на брой.

Приложено е Допълнение от 20.01.2020 г. към Приложение № 1 към Договор № 502450031, в което Абонатът „А.С.Е.“ЕАД е декларирал, че е запознат и е съгласен с приложимите Общи условия.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Установителният иск по чл. 694 ТЗ е предвиден, за да гарантирана установяване в отделно съдебно производство съществуването, респ. несъществуване на вземане, което е било включено в изготвения от синдика в производството по несъстоятелност списък на приети, респ. неприети вземания. За да възникне правният интерес за ищеца да предяви иска, е необходимо да е била проведена процедура по разглеждане на депозирано възражение срещу списъка по чл. 688, ал. 1 ТЗ. В този смисъл предпоставките за основателност на иска са: вземането предмет на установяване в производството да е било предявено в производството по несъстоятелност; включването на вземането в списъка на приети, респ. неприети вземания; постъпило възражение срещу включването на вземането в списъка изготвен от синдика и произнасяне на съда по несъстоятелността по възражението, с което възражението да е било прието за неоснователно, респ. внасяне на промяна в списъка на не/приети вземания.

В случая, предмет на разглеждане в производството са обективно съединени установителни искове, предявени по реда на чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ от кредитор с неприето вземане, срещу списъка с което същият е направил възражение по чл. 690, ал.

1 ГД, което е оставено без уважение.

В отговора на исковата молба ответникът е заявил изрично оспорване на допустимостта на иска, за която и съдът следи всякога служебно, което настоящият съдебен състав намира за неоснователно. Възражението е относно неподаването в срок на възражението по чл. 690, ал. 1 ГПК. По подадено от кредитора „А1 Б.“ЕАД искане за възстановяване на срока за подаване на възражението и при проведен инстанционен контрол е постановено окончателно Определение № 583/27.09.2021г., постановено по ч.т.д.№ 814/2021г. по описа на САС, 6 състав, с което искането е прието за основателно и срокът за подаването на възражението е възстановен. При преценката си настоящият съдебен състав е обвързан от постановеното в определението на въззивния съд, който е разгледал спорния процесуален въпрос, касаещ допустимостта на възражението по чл.

690 ТЗ и впоследствие допустимостта на исковете предмет на разглеждане в настоящото производство. При това положение приема, че възражението по чл. 690, ал. 1 ТЗ е подадено в законоустановения 7-дневен срок за това, считано от обявяване на списъка с неприети вземания в търговския регистър.

Заявеното оспорване от ответника относно неприложимост на производството по реда на чл. 64 ГПК за възстановяване на срока за подаване на възражение по чл. 690 ТЗ настоящият съдебен състав намира за неоснователно. Производството по реда на 3 чл. 692 ТЗ се разглежда от съда по несъстоятелността, като цели да бъдат установени като безспорно дължими вземанията предявени от кредиторите в сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688 ТЗ, които вземания да бъдат предмет на удовлетворяване при развило се производство в универсалното принудително изпълнение. При отказ да бъдат включени в списъка на приетите вземания, кредиторът ще разполага с правото да установи тяхната дължимост в отделно производство при предявен установителен иск по чл. 694 ТЗ. В този смисъл, в случай, че бъдат включени в списъка на неприети вземания, материалното право на кредитора не се счита за погасено, като при пропускане на предоставената му процесуална възможност за иницииране на отделно исково производство по реда на чл. 694 ТЗ, за кредитора се погасява правото му на иск и възможността материалното право да бъде защитено по съдебен ред. Не се допуска възстановяване на пропуснат процесуален срок за предявяване на иск и иницииране на друго съдебно производство, като допустимо е възстановяването на сроковете във висящо съдебно производство, какъвто е срокът по чл. 690 ТЗ. Не би подлежал на възстановяване срокът по чл. 694, ал. 6 ТЗ, който срок е извън висящия съдебен процес. В този смисъл и Определение № 143 от 02.03.2012 г. по ч.т.д. № 30/2012 г., ТК, II ТО на ВКС.

Установителните искове по чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ са предявени в преклузивния 14-дневен срок по чл. 694, ал. 6 ТЗ, доколкото определението на съда за одобряване на списъка с неприети вземания е обявено в търговския регистър на 01.11.2021 г., а исковете са предявени на 15.11.2021 г.

В случая, предмет на предявените установителни искове са включени в списъка на неприети вземания такива за главница и неустойка, дължими по договор № 502450031, сключен между несъстоятелното дружество – ответник в производството – в качеството му на абонат и ищеца – в качеството му на доставчик на предоставените електронни съобщителни услуги – пренос на данни, бизнес мобилен интернет и оптична свързаност. В приетия по делото доклад по чл. 140 ГПК са приети за установени и ненуждаещи се от доказване, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, следните обстоятелства, а именно - че между страните е бил сключен Договор № 502450031 за електронни съобщителни услуги, които са заведени под три различни партидни номера: М5486065, А0718305, М4648880, като към партида А0718305 били активирани услугите М2М – пренос на данни между устройства и ценови пакет Data Pool; към партида М5486065 била активирана услуга за пренос на данни с пакет А1 бизнес мобилен интернет XS и към партида М4648880 била активирана услугата MF Optical connect /оптична свързаност/, както и че услугите по договора били предоставени за периода 28.12.2019г. – 06.09.2020 г., като ответникът не е заплатил насрещното възнаграждение срещу това в общ размер на 23 382.78 лв. При това положение, съдът приема тези факти за установени в приложение разпоредбата на чл.