Решение № 2445 от 19.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2445 гр. Пловдив, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20255330111605 по описа за 2025 година

Производството е по установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал.

1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19 ЗПК, както и по насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД, с оглед последиците по чл. 23 ЗПК.

Ищецът по първоначалния иск А. С. А. ЕГН **********, с адрес: ***чрез адв. Р. Р., със съдебен адрес: ***, е предявил против „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Александър Стамболийски“ № 84-86, иск за прогласяване нищожносттана Договор за потребителски кредит № *** от *** г., сключен между страните по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние.

С отговора на исковата молба ответникът по първоначалния иск „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД е предявил насрещен иск против А. С. А. за осъждането му да заплати сумата от 3 000,00 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № *** от *** г., ведно с ъ с законната лихва за забава от датата на подаване на насрещната искова молба – 15.09.2025 г. до окончателното изплащане. В условията на евентуалност, при уважаване на първоначалния иск и прогласяване недействителността на договора, се поддържа, че същата сума е дължима като чиста стойност на кредита по смисъла на чл. 23 ЗПК.

Ищецът по първоначалния иск твърди, че на*** г. между него и ответното дружество бил сключен Договор за потребителски кредит №***, по силата на който кредитодателят му предоставил заемна сума в размер на 3 000,00 лева. Договорът бил сключен за срок от 24 месеца, при годишен лихвен процент 36,66 %, посочен годишен процент на разходите 49,00 1

%, при размер на погасителната вноска 184,45 лева при хипотеза на надлежно обезпечаване на кредита.

Твърди се, че съгласно чл. 10 от Общите условия кредитополучателят бил длъжен да учреди обезпечение по кредита, като съгласно стандартния европейски формуляр и приложенията към договора обезпеченията можели да бъдат поръчителство на две физически лица или банкова гаранция. В случай на обезпечаване чрез поръчители кредитополучателят следвало в срок до края на следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата по кредита, да осигури поне двама поръчители, които да отговарят солидарно за неговите задължения.

Поръчителите трябвало да бъдат физически лица, да имат нетен осигурителен доход в размер на 1 500 лева, да са над 20-годишна възраст, да работят по безсрочен трудов договор, да имат не по-малко от 5 години трудов и осигурителен стаж, да не са кредитополучатели или поръчители по друг договор за кредит, включително с кредитодателя, да нямат неплатени осигуровки за последните две години и да нямат задължения към други кредитни или финансови институции, или ако имат такива, кредитната история на поръчителя в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“.

Ищецът твърди, че ако кредитополучателят обезпечи кредита чрез банкова гаранция, той е длъжен в същия кратък срок да предостави оригинал на удостоверението за банкова гаранция и копие от договора с банката, като банковата гаранция следва да съдържа неотменяемо и безусловно изявление на банката, че при неплащане на което и да е парично задължение на кредитополучателя банката ще заплати на кредитодателя всички дължими суми по първо писмено искане. Банковата гаранция следвало да покрива всички суми по договора и да има срок на валидност не по-кратък от 30 дни след крайния срок за погасяване на всички задължения.

Поддържа се, че в случай че такова обезпечение не бъде предоставено, съгласно Приложение № 1 към Договора за потребителски кредит №** и погасителния план към него, в колона 6 се начислява неустойка в общ размер 4 813,20 лева, разсрочена по 200,55 лева към всяка от 24-те месечни вноски. Ищецът твърди още, че в колона 5 от погасителния план е включена такса в общ размер 150,00 лева, разсрочена по 6,25 лева към всяка месечна вноска, която не била ясно уредена в договора. Така според него месечната вноска нараствала от 184,45 лева до 385,00 лева, а общият размер на всички дължими суми достигал 9 239,99 лева, формиран от 3 000,00 лева главница, 1 276,79 лева възнаградителна лихва, 150,00 лева такса и 4 813,20 лева неустойка.

Според ищеца посоченият в договора ГПР от 49,00 % не отговаря на действително приложимия, тъй като в него не са включени неустойката за непредоставяне на обезпечение и таксата, разпределена в погасителния план. Поддържа се, че тези суми представляват разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК, тъй като са пряко свързани с договора, известни са на кредитодателя и потребителят трябва да ги заплати. Счита, че чрез тази конструкция кредитодателят прикрива действителното оскъпяване на кредита, заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК и лишава потребителя от реална, ясна и точна информация за общата цена на кредита.

2

Ищецът поддържа, че неустойката не изпълнява присъщите за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, а представлява скрито възнаграждение за кредитора и добавък към цената на кредита. Твърди, че задължението за предоставяне на обезпечение е поставено след предоставяне на сумата, в изключително кратък срок, при тежки и практически трудно изпълними условия към поръчителите, като неизпълнението му води до значително оскъпяване. Счита, че клаузите са нищожни като противоречащи на добрите нрави, а поради невярното посочване на ГПР целият договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК.

Ответникът по първоначалния иск „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, оспорва иска като неоснователен и недоказан. На първо място възразява срещу посочения от ищеца материален интерес от 9 239,99 лева, като поддържа, че при иск за прогласяване недействителността на договор цената на иска се определя по чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК съобразно стойността на договора, която в случая е предоставената сума от 3 000,00 лева, а не сборът от всички евентуално дължими суми.

По същество ответникът твърди, че на** г. между страните е сключен договор за потребителски кредит чрез средства за комуникация от разстояние, при спазване на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, ЗЗД, ЗПК и приложимите общи условия. Посочва, че сключването било извършено по инициатива на кредитополучателя, който попълнил заявка за кандидатстване, предоставил лични данни, потвърдил заявката с ПИН код и линк, получил в профила си договора, общите условия, стандартния европейски формуляр и погасителния план и активирал линка „Приеми договора“.

Ответникът поддържа, че договорът съдържа всички изискуеми от закона реквизити, включително ГПР и общата дължима сума при точно изпълнение. Според него неустойката при непредоставяне на обезпечение не следва да бъде включвана в ГПР, защото е последица от неизпълнение на договорно задължение и попада в изключението на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК. Поддържа, че ГПР следва да отразява разходите при надлежно изпълнение на договора, а не условни суми, дължими само при неизпълнение.

Ответникът излага и довод, че таксата в размер на 150,00 лева е уговорена като такса за разглеждане и оценка на заявката, подготовка на договора, приложенията и оценка на кредитоспособността, платима на равни части с всяка вноска. Твърди, че не са налице основания за недействителност на договора, а евентуални възражения относно отделна клауза не могат да доведат до недействителност на договора като цяло. С отговора на исковата молба е предявен и насрещен иск за връщане на сумата 3 000,00 лева.

С насрещната искова молба „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД твърди, че по силата на Договор за потребителски кредит № *** от *** г. е предоставило на А. С. А. сумата от 3 000,00 лева чрез системата на „Изипей“. Твърди се, че кредитополучателят не е извършил никакви погашения по кредита и е в пълно неизпълнение. На основание чл. 11, б. „а“ от Общите условия кредитодателят обявява кредита за предсрочно изискуем с насрещната искова молба, като поддържа, че волеизявлението достига до длъжника с връчването на препис от 3 същата. При евентуално прогласяване недействителността на договора кредиторът претендира същата сума от 3 000,00 лева като чиста стойност на кредита на основание чл. 23 ЗПК.

Ответникът по насрещния иск А. С. А., чрез адв. Р. Р., е подал отговор на насрещната искова молба, в който признава, че е направил волеизявление за сключване на процесния договор за кредит, признава, че е получил главница в размер на 3 000,00 лева, както и че не е извършил никакви погасявания по процесния договор. Същевременно поддържа доводите си за нищожност на договора, развити в първоначалната искова молба. С оглед това признава предявения в условията на евентуалност иск по чл. 23 ЗПК за връщане на чистата стойност на кредита.

От събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните, а и се установява от представените по делото писмени доказателства, че на*** г. между „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД и А. С. А. е сключен Договор за потребителски кредит № ***. Не се спори и че договорът е сключен от разстояние, чрез електронна заявка, ПИН код, електронна поща, профил на кредитополучателя и приемане на договорните документи. Безспорно е също така, че кредитодателят е предоставил, а кредитополучателят е получил сумата от 3 000,00 лева, както и че по договора не са извършвани погашения от кредитополучателя.

От договора и приложенията към него се установява, че предоставената главница е в размер на 3 000,00 лева, договорът е сключен за срок от 24 месеца, при годишен лихвен процент 36,66 %, посочен ГПР 49,00 % и предвидени 24 месечни вноски. При хипотеза на надлежно предоставено обезпечение е посочена месечна вноска 184,45 лева, като общо дължимата сума при тази хипотеза е 4 426,79 лева, съответно 4 426,80 лева според посочванията в отделните договорни документи.

От погасителния план и приложенията се установява, че в случай на непредоставяне на обезпечение е предвидено начисляване на неустойка в общ размер 4 813,20 лева, разпределена по 200,55 лева към всяка от 24-те погасителни вноски, както и такса в общ размер 150,00 лева, разпределена по 6,25 лева към всяка вноска. Така при липса на обезпечение месечната вноска се увеличава до 385,00 лева, а сборът на всички плащания достига 9 239,99 лева.

Съдът кредитира представените писмени доказателства относно сключването на договора и получаването на главницата. Същите се подкрепят и от изричните признания на А. С. А. в отговора на насрещната искова молба. Признанието е относно неблагоприятни за страната факти – сключване на договора, получаване на сумата и липса на плащания, поради което съдът го цени по правилата на чл. 175 ГПК във връзка с останалия доказателствен материал.

Спорът между страните се концентрира върху въпроса дали договорът за потребителски кредит е действителен с оглед изискванията на ЗПК относно годишния процент на разходите, общата дължима сума, включването на всички разходи по кредита, както и 4 относно характера на уговорената неустойка при непредоставяне на обезпечение и на таксата, разпределена в погасителния план.

По първоначалния иск:

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено плащане или друга подобна форма на улеснение за плащане. Безспорно процесният договор попада в приложното поле на ЗПК, тъй като кредиторът е търговско дружество, предоставящо кредити в рамките на дейността си, а кредитополучателят е физическо лице, действащо извън търговска или професионална дейност.

Законът за потребителския кредит въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на договора. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Разпечатката съдържа 33 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9f3324de-9f29-4fd0-84c9-1d6afe5ed97f