Решение № 39 от 01.12.2025, Районен съд - Кубрат

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Кубрат, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: А. Д. Великова при участието на секретаря Вера Люб. Димова като разгледа докладваното от А. Д. Великова Административно наказателно дело № 20253320200054 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Максима България“ ЕООД с ЕИК 131324923 със седалище и адрес на управление *** представлявано от управител П. П. П. чрез юрк. Д. Б. против Наказателно постановление (НП) № В006905/06.02.2025 г. издадено от Председател на Комисията за защита на потребителите, с което на основание чл. 200 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500.00 лева за извършено административно нарушение на чл. 16 от ЗЗП.

В депозираната до съда жалба се твърди, че обжалваното НП е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, издадено при съществени процесуални нарушения и се иска неговата отмяна. Сочи се, че описаната фактическа обстановка в НП не съответства на тази, описана в констативния протокол и в АУАН, поради което е нарушено правото му на защита, а това е съществено процесуално нарушение. Твърди се, че е допуснат съществен порок в развилото се административнонаказателно производство, тъй като на 1 дружеството жалбоподател са били съставени два АУАН с идентично съдържание като фактическа обстановка, но санкционирането е извършено на основание две различни разпоредби. Отделно се твърди, че наложената имуществена санкция е крайно несправедлива. Претендира се отмяната на издаденото НП изцяло като незаконосъобразно или в условията на евентуалност за отмяната му с предупреждение по чл. 28 ЗАНН.

За насроченото съдебно заседание въззивникът и пълномощникът му не се явяват, но депозират становище, че поддържат жалбата с наведените в нея основания свързани с материалната и процесуална незаконосъобразност на издаденото НП. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

Въззиваемата страна – Председател на Комисията за защита на потребителите, при редовност в призоваването не се явява. Процесуалният му представител депозира писмено становище, с което излага доводи, че атакуваното НП е обосновано и законосъобразно, поради което претендира потвърждаването му и присъждане на сторените разноски.

РП – Разград, редовно призовани, не изпращат представител в съдебно заседание и не ангажират становище по жалбата.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

На 24.09.2024 г. в КЗП РД Варна, звено Разград постъпил потребителски сигнал № В-03-1945, в който потребителят посочил, че при посещение в магазин „Т-маркет“ нахоодящ се в гр. Кубрат, констатирал съществена разлика в цена на стока обявена на етикета на стоката и цената на касата като последната била по-висока.

Във връзка с постъпилия потребителски сигнал на 03.10.2024 г. свидетелите А. Н. Т. и Н. И. Й. – служители на КЗП – РД Варна, извършили проверка в търговския обект – магазин „Т-маркет“, находящ се в *** , стопанисван от „Максима България“ ЕООД с ЕИК 131324923 със седалище гр.

София.

В хода на проверката установили, че на стелаж била изложена за продажба стока – „луканка колбасо манастирска“, пакетирана в индивидуални 2 вакуум разфасовки с различен грамаж. На всяка разфасовка бил прилепен етикет, съдържащ информация на български език за вида на стоката – суровосушен продукт, производител „Ви Ем Ем“ ЕООД, състав, условия за съхранение, срок на годност, баркод. На самите разфасовки е изписана цена за килограм 15.99 лева и цена за съответната разфасовка, налични 22 бр. На стелажа с артикула е поставен етикет със зачертана стара цена 19.99 лв. и посочена нова цена 15.99 лв. Проверена е била произволно избрана разфасовка от продукта с обявена цена за килограм 15.99 лв., 0.250 кг и цена за разфасовка 4.00 лв. При маркиране на каса е издаден фискален бон № 0000205446/03.10.2024 г., където за този продукт „луканка колбасо манастирска“ е начислена цена 5.00 лв., т. е. на касата стоката се таксувала на по-високата цената за килограм, която била обявена на поставения етикет над стелажа, а не на цената посочена на етикета поставен на самата разфасовката.

Резултатите от проверката били обективирани в констативен протокол № К-2750963/03.10.2024 г., съставен на място на същата дата, в присъствието на М. Б. – управител на магазина, на която е и връчен.

Въз основа на направените констатации при извършената проверка на 03.10.2024 г. в търговския обект, контролните органи приели, че дружеството не е изпълнило задължението си да обяви продажната цена и цената за единица мярка така, че същите да са недвусмислени, лесно разбираеми, ясно и четливо изписани и да не въвеждат потребителя в заблуждение, което и се е получило при потребителя подал сигнала, поради което на 18.11.2024 г. св. Т.

– ст. инспектор КЗП – ТД Варна съставил а срещу „Максима България“ ЕООД Акт № 006905 за нарушение на чл. 16 от ЗЗП, в отсъствие на нарушителя, тъй като след изпратена покана за съставяне на акт, представител не се явил на посочената дата. На основание чл. 233, ал. 4 от ЗЗРП актът бил връчен на 26.11.2024 г. на представител на дружеството. В акта не са отразени възражения. Такива не са депозирани в законоустановения срок.

Въз основа на съставения акт, административнонаказващият орган издал обжалваното НП като възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл. 200 от ЗЗП на жалбоподателя „Максима България“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 16 от ЗЗП.

Не е спорно в отношенията между страните, че освен АУАН № 3

006905/18.11.2024 г., за констатациите, установени на 03.10.2024 г., на дружеството е съставен и АУАН № 006906/18.11.2025 г., с който е повдигнато обвинение за извършено на същата дата – 03.10.2024 г. и нарушение на чл.

210в от ЗЗП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите А. Н. Т. – актосъставител и Н. И. Й. – свидетел при съставяне на акта и установяване на нарушението, както и от приложените и приобщени по делото писмени доказателства.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

В хода на административнонаказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното дружество. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл.

57 ЗАНН.

Административнонаказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 ЗАНН реквизити, Същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл. 57 ЗАНН реквизити. Предвид изложеното съдът намира неоснователни възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения в рамките на развилото се административнонаказателно производство. Неоснователни са доводите, че за едно и също констатирано нарушение на дружеството са съставени два АУАН. Видно от представения АУАН № 006906/18.11.2024 г., със същия е вменено извършването на друго нарушение – по чл. 210в от ЗЗП като описаната в този акт фактическа обстановка не е идентична с описаната в АУАН ревизиран в настоящото производство.

В раздел IV, глава II на ЗЗП са дадени правилата за обозначаване на цените на стоките и услугите. Принципът е, че продажната цена и цената за 4 единица мярка на стоките и услугите трябва да бъдат недвусмислени, лесно разбираеми, ясно и четливо изписани и да не въвеждат потребителя в заблуждение – чл. 16 от ЗЗП.

Административнонаказателната отговорност на дружеството е ангажирана на основание чл. 200 от ЗЗП , за нарушение на чл. 16 от същия закон. Касае се за формално нарушение, което е довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в ЗЗП задължения на търговците, без законът да поставя изискване за настъпване на определен противоправен резултат.

Въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът намира за безспорно установено, че на процесната дата в търговския обект е бил изложена за продажба „луканка колбасо манастирска“, опакована във вакуумни опаковки, с различен грамаж, като на всяка разфасовка е имало залепен етикет с обявена продажна цена за килограм 15.99 лева и цената на конкретната разфасовка. На стелажа с артикула е поставен етикет със зачертата стара цена 19.99 лв. и посочена нова цена 15.99 лв. Доказано е и обстоятелството, че продуктът се е маркирал на касата на по-високата цена.

Тези обстоятелства не се оспорват и от дружеството-жалбоподател.

Съдът намира, че е налице нарушение по чл. 16 от ЗЗП, доколкото потребителите са въведени в заблуждение. В подкрепа на този извод е и факта, че е бил подаден сигнал от потребител. В случая, на щанда над процесната стока е поставена стара и нова цена за единица мярка, като обозначената върху етикета на разфасовката цена е новата. При маркиране на стоката продажната цена се изчислява върху поставената над стоките по-висока цена за единица мярка (кг). По-ниската цена за килограм посочена на етикета залепен на самия продукт въвежда потребителите в заблуждение, т. к. при маркиране се заплаща друга цена от обозначената на разфасовката и то повисока, с което е нарушен чл. 16 от ЗЗП. Разликата в цените не е в полза на потребителите и безспорно ги ощетява.

Нормите на ЗЗП целят защита на неограничен кръг потребители и се отнасят без изключение за търговците, упражняващи дейността си в обхвата н а този закон. Задължение на търговеца е недвусмислено, точно, ясно и разбираемо да посочи актуалната продажната цена на продукта, който предлага.

Въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, 5 съдът намира за безспорно установено, че дружеството – жалбоподател е осъществило от обективна страна нарушение на разпоредбата на чл. 16 от ЗЗП. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като същите пресъздават това което са възприели непосредствено, като показанията им са логични, безпротиворечиви и няма индиция за тяхната заинтересованост. Кореспондират с приобщените по делото доказателства. В случая по отношение на дружеството е налице безвиновна (обективна) отговорност, състояща се в неизпълнение от страна на дружеството на вменено му с нормативен акт задължение в качеството му на търговец, който предлага стоки на потребителите.

Съдът намира, че случаят не е маловажен, тъй като нарушението е застрашило обществените отношения, свързани с правата на неограничен кръг потребители.

Административнонаказващият орган правилно квалифицирал нарушението и е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, съобразно санкционната норма на чл. 200 от ЗЗП , която предвижда за нарушение на разпоредбите по чл. 15, 16, 17, 19 чл. 20, ал. 1 3 чл.

21 – чл. 29 и на наредбите по чл. 31 на виновните лица се налага глоба в размер от 300 до 5000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица имуществена санкция, в размер от 500 до 5000 лв. Наложеното наказание на дружеството е в минимално предвидения размер.

Предвид гореизложеното съдът намира, че в процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали становището на съда за различни констатации от тези отразени в акта, а оттам и за различни правни изводи от тези на административнонаказващия орган, поради което НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъбразно.

Предвид изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователно.

Административнонаказващият орган е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което предвид изхода на делото и доколкото писменото становище е изготвено от юрисконсулт, се явява основателно, съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН. Размерът на възнаграждение се определя от съда, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно чл.27е от Наредбата за заплащане 6 на правната помощ възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лева. В настоящия случай процесуалният представител на АНО не е осъществил процесуално представителство в открито съдебно заседание, а единствено е изготвил и депозирал писменото становище, поради което съдът намира, че следва да бъде определено и присъдено възнаграждение в минималния размер, а именно 80 лева.

Разпечатката съдържа 41 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9f332328-34f0-4144-a5ab-b20d5fa65d48