Решение № 48 от 08.02.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. П., 07.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Николинка Н. Попова при участието на секретаря Виолета Сл. Боева като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско дело № 20225200500677 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .

Районен съд П. е сезиран с искова молба,подадена от П.П.Т. , ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Б. , об.

П., ул. „ Н. Б. “№ 19 4 ,против „ ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД гр. П., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление на дейността гр.П. , р-н „Ц.“ , ул. „Х.Г.Д. „ № 37.

С исковата молба е предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК.

С Решение № 663/ 31. 08. 2022г. на районен съд П. , постановено по гр.д. № 1376/ 2021г., по описа на същия съд , предявените обективно съединени искове са отхвърлени , като неоснователни .Осъдена е ищцата да заплати съдебно – деловодни разноски .

Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от ищцата в първоинстанционното производство,подадена чрез пълномощника на страната. Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалването решение,поради нарушение на материалния закон и необоснованост . Искането е да се отмени решението на районния съд и спора да се реши по същество от въззивната инстанция , като се уважи предявения иск. Прави се искане за присъждане на сторените съдебно- деловодни разноски в двете инстанции. Във въззивната жалба не се правят нови доказателствени искания по смисъла на чл. 260 т. 5 и т. 6 от ГПК.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна . В отговора се оспорва въззивната жалба. Прави се искане решението на районния съд , като правилно и законосъобразно да се остави в сила . Прави се искане за присъждане на сторените съдебно- деловодни разноски във въззивното производство .

В открито съдебно заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си. Не правят нови доказателствени искания .

Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение , които са посочени във въззивните жалби , като взе предвид становището на противната страна и събраните доказателства пред първата инстанция , при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК ,прие за установено следното :

1

Въззивната жалба е процесуално допустима .

Жалбата е подадена от активно легитимирана страна във въззивното производство ( ищец в производството пред районния съд ).

Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.

Жалбата е подадена против съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване.

В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на решението . По допустимостта на решението в обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата . Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение и за неговата процесуална недопустимост. Възраженията касаят правилността на постановения съдебен акт.

Разгледана по същество въззивнната жалба е неоснователна.

Районният съд е сезиран с отрицателен установителен иск ,с правно основание на иска по чл. 124 ал.1 от ГПК във вр. с чл. 439 от ГПК. Искането е да се установи от съда несъществуване на вземане, установено в заповедно производство по чл.410 от ГПК.Вземането е в размер на 1546, 91лв. , от които 1261, 99лв.главница ,284,92лв. лихви за забава ( мораторни лихви) ,текуща лихва върху главницата и разноски в заповедното производство .

Обоснован и законосъобразен е извода на районния съд за процесуалната допустимост на предявения иск. В исковата молба ищеца се позовава на нови факти и обстоятелства (погасителна давност за вземането ),настъпили след издаване на заповедта за изпълнение. При това положение редът за процесуална защита е този по чл. 439 ал.

1 от ГПК , а не този по чл. 424 ал. 1 от ГПК. Правната норма по чл. 424 ал. 1 от ГПК е приложима в случая,когато новите факти и обстоятелства са съществували към момента на издаване на заповедта за изпълнение и не са били известни на длъжника в срока за подаване на възражение. С иска по чл. 424 от ГПК длъжника оспорва вземането във фазата на заповедното производство . След влизане в сила на заповедта за изпълнение и приключване на заповедното производство за длъжника съществува възможност да оспори вземането във фазата на изпълнителното производство . Настоящият казус е точно такъв.

В текста на чл. 439 ал.2 от ГПК е посочено ,че иска на длъжника може да се основава само на факти и обстоятелства , които са настъпили след приключване на съдебното дирене в производството ,по което е издадено изпълнителното основание.

Това представлява положителна процесуална предпоставка за допустимостта на иска,за която съдът е длъжен да следи и служебно. Правилото на чл. 439 ал. 2 от ГПК визира влязлото в сила съдебно решение, тъй като само в исковото производство се провежда съдебно дирене .

Как стоят нещата , когато изпълнителното основание е заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК или заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК ?

В този случай първата правна възможност за длъжника е да оспори вземането с възражение , по реда на чл. 414 от ГПК . Ако длъжника подаде възражение ще се наложи кредитора да предяви иск по чл. 415 ал.1 от ГПК във вр. с чл. 422 от ГПК , за да установи вземането си в исково производство . В това производство длъжника има право да направи всички възражения във връзка със спорното материално право на което се основава вземането на кредитора, включително и възражение за погасяване на вземането по давност. Спорното право и всички възражения ще бъдат разрешени със СПН в исковото производство .

Ако длъжника не подаде възражение в срока по чл.414 от ГПК , възражението бъде оттеглено или влизане в сила на съдебното решение по иска за установяване на вземането по чл. 422 от ГПК ,заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на заповедта съдът издава изпълнителен лист в полза на кредитора за присъдените суми ( чл.416 от ГПК) .Създава се стабилитет на заповедта за изпълнение , като извънсъдебно изпълнително основание .

С влизане в сила на заповедта за изпълнение се преклудира всякаква възможност на длъжника да оспори вземането , освен при специалните хипотези на чл. 424 и чл. 439 от ГПК .

Длъжникът може да оспори вземането по реда на чл. 424 от ГПК само при наличието на нови факти и обстоятелства , които са настъпили в срока за подаване на възражение по чл.414 от ГПК и в този срок не са били известни на длъжника .

2

Искът по чл. 439 от ГПК е процесуално допустим само в случаите , когато новите факти и обстоятелства са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение . Това има предвид текста на чл. 439 ал. 2 от ГПК ( факти и обстоятелства настъпили след приключване на съдебното дирене в производството ,в което е издадено изпълнителното основание) .

Искът по чл. 439 от ГПК няма да е процесуално допустим , когато се основава на факти и обстоятелства ,които са настъпили в срока за възражение по чл. 414 от ГПК . В този смисъл е и съдебната практика и теория (виж „Българско гражданско процесуално право“ ,Девето преработено и допълнено издание , стр. 1152-1154; Р. № 781/ 25. 05. 2011г.по гр. д. № 12/ 2010г.на 3-то гр. отд. на ВКС , постановено по реда на чл. 290 от ГПК ; Определение № 306/ 22. 06. 2015г. по ч. т. д. № 3111/ 2015г. на 1-во гр.отд. на ВКС ; Определение № 956/ 22. 12. 2010г. по ч. т. д. № 886/ 2010г. на 1-во т.отд. на ВКС ; Определение № 86/ 10. 02. 2014г. по ч. т. д. № 245/ 2014г. на 2-ро т.отд. на ВКС ; ).

В конкретния казус длъжника е подал възражение по чл. 414 от ГПК против заповедта за изпълнение.

Кредиторът е предявил иск по чл. 422 от ГПК за съществуване на вземането. С влязло в сила решение е установено съществуване на вземането на кредитора .

В исковата молба ищеца твърди,че вземането на взискателя е погасено по давност. Това прави предявения иск процесуално допустим , тъй като се основава на факти и обстоятелства , които са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение и извън срока за възражение по чл. 414 от ГПК. .

Разгледан по същество предявения иск е неоснователен.

Според текста на чл. 114 ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от изискуемостта на вземането.

Според чл. 119 от ЗЗД с погасяване на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания,макар давността за тях да не е изтекла.

Според чл. 116 б. „в“ от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение.

Според чл. 117 ал.1 от ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нова давност.

В т. 10 на ТР № 2/ 2013г.на ОСГТК на ВКС по въпросите на принудителното изпълнение е посочено кои действия на принудителното изпълнение прекъсват давността . Прекъсват давността онези изпълнителни действия, които са свързани със същността на принудителното изпълнени (същински изпълнителни действия ), като (налагането на запор , на възбрана ,присъединяването на кредитори , действията по провеждането на публична продан до или на плащания от ТЗЛ; ). Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността , изпълнителните действия , които не са свързани със същността на принудителното изпълнение ( несъщински изпълнителни действия ) . Това са изпълнителните действия , които подготвят събиране на вземането ( постъпването на парични суми от проданта образуване на изпълнително дело , изпращане на ПДИ , проучване имущественото състояние на длъжника, извършване на справки ,набавянето на документи и книжа, назначаване на експертизи ; ) и изпълнителните действия по разпределение и плащане на събраните суми .

Действия по принудителното изпълнение , по смисъла на чл. 116 б. „в“ от ГПК , които прекъсват давността , са онези действия , които са поискани , предприети и са извършени след образуване на принудителното изпълнение и в рамките на изпълнителното производство.В този смисъл е и практиката на ВКС ( виж Р. № 451/29. 03. 2016г. по гр. д. № 2306/2015г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; Р. № 402/08. 05. 2019г. по гр. д. № 1368/2015г. на ІV-то гр. отд. на ВКС;Определение № 28/09. 01. 2019г. по гр. д. № 2978/2018г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; Р. № 325/13. 01. 2016г. по гр. д. № 2783/2015г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС;).

Следва да се отбележи също така ,че „искането“ на кредитора за прилагането на определен изпълнителен способ прекъсва давността . Изрично в мотивите на т. 10 на ТР № 2/ 2013г.на ОСГТК на ВКС по въпросите на принудителното изпълнение е посочено,че е достатъчно само „искането“ да бъде приложен определен изпълнителен способ ,за да се прекъсне давността. Давността се прекъсва и с „предприемането“ на поисканото действие за принудително изпълнение, като новата давност започва да тече от предприемането на последното по време изпълнително действие.

В случая е приложима общата 5- годишна давност по чл. 110 от ЗЗД. Установено е по делото ,че вземането на кредитора е установено с влязло в сила неприсъствено решение на РС П. № 303 / 05. 10. 2011г. Давността изтича на 05. 10. 2016г.

На 12. 01. 2012г. е образувано изпълнително дело № 15/2012г. по описа на ЧСИ С.Г. , което е продължено от ЧСИ Д. Д. на 25. 02. 2014г. под № 292/2014г. Към 12. 01. 2012г. е било в сила ППВС № 3/ 18. 11. 1980г. Това 3 постановление е отменено с приемането на ТР № 2/ 2013г.на ОСГТК на ВКС по въпросите на принудителното изпълнение.

Според това постановление образуването на изпълнително дело прекъсва давността и давност не тече докато трае изпълнителния процес. Ето защо на 12. 01. 2012г. давността е прекъсната , след което е започнала да тече нова давност. Новата давност изтича на 12. 01. 2017г. Към този момент вече е в сила ТР № 2/ 2013г.на ОСГТК на ВКС по въпросите на принудителното изпълнение, което регламентира по нов начин прекъсването на давността.

На 30. 10. 2013г. ЧСИ е наложил запор и възбрана върху имуществото на длъжника. Тези изпълнителни действия са прекъснали давността.По изпълнителното дело е приложена молба на длъжника от 17. 04. 2014г. , с която се признава вземането .Тази молба отново е прекъснала давността( чл. 116 б. „а“ от ЗЗД). По изпълнителното дело са приложени молби на взискателя от 07. 02. 2017г., 09. 06. 2017г., 28. 09. 2017г. , 17. 10. 2018г.,23. 08. 2019г. , 01.10. 2020г. и 03. 02. 2021г. за налагане на възбрана , извършване на опис , оценка и публична продан на конкретни недвижим имоти на длъжника. Тези искания на взискателя за прилагане на конкретни изпълнителни способи също прекъсват давността,според указанията ,дадени в т. 10 на ТР № 2/ 2013г.на ОСГТК на ВКС по въпросите на принудителното изпълнение. Исковата молба е подадена в съда на 09. 11. 2021г. и към този момент вземането на длъжника не погасено по давност.