Присъда № 4 от 18.01.2024, Районен съд - Разград

Личните данни в текста са заличени.

МОТИВИ към Присъда № 4/18.01.2024г. по НЧХД №604/2023г. на РС – Разград Постъпила е тъжба от С. И. С. от с. Д*****, обл. Разград срещу И. Р. К. от с. Д*****, обл. Разград, за това, че в периода от месец септември до месец октомври 2023г. в с.

Д*******, като родител осуетила изпълнението на съдебно решение, относно режима за личните контакти между бащата С. И. С. и детето Н.С.И., а именно Протоколно определение №695/28.09.2022г. по гр. дело№1294/2022г. на Районен съд Разград, с което е одобрена спогодба, относно режима на лични отношения между родителя и детето престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК.

Делото е разгледано в отсъствие на подсъдимата в условията на чл. 269, ал.3, т.4, б.“а“ от НПК.

В съдебно заседание частният тъжител поддържа повдигнатото обвинение лично и чрез повереника си, счита го за доказано.

Защитата на подсъдимата, счита, че обвинението е недоказано от фактическа страна, смята, че не е осъществен състава на твърдяното престъпление, поради което моли подсъдимата да бъде оправдана.

Съдът като прецени събраните доказателства прие за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимата И. К. е родена на ***** г. в гр.Разград. Същата е български гражданин, неомъжена, неосъждана, последният и настоящ адрес в страната е в с. Д*****, обл. Разград.

Частният тъжител С. С. и подсъдимата И. К. в предходен период живели на семейни начала и са родители на малолетното дете Н.С.И. , родена на 14.03.2021г. През лятото на 2022г. . родителите се разделили, като детето останало при подсъдимата. С Протоколно определение от 28.09.2022г. постановено по гр.д.№1294/2022г. по описа на Районен съд Разград била одобрена спогодба между родителите /тъжителят и подсъдимата/, по силата на която упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Н.С.И., били предоставени на майката. Било определено и местоживеенето на детето – при майката на адреса й в с. Д*****. Определен бил режим на лични отношения между бащата и детето, а именно: до навършване на 3-годишна възраст на детето бащата може да взема детето през всяка първа, втора и четвърта седмица от месеца в събота от 09.00 часа до 18.00 часа, както и за времето от 10.00 часа до 17.00 часа на 25.12. /Коледа/ и в същия часови диапазон за Нова година на 01.01., както и за първия ден на Великденските празници; след навършване на 3-годишна възраст на детето: през всеки втори и четвърти уикенд от месеца /10ч. в събота до 17ч. в неделя/, на всяка четна година на Коледа за дните 25, 26, 27.12 и първата половина на Великденските празници и всяка нечетна година дните 30.12, 31.12 и 01.01, както и втората половина на Великденските празници, 20 дни през лятото и 10 дни през зимата.

Бащата поел задължение да заплаща ежемесечна издръжка за детето Н. в размер на 200.00 лева. Определението с което спогодбата е одобрена е в сила от същата дата /28.09.2022г. /.

В края на 2022г. подсъдимата И. К. завела против тъжителя иск с правно основание чл.127а, ал.2 от СК, въз основа на който пред РС Разград било образувано гр.д.№2073/2022г.

С Решение №79/10.02.2023г. Районен съд Разград дал разрешение детето Н.С.И., да напуска пределите на страната и да пътува до страните- членки на Европейския съюз, придружена от своята майка И. Р. К., без съгласие на бащата, за срок от 5/пет/ години от влизане на решението в сила, без ограничение броя на пътуванията, но при ограничение на тяхната продължителност, съобразно режима на лични отношения на детето с бащата, като изрично съдът е постановил, че майката няма право да извежда детето в тези периоди, а именно до 1 навършване на 3-годишна възраст на детето през всеки първи, втори и четвърти уикенд от месеца, както и през дните 25.12., 01.01., на първия ден на Великденските празници; след навършване на 3-годишна възраст на детето: през всеки втори и четвърти уикенд от месеца/10ч. в събота до 17ч. в неделя/, на всяка четна година на Коледа за дните 25, 26, 27.12 и първата половина на Великденските празници и всяка нечетна година дните 30.12, 31.12 и 01.01, както и втората половина на Великденските празници, 20 дни през лятото и 10 дни през зимата, през които бащата ще взема детето. Постановено, че майката има право да изведе детето един път през лятото на всяка година за период от 30 дни, независимо от режима на лични отношения с бащата, след съответното компенсиране на пропуснатото време. С Решение №72/10.05.2023г. на Окръжен съд Разград постановено по в.гр.д.

№93/2023г, съдебния акт на Районен съд Разград е потвърден, т.е. явява се окончателен.

През месец август 2023г. подсъдимата И. К. извела детето Н. извън страната в Кралство Белгия. Последният факт не е спорен, той се сочи от страните и свидетелите, като са налице и писмени доказателства /с преводи/ за сключен трудов договор от майката в Белгия през м. август 2023г., удостоверение за адрес, също и удостоверение за записване на детето на училище /детска градина/ в Белгия също от м. август 2023г. След напускането на страната от подсъдимата с детето, тъжителят вече не е осъществявал лични контакти с детето поради отсъствието му от страната - само понякога чрез подсъдимата могъл да осъществи визуална връзка с детето чрез „месинджър“. В такъв разговор подсъдимата уведомила тъжителя, че няма намерение да се завръща с детето в България и ще заведе ново дело за промяна на режима на лични отношения, с оглед установяването й в Кралство Белгия.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно доказана от събраните гласни доказателства, а именно показанията на свидетелите И. К. /баща на тъжителя/, М.ка И.а /леля на тъжителя/, И. С. /баба на подсъдимата/, Р.М. /братовчедка на бащата на подсъдимата/. Тези свидетели установяват факта на заминаването на подсъдимата заедно с детето за Кралство Белгия през м. август 2023г, като последните две свидетелки сочат, че там за отглеждането на детето били осигурени много добри условия в обзаведена къща, собственост на родителите на подсъдимата. Подсъдимата била започнала работа, а детето било записано на детска градина. В периода от напускането на страната от подсъдимата с детето, тъжителят вече не могъл да осъществява правото си на лични отношения с детето и само понякога чрез подсъдимата осъществявал контакт с детето чрез „месинджър“, като подсъдимата му заявила, че няма да се връща с детето в България.

Доколкото в рамките на обвинението е поставен периода от месец септември до месец октомври 2023г. /т.е. месеца след напускането на страната от подсъдимата с детето до месеца преди предявяване на тъжбата/ то от доказателствата се установява, че през този период тъжителят С. С. въпреки желанието си, не успява да осъществи определения му със съдебното решение режим на лични отношения, като именно поведението на подсъдимата е осуетило упражняването на тези му права.

С оглед установената фактическа обстановка съдът намира, че с деянието си подсъдимата И. К. е осъществила от обективна и субективна страна, състав на престъпление по смисъла на чл. 182, ал.2 от НК, тъй като за в периода от месец септември до месец октомври 2023г. в с. Д*******, като родител осуетила изпълнението на съдебно решение, относно режима за личните контакти между бащата С. И. С. и детето Н.С.И., а именно 2

Протоколно определение №695/28.09.2022г. по гр. дело№1294/2022г. на Районен съд Разград, с което е одобрена спогодба, относно режима на лични отношения между родителя и детето. Посочената санкционна разпоредба защитава правата на родителя да осъществява лични контакти със своето дете и същевременно защитава и интересите на детето, с оглед правилното му отглеждане и възпитание. Установяването на подсъдимата /съзнателно/ заедно с детето на място извън Република България, без намерение за връщане, фактически е отстранило всякаква възможност за пряк контакт между тъжителя и детето му, а по този начин е осуетено осъществяването на лични контакти между детето и баща му. Да се изтъква /каквито доводи излага защитата/, че подсъдимата не препятствала осъществяването на личните отношения понеже бащата знаел къде се намира детето и можел да отиде да го вижда там, е довод, който съдът намира за крайно несериозен и който довод не държи сметка за реалните параметри на действащия режим на лични отношения, а и отделно за възможностите на бащата да пътува. С оглед установения режим на лични отношения бащата няма такива задължения, а напротив – подсъдимата има задължения да предоставя детето на определените дати, с оглед установеното му местоживеене на адреса й в Р България, както е постановено от съда. Одобрената съдебна спогодба в този смисъл има значение на влязло в сила решение. Режимът на лични отношения се свързва с местоживеенето на детето, което съдът е определил при майката на адреса й в Р България, с което подсъдимата е била наясно. Затова и детето може принципно да се извежда от страната със съгласието на другия родител и съответно съществува разрешителен режим ако такова съгласие липсва. В съдебния акт, с който на подсъдимата е разрешено да извежда детето изрично е указано, че детето не може да се извежда от страната в дните на осъществяване на режима на лични отношения с бащата. Подсъдимата обаче директно е нарушила това решение, оставайки за постоянно с детето в Кралство Белгия. Очевидно доводите на защитата не държат сметка за това юридическо положение. С оглед съществуващия режим на лични отношения, за подсъдимата не съществува право самоволно да реши, че детето постоянно ще пребивава в друга страна, без да се завръща за дните, определени за осъществяване на лични отношения с бащата. Доводите, че подсъдимата целяла да осигури така по добри условия на детето са просто голословни. При всички положения подсъдимата е следвало да осигури присъствието на детето в Р България в дните, които бащата следва да упражнява определените му лични отношения – такъв е определеният режим на лични отношения, чието съобразяване подсъдимата дължи, при такива условия и съдът е допуснал детето да пребивава извън страната. Този режим към момента не е променян от съда и подсъдимата не може самоволно да си го коригира, докато същият не бъде променен по съдебен ред. Подсъдимата съзнателно е създала такава ситуация, която ситуация осуетява упражняването на личните отношения между бащата и детето и която ситуация, с оглед доводите на защитата, явно се представя за свършен факт.

Всъщност тук няма свършен факт, а чисто и просто осуетяване изпълнението на установен по съдебен ред режим на лични отношения и конкретно за такива ситуации е предвидена и наказателната отговорност, предмет на настоящия процес. Деянието е продължено, доколкото се касае за първоначален акт, създаващ престъпна ситуация /установяването на детето за постоянно в друга държава, без намерение за завръщане / и оттук насетне траещо непрекъснато престъпно състояние, налично и в процесния период. В този смисъл не е налице продължавано, а именно продължено /траещо непрекъснато/ престъпление. В тази връзка квалификацията, възприета от съда, се явява „осуетяване“ изпълнението на съдебно решение, тъй като именно чрез действия подсъдимата създала ситуация осуетяваща изпълнението на решението, при което тази ситуация на осуетеност съществува и понастоящем. В този именно смисъл осъществяването на лични контакти между бащата и детето конкретно в процесния период /от месец септември до месец октомври 2023г./ се 3 явява осуетено и бащата не е могъл да осъществи тези контакти с детето си на определените дати, попадащи в този двумесечен период. Конкретно това продължаващо престъпно поведение на подсъдимата в посочения период обуславя отговорността й. От субективна страна - подс.И. К. е действала умишлено, конкретно при пряк умисъл - била е наясно с влязлото в сила съдебно решение, определящо режима на свиждане на детето с неговия баща, наясно е била със задълженията си да предава детето на бащата за осъществяване на личен контакт. Била е наясно, че променяйки местопребиваването, своето и на детето, тя неминуемо осуетява възможността на бащата да вижда детето на определените дати и изобщо осуетява осъществяването на личен контакт между другия родител и детето.