Решение № 546 от 29.11.2023, Административен съд - Плевен

Р ЕШЕНИЕ

№ 546

Плевен, 29.11.2023 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд-Плевен, V състав, в публично заседание на двадесети ноември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Председател: Катя Арабаджиева при секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело № 807 по описа на съда за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл.171, ал.1 от ЗОВСРБ.

Образувано е по жалба от В.К.Л. ***, чрез адв.В.П. *** със съдебен адрес ***, против Заповед №ЗЛС-83/18.09.2023 год. на ВрИД Командира на Военно формирование 42800, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и му е прекратен договора за военна служба, освободен е от длъжност и от военна служба и е зачислен на отчет, при налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.

В жалбата се твърди, че в оспорената заповед не е посочено, както следва: законово основание и/или документ, по силата на който временно изпълняващ длъжността „командир на ВФ 42800-Плевен“ има право да издава заповед за налагане на дисциплинарни наказания, за прекратяване на договор за военна служба и освобождаване от длъжност; дата или законово основание, считано от кога договорът е прекратен и съответно жалбоподателят е освободен от длъжност; срок за сдаване на длъжността. Преди връчването на оспорената заповед се твърди, че на жалбоподателя не са поискани обяснения. Жалбоподателят се позовава на разпоредбата на чл. 148, ал.1 от ППЗОВСР, съобразно която дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, доказателствата, въз основа на които е установено нарушението, правното основание и наказанието, което се налага, срокът на наказанието, срокът и редът за обжалване на заповедта, а съгласно ал.2, мотивите представляват описание на фактическата обстановка, разпоредбите и задълженията, които са нарушени, и настъпилите вредни последици. Счита, че оспорената заповед е издадена при липса на компетентност и при неспазване на установената форма и реквизити, съгл. разпоредбите на чл.

73 и чл. 148 от ППЗОВСРБ, а именно: спорната заповед не е мотивирана, относно обстоятелствата, при които е извършено нарушението, разпоредбите които са нарушени и съответно задълженията, които не е изпълнил и не са посочени настъпилите вредни последици; не е определен срок за сдаване; не е посочен срок или дата, от която се прекратява договора и от която жалбоподателят се освобождава от длъжност. Действително прекратяването на договор поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ е без предизвестие, но твърди, че е предал изискан му Обходен лист на

25.09.2023 г. Оспорената заповед се състои от 2 части: налагане на дисциплинарно наказание(чл. 148 от ППЗОВСРБ) и прекратяване на договор за военна служба, освобождаване и зачисляването см. на чл. 73 от ППЗОВСРБ). Ведно с това в Заповедта (ЗЛС-85/25.09.2023 г.) за отчисляване на Командира на ВФ 42800-Плевен, която му е връчена 25.09.2023г., в т. 5 е упоменато: след сдаване на длъжността...., т.е. налице е реално сдаване, което не е посочено в спорната заповед, колко е срока и има ли такова. Сочи, че съгласно чл.73, ал. 3 от ППЗОВСРБ: „Срокът за сдаване на длъжността може да бъде от 3 работни дни до два месеца в зависимост от спецификата на длъжността“, т.е. срокът не може да е по-малко от три работни дни: не е посочен срок за сдаване, има реално сдаване, което е за по-малко дни и е в противоречие с разпоредбите на ППЗОВСРБ;

Твърди, че заповедта е издадена при нарушение на материалноправните разпоредби, като е посочен общо чл. 146 от ЗОВСРБ, без да е конкретизиран за кой текст се касае точно.

Последното нарушение води до следващо: не е посочена заповедта (ако има такава) или друг акт, по силата на който Командира на ВФ 42800-Плевен, вкл. временно изпълняващ длъжността „командир на ВФ 42800-Плевен“ има компетенции да сключва и прекратява договори, да освобождава от длъжност и да налага дисциплинарни наказания на ефрейтори. Заповедта според жалбоподателя е издадена и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а именно: не е спазена процедурата по см. на чл. 246, ал. 4 от ЗОВСРБ, изразяващи се в неизслушване и/или не е поискано обяснение по случая. Сочи, че съгласно чл. 246, ал. 2 извършването на служебна проверка не е задължителна, ако установеното нарушение е с влязла в сила присъда, но това не променя и не изключва задълженията по чл. 264, ал. 4 от ЗОВСРБ. Освен това посоченото в спорната заповед: „Началника на отделение „Личен състав“ във ВФ 42800-Плевен да връчи заверено копие от настоящата заповед на ефрейтор 2-ри клас Л. срещу подпис, с отбелязване на датата на връчване, в деня на издаването й“, само по себе си е противоречиво и неизпълнимо. Заповедта е издадена на 18.09.2023 г., а е връчена 20.09.2023 г. От една страна счита, че заповедта следва да му бъде връчена и да се отбележи датата на връчване, от друга е разпоредено задължително датата на връчване да е в деня на издаването й, което реално не е така, няма как да бъде изпълнено и противоречи на чл. 250, ал. 1 от ЗОВСРБ.

В заключение моли за отмяна на заповедта, претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв.П. с пълномощно на л.12 от делото.

Поддържат жалбата на заявените в нея основания, излагат подробни съображения за незаконосъобразност на заповедта, молят за нейната отмяна, претендират разноски.

Ответникът е подал писмен отговор на жалбата , приложен на л.37-38 от делото, в който излага подробни съображения за неоснователност на жалбата, моли съда да я отхвърли. В съдебно заседание ответникът се явява лично и се представлява от юрисконсулт ф. с пълномощно на л.53 от делото, поддържат представените по делото писмени бележки, молят да бъде потвърдена оспорената заповед.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните, и като извърши и служебна проверка на законосъобразността на обжалваната заповед, намира за установено следното:

Не се спори и се установява от доказателствата по делото, че жалбоподателят В.К.Л. има присвоено военно звание „ефрейтор втори клас“ и работи като мерач-оператор в механизирано отделение на Първи механизиран взвод в Първа механизирана рота във Военно формирование

42800-Плевен.

Видно от приложения на л.33-35 от делото протокол от проведеното на

21.08.2023 год. съдебно заседание по нохд №20236100200076 по описа на Софийски военен съд за 2023 год., че с протоколно определение №23 от

21.08.2023 год.състав на Софийски военен съд е одобрил постигнатото между прокурор във Военно-окръжна прокуратура София и адв.П. като защитник на жалбоподателя споразумение, по силата на което ПРИЗНАВА обвиняемия ефрейтор В.К.Л. от военно формирование 42800 - гр. Плевен, ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че на 18.06.2023 г., в гр. Плевен, управлявал моторно превозно средство — лек автомобил марка „Пежо“ 4007 с регистрационен № ***с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,50 на хиляда, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ' СВОБОДА“ за срок от 8 (ОСЕМ) МЕСЕЦА. На основание чл.

343г, вр. чл. 343б, ал. 1, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, Л. е лишен ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 6/ШЕСТ/МЕСЕЦА. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено за срок от 3 /ТРИ/ ГОДИНИ. На основание чл. 59, ал. 4 от НК, при изпълнение на наказанието лишаване от право да управлява МПС по чл. 343г, вр. чл. 3436, ал. 1, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, е постановено да бъде приспаднато времето, през което за същото деяние В.К.Л. е бил лишен по административен ред от възможността да го упражнява, считано от 18.06.2023 година. Жалбоподателят е осъден да заплати и сторените разноски. Споразумението е влязло в законна сила на 21.08.2023 год., видно от отбелязването върху същото.

С приложеното на л.32 от делото писмо ответникът е уведомен за горното определение на съда, като му е изпратено копие от определението на СВС.

Издадена е оспорената в настоящото производство

Заповед №ЗЛС-83/18.09.2023 год. на ВрИД Командира на

Военно формирование 42800, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и му е прекратен договора за военна служба, освободен е от длъжност и от военна служба и е зачислен на отчет, при налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.

Заповедта е връчена на Л. на

20.09.2023 год.

Издадена е и Заповед №ЗЛС-85/25.09.2023 год. на ВрИД Командира на ВФ 42800, с която Л. е отчислен от списъчния състав, считано от 21.09.2023 год., разпоредено е на Л. да се изплати полагащото му се парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 81 дни, както и е постановено да се води на военен отчет във Военно окръжие I степен гр.Плевен.

Против Заповед №ЗЛС-83/18.09.2023 год. на ВрИД Командира на Военно формирование 42800 е подадена жалба на 2.10.2023 год.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена в установения срок, от надлежна страна-адресат на оспорената заповед, за която последната е неблагоприятен индивидуален административен акт, пред надлежния съд.

По същество е неоснователна.

Съгласно чл.248 от ЗОВСРБ, дисциплинарните наказания се налагат от длъжностните лица, определени с правилника за прилагане на закона. Съобразно чл.137, ал.4 от ППЗОВСРБ, дисциплинарното наказание "уволнение" се налага от длъжностните лица, които имат право да прекратяват договора за военна служба и да освобождават от военна служба.

Съгласно чл.146, т.2 и т.3 от ЗОВСРБ, приемането на военна служба, назначаването и освобождаването от длъжност и от военна служба, както и повишаването и понижаването на военнослужещите във военно звание се извършват : на офицерите - със заповед на министъра на отбраната или на оправомощени от него длъжностни лица; на офицерските кандидати, на сержантите (старшините) и на войниците (матросите) - със заповед на министъра на отбраната или на оправомощени от него длъжностни лица. Съгласно чл.161, т.2 и т.3 от с.з., договорът за военна служба се прекратява: на офицерите - със заповед на министъра на отбраната или на оправомощени от него длъжностни лица; на офицерските кандидати, сержантите (старшините) и на войниците (матросите) - със заповед на министъра на отбраната или на оправомощени от него длъжностни лица.

По делото на л.15-19 е приобщена Заповед на МО

№ОХ-672/15.08.2023 год., в която са посочени компетентните да прекратяват КВС органи. Съобразно т.8.1 и т.8.2 Министърът на отбраната е оправомощил командирите на самостоятелни батальони и приравнени на тях командири (началници) на самостоятелни военни формирования на длъжности, изискващи военно звание „подполковник“ („капитан II ранг“): Да назначават, преназначават и освобождават от длъжност, да повишават и понижават във военно звание сержанти (старшини) и войници (матроси) на длъжности в подчинените им военни формирования; Да приемат на военна служба, да сключват договори за военна служба и допълнителни споразумения към тях, да освобождават от военна служба и да прекратяват договора за военна служба на сержантите (старшините) и войниците (матросите) в подчинените им военни формирования.

Видно е от приложените на л.13-14 и л.36 от делото, че ответникът е повишен във военно звание „майор“ и е назначен на длъжност началник на щаба на Военно формирование 42800-Плевен, като със Заповед

№ЗЛС-164/28.06.20023 год. на Командира на Сухопътните войски, е назначен, считано от 1.07.2023 год., за временно изпълняващ задълженията на вакантната длъжност „Командир на Военно формирование 42800-Плевен“, за срок, не по-дълъг от една година или до назначаване на титуляр. Жалбоподателят от своя страна има присвоено военно звание „ефрейтор втори клас“ и работи като мерач-оператор в механизирано отделение на Първи механизиран взвод в Първа механизирана рота във Военно формирование