Определение № 889 от 14.11.2025, Районен съд - Девня

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 889 гр. Девня, 14.11.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело № 20253120101100 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен от Е. С. М., ЕГН:

**********, чрез проц. представител – адв. Зв. Й. от ВАК иск за развод с правно основание чл. 49 от СК срещу Г. И. М., ЕГН: **********.

Видно от изложеното в исковата и уточняващата молба е, че в настоящия спор е налице международен елемент, предвид твърденията, че от 2011 г. до преди няколко месеца страните са живеели и работили в РГ., заедно с двете си деца К. Е. С., ЕГН: ********** и Е. Е. С., ЕГН: **********, като там се родил и най – малкия им син - М. Е. С., ЕГН: **********, а ответницата все още живее там, заедно с двете им по – големи деца.

В този случай, допустимостта на образуваното производството е обусловена от подведомствеността на възникналия правен спор на българския съд с оглед приложимите правила, определящи международната компетентност. Преценявайки изложените от ищеца твърдения, настоящият съдебен състав намира, че приложими за определяне на международната компетентност са правилата на Регламент (ЕС) № 2019/1111 на Съвета от 25 юни 2019 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност и относно международното отвличане на деца /приложим по настоящото дело съгласно разпоредбата на чл. 100 § 2 от същия/. Нормите му относно компетентността са задължителни и изключват приложението на ГПК и КМЧП, като националният съд е длъжен да зачете върховенството на уредбата на материята на регламента над вътрешното право и да приложи общностното право.

1

Съгласно чл. 3 от Регламент (ЕС) № 2019/1111 на Съвета „Компетентни да разглеждат въпроси, свързани с развод, законна раздяла и обявяването на недействителността на брака, са съдилищата на държавата членка: а) на чиято територия: i) съпрузите имат обичайно местопребиваване, ii) съпрузите са имали последното си обичайно местопребиваване, доколкото един от тях все още живее там, iii) ответникът има обичайно местопребиваване, iv) единият от съпрузите има обичайно местопребиваване, когато се подава обща искова молба, v) ищецът има обичайно местопребиваване, ако той е живял там поне една година непосредствено преди подаването на исковата молба, или vi) ищецът има обичайно местопребиваване, ако той е живял там поне шест месеца непосредствено преди подаването на исковата молба и е гражданин на въпросната държава членка; или в хипотезата на б) чиито граждани са двамата съпрузи. В случая са налице две от хипотезите, обуславящи липсата на компетентност на българския съд, доколкото , съобразно изнесените в исковата молба факти, съпрузите са имали последното си обичайно местопребиваване в РГермания и един от тях все още живее там и има обичайно местопребиваване на територията на РГ.

Нещо повече, ищецът е заявил в уточняваща молба, че към датата на сезиране на настоящия съд две от децата му – К. и Е. са живеели в Г. със своята майка си, а съгласно чл. 7 § 1 от Регламент (ЕС) № 2019/1111, съдилищата на държава членка са компетентни по въпроси, свързани с родителската отговорност за дете, ако детето има обичайно местопребиваване в тази държава членка към момента на сезиране на съда.

Съобразно това изявление на ищеца М. и последователната практика на Съда на ЕС по тълкуване на понятието „обичайно местопребиваване“ като място, където отразява определена интеграция на детето в социална и семейна среда, съдът намира, че две от децата на страните К. и Е. към момента на сезиране на съда, а и към настоящия момент, имат обичайно местопребиваване в РГ. Именно съда в последната държава би бил компетентен, съобразно правилата на чл. 7 от Регламента да се произнесе по въпросите, свързани с родителската отговорност, ако не са налице основанията по чл. 8, 9 и 10 от Регламента. От изложените в сезиралата съда молба твърдения не се установи да са налице изключенията по чл. 8, 9 и 10 от Регламента. Нещо повече, висшият интерес на децата К. и Е. в случая изисква въпросите относно родителската отговорност да бъдат разрешени от държавата по обичайното им местопребиваване, където те живеят от 2011 г. до настоящия момент.

Гореизложеното налага извод, че съобразно приложимите правила на международната уредба, българският съд не е компетентен да разгледа делото 2 за развод на страните и свързаните с него искове за упражняване на родителските права, режим на лични отношения, издръжка и др.

Съгласно чл. 118 ал. 1 от ГПК всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно. Във връзка с изложените мотиви настоящият състав намира, че българският съд не е компетентен да се произнесе по предявения иск за развод, доколкото обичайното местопребиваване на съпрузите е било в РГ, където и понастоящем пребивава ответницата и две от трите им деца.

На основание чл. 18 от Регламент (ЕС) № 2019/1111 на Съвета от 25 юни 2019 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца, настоящият съдебен състав следва служебно да прогласи, че не е компетентен, като прекрати производството по образуваното дело.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 1100/2025 г. по описа на Районен съд – Девня, на основание чл. 18 от Регламент (ЕС) № 2019/1111 на Съвета от 25 юни 2019 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________ 3