Решение № 141 от 14.06.2022, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Враца, 14.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Пенка П. Петрова

Калин Тр. Тодоров при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело № 20221400500183 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба вх.

№ 2737 от 10.05.2022г., подадена от адв. М.Д. от АК-Враца, като особен представител на И. Н. В., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: с.

***, против решение № 159/18.03.2022г. на Районен съд - Враца, постановено по гр. дело № 3089 по описа за 2021 година, в неговата цялост, с което е признато за установено по отношение на И. Н. В., че дължи на ”Йеттел” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, сумите по издадената по ч.гр. дело № 1295/2021 г. на ВРС заповед за изпълнение № 260627/ 30.03.2021 г., а именно: 1852.26 лв. - главница /месечни абонаментни такси, такси за спиране на номер, ползвани услуги, лизингови вноски и неустойки за предсрочно прекратяване/ по договор за мобилни услуги № 611714037/ 08.11.2014 г., договор за мобилни услуги № 613469359/ 07.07.2015 г., договор за мобилни услуги № 615550589/ 08.05.2016 г., договор за мобилни услуги № 617617805/ 18.04.2017 г., договор за мобилни услуги № 618655870/ 19.09.2017 г. и договор за лизинг от 19.09.2017 г., допълнително споразумение № 013700639/02.02.2018 г. към договор за мобилни услуги/фиксирани услуги, допълнително споразумение № 012660534/02.02.2018 г. към договор за мобилни услуги/фиксирани услуги и договор за лизинг от 02.02.2018 г., допълнително споразумение № 022566289/ 28.02.2019 г. към договор за мобилни услуги/фиксирани услуги и договор за лизинг от 28.02.2019 г., допълнително споразумение № 024820590/28.04.2019 г. към договор за 1 мобилни услуги/фиксирани услуги и договор за лизинг от 28.04.2019 г. и съгласно фактури №№ 7288534462/10.05.2019 г., 7289711910/10.06.2019 г. и 7291032549/10.07.2019 г.; законната лихва върху главницата, считано от 25.03.2021 г. до окончателното изплащане на главницата, и е осъдена И. Н. В. да заплати на ”Йеттел” ЕАД, сумата 397.05 лв. деловодни разноски по ч.гр. дело № 1295/2021 г. на ВРС, както и сумата 1 654.20 лв. деловодни разноски по гр. дело № 3089/2021 г. на ВРС.

Жалбоподателката твърди, че решението противоречи на материалния и процесуалния закон, че не е обосновано и не се подкрепя от събраните в съдебното производство доказателства. Поддържа, че ищецът не е представил доказателства, че е използвал услуги на „Теленор България” ЕАД, че издадените от последния фактури са й връчвани своевременно срещу подпис и представени за информация, което я е лишило от възможността, както да възрази конкретно срещу тези суми, така и да заплати същите в срок, както и че не е уведомена по никакъв начин за претенциите му. На следващо място посочва, че едностранно съставените документи - фактури, не могат да установят нейни задължения и не представляват годно доказателство за получаване и приемане на стоките, нито наличие на облигационна обвързаност между страните по силата на неформални договори за търговски продажби. Изтъква, че не са представени Общи условия на "Теленор" и няма доказателства, удостоверяващи датата на влизане на същите в сила. Твърди, че исковете не са доказани, тъй като се основават на доказателства, които изхождат единствено от ищеца. Не ставало също ясно дали ответницата не е изплатила своевременно дължими суми. Поддържа също, че исковата претенция за заплащане на лихва за забавено плащане е неоснователна и недоказана по размер. Моли съда, да отмени като неправилно и незаконосъобразно обжалваното решение и вместо него да постанови ново, с което отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан, с произтичащите от това законни последици.

В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна "Теленор България" ЕАД, ЕИК ***, чрез упълномощения й адвокат З.Ц. от САК, е постъпил писмен отговор, с който оспорва като неоснователна въззивната жалба. Счита решението за законосъобразно и правилно, постановено в съответствие с материалния закон и при съблюдаване на процесуалните правила. Твърди, че с оглед разпределената доказателствена тежест е доказала валидното възникване на облигационни отношения чрез сключените между страните договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги и договори за лизинг. Поддържа, че тези договори, като частни диспозитивни документи, не са оспорени от ответницата в преклузивния срок и по надлежния ред, предвидени в чл. 193 ГПК, поради което доказват задължаването на страната по тях. Посочва също, че с приложените по делото фактури със съответните приложения към тях, е установила изпълнението на задължението си за предоставяне на достъп до електронната си наземна съобщителна мрежа на 2 ответницата и за нея е било възможно използването на предоставяните услуги; с фактурите е установила също и извършените от потребителя обаждания, продължителността на провежданите телефонни разговори и дължимата абонаментна такса за съответния отчетен период, която напълно съответства на договореното между страните в договорите за мобилни услуги и допълнително споразумение. Изтъква, че ответницата не е изпълнила надлежно свои ликвидни и изискуеми парични задължения за посочения номер, начислени й в трите издадени фактури. Твърди, че с Договорите за мобилни услуги /т.10 - "Допълнителни услуги“/ ответницата се е отказала от получаването на хартиена фактура, както и че съгласно т. 26 от Общите условия на "Йеттел България" ЕАД /приложени по ч.гр.д. 1295/2021 г. по описа на Районен съд - Враца/, неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми. С оглед на изложеното, счита че е провела пълно доказване на основанието и размера на задълженията на ответницата, поради което моли съда да отхвърли в цялост подадената от нея въззивна жалба, като неоснователна и да потвърди в цялост първоинстанционното решение, като претендира деловодни разноски по настоящото производство.

Пред въззивната инстанция искания по доказателствата не са правени и такива не са събирани.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е от лице с правен интерес в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срок против подлежащ на обжалване съдебен акт.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Районен съд – Враца е бил сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни искове за установяване съществуването на вземания, произтичащи от договори за мобилни услуги, допълнителни споразумения към тях и договори за лизинг, както следва: 1. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца суми, представляващи неплатени месечни абонаментни такси и ползвани услуги; 2. искове с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 342, ал. 1 ТЗ, във вр. с чл. 232, ал. 2, предл. първо ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца суми, представляващи неплатени лизингови вноски; 3. искове с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца суми, представляващи неустойки – сбор от три 3 стандартни месечни абонаментни такси по договорите за мобилни услуги и 4. искове с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца суми, представляваща неустойки – разликата между стандартната цена на мобилни устройства без отстъпка съгласно актуалната ценова листа на оператора и преференциалната цена, за която са сключени договорите за лизинг, съответстваща на оставащия период до края на първоначално предвидения срок на договора за мобилни услуги.

С иска по чл. 422 от ГПК се цели установяване на съществуването на вземане, реализирано по реда на заповедното производство в хипотезите на подадено възражение от страна на длъжника или когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК или когато съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение (чл.415, ал.1 ГПК). В това производство по същество се установява дали вземането съществува и дали е изискуемо.

Възникването на спорното право за заплащане на претендираните суми за ползвани мобилни услуги, месечни абонаментни такси, лизингови вноски и неустойки за предсрочно прекратяване се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки: 1. наличието на действително правоотношение по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги, по силата на който изпълнителят се е задължил да предостави на възложителя срещу уговорено възнаграждение достъп до своята далекосъобщителна мрежа за осъществяване на различни по форма комуникационни връзки, както и наличието на действително правоотношение по договор за лизинг, по силата на който лизингодателят се е задължил да предостави на лизингополучателя за временно и възмездно ползване съответното устройство и 2. мобилният оператор реално, фактически да е предоставил на ответника мобилни услуги в размер на твърдяното възнаграждение за процесния период, както и мобилният оператор реално да е предал на лизингополучателя вещта, предмет на лизинговия договор.

Установява се по делото, че между страните са сключени следните договори: 1. Договор за мобилни услуги № 611714037/08.11.2014 г., по силата на който ищецът е предоставил на ответницата мобилен телефонен номер *** /с месечен абонамент 19.99 лв./ и мобилно устройство Huawei Ascend Y220 Black; 2. Договор за мобилни услуги № 613469359/07.07.2015 г., по силата на който ищецът е предоставил на ответницата мобилен телефонен номер ********** /с месечен абонамент 7.99 лв./; 3. Договор за мобилни услуги № 615550589/08.05.2016 г., по силата на който ищецът е предоставил на ответницата мобилен телефонен номер *** /с месечен абонамент 29.99 лв./ и мобилно устройство Motorola Moto 3 rd Gen White; 4. Договор за мобилни услуги № 617617805/18.04.2017 г., по силата на който ищецът е предоставил на ответницата мобилен телефонен номер *** /с месечен абонамент 9.99 лв./ и мобилно устройство Huawei Р9 Lite Black; 5. Договор за мобилни услуги № 4

618655870/19.09.2017 г., по силата на който ищецът е предоставил на ответницата мобилен телефонен номер ********** /с месечен абонамент 7.99 лв./; 6. Договор за лизинг от 19.09.2017 г., по силата на който ищецът е предоставил на ответницата мобилно устройство Kids Watch MyKi Touch Hero /с обща цена 103.50 лв. с ДДС, платима на 23 месечни вноски от по 4.50 лв. с ДДС всяка/; 7. Договор за лизинг от 02.02.2018 г., по силата на който ищецът е предоставил на ответницата мобилно устройство Motorola Moto Е4 Plus Grey /c обща цена 252.77 лв. с ДДС, платима на 23 месечни вноски от по 10.99 лв. с ДДС всяка; 8. Договор за лизинг от 28.02.2019 г., по силата на който ищецът е предоставил на ответницата мобилно устройство Samsung Galaxy J4 Plus Dual Black /c обща цена 335.57 лв. с ДДС, платима на 23 месечни вноски от по 14.59 лв. е ДДС всяка/; 9. Договор за лизинг от 28.04.2019 г., по силата на който ищецът е предоставил на ответницата мобилно устройство Huawei Mate 20 Lite Dual Blue /c обща цена 519.57 лв. с ДДС, платима на 23 месечни вноски от по 22.59 лв. с ДДС всяка/; 10.

Допълнително споразумение № 013700639/02.02.2018 г. към договор за мобилни услуги, за номер *** с влязъл в сила нов абонаментен план /с уговорсна месечна такса 20.99 лв. с ДДС/; 11. Допълнително споразумение № 012660534/02.02.2018 г. към договор за мобилни услуги за номер *** с влязъл в сила нов абонаментен план /с уговорена месечна такса 24.99 лв. с ДДС/; 12.