Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 14168 от 15.07.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 6385/2026
Вид
Решение № 14168
Подписан
15.07.2026
Състав
СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ ДИМИТРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • § 1, ал. 1, т. 2, б. "а" · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги

РЕШЕНИЕ

№ 14168 гр. София, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. Д. при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. Д. Гражданско дело № 20261110106385 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на „Софийска вода“ АД срещу Е.

Д. Й., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 3813/2025г. на РС- Добрич, а именно:

724,96 евро - стойност на потребена вода за имот на адрес ****, за периода 18.05.2022г.-16.07.2025г., ведно със законната лихва за период от 29.12.2025г. до окончателното изплащане на вземането, и 4,13 евро - обезщетение за забава върху главницата за периода 14.06.2025г.-15.08.2025г.

Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно правоотношение по договор за предоставяне на ВиК услуги при общи условия за имот с адрес: ******* Посочва, че е доставил ВиК услуги на сочената стойност, но ответникът не ги заплатил, поради което дължи тяхната стойност и лихва за забава.

Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва исковете. Оспорва страните да се намират в облигационно правоотношение, както и да живее в имота и да има консумация и отчитане на уредите. Отрича да са му връчени фактури и да е уведомен за задълженията. Посочва, че е титуляр на партидата от 08.05.2025г. и не може да носи отговорност за стари задължения.

Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Предявени за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За да бъдат уважени предявените искове, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на следните факти: че между страните съществува договорно правоотношение за предоставяне и ползване на ВиК услуги за имота, количеството на 1 предоставените ВиК услуги за процесния период и тяхната стойност; че е настъпил падежът на вземанията или е поканил ответника да плати, както и размера на лихвата за забава.

Съгласно § 1, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн. ДВ бр. 18 от 25.02.2005г.), потребители на водоснабдителните и канализационните (ВиК) услуги по чл. 1, ал. 1 от закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. Аналогична е разпоредбата и на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, предвиждаща, че потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; и собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Аналогична е и разпоредбата чл. 2, ал. 1 от Общите условия на ищеца.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 08.05.2025г. е подадено заявление от ответника до „Софийска вода“ АД, с което е поискал промяна титуляра на партидата за ап. 2, находящ се в *******, като е декларирал, че има права върху имота въз основа на завещание. В отговора на исковата молба същият признава, че е придобил собствеността върху имота по завещание. В представеното пълномощно с нотариално заверен подпис на ответника /л. 13/ също се съдържа признание, че е собственик на процесния имот. От представената справка от електронния портал на Агенция по вписванията – имотен регистър, която не е оспорена, се установява, че на 18.05.2022г. е вписано обявено завещание, с което Й. К. завещава на ответника Е. Й. процесния имот, ведно с ½ от мазе в средата на зимника. За да бъде обявено завещанието, следва да е настъпила смъртта на завещателя. Както се посочи, ответникът признава, че е придобил имота въз основа на завещанието, от което следва, че към 18.05.2022г. същият е негов собственик на основание извършеното завещателно разпореждане.

С оглед изложеното и при съобразяване цитираните разпоредби, съдът приема, че ответникът е потребител /клиент/ на ВиК услуги за имота в качеството си на собственик от момента на придобиване на собствеността, а не от момента на подаване на заявлението за промяна на партидата. Дали същият е ползвал фактически имота е ирелевантно за съществуване на правоотношението. Ответникът се намира в облигационно правоотношение по договор за предоставяне на ВиК услуги за имота, считано от 18.05.2022г., поради което е материално легитимиран да отговаря за тяхната стойност за процесния период - 18.05.2022г.-16.07.2025г.

За изясняване количеството и стойността на предоставените услуги, по делото е допусната, изслушана и приета съдебно-техническа експертиза. Вещото лице разяснява, че сградата, в която се намира имотът, е присъединена към ВиК инфраструктурата и в нея се ползват и трите вида услуги – доставка, отвеждане и пречистване на вода. Посочено е, че в имота от преди 2015г. няма монтирани уреди за търговско измерване /водомери/ и отчитане на ползваните ВиК услуги се извършва на база 6 куб. м. за един човек съгласно чл. 39, ал. 5 от Наредба № 4/14.09.2004г.

Впоследствие базата е завишена с 1 куб. м. на всеки три месеца съгласно чл. 39, ал. 6 от Наредбата, макар и в непълен размер, и достига до 12 куб. м. на човек. За исковия 2 период начисленото количество възлиза на 455,675 куб. м. на стойност 1417,90лв.

Съгласно чл. 39, ал. 5 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, по изключение се допуска за потребители, които нямат монтирани водомери на водопроводните отклонения и индивидуални водомери, месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода да се заплаща, както следва: т. 1. по 6 куб. м. при топлофицирано жилище и по 5 куб. м. - при нетоплофицирано жилище за всеки обитател. Според ал. 6, до поставянето на индивидуални водомери в сгради - етажна собственост, или на водопроводно отклонение с повече от един потребител определените в ал. 5 количества вода се завишават всяко тримесечие с по 1,0 куб.м за всеки обитател.

В случая по делото не се твърди и доказва да има монтирани водомери в имота, като в депозираното заявление от ответника /л. 7/ е налице признание, че консумацията се изчислява на база и няма налични данни за водомери, поради което приложение следва да намерят именно посочените хипотези от Наредбата. Процесният период обхваща период от 38 месеца, като няма данни имотът да е топлофициран, поради което следва да се приложи хипотезата на 5 куб. м. месечно плюс завишение на всяко тримесечие с по 1 куб. м. При прилагане на това правило се получава консумация за процесния период от 412 куб. м., чиято стойност възлиза на 1281,99лв., изчислена на основание чл. 162 ГПК при съобразяване на представените писмени доказателства и приетото експертно заключение.

С оглед изложеното, съдът приема, че ответникът дължи сумата от 1281,99лв.

(655,47 евро) за извършени ВиК услуги за процесния период, като за разликата до пълния предявен размер от 724,96 евро искът подлежи на отхвърляне.

По иска за мораторна лихва:

Съгласно чл. 33, ал. 2 от общите условия към договора, одобрени от КЕВР с Решение № ОУ-2 от 13.07.2016г. и приложими в процесния период, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Следователно, моментът на изискуемостта на вземането и изпадането на длъжника в забава съвпада – арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД. От този момент длъжникът дължи обезщетение върху главното парично вземане в размер на законната лихва – чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Размерът на законната лихва върху дължимите главни вземания от 655,47 евро за претендирания период 14.06.2025г.-15.08.2025г., изчислен на основание чл. 162 ГПК с помощта на интернет калкулатор, възлиза на 3,74 евро. До този размер акцесорният иск се явява основателен, а за разликата до пълния предявен размер от 4,13 евро подлежи на отхвърляне.

По разноските:

При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете.

Ищецът е доказал разноски в заповедното производство от 53,30 евро, от които следва да му се присъдят 48,19 евро.

За исковото производство ищецът е доказал разноски в размер от 42,17 евро за държавна такса, 150 евро депозит за експертиза и претендира юрк. възнаграждение, което съдът определя на 51,13 евро. От общия размер на разноските – 243,30 евро, следва да му се присъдят 219,98 евро.

Ответникът не е доказал извършването на разноски в заповедното производство, а в исковото е доказал такива в размер от 250 евро за адв. възнаграждение, от които следва да му се присъдят 23,96 евро.

3

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Софийска вода” АД, ЕИК: 130175000, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.

„Младост 4“, ул. „Бизнес парк София“ № 1, сгр. 2А, срещу Е. Д. Й., ЕГН: **********, с адрес: *******, ап. 2, че ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д.

№ 3813/2025г. на РС- Добрич, а именно: 655,47 евро - стойност на предоставени на ВиК услуги по доставка, отвеждане и пречистване на вода за имот с адрес ****, за периода 18.05.2022г.-16.07.2025г., ведно със законната лихва от 29.12.2025г. до окончателното изплащане на вземането, и 3,74 евро - лихва за забава за периода 14.06.2025г.-15.08.2025г., к а т о ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за разликата над уважения размер от 655,47 евро до пълния предявен от 724,96 евро и иска за лихва за забава за разликата над уважения размер от 3,74 евро до пълния предявен от 4,13 евро.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е. Д. Й., ЕГН: **********, с адрес:

*******, ап. 2, да заплати на „Софийска вода” АД, ЕИК: 130175000, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4“, ул. „Бизнес парк София“ № 1, сгр.

2А, сумата от 48,19 евро – разноски в заповедното производство и сумата от 219,98 евро – разноски в исковото производство.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Софийска вода” АД, ЕИК:

130175000, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4“, ул.

„Бизнес парк София“ № 1, сгр. 2А, да заплати на Е. Д. Й., ЕГН: **********, с адрес:

*******, ап. 2, сумата от 23,96 евро – разноски в исковото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4