Решение № 167 от 23.04.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. Перник, 23.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светослава Ив. Алексиева при участието на секретаря Наташа Т. Динева като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно наказателно дело № 20251720200259 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба от Г. К. М., ЕГН **********, чрез пълномощник – адв. В. Т., срещу Наказателно постановление №24-1158-002068 от 31.07.2024г., издадено от началник отдел „Охранителна полиция“ към ОД на МВР - Перник, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 182, ал.5, вр. ал.2, т.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания: глоба 800.00 /осемстотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок 6 /шест/ месеца за това, че на 17.09.2023 г., в 15.16 часа, в общ.

Перник, движейки се по АМ Струма, в посока към град София, като водач на МПС – л.а. “БМВ М4 Компетишън“, с рег. №*****, при разрешена за извън населено място максимална скорост на движение 120 км/ч., въведена с ПЗ В26, се движил със 161 км/ч. /наказуема скорост/, като нарушението е установено и заснето с АТСС, тип АRH САМ S1, №120С52С и е системно по смисъла на §6, т.62 от Допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата – нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП.

Жалбоподателят, чрез процесуалния представител, оспорва законосъобразността на издаденото наказателно постановление и моли за отмяната му. Релевира възражения, че при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, както и че отговорността му за вмененото административно нарушение е ангажирана в нарушение на материалния закон. Обосновава и теза за изтекла давност за административнонаказателно преследване, предвид съставянето на АУАН след изтичане на тримесечния 1 срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН от откриване на нарушителя. Оспорва се и квалификацията на нарушението като системно извършено и се излагат възражения, че събраните доказателства не обосноват приложения от АНО по–тежко наказуем административнонаказателен състав.

Тезите в жалбата пълномощникът поддържа и в съдебното заседание, в което жалбоподателят не е участвал лично.

Административнонаказващият орган в съпроводителното писмо към преписката изразява становище за неоснователност на жалбата. В съдебно заседание представител не е участвал.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, във вр. с чл.84 от ЗАНН, както и доводите на страните, намира за установено следното:

На 17.09.2023г., 15.16 часа, по автомагистрала „Струма“, с посока към град София, се движело МПС – л.а. “БМВ М4 Компетишън“, с рег. №*****. В района на км.24+500, Община Перник, с преносима система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ S1, №120С52С, насочена към приближаващия трафик, се извършвало измерване на скоростта на преминаващите пътни превозни средства. в стационарен режим чрез заснемане. Разрешената скорост за движение извън населено място, за посоката на жалбоподателя, била 120/км/ч., въведена с ПЗ В26, монтиран при км. 26+570. В 15.16 часа през обсега на преносимата система за контрол на скоростта преминал и горепосоченият автомобил.

След изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил протокол, рег. № 1158р-7262/18.09.2023г. /приложение към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата/.

При обработка на заснетите нарушения се установило, че след навлизане на превозното средство в контролираната зоната е измерена скорост на движение от 166 км/ч..

След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство, при управлението на което е извършено нарушението, е собственост на Г. К.

М., ЕГН **********. Предвид стойността на превишението на скоростта /получена след съответно приспадане от измерената скорост от 166 км/ч на допустимата грешка при измерването/ и следващите се за нарушението наказания, не била приложена съкратената процедура по чл.189, ал.4 от ЗДвП, а производството продължило по общите правила – с действия по съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.

Материалите по образуваната административна преписка били възложени за работа на свид. Р. Г. А. – мл. автоконтрольор в сектор ПП – ОДМВР Перник, който съставил и изпратил писмена покана до вписания в регистрите на КАТ собственик на МПС да се яви за изясняване на обстоятелствата по случая в двуседмичен срок от получаването. Поканата била връчен на Г. М. на 31.05.2024г.

На 05.06.2024г. жалбоподателят се явил в Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Перник и предоставил изисканата от него информация във връзка с 2 разпоредбата на чл.188 от ЗДвП. В декларация от същата дата посочил, че на 17.09.2023г., около 15.16 часа, лично е управлявал собственият си лек автомобил „БМВ М4 Компетишън“, с рег. №*****.

Въз основа на така установеното фактическо положение и след констатирани чрез справка в АИС АНД предходни наказвания за същите по вид нарушения, на 02.07.2024г. свидетелят Р. А. образувал административнонаказателно производство със съставяне на АУАН серия AД, №108549 срещу М., като приел, че същият виновно е нарушил разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП, тъй като извън населено място /АМ Струма, общ.

Перник/, е превишила максимално разрешената скорост от 120 км/ч., въведена с ПЗ В26, движейки се със 161 км/ч. /получена след приспадане на допустимата грешка при измерването +/- 3% от измерената стойност на скоростта – 166 км/ч./, както и че административното нарушение е извършено в условията на системност по смисъл на §6, т.62 от ДР на ЗДвП.

Актът бил предявен и връчен на нарушителя, като в съдържанието му било отразено, че няма възражения.

Писмени такива не били депозирани в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

На 31.07.2024г., при проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, преценявайки събраните по преписката доказателства, наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание чл.182, ал.5, вр. ал.2, т.5 от ЗДвП наложил административни наказания на Г. М. за установеното нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, извършено системно.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин като взе предвид показанията на свидетеля Р. Г. А., както и приетите писмени доказателства: АУАН серия AД, №108549/02.07.2024 г., справка за собственост от централна база данни – КАТ, разпечатка от показанията на техническото средство – снимка №120с52с/0051666, Протокол за използване на АТСС, рег. №1158р-7262/18.09.2023г. и снимка за разположението му, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126 от 07.09.2017г. за вписване на преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1 в регистъра на одобрените за използване средства за измерване, с приложение към удостоверението, Протокол от проверка №045-СГИСИС/31.03.2023г. на отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“ към ГД „Мерки и измервателни уреди“ на

БИМ, Заповед №313з1632/02.12.2021г. на Директор ОД МВР – Перник, справка за нарушител /водач, покана до Г. М., връчена на 31.05.2024г., декларация по чл.188 от Закона за движение по пътищата, писмо, изх. № 11-00-65 от 10.03.2025г. от директор Областно пътно управление – Перник, ведно с извадка от схема за организация на движението в процесния участък към датата на нарушението.

Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява частично основателна.

При извършена служебна проверка за законосъобразност, съдът не 3 констатира допуснати съществени процесуални нарушения, обосноваващи незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление.

Възраженията в тази насока, изложени в жалбата са неоснователни.

Наказателното постановление е издадено при спазване на императивните изисквания към съдържанието му и в съответствие с процесуалните правила – нарушението е описано ясно, с излагане в пълнота на всички обстоятелства, относими към фактическия състав на посоченото административно нарушение, описанието му съответства на правното му квалифициране, поради което правото на защита на жалбоподателя не ограничено. Мястото на нарушението е описано ясно и с необходимата конкретика, означени са и всички обстоятелства, свързани с точното правно квалифициране на нарушението и елементите от обективната страна на административнонаказателната норма.

Доказана е и материалната компетентност на административнонакзаващия орган, правомощията на когото произтичат от приетата като писмено доказателство по делото заповед, рег. №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи.

Съдът не констатира отклонение от изискванията по чл.40 и следващите от ЗАНН при съставяне, предявяване и връчване на АУАН. При липса на направени възражения от страна на привлечения към административнонаказателна отговорност субект срещу констатациите в акта при съставянето му, респ. в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, наказващият орган очевидно е счел обстоятелствата по делото за безспорни и, основавайки се на събраните по преписката доказателства, е издал наказателно постановление. В този аспект АНО не е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН във връзка с произнасянето си по преписката. Доколко изводите му за фактите и правото са доказателствено обосновани и законосъобразни, то това е въпрос по същество.

Правото на защита на жалбоподателя не е ограничено и от гледна точка уведомяването за възможността административнонаказателното производство да приключи със споразумение по чл.58г от ЗАНН, каквото възражение е наведено в жалбата. Видно е от оформената под съдържанието на АУАН разписка, че при връчване на препис на жалбоподателя, последният е уведомен писмено и за правото да отправи предложение до наказващия орган за сключване на споразумение, макар в казуса този ред да е бил неприложим, предвид приетото от актосъставителя и АНО, че нарушението е системно и предвид ограничението в чл.58г, ал.2 от ЗАНН.

Съдът не споделя и довода, че при съставяне на АУАН не е спазен тримесечният срок, предвиден в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН . Разпоредбата предвижда, че „не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението…“ Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по т. д. № 1/2014 г. на ОСНК на ВКС и ОСС на Втора колегия на ВАС, сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни и са установени в условията на алтернативност, поради което изтичането на който и да е от тях има за последица преклудиране на възможността за образуване на административнонаказателно производство, респ. погасява се възможността законосъобразно да бъде реализирана 4 отговорността на нарушителя за установеното административно нарушение.

Началото на едногодишния срок тече от датата на извършване на нарушението, а началото на тримесечната давност е обусловено от откриването на нарушителя. Следователно, в случаите, в които е установено извършено нарушение, но не е установено кой е неговият автор, то кратката давност за административнонаказателно преследване ще започне от откриване на нарушителя.

В конкретния случай се касае за нарушение, установено с АТСС, т.е., при констатирането му на контролните органи е известно МПС, с което нарушението е извършено, но не и самоличността на нарушителя. Известно е, че освен собственика на МПС всяко друго лице, на което последният е предоставил превозното си средство, може да е автор на нарушение от вида на процесното при управление на чуждото МПС. Затова в нормата на чл.188, ал.1, изр.1 от ЗДвП субектите на нарушението са определени алтернативно, като законодателят е създал и гаранция наказание да понесе действителния автор на нарушението предвиждайки, че собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.