Решение № 5252 от 15.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5252 гр. София, 15.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЛОРА М. МИТАНКИНА при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВЕЛЕВА като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно наказателно дело № 20231110206322 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. П. С. чрез адв. Т. Р. срещу наказателно постановление/НП/ № 22-4332-029005/06.02.2023г., издадено от началник група към СДВР, О”ПП”-СДВР, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания лишаване от право на управление на МПС за срок от шест месеца и глоба в размер на 200 лв. на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

НП се атакува като незаконосъобразно и неправилно. Оспорва се компетентността на административнонаказващия орган. Поддържа се, че не е спазен срокът за съставяне на АУАН. В НП се счита, че липсва описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Наведен е и довод за неправилно приложение на материалния закон, като жалбоподателят не е извършил нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Моли се за отмяна на НП.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Представлява се от адв. Р., която поддържа, че е допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на НП, тъй като не е посочено кога и на какво основание се 1 твърди, че е служебно прекратена регистрацията. Счита, че нарушението не е осъществено от субективна страна, тъй като нито собственикът, нито водачът са знаели за служебно прекратената регистрация. Сочи, че в този смисъл е и Тълкувателно постановление № 2/2023г. на ВКС и ВАС. Моли за отмяна на НП и за присъждане на разноски.

Въззиваемата страна не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 11.11.2022г. около 12.08 часа жалбоподателят С. П. С. управлявал в гр. София по бул. „Цариградско шосе“ от бул. „Ал. Малинов“ към бул. „Павел Красов“ лек автомобил „Рено Клио“ с рег. № . Водачът бил спрян за полицейска проверка, самоличността на водача била установена, като в хода на проверката полицейските служители установили, че лекият автомобил, собственост на Румен Младенов, е със служебно прекратена регистрация.

Образувана е пр.пр. № 1655/2023г. по описа на СРП, като на 18.01.2023г. е издадено постановление за отказ от образуване на досъдебно производство, като препис от постановлението, ведно с преписката са изпратени на ОПП-СДВР за ангажиране на административнонаказателна отговорност.

Издадено е обжалваното НП № 22-4332-029005/06.02.23г., с което на С.

П. С. са наложени глоба в размер на 200 лева и лишаване от право на управление на МПС за срок от шест месеца на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

Видно от заповед № 8121к-13180/23/10.19 е прекратено временното преназначаване на Гергана

Борисова – началник на 01 група

„Административно-наказателна дейност“ в 03 сектор „Административно облужване“ към ОПП-СДВР, на ръководна длъжност началник на 03 сектор „Административно обслужване” към ОПП-СДВР

Видно от заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи административнонаказващият орган е компетентен да издава наказателни постановления по ЗДвП, а актосъставителят – да издаде 2

АУАН.

Горепосочената фактическа обстановка беше установена въз основа на писмените доказателства, приобщени към материалите по делото, а именно – постановление за отказ за образуване на досъдебно производство, справкакартон на водача, заповед № 8121к-13180/23.10.19г на министъра на вътрешните работи, заповед № 8121з-1632/02.12.21г. на министъра на вътрешните работи.

Събраните по делото доказателства не съдържат несъответствия и противоречия и съдът кредитира доказателствената съвкупност в цялост.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

Жалбата е основателна.

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. В процесния случай административнонаказателното производство не е образувано на основание чл 36, ал. 1 ЗАНН със съставяне на акт за установяване на административно нарушение, а на основание чл. 36, ал. 3 ЗАНН. Прокурор при СРП е отказал да образува досъдебно производство и е изпратил преписката на ОПП-СДВР за ангажиране на административнонаказателна отговорност. Поради това и конкретното административнонаказателно производство не е образувано със съставяне на АУАН, а НП е издадено въз основа на прокурорското постановление за отказ да се образува наказателно производство. С оглед на това е неоснователно възражението за неспазване на давностния срок, предвиден в чл. 34, ал. 1 ЗАНН.

Съгласно чл. 140, ал. 1 ЗДвП п о пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Основателно е твърдението в жалбата за допуснато съществено процесуално нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, тъй като в НП отсъства описание на обективен елемент от състава на вмененото нарушение. В НП не са изнесени твърдения относно това кога и на какво основание се твърди, че е прекратена служебно регистрацията на автомобила, управляван от 3 жалбоподателя. По този начин в НП не се съдържат факти, представляващи част от обективната страна на нарушението, което се твърди, че е извършено с правна квалификация по чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Последното представлява допуснато съществено процесуално нрушение, засягащо правото на защита на жалбоподателя и самостоятелно основание за отмяна на НП на формално основание.

В настоящия случай се доказа, че на 11.11.2022г. С. П. С. е управлявал лек автомобил „Рено Клио“ с ДК № , собственост на Р М, който е бил със служебно прекратена регистрация. Не се доказва, че деянието е извършено виновно от наказаното лице.

МПС не е собственост на жалбоподателя, като не са събрани доказателства, че собственикът е бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията на собствения му лек автомобил, още по-малко че водачът е знаел за служебното прекратяване на регистрацията на автомобила.

Съгласно чл. 143, ал. 10 ЗДвП служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането/КЗ/ и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 КЗ или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Уведомяването на собственика за служебно прекратената регистрация има значение както за възможността по желание да възстанови регистрацията на моторното превозно средство, така и за узнаването на служебното прекратяване на регистрацията. Уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган задължението да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство. Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на доказателства за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, а се извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 КЗ. Собственикът на моторно превозно средство обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно средство. Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за 4 субективната съставомерност на деянието. Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици. Действително собственикът на моторно превозно средство е длъжен да знае, че за моторното превозно средство няма валидна застраховка „Гражданска отговорност", което води и до служебно прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, и незнанието на закона не е обстоятелство, изключващо административнонаказателната отговорност. Но в случая се касае за незнание на факт от обективната действителност - за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП, тоест на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, пр. първо ЗДвП. Това незнание се явява резултат от неизпълнено административно задължение по чл. 143, ал. 10 ЗДвП за уведомяване на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация на автомобила, поради което липсва както умисъл, така и небрежност - незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на непредпазливост. Не е налице публично достъпен регистър, в който да се извърши справка за служебно прекратената регистрация. Регистърът по чл. 4, ал. 1, т. 12 и ал. 2 от Наредба № 54/2016г. , в който е отбелязано, че моторно превозно средство е със служебно прекратена регистрация поради липса на застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, е със защитена информация. Неспазването на изрично записаното в закона задължение да се уведоми собственикът на моторното превозно средство за служебното прекратяване на регистрацията има правни последици. Ако собственикът не е бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията, не би могъл да съобщи този факт и на всяко лице, на което е предоставил управлението на автомобила. Съгласно чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. при прекратяване на регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или 8, се уведомява собственикът на превозното средство. Съществува законово задължение по чл. 143, ал. 10, изр. 1 ЗДвП за административния орган да уведоми собственика за извършената служебна дерегистрация на моторното превозно средство, но е възможно той да е уведомен за този факт при посещение на място в отдел „Пътна полиция", при връчване на акт за установяване на административно нарушение или по друг начин. В случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено на собственика на моторно превозно средство от отдел "Пътна полиция" или не се докаже по друг начин узнаването за служебното прекратяване на регистрацията, деянието по чл. 175, ал. 3 ЗДвП ще е несъставомерно.

В процесния случай липсват доказателства, че собственикът е бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията, респективно че водачът, който е управлявал МПС, което не е негова сосбтвеност, е знаел за служебно прекратената регистрация. Поради което няма как на водача С. С. да му се вмени във вина управлението на МПС, което не е негова собственост 5 и което е било служебно дерегистрирано. Последното предопределя и недоказаност на субективната страна на нарушението, с оглед на което и НП се явява неправилно и необосновано и следва да бъде отменено.

В тази насока е и Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023г. на ОСС на НК на ВКС по т.д. № 3/2022г., Първа и Втора колегия на ВАС, съобразно което не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 ЗДвП административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 ЗдвП, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство.