Определение № 52428 от 30.12.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 52428 гр. С., 30.12.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: В.В.М. като разгледа докладваното от В.В.М. Гражданско дело № 20251110139621 по описа за 2025 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Съдът дава следния проект на доклад по делото:

Производството е образувано по искова молба на „К.“ ООД, с която срещу „Т.С.” ЕАД са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 59 ЗЗД вр. чл. 137, ал. 2 ЗЕ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1250 лева, предявен като частичен иск от вземане в общ размер от 100 000 лева, представляваща цена за ползването на собствените на ищеца съоръжения за присъединяване – присъединителен топлопровод и съответна дължина по трасе, и абонатна станция, изградени за захранване с топлинна енергия и отопление за битово горещо водоснабдяване на жилищна сграда на адрес: гр. С., ж.к. „Н.“, ул. „Х.С.“ № 91, за периода от 15.07.2021 г. до 20.11.2024 г., с която сума ответникът се е обогатил неоснователно, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 04.07.2025 г., до окончателното плащане и с правно основание чл. 59 ЗЗД вр. чл. 137, ал. 3 ЗЕ вр. § 4 ПЗР на ЗЕ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1250 лева, предявен като частичен иск от сума в общ размер от 45 000 лева, представляващо стойността на абонатната станция и топлопровод, която ответникът е следвало да изкупи, но не е, при което е спестил разходите, които би имал, ако беше изпълнил задължението си, с която сума ответникът се е обогатил неоснователно, ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 04.07.2025 г., до окончателното изплащане.

Ищецът „К.“ ООД твърди, че е собственик на съоръжения за присъединяване – присъединителен топлопровод и съответна дължина по трасе, и абонатна станция, изградени с цел захранване с топлинна енергия на жилищна сграда, находяща се в гр. С., ж.к. „Н.“, ул. „Х.С.“ № 91.

Изграждането на това съоръжение било извършено по предписание на ответника изцяло от ищеца, със средства на ищеца за нуждите от топлоснабдяване на сградата. Проектът бил съгласуван от лицензиантът, който е присъединил съоръженията към външните топлофикационни мрежи.

Впоследствие към процесното съоръжение били присъединени етажните 1 собственици на сградата, вкл. и ищецът като такъв. Владението на процесното съоръжение било предадено на ответника, той открил абонатни номера на отделните етажни съсобственици за заплащане на доставяната топлинна енергия и така се облагодетелствал (получавал стойността на продадената топлинна енергия чрез процесното съоръжение) от цената за доставяната топлинна енергия, считано от въвеждането в експлоатация – 13.04.2006 г., когато и съоръжението за присъединяване било предадено на ответното дружество. Въпреки, че ищецът точно изпълнил дадените му от ответника предписания относно топлозахранването на жилищната сграда, вкл. и точно изпълнил строежа на съоръжението за присъединяване на този жилищен блок, съобразено с одобрените проекти за негова (на ищеца) сметка, до настоящия момент ответникът не изкупил същото, но същевременно го ползвал без прекъсване от издаването на разрешението за ползване – 13.04.2006 г., за целите на търговската си дейност – топлоснабдяване, поради което дължал цена за ползването на съоръженията за присъединяване, изградени и собствени на ищеца. Поддържа, че собствеността върху съоръжения е следвало да бъде прехвърлена на ответника след изграждането им, но ответникът не е изпълнил задължението си за изкупуване на съоръженията за присъединяване, както и за заплащане на цена за ползването им, въпреки отправените покани. Поддържа, че за времето от въвеждането им в експлоатация, на ищеца се дължи цена за ползването на основание чл. 137, ал.

2 ЗЕ, като ответникът се облагодетелствал за сметка на ищеца с незаплатената цена. Сочи, че на 20.11.2024 г. ответникът демонтирал собствената на ищеца абонатна станция, след което информирал ищеца, че е отпаднало задължението му за изкупуване, като се позовал на § 4, ал. 5 ПЗР на ЗЕ.

Ищецът излага съображения, че посочената разпоредба е неприложима, доколкото подмяната на абонатната станция не е осъществена в срока за изкупуване. Счита, че след извършения демонтаж ответникът дължи на ищеца стойността на абонатната станция и топлопровод, която ответникът е следвало да изкупи, но не е, при което е спестил разходите, които би имал, ако беше изпълнил задължението си. Моли за уважаване на исковите претенции.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Т.С.“ ЕАД, с който оспорва исковете. Счита, че по делото не са ангажирани доказателства ищецът да е собственик на съоръженията, като и за фактическото изграждане на съоръженията и това да е станало лично или за сметка на ищеца. Признава, че не е сключен договор за изкупуване на енергийния обект. Сочи се, че за ответника не е възникнало задължение за плащане на цена за ползване на обекта, тъй като няма необоснован отказ за изкупуване на присъединителното съоръжение, тъй като не били доказани собствеността на енергийния обект, както и че ищецът е възложил изграждането на процесното съоръжение по правилата на ЗУТ. Поддържа, че не е налице обедняване поради ограничаване на ползването на вещта, тъй като последната е „извън гражданския оборот“, като същата не е забранена за притежание, но собственикът й няма право да я ползва по силата на законови ограничения – поради липса на лиценз за производство и търговия с топлинна 2 енергия. Счита, че след като ползването на вещта е забранено за битовия клиент, не е възможно едновременно с това да се приеме, че същият търпи вреди, че не я ползва и му се дължи обезщетение. Сочи, че собственикът на тази вещ не би могъл да реализира никакви плодове от нея, нито може да я обслужва, настройва и прочее, поради което не е претърпял вреди респ. не е налице обедняване на ищеца. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Претендира разноски.

По доказателствената тежест:

По иска по чл. 59 ЗЗД, вр. чл. 137, ал. 2 ЗЕ в тежест на ищеца е да докаже, че е собственик на процесните съоръжения, както и че за процесния период ответникът е ползвал същите, в резултат на което се е обогатил.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

По иска по чл. 59 ЗЗД вр. чл. 137, ал. 3 ЗЕ вр. § 4 ПЗР на ЗЕ в тежест на ищеца е да докаже, че е собственик на процесните съоръжения, настъпило обедняване в своя патримониум; настъпило обогатяване в патримониума на ответника чрез спестяване на разходи; общ юридически факт, който причинява едновременно обедняването и обогатяването.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

Като безспорно не се нуждае от доказване на основание чл. 153 ГПК обстоятелството, че през процесния период ответникът е използвал процесните съоръжения за присъединяване за доставяне на ТЕ в жилищна сграда на адрес: гр. С., ж.к. „Н.“, ул. „Х.С.“ № 91.

По доказателствата и исканията на страните:

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими и необходими и приемането им е допустимо.

Искането за допускане на СТЕ със задачи, посочени в исковата молба, следва да бъде уважено.

Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 21.01.2026 г. от 15.00 часа, за която дата и час да се уведомят страните с препис от настоящото определение, ищецът и с препис от отговора на исковата молба.

ДОПУСКА събирането на представените с исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

ДОПУСКА изслушване на СТЕ със задачи, посочени в исковата молба, при депозит в размер на 800 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.

3

НАЗНАЧАВА за вещо лице В. Т. Т..

Вещото лице да се призове с указания да работи по поставените задачи след представяне на доказателства за внесен депозит.

СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД по делото, обективиран в мотивната част на настоящото определение.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 146 вр. чл. 140, ал. 3 ГПК те могат да вземат становище по изготвения проект за доклад и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.

НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно уреждане на спора.

НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че доброволното /извънсъдебно/ уреждане на отношенията е найвзаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклад по делото, а на ищеца ДА СЕ ВРЪЧИ и препис от отговора на исковата молба от ответника.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4