Решение № 297 от 19.11.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 297 гр. Стара Загора, 19.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова-Янчева Въззивно гражданско дело № 20255500500728 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

Образувано е по жалба на Т. С. Д.,ЕГН – **********, с адрес: гр. С.З., *** срещу постановление за разноските от 12.08.2025 г. по изп. д. № 20258720400178 на ЧСИ Д.Ц., рег. № 872 на КЧСИ и район на действие при Окръжен съд – Стара Загора.

Жалбоподателят твърди, че приетия по изпълнителното дело размер на адвокатското възнаграждение се явява прекомерен за разликата над 200 лева, като несъответстващ на фактическата и правна сложност на делото.

Сочи, че освен подаването на молба за иницииране на производството процесуалният представител на взискателя не е извършил каквито и да било други действия, насочени към принудително събиране на вземането, които да водят до необходимост от заплащане на адвокатски хонорар в по-висок размер.

В тази връзка излага доводи, че е заплатил на взискателя дължимата главница по изпълнителния лист, и е подал възражение по чл.414а от ГПК и частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските, за което е уведомил надлежно съдебния изпълнител.

Поради това счита, че извършените до момента от процесуалния представител на взискателя действия не са насочени към събиране на вземането, поради което и следва да се присъдят разноски единствено за образуването на изпълнителното дело.

Твърди също така, че размерът на начислената по изпълнителното дело 1 такса по т. 26 ТТРЗЧСИ е незаконосъобразно завишен.

Излага доводи за недължимост на разноски в настоящото производство.

Претендира отмяната на обжалваното постановление, а разноските за адвокатски хонорар и таксата по чл. 26 ТТРЗЧСИ да бъдат намалени съответно до 200 лв. и полагащата се пропорционална на събраната от съдебния изпълнител сума такса.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило писмено възражение от взискателя Р. К. Р., действаща чрез адв. М. П., с което същият оспорва жалбата.

Взискателят твърди, че заплатеното от него адвокатско възнаграждение, намалено от ЧСИ Ц. до размера на 894,02 лв., не е прекомерно, и е дължимо на основание чл.79 от ГПК предвид липсата на извършено от длъжника преди образуване на делото плащане.

Претендира оставянето на жалбата без уважение и присъждането на разноски в настоящото производство.

ЧСИ Д.Ц. е представила мотиви, с които заявява доводи за неоснователност на жалбата, тъй като приетият по делото адвокатски хонорар е в законоустановения размер на възнагражденията, визиран в Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа /НВАР/, а начислената такса по т.26 от ТТРЗЧСИ е съобразена с размера на подлежащото на събиране в изпълнителното производство вземане.

Предвид изложеното, моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Съдът, след като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок за обжалване по чл. 436, ал.

1 ГПК от процесуално-легитимирано лице срещу действие на съдебен изпълнител, което подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, поради което се явява допустима.

По същество жалбата е неоснователна, а съображенията за това са следните:

Изпълнително дело № 20258720400178 на ЧСИ Д.Ц., рег. № 872 на КЧСИ и район на действие при Окръжен съд – Стара Загора, е образувано по молба на Р. К. Р., действащ чрез адв. М. П., въз основа на изпълнителен лист № 1375/21.07.2025 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 1593/21.07.2025 г., издадена по ч.гр.д.№ 3001/2025 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, съгласно който Т. С. Д. е осъден да заплати на взискателя Р. сумата от 9500 лева, ведно със законната лихва, считано от 30.06.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски от 190 лв. за платена държавна такса и 1200 лв. за платено адвокатско възнаграждение- общо в размер на 1390 лева.

С молбата за образуване взискателят е възложил на съдебния изпълнител избор на способ за изпълнение след извършване на цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника.

С молбата е представен договор за правна защита и съдействие от 08.07.2025 г., от който е видно, че взискателят Р. К. Р. е заплатила на адв. М. П.

2 в брой сумата от общо 1200 лева за изготвяне и образуване на изпълнително дело.

С разпореждане от 23.07.2025 г. сумата от 1200 лева – адвокатско възнаграждение за един адвокат, съгласно представения договор за правна защита и съдействие, е приета като разноски по изпълнението.

На основание чл.458 от ГПК с разпореждане от 31.07.2025 г. държавата е конституирана като присъединен взискател за дължимите от Т. С. Д. публични задължения в размер на 1290,51 лв.

Видно от изпратената до длъжника покана за доброволно изпълнение от 28.07.2025 г. таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ е определена в размер на 1140,84 лв., с ДДС, а в материалният интерес, въз основа на който е била определена, е включено и приетото като разноски по изпълнението адвокатско възнаграждение.

На 05.08.2025 г. длъжникът е получил изпратената му от ЧСИ Д.Ц. покана за доброволно изпълнение и уведомлението за присъединяването на държавата като взискател, и на същата дата по сметката на взискателя Р. К. Р. е заплатена сумата от 9500 лв.

На 12.08.2025 г. Т. С. Д. е подал възражение срещу приетото като разноски по изпълнението адвокатско възнаграждение и определената такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.

С обжалваното постановление от 12.08.2025 г. съдебният изпълнител е приел, че в настоящия случай допустимото адвокатско възнаграждение следвало да бъде следното: 200 лв. за образуване на изпълнително дело + 694,02лв. за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания /съобразно материалния интерес към датата на образуване на изпълнителното дело –10978,28лева/, т.е. общо 894,02 лева, до който размер го е намалил. Прието е, че дължимата пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ е дължима, т.к. плащането на сумата от 9500 лв. е извършено след образуване на изпълнителното дело.

Съдът намира, че обжалваното постановление е незаконосъобразно по следните съображения:

В разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидена възможността да се претендира намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.

Възнаграждението на адвоката следва да бъде определено при съобразяване фактическата и правна сложност на делото, както и съобразно действително извършената работа, а разпоредбите на НВАР могат да служат на съда за ориентир относно типичните за пазара на адвокатски услуги цени на отделните видове предоставяни услуги.

Оплакването на жалбоподателя, че като разноски по изпълнението следва да бъде признато само платеното адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнително дело е основателно.

Съгласно чл. 10 т. 1 от НВАР за образуване на изпълнително дело адвокатското възнаграждение е в размер на 200 лв., а съгласно т. 2 на чл. 10 от НВАР отделно е предвидено заплащане на възнаграждение за процесуално 3 представителство, защита и съдействие по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания.

Това от своя страна обуславя извод, че пазарът за адвокатски услуги разграничава образуването на изпълнителното дело и процесуалното представителство по делото като отделно предоставяни услуги, всяка от които със своя отделна стойност, и това обстоятелство следва да бъде съобразено от съда при преценката за прекомерността на заплатеното адвокатско възнаграждение.

В случая взискателят е ангажирал квалифицирана услуга от адвокат само за образуване на изпълнително дело, предвид че в договора за правна защита и съдействие е отразено като предмет изготвяне и подаване на молба за образуване на изпълнително дело и получаване на суми до размера на 1200 лв.

При това положение следва изводът, че заплатеното адвокатско възнаграждение не се отнася за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело до събирането на всички дължими суми по делото, т.е. на адвоката не се следва възнаграждение по т.10 т.2 от НВАР.

Ето защо според съда, с оглед принципа на справедливостта, направените от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение следва да му бъдат намалени до размера от 200 лв., т.к. към настоящият момент не може да се приеме, че положеният от адвоката труд обуславя по-високо заплащане.

С оглед на това разрешение частично основателни са и наведените в жалбата възражения за неправилно определяне от съдебния изпълнител на таксата, дължима на основание т. 26 ТТРЗЧСИ.

Съгласно посочената разпоредба за изпълнение на парично вземане се начислява такса върху събраната по делото сума.

Съдът приема, че заплатеното адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство трябва да бъде включено към основата за определяне на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, доколкото то не представлява такса за самото изпълнение и не се дължи на съдебния изпълнител, а подлежи на събиране наред и заедно със сумите по изпълнителния лист.

В тази връзка следва да се посочи, че доколкото в случая са налице предпоставките за намаляване на адвокатското възнаграждение по реда на чл.

78, ал. 5 от ГПК, то съответно следва да се намали и таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, като от основата за определянето й се извади сумата от 694, 02 лв.

При това положение таксата следва да бъде определена в размер на 1004,47 лв., с ДДС.

При определянето на този размер съдът включва платената от длъжника на взискателя сума за главница от 9500 лв., т.к. счита че същата се явява дължими на основание чл.79, ал.1 от ГПК разноски.

Включва и включения в пределите на изпълнителния лист размер на разноските, въпреки подадената частна жалба и възражение по чл.414а от ГПК, т.к. към настоящият момент те представляват подлежащо на събиране в изпълнителното производство вземане.

Правните последици на постановените по тях съдебни актове евентуално 4 могат и следва да бъдат съобразени от ЧСИ посредством последващо постановление за разноските, с което таксата бъде съобразена с актуалния към него момент размер на подлежащото на събиране вземане.

При определяне на размера на таксата съдът не включва и размера на присъединеното публично държавно вземане, т.к. присъединяването е станало чрез удостоверение, т.е. при наличието на основания за прекратяване или приключване на изпълнителното производство срещу Т. С. Д., ЧСИ ще бъде десезиран с произтичащото му от ГПК задължение да събере тези публични вземания.

По изложените съображения съдът намира подадената жалба за основателна, поради което следва да я уважи като отмени обжалваното постановление за разноските и вместо него намали разноските за адвокатско възнаграждение до размера на 200 лв. и таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ до размера на 1004,47 лв., с ДДС.

Относно разноските:

Не са налице процесуалните предпоставки за присъждане на разноски в настоящото производство.

По изложените съображения и на основание чл.437, ал.4 от ГПК Окръжен съд – Стара Загора

РЕШИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно постановление за разноските от 12.08.2025 г. по изп. д. № 20258720400178 на ЧСИ Д.Ц., рег. № 872 на КЧСИ и район на действие при Окръжен съд – Стара Загора, вместо което ПОСТАНОВЯВА: