Решение № 567 от 04.12.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 567 гр. Русе, 04.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кристиан Б. Гюрчев при участието на секретаря Албена Асп. Соколова като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно наказателно дело № 20244520201016 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на М. Й. П. против Наказателно постановление № 240453-000153 от 10.05.2024 г., издадено от Началник на РУ-Сливо поле при ОД на МВРРусе, с което на основание чл. 185 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 лева за нарушение на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП, а на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като последното се обжалва само по отношение на второто нарушение.

В жалбата се ангажират твърдения, че обжалваното наказателно постановление е издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, като в тази насока се моли същото да се отмени в обжалванта част.

В съдебно заседание жалбоподателят М. П., редовно призована, не се явява, като не се явява и адв. В. В. от Адвокатска колегия – Русе, в качеството му на упълномощен защитник.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и не се представлява.

1

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок – препис от обжалваното наказателно постановление е получено от жалбоподатя на 29.05.2024 г., а жалбата е подадена на 04.06.2024 г., касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

На 18.04.2024 г. свидетелите Р. Т. Д. и С. Т. Б. – полицейски служители в РУСливо поле при ОД на МВР-Русе, в изпълнение на служебните си задължения спрели за проверка в гр. Сливо поле, на бул. „България“ до номер 2В, в посока гр. Русе, МПС – лек автомобил марка и модел „Тойота Авенсис“ 2.2 Д4 Д С, с регистрационен номер Р 3565 КР.

В хода на извършената проверка била установена самоличността на водача – жалбоподателя М. П., както и че предни странични ляво и дясно стъкла, осигуряващи видимостта на водача към пътя, са с намалена прозрачност поради поставено допълнително фолио от вътрешната страна. След направено измерване със стандартизирано техническо средство ТРАНСПИ-1 с фабирчен номер 1052 било констатирано, че уреда отчита 27 % прозрачност на предно ляво странично стъкло и 8 % прозрачност на предно дясно стъкло.

Съобразявайки така изложеното, свидетелят Р. Д., приел, че с поведението си жалбоподателят М. П. е осъществила нарушение на разпоредбите на чл. 105, ал. 1 и чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и съставил АУАН Серия GA № 1119645/18.04.2024 г., който бил подписан от последната без възражения, като такива не били представени и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН, Началник на РУ-Сливо поле при ОД на МВР-Русе, в качеството му на АНО, издал оспореното наказателното постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна квалификация на деяния, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като за осъщественото нарушение на чл.

105, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП на жалбоподателя било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 лева, а за нарушението на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП административно наказание 2

„Глоба“ в размер на 200 лева.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – АУАН Серия GA № 1119645/18.04.2024 г., Наказателно постановление № 24-0453-000153 от 10.05.2024 г. и справка нарушител/водач, и гласни доказателства, приобщени чрез разпит на свидетелите Р. Т.

Б. и С. Т. Б..

Изброените доказателствени източници са логични, еднопосочни, непротиворечиви и взаимно допълващи се, поради което и по аргумент от противното /per argumentum a contrario/ на чл. 305, ал. 3 от НПК подробен анализ и съпоставянето им помежду им не е наложително да се извършва, като същите следва да бъдат кредитирани в цялост.

От горепосочената доказателствената съвкупност по категоричен начин се установяват както времето, мястото и механизма на осъществяване на нарушението, фигуриращо в т. 2 от обжалваното наказателно постановление, така и авторството на последното.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314 о т НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в този закон. Съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи или от определени от него лица. В процесния случай се установи, че АУАН-ът е съставен от компетентен актосъставител – полицейски служител, а НП е издадено от компетентен АНО – Началник на РУ-Сливо поле при ОД на МВР-Русе, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.

В акта за установяване на административното нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, нарушението е описано пълно и ясно, като са посочени всички обективни признаци на състава му, за които е ангажирана отговорността на 3 жалбоподателя. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си.

В конктетния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението респективно от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателно постановление е постановено в шест месечния срок от издаване на АУАН-а. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

По изложените съображения съдът намира, че при съставянето на АУАН-а и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да имат за своя последица отмяна на оспореното наказателно постановление.

Във връзка с материалната законосъобразност на оспореното наказателно постановление, съдът намира следното:

Съдът намира, че от събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и извършената им оценка следва да бъде изведен единственият възможен от правна страна извод, а именно, че жалбоподателят П. е осъществила от обективна и субективна страна състава на нарушението на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за което е ангажирана и административнонаказателната отговорност.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП движещите се пътя пътни превозни средства следва да са технически изправни.

В чл. 10, ал. 1, т. 6, б. „в“, пр. 3-то от ППЗДвП е предвидено, че моторното превозно средство или тегленото от него ремарке е технически неизправно, ако има някоя от следните неизправности: по рамата, кабината, каросерията и допълнителното оборудване има счупени или повредени външни стъкла или стъкла, които не отговарят на съответните изисквания на стандартизационните документи.

В § 6, т. 71, т. 72 и т. 73 от ДР на ЗДвП законодателят е дал легална дефиниция на понятията „незначителни“, „значителни“ и „опасни“ неизправности, като разграничителният критерии между трите групи неизправности е въздействието им върху безопасността на превозното средство, околната среда и участниците в движението по пътищата.

Неизправностите и тяхната класификация са определени в Наредба №Н32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, към която препраща разпоредбата на чл. 101, ал. 4 от 4

ЗДвП. В Приложение 5, част I, т. 3. 2, б. „б“ към горепосочена наредба са описани случаите на неизправност на автомобила при стъкло или прозрачна плоскост /включително светлоотражателно или цветно фолио/, които не отговарят на спецификациите в изискванията /извън зоната за почистване на устройствата за почистване на предното стъкло/, като в този случай се касае за незначителна неизправност и в случаите, когато е засегната зоната за почистване на устройствата за почистване на предното стъкло или външните огледала не се виждат, като в този случай се касае вече за значителна неизправност.

Съответно разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП въвежда забрана за ограничаване на видимостта на челното, задното и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им. Според ал. 3, намаляване на прозрачността на стъклата по ал. 1 се допуска само в границите на стойностите, определени в Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации. Видно от така изложеното законодателят е допуснал отклонение от въведената с ал. 1 забрана само досежно фабрично ограничаване на светлопропускливостта на движещите се по пътищата на Република България автомобили, извършено в рамките на допустимите съгласно Правило 43 граници и стойности.

В процесния случай от събраната доказателствена съвкупност по категоричен начин се установи, че на посочените в наказателното постановление дата - 18.04.2024 г., и място - гр. Сливо поле, на бул. „България“ до номер 2В, в посока гр. Русе, МПС – лек автомобил марка и модел „Тойота Авенсис“ 2.2 Д4 Д С, с регистрационен номер Р 3565 КР, е бил със затъмнени предни странични ляво и дясно стъкло, осигуряващи видимостта на водача, в следствие от поставено фолио от вътрешната страна на стъклото, като предното странично ляво е било с 27 % прозрачност, а предното дясно с 8 % прозрачност. По делото не се спори, че установеното от полицейските служители фолио не е било фабрично постановено, а се касае за допълнително поставено такова.

Така изложеното автоматично прави процесното МПС технически неизправно по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 6, б. „в“ от ППЗДвП, тъй като същото формално не отговаря на изискванията на стандартизационните документи, осъществявайки по този начин от обективна страна състава на нарушението, за което е ангажирана и административнонаказателната му отговорност.

Настоящият съдебен състав не споделя наведените в жалбата възражения, че в случая следва да намери приложение принципа non/ne bis in idem, а именно, че никой не може да бъде съден или наказван два пъти за едно и също нещо. Поставянето на фолио на стъклата, в хипотеза, различна от фабрично потъмняване, какъвто е и процесния случай, води до нарушение както на разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП, така и на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, доколкото освен ограничаване на прозрачността 5 на стъклото, в следствие от което и видимостта на водача, така извършената манипулация прави превозното средство неизправно и по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 6, б. „в“ от ППЗДвП. Видно от така изложеното се касае не за едно нарушение, а за две отделни такива, осъществени в условията на идеална съвкупност, което предполага, доколкото ЗАНН не съдържа уредба идентична на чл. 23 от НК и последната не намира субсидиарно приложение, налагането на две отделни наказания.