Решение № 432 от 28.06.2017, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н И Е

№………/Гр.Варна,

28.06.2017г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО

ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на двадесет и втори май две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:

ДАНИЕЛА ПИСАРОВА

При участието на секретаря Елена П., като разгледа докладваното от съдията т.дело №1885/2015г. по описа на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.367 ГПК.

Образувано е по искова молба на ПОЛИМЕРИ АД / в н./, ЕИК *********, чрез упълномощен адвокат от синдика на дружеството в несъстоятелност срещу ПАРТНЪРС КОМЕРС

ЕООД, за установяване нищожност на договор за покупко- продажба /с клауза за даване вместо изпълнение/ от 11.02.2011г., сключен във формата на нотариален акт №97/11.02.2011г., том първи, рег.№536, дело №76 от 11.02.2011г. на нотариус В.М., рег.№465 в НК, с твърдения за липса на основание и в условие на евентуалност – поради липса на съгласие за сключване на сделката. С атакувания нотариален акт ищецът ПОЛИМЕРИ АД е прехвърлил на ответното дружество ПАРТНЪРС КОМЕРС

ЕООД недвижими имоти с обща данъчна оценка от 312 620.10 лева вместо изпълнение на задължение на ищеца към Партнърс комерс ЕООД за сумата от 772 000 лева. Твърди се, че ищецът към датата на сделката не е имал задължения към ответното дружество в този размер, поради което и сделката е сключена при начална липса на основание, което я прави нищожна. Впоследствие имотите са прехвърлени от ответника на посоченото в исковата молба друго дружество Девня Полимери инвест ЕАД чрез апортиране в капитала му. Съобразно уточняваща молба на ищеца от 22.02.2016г.

/л.83/ вторият иск е предявен в евентуалност при отхвърляне на първия, за прогласяване нищожността на цитираната по-горе сделка поради липса на съгласие като се твърди липса на представителна власт на лицата, подписали договора от името на дружествата.

С допълнителна искова молба ищецът чрез адв.Я., упълномощена от синдика на дружеството И.Б., оспорва твърденията на ответника. Оспорват се доводите на ответника за недопустимост на исковете поради предвиден специален ред в ТЗ чрез искове за попълване на масата на несъстоятелния длъжник. По отношение на специалния иск за атакуване действителността на апорта съгл.чл.29 ЗТР, ищецът твърди, че не е навеждал изобщо твърдения – както правни, така и фактически във връзка с апорта, че не е предявяван съответния за това иск. Поддържа се твърдение, че към датата на сключване на договора от 11.02.2011г. няма изискуеми задължения на ищеца към ответното дружество, вкл. в размер на 772 000 лева. Доказателствената тежест за установяване наличието на основание за сделката според ищеца, е на ответника. По отношение на търговските, счетоводни записи при ответника, същите се оспорват тъй като са изцяло в полза на ответното дружество и не се ползват с доказателствена сила. Поддържа се и вторият евентуален иск за нищожност на сделката поради липса на съгласие. Прави се уточнение, че лицата, които са подписали пълномощните на двамата представители на двете дружества за сключване на договора от 11.02.2011г., не са имали представителна власт, в действителност не са подписали пълномощните. Твърди се конкретно, че пълномощно рег.№2227/08.02.2011г. на нотариус Р. Б., СРС, не е подписано от лицето, сочено за негов автор М. Н. Ш., респ. последната не е автор и на подписаната декларация по чл.264 ДОПК, представена при сделката. Твърди се, че пълномощно рег.№2230 от 08.02.2011г. на същия нотариус, не е подписано от лицето, сочено като негов автор Н.Й.Б.. Твърди се, че в процесния случай не намира приложение разпоредбата на чл.301 ТЗ. Твърди се, че именно исковата молба представлява противопоставяне на дружеството – ищец на извършената опорочена сделка. Не е налице потвърждаване на извършената сделка както от ищеца, така и от ответника.

С допълнителната искова молба ищецът предявява инцидентни установителни искове за несъществуване на задължението – основание за сключената сделка от 11.02.2011г., в размера от 926 400 лева; евентуален иск – за несъществуване на едностранна сделка в пълномощно рег.№2227/08.02.2011г., по силата на която М.

Ш. като представляващ Полимери АД е упълномощила Д. П. П..

От отговора на исковата молба, депозиран от

ПАРТНЪРС КОМЕРС ЕООД, ЕИК **********, София е видно, че ответникът оспорва допустимостта и основателността на предявените искове с правно основание чл.26, ал.2, предложение четвърто и предложение второ от ЗЗД. На първо място поради обявяване на Полимери АД в несъстоятелност по т.дело №1132/2012г. на ВОС, ТО, се твърди недопустимост на исковете тъй като ТЗ предвижда спрямо несъстоятелния специален ред за попълване масата на несъстоятелността, посредством специални искове и в преклузивни срокове съобразно ТЗ. На следващо място се твърди вписване на апорта с конститутивно действие, поради което тази сделка може да бъде атакувана единствено посредством специален иск по чл.29 ЗТР какъвто не е предявен. На следващо място се твърди неоснователност на предявеният главен иск за установяване нищожност на сделката „даване вместо изпълнение” поради липса на основание защото: твърди се необоснованост на твърденията на ищеца за несъществуване дълг на Полимери АД към Партнърс комерс ЕООД както и липса на каквито и да е доказателства за това.

Ответникът се позовава на счетоводните записвания при страните, конкретно това при ответника, където е налице отразяване на дълга. Твърди се, че към м.02.2011г. ответникът има изискуемо вземане от Полимери ЕАД в размер на 926 400 лева, поради което е извършена сделката даване вместо изпълнение и задължението е погасено до размера от 772 000 лева. По отношение на предявения в евентуалност иск за установяване нищожност на сделката поради липса на съгласие, уточнено като липса на представителна власт на лицата, подписали договора за двете дружества, ответникът твърди, че изобщо не е налице хипотезата на чл.26, ал.2 ЗЗД „липса на съгласие”. Извършените действия без представителна власт не водят до нищожност съобразно цитираната по-горе разпоредба и тази на чл.42 ЗЗД. Такъв договор е относително недействителен като извършените правни действия не са нищожни и могат да бъдат потвърдени, от лицето, от чието име е сключена сделката. Ответникът твърди, че е налице приложимост на разпоредбата на чл.301 ТЗ. Твърди се, че не е налице противопоставяне от никоя от страните по сделката. В тази връзка се твърди, че с имотите, предмет на сделката, е извършено разпоредително действие чрез апортирането им в капитала на Девня Полимери Инвест ЕАД, което обстоятелство е било видно с обявяване по партидата на приобретателя в ТР.

С допълнителен отговор, ответникът поддържа недопустимост на исковете като твърди, че ищецът няма правен интерес от установяване нищожността единствено спрямо първия приобретател. Дори искът да бъде уважен, ответникът твърди апортиране на имотите в имуществото на трето лице, което не участва като страна по спора. Позовава се на извършеното апортиране на имотите преди вписване на исковата молба по настоящия иск. Не е налице интерес и поради възможността на ищеца да води ревандикационен иск за възстановяване владението върху имотите, предмет на сделката. Евентуално се твърди липса на интерес поради липса на насочване на иска спрямо действителния собственик на имотите към момента на подаване на исковата молба. Ответникът се позовава на постановките на ТР №4/2016г. на ОСГК на ВКС. Поддържа, че уважаването на иска не би могло да доведе до възстановяване на имотите в патримониума на несъстоятелния тъй като със същите имоти е извършен впоследствие апорт, вписан в ТР, т.е. имотите са придобити на оригинерно основание от трето лице. Поддържат се възраженията по основателността на исковете. Ответникът навежда доводи и цитира съдебна практика относима към разпределението на доказателствената тежест в процеса. Във връзка със съществуване на основанието по сделката ответникът цитира обявения в ТР ГФО на ищеца за 2010г. където е отразено процесното вземане дори в по-голям размер.

Ответникът се позовава на извършено от ищеца признание съществуването на дълга пред нотариуса при изповядване на сделката, в която част актът се ползва с материална доказателствена сила. Поддържа се неоснователност и на втория иск за нищожност – поради липса на валидно учредена представителна власт. Ответникът твърди, че ищецът е този, който следва да установи, че се е противопоставил веднага след узнаването на сделката. Позовава се отново на приложение на разпоредбата на чл.301 ТЗ. Прави довод, че към момента на вписване на сделката дружеството е могло да узнае за същата, но не се е противопоставило, с което последната се е стабилизирала. Евентуално, узнаването е станало с вписването на апорта по партидата на следващ приобретател с арг.чл.7 от ЗТР. Изразява се подробно становище за недопустимостта на предявените по реда на чл.212 ГПК инцидентни установителни искове от ищеца.

С определение №3365/17.10.2016г. съдът е оставил без уважение искане на ищеца за приемане за съвместно разглеждане на инцидентен установителен иск съгласно чл.212 ГПК, за установяване несъществуване на вземане между Полимери и Партнърс комерс, основание за сделката. По предявеният евентуален иск съдът е оставил същия без движение за уточняване с разпореждане от същата дата. Съобразно уточняваща молба на ПОЛИМЕРИ АД / вн./от 14.11.2016г., правният интерес от иска произтича от факта, че по предявения евентуален иск за нищожност се претендира именно липса на представителна власт на договарящите от името на дружествата лица. Поради това за ищеца бил налице интерес да установи, че лицата, които се сочат, че са упълномощили представителите за сключване на сделката, не са подписали същите.

С това уточнение се иска прогласяване нищожност и на двете упълномощителни сделки тъй като до установяване на нищожността им, договорът за даване вместо изпълнение би бил действителен. Претендира се прогласяване нищожността на упълномощителните сделки поради липса на съгласие на упълномощителите, съответно М. Н.Ш. и Николай Й.Б.. Като ответник по инцидентния установителен иск се сочи Партнърс Комерс ЕООД.

С определение №3743/16.11.2016г. на ВОС по настоящото дело /л.224/ съдът е отказал да приеме за съвместно разглеждане предявеният в евентуалност инцидентен установителен иск на ищеца за прогласяване нищожността на упълномощителни сделки поради липса на съгласие. По отношение на пълномощното, подписано от Николай Б. в полза на В.Б., съдът намира, че този иск се предявява извън срока по чл.372 от ГПК, видно от допълнителната искова молба на ищеца /т.III, т.1. и т.2 на л.174 по делото/, поради което едновременното му разглеждане е недопустимо. От друга страна, и двата инцидентни иска предполагат различна от сочената от ищеца пасивна легитимация по спора, което е несъвместимо с настоящия процес, воден между други страни.

По въпроса относно правния интерес на ищеца от предявените установителни искове: Съгласно решение № 96 от 1.02.2002 г. на ВКС по гр. д. № 318/2001 г., IV г. о., допустим е иск за обявяване нищожност на една правна сделка за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот щом като страната има правен интерес от това.

Собственикът на недвижим имот - предмет на нищожната сделка, има правен интерес от иска по чл.124 ГПК срещу "купувачите" по първата прехвърлителна сделка и не е задължен да предявява иск за ревандикация на имота срещу последващите приобретатели.

По дело, което се води за попълване масата на несъстоятелността, съобразно уточнение направено от ищеца с молба вх.№7444/14.03.2016г. на л.113/ предварително държавна такса не се внася съгл.чл.620, ал.5 ТЗ. Съдът е указал и ищецът е вписал исковата молба в СВп, на основание чл.114 ЗС вр.чл.11 от ПВп, след прекратяване частично на производството по установителните искове спрямо първоначално посочения ответник ДЕВНЯ ПОЛИМЕРИ ИНВЕСТ ЕАД, с определение №890/15.03.2016г., влязло в законна сила на 28.03.2016г.

/л.119/

В съдебно заседание пълномощникът на ищеца адв.К. поддържа исковете.

Насрещната страна, чрез адв.С. оспорва исковете. Прави се искане за корекция на доклада на спора в частта, в която съдът е приел, че предмет на главния иск е установяване нищожността на договор за даване вместо изпълнение, като се твърди, че се касае за договор за покупко-продажба. Направено е искане и за корекция в правната квалификация на предявеният в евентуалност иск като такъв по чл.42, ал.2 ЗЗД вместо по чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗД.