Решение № 2623 от 30.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2623 гр. София, 30.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20221100510268 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20171815/13.08.2021 г., постановено по гр. д. № 1128/19 г. по описа на СРС, 57 състав, е признато за установено по реда на чл. 422 ГПК, че Т. Й. Ц. дължи на Академия на МВР заплащането на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена на 05.01.2017 г. по ч. гр. д. № 64213/16 г. по описа на СРС, 57 състав, както следва: на основание чл. 21, ал. 1, т. 1 и 2 ЗДФИ сумата от 5214,94 лв., дължима по акт за начет № 8121р - 13705/24.06.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.11.2016 г. до окончателното й изплащане. С решението Т. Й. Ц. е осъдена да заплати на Академия на МВР на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 304,30 лв., представляваща разноски в настоящото производство, както и сумата в размер на 204,30 лв., представляваща разноски по ч. гр. д. № 64213/16 г. по описа на СРС, 57 състав.

Подадена е въззивна жалба от Т. Й. Ц. срещу решение № 20171815/13.08.2021 г. по гр. д. № 1128/19 г. по описа на СРС, 57 състав.

1

Твърди, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на процесуалния закон. Поддържа, че в решението не са обсъдени събраните по делото доказателства, както и че не са формирани изводи за релевантните за спора факти. Твърди, че съдържанието на акта за начет не отговаря на изискванията на чл. 22, ал. 1 и 2 ЗДФИ /фактическите констатации в акта се свеждат до брой номенклатури, без да e упоменатa и да е посочена стойността на всяка една от вещите/. В тази връзка поддържа, че е допуснато съществено нарушение на процедурата по установяване на щетите, поради което актът за начет е нередовен и обвързващата доказателствена сила на фактическите му констатации по чл. 22, ал. 5 ЗДФИ е отпаднала. Счита, че неправилно съдът е приел, че приложенията към акта за начет го допълват и мотивират, тъй като същите представляват доказателства към акта за начет.

Tвърди, че неправилно съдът не е обсъдил в решението протоколите и констатациите – доклади и инвентаризационни описи, съставени от нарочно назначената комисия във връзка с молбата за напускане на ответницата.

Посочва, че неправилно съдът не е кредитирал заключенията на първата комисия, а е кредитирал заключенията на втората комисия, назначена със заповед № 8121з – 1575/30.12.2015 г., като не е отчел обстоятелството, че със заповед с рег. № 4581з – 1021/04.11.2015 г. на ректора на Академията на МВР служебните правоотношения на въззивницата са прекратени и с акт за сдаване от 30.11.2015 г. тя е сдала длъжността, като тогава е предала и картата за достъп до Академията на МВР. Счита, че в периода, през който ответницата не е била на работа в Академията на МВР и не е заемала длъжността „домакин“, не следва да носи отговорност, тъй като през този период не е имала достъп до наличностите в складовете и не е могла да ги контролира. Поддържа, че изводите на съда относно липсите също са неправилни. Посочва, че в периода от 03.04.2012 г. до 04.11.2015 г. ответницата е отговаряла за получаване, съхраняване, разходване и отчитане на активи, в качеството й на МОЛ на складовете на Академията на МВР.

Твърди, че от прегледа на приемо – предавателния протокол от 03.04.2012 г., с който МОЛ Т. Ц. е приела материалните активи, предадени й от МОЛ А.П., и извършената съпоставка с инвентаризационните описи от 2015 г. и 2016 г., се установява, че голяма част от търсената наличност на активи към датата на прекратяване на служебното й правоотношение, са били налични и към датата на приемане на активите, т. е. през периода, през който е била МОЛ, няма 2 движение на стоково – материални активи. Поддържа, че неправилни са изводите на съда относно движението на материален актив „Пясък“. Посочва, че от приемо – предавателен протокол от 04.06.2010 г. се установява, че МОЛ А.П. е приел „Пясък промит“ – 33 тона с единична цена 15,72 лв./т. на обща стойност – 524,73 лв., а съгласно приемо – предавателния протокол с рег. № Т – 281/03.04.2012 г., с който МОЛ Т. Ц. е приела активите от МОЛ А.П., в позиция „Пясък“ е приета наличност от 27,72 тона пясък на обща стойност – 435,76 лв. Посочва, че в протокол с рег. № 4581р – 8525/24.08.2015 г. за извършен ремонт на сграден фонд на общежитие № 3 за м. 07.2015 г. са посочени вложените и изразходваните количества строителни материали и единични стойности, в т. ч. и пясък на обща стойност – 435,76 лв., а с месечен отчет /разход/ за м. 08.2015 г. за движението на активите с рег. № 4581р – 9131/14.09.2015 г. е включен и пясък на обща стойност – 435,76 лв.

Поддържа, че този месечен отчет /разход/ е приет, осчетоводен и подписан от счетоводител, утвърден е като направен разход от помощник - ректора на Академията на МВР на 14.09.2015 г., с което партидата на материален актив „Пясък“ се признава като разход, счетоводната сметка се занулява и следва да се снеме от отчет от МОЛ Т. Ц.. Твърди, че изводът на съда, че по отношение на пясъка е налице умишлено поведение на ответника, тъй като е дописала собственоръчно пясъка в протокола за вложените материали при ремонта на общежитието, след като вече е бил разписан от други лице, е неверен.

Посочва, че съдът не е изложил и мотиви за причините, поради които не кредитира заключението на съдебно – счетоводната експертиза в частта за начисляване на фири по отношение на пясъка за периода от м. 06.2010 г. до 30.11.2015 г. в размер на 17,98 лв. /1144 кг. х 15,72 лв./. Твърди, че неправилен е и извода на съда относно движението на материалния актив „Щори“. Посочва, че от стр. 225 от Приложенията за позиция „Щори външни“ е видно, че от МОЛ Т. Ц. е приета от МОЛ А.П. наличност от 95,98 кв. м. щори с ед. цена 22,66 лв. на обща стойност 2174,91 лв. Твърди, че с образец 13/серия А № 132880 - образец под строга отчетност/ от 01.10.2013 г.

МОЛ Т. Ц. е предала на МОЛ О.С.А. /МОЛ в ДУССД – Държавни имоти/ материален актив щори външни, които са монтирани в сграда в с. Долни Богров, и от 2013 г. до датата на втората инвентаризация Т. Ц. не носи отговорност за този материален актив, тъй като сградата е на друго ведомство. Посочва, че образец 13 е изготвен и подписан от МОЛ О.А., 3 подписан е от началника на „Държавни имоти“ – Д.К., с което партидата на материалния актив „Щори външни“ се признава за разход, занулява се по счетоводна сметка и следва да се снеме от отчет от МОЛ Т. Ц.. Посочва, че от картон 527 и приемо – предавателен протокол от 03.04.2012 г. е видно, че МОЛ Т. Ц. е предала щори външни, така както ги е получила с приемо – предавателния протокол, и както са заведени по картон. Твърди, че в образец 13/01.10.2013 г., с който МОЛ Т. Ц. предава на МОЛ О.А. материален актив щори външни, действително има размяна на количество и единична цена, но установената разлика в размер на 1223,19 лв. не следва да се счита за липса на Т. Ц., тъй като приемо – предавателния протокол е изготвен и подписан от О.А., поради което няма как ответницата да е злоупотребила. Оспорва като неправилно и становището на съда, касаещо компенсирането на липсите с излишъците, като твърди, че съдът е допуснал процесуално нарушение като не е изложил мотиви защо не кредитира заключението на съдебно – счетоводната експертиза в тази й част. Посочва, че съгласно чл. 30 ЗДФИ материално отговорните лица се освобождават от имуществена отговорност, когато установените липси могат да бъдат компенсирани с констатирани при финансова инспекция излишъци, ако са налице следните условия: излишъците и липсите да са установени при материална проверка на материалните активи, които подлежат на отчитане, и да съществува причинно – следствена връзка между липсите и излишъците, т. е. вредоносният факт едновременно да е причинил и полза, която трябва да се приспадне от вредата. Сочи, че условията и изискванията при прихващане на липси с излишъци са подробно описани в чл. 42 ППЗДФИ. Твърди, че наличието на причинно – следствена връзка означава, че ако от един инвентарен номер погрешно е изписано по – малко количество, то от друг инвентарен номер би следвало да е изписано по – голямо количество, липсите и излишъците трябва да са взаимозаменяеми, да са от една и съща стокова група и/или сходна стокова група, да с различно номенклатурно наименование, но да се използват и употребяват при една и съща по вид дейност, да са близки по единична цена и да са с една и съща мерна единица. Поддържа, че е възможно компенсирането на липсите с излишъците по позициите, посочени в таблицата във въззивната жалба, съгласно която общата сума на компенсираните липси е 526,00 лв. Твърди, че неправилно съдът не е кредитирал заключението на съдебно – счетоводната експертиза в частта му, 4 касаеща сумите, които е следвало да се признаят, но не са били признати от комисията, извършила ревизията, на обща стойност – 3037,60 лв., формирани от: пясък – 435,76 лв., щори външни – 1223,19 лв., компенсиране с излишъци – 526,00 лв., естествени фири – безир – 26,40 лв., естествени фири – безир – 3,25 лв., брак на бормашина – 42,00 лв., активи, част от липсите, предадени на физически лица – 631,00 лв., библиотеки, налични в склада като преградни стени – 150,00 лв. Поддържа, че в акта за начет /стр. 9/ са описани само три липси на обща стойност 1675,00 лв. /пясък, външни щори и дървообработваща машина от 17 лв./, поради което само тези фактически констатации се ползват с доказателствена сила съгласно чл. 22, ал. 5 ЗДФИ, която е била оборена със заключението на съдебно – счетоводнате експертиза.

Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение като неправилно, и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли иска. Претендира раноски.

Въззиваемата страна – Академия на МВР е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Твърди, че отговорността на ответника произтича от причинена вреда на имуществото на въззиваемата страна, в качеството й на лице по чл. 23, т. 1 ЗДФИ, като тя е реализирана по реда на чл. 22 ЗДФИ със съставянето на акт за начет за констатирани липси по реда на чл. 21, ал. 1, т.

2 ЗДФИ. Поддържа, че фактическите констатации в акта за начет и приложените към него доказателства установяват по безспорен начин липсата на активи в посочения размер. Твърди, че правилно съдът е приел, че актът за начет е съставен по надлежния ред, от компетентен орган, при спазване на посочените в ЗДФИ и ППЗДФИ изисквания и като такъв се ползва с обвързваща доказателствена сила, като ответникът не е оборил законната доказателствена сила на фактическите констатации чрез пълно и главно насрещно доказване. Посочва, че по делото е установено по безспорен начин, че процесният акт за начет е съставен по надлежния ред, в проведена материална проверка от надлежно овластени за това лица и при гарантирано право на участие на материалноотговорното лице. Поддържа, че актът за начет обхваща установяване на липси за период, през който ответницата е била материалноотговорно лице в сектор „Управление на собствеността“ при Академия на МВР, както и че по делото е установено, че правото й на участие в качеството й на материалноотговорно лице в проверката по снемане на 5 фактическите наличности на материалните активи е било гарантирано в процеса. Посочва, че актът за начет е бил връчен на ответницата с протокол от 28.06.2016 г., като в него изрично е указана възможността за даване на възражения. Поддържа, че по отношение на депозираните от ответницата възражения с рег. № 812100 – 17112 от 12.07.2016 г. е дадено мотивирано становище, обективирано в заключение с рег. № 8121р – 15731/22.07.2016 г.

Счита за неоснователни доводите, изложени във въззивната жалба, че не е ясно в периода от 04.11.2015 г. до 30.12.2015 г. кой е съхранявал и как е съхранявал стоково материалните ценности, за които на ответницата е бил съставен акт за начет. Посочва, че от писмените доказателства по делото се установява, че служебното правоотношение на ответницата е прекратено, считано от 30.11.2015 г., като на същата дата тя е сдала длъжността. Твърди, че във връзка с напускането й е започнала инвентаризация на активите, които й се числят в качеството на МОЛ. Посочва, че инвентаризацията е започнала на 12.11.2015 г. и е приключила на 30.11.2015 г., снемането на наличностите е извършено в присъствието на МОЛ Т. Ц., като след приключването на броенето във всеки отделен склад, същият е бил запечатан от комисията в присъствието на МОЛ, а ключовете от склада Т. Ц. е предавала на председателя на инвентаризационната комисия. Твърди, че след 30.11.2015 г. до започване на броенето по материалната проверка, назначена със заповед № 8121з – 1575/30.12.2015 г. на министъра на вътрешните работи, в складовете на МОЛ Т. Ц. не е влизано и не са внасяни и изнасяни материални активи от тях, както и че във връзка със сигнал с рег. № 812100 – 991/15.01.2016 г. от Т.