Споразумение № 58 от 23.03.2023, Районен съд - Свиленград

ПРОТОКОЛ

№ 58 гр. Свиленград, 23.03.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Ренета Н. Иванова и прокурора М. Н. С.

Сложи за разглеждане докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Наказателно дело от общ характер № 20235620200151 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 13:15 часа се явиха:

Производство по реда на глава ХХІХ от НПК.

Подсъдим Т. Д. , редовно призован, се явява. За него се явява адв.Г.

Караджонова, упълномощен защитник от Бързото производство (БП), редовно призована.

Страна Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение Свиленград, редовно призовани, изпращат представител – Прокурор М. С..

В залата присъства преводач И. И. А., редовно призован.

Адв.Караджонова – Заявявам, че подзащитният ми ще се ползва в настоящото производство от турски език.

Съдът като взе предвид, че подсъдимият Т. Д. не владее български език и предвид изричното изявление на защитника му, че желае да се ползва от турски език в настоящото производство, намира, че на същия следва да бъде назначен преводач, като поименно определя И. И. А., който да извърши устен превод от български на турски език и обратно, водим от което и на основание чл. 142, ал. 1 от НПК

О П Р ЕД Е Л И :

НАЗНАЧАВА на подсъдимия Т. Д. преводач И. И. А., който да извърши устен превод от български на турски език и обратно при възнаграждение в размер на 50 лв., платими от БС на Съда.

Да се издаде РКО.

1

Сне се самоличността на преводача.

Преводач И. И. А., роден на **************** години в село Градина, област Разград, българин, български гражданин, живущ в град *****************, област Хасково, със средно образование, разведен, неосъждан, без родство, спорове и дела с подсъдимия и с другите участници в производството.

Преводачът И. И. А. – Владея писмено и говоримо турски език.

Преводачът предупреден за наказателната отговорност по чл. 290, ал.

2 от НК, който предвижда за даване на неверен превод пред Съд наказание „Лишаване от свобода” до 5 години.

Преводачът И. И. А. – Обещавам да направя верен превод.

На преводача се разясниха правата и задълженията.

Преводачът И. И. А. – Ясни са ми правата и задълженията.

По хода на делото:

Прокурорът – Да се даде ход на делото.

Адв.Караджонова – Да се даде ход на делото.

Подсъдимият Т. Д. (чрез преводача) – Ход на делото. Заявявам, че се разбирам добре с преводача.

Съдът намира, че не са на лице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

На основание чл. 272, ал. 1 от НПК, Съдът пристъпи към снемане самоличността на подсъдимия чрез преводача.

Подсъдим Т. Д. (***********), роден на *********** година в град Нусайбин, Република Турция, кюрд, турски гражданин, живущ в град *****************, област Нусайбин, Република Турция, с основно образование, женен, неосъждан.

На основание чл. 274, ал. 1 от НПК, се разясниха на страните правото им на отводи срещу състава на съда, прокурора, защитника, съдебния секретар и преводача.

Прокурорът – Нямам искания за отводи и възражения против състава на съда, защитника на подсъдимия, секретаря и преводача.

Адв.Караджонова – Нямам искания за отвод и възражения срещу състава на съда, прокурора, секретаря и преводача.

Подсъдимият Т. Д. (чрез преводача) - Не възразявам против състава на съда, прокурора, защитника, секретаря и преводача.

На основание чл. 274, ал. 2 от НПК, се разясниха на страните правата им, предвидени в НПК, както и правата на подсъдимия по чл. 55 от НПК, и в частност тези по чл. 55, ал. 4, вр.чл. 395а и по чл. 395в от НПК, а именно: да 2 получи писмен превод на съответния език на одобрено от Съда Споразумение за решаване на делото или да откаже получаването на писмен превод на посочения документ.

Подсъдимият Т. Д. (чрез преводача) - Ясни са ми правата.

Съдът докладва внесеното Споразумение.

Прокурорът – Представили сме Споразумение, което е подписано с упълномощения защитник на подсъдимия Т. Д., което поддържам и с което уреждаме всички въпроси по чл. 381, ал. 5 от НПК. Моля производството по делото да бъде прекратено с одобряване на представеното Споразумение.

Адв.Караджонова – Поддържам Споразумението, което е подписано с представител на Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение Свиленград. Моля производството по делото да бъде прекратено с одобряване на представеното Споразумение.

Подсъдимият Т. Д. (чрез преводача) – Поддържам Споразумението, което съм подписал. Моля производството по делото да бъде прекратено с одобряване на представеното Споразумение.

На основание чл. 382, ал. 4 от НПК, Съдът запитва подсъдимия Т. Д. разбира ли обвинението; признава ли се за виновен; разбира ли последиците от Споразумението; съгласен ли е с тях и доброволно ли е подписал Споразумението.

Подсъдимият Т. Д. (чрез преводача) - Разбирам обвинението.

Признавам се за виновен. Разбирам последиците от Споразумението и съм съгласен с тях. Известно ми е, че одобреното Споразумение има характера на влязла в сила Присъда. Подписал съм Споразумението доброволно.

Съдът запитва страните предлагат ли промени в Споразумението.

Прокурорът – Не предлагам промени в Споразумението.

Адв.Караджонова – Не предлагам промени в Споразумението.

Подсъдимият Т. Д. (чрез преводача) – Не предлагам промени в Споразумението.

Съдът, след като взе предвид категоричното и безусловно съгласие относно съдържанието на окончателното Споразумение ОПРЕДЕЛИ:

ВПИСВА съдържанието на окончателното Споразумение в съдебния протокол, както следва:

Днес, 23.03.2023 година в град Свиленград между подписаните М. С., Прокурор при Районна прокуратура - Хасково, Териториално отделение Свиленград и от друга страна Адвокат Г. Караджонова от Адвокатска колегия - Хасково, упълномощен защитник на Т. Д. – обвиняем по БП № 30/2023 година по описа на Териториална дирекция Митница Бургас, като констатирахме, че са нА.це условията, визирани в чл. 381 от НПК, постигнахме помежду си Споразумение за решаване на делото, включващо 3 съгласието по всички въпроси, посочени в чл. 381, ал. 5 от НПК относно следното:

Обвиняемият Т. Д. (***********), роден на ********** година в град Нусайбин, Република Турция, кюрд по произход, турски гражданин, с персонален № 38518937778, притежаващ документ за самоличност:

Международен паспорт № U26717734, издаден на 22.06.2022 година от Република Турция, с адрес: град *****************, област Нусайбин, Република Турция, с основно образование, женен, неосъждан, месторабота: шофьор в турската фирма „Ялчинсой” („Yalcinsoy”), се признава за виновен за това, че на 18.03.2023 година на ГКПП „Капитан Андреево” - шосе, област Хасково, при излизане от Република България за Република Турция, не е изпълнил задължението си да декларира пред митническите органи писмено във Валутна митническа декларация парични средства - сумата от 129 910 (сто двадесет и девет хиляди деветстотин и десет) евро с обща левова равностойност съгласно фиксирания валутен курс на БНБ към 18.03.2023 година възлизаща на 254 081.88 лв. (двеста петдесет и четири хиляди осемдесет и един лева и осемдесет и осем стотинки), пренасяни през границата на страната, която граница е външна граница на Европейския съюз, като е нарушил разпоредбите на:

Валутен закон:

- чл. 11а, ал. 1 – „Пренасянето на парични средства в размер на 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута за или от трета страна подлежи на деклариране пред митническите органи.”;

- чл. 11а, ал. 5 - „Задължението за деклариране по ал. 1 се смята за неизпълнено при отказ за деклариране или ако декларираната информация е невярна или непълна.” и чл. 14г – „Министърът на финансите издава Наредбата по прилагането на чл. 10а, чл. 11, ал. 3 , чл. 11а, чл. 11б, чл. 14, ал. 3 , чл. 14а, чл. 14б и 14в.” и обнародван акт на Министерския съвет - Наредба № Н-1 от 01.02.2012 година за пренасянето през границата на страната на парични средства, благородни метА., скъпоценни камъни и изделия със и от тях и водене на митнически регистри по чл. 10а от Валутния закон, обнародван в ДВ, брой 10 от 03.02.2012 година: чл. 2, ал. 1 - „Пренасянето на парични средства в размер на 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута през границата на страната за или от трета страна подлежи на деклариране пред митническите органи по реда на чл. 9.”; чл. 8, ал. 3 - „В случаите, когато пренасяните през границата на страната парични средства, благородни метА., скъпоценни камъни и изделия със и от тях подлежат на деклариране, но лицето е преминало през зелен коридор („нищо за деклариране”) или устно е заявило това при преминаване през митническо учреждение, в което не се ползват два 4 коридора, се счита за невярно декларирана информация.”; чл. 9, ал. 1 - „Лицата задължително попълват и представят пред митническите органи декларация за паричните средства по образец, утвърден от Министъра на финансите, в случаите на чл. 2, ал. 1, чл. 5 и чл. 7. Утвърденият от Министъра на финансите образец на Декларация се публикува на интернет страницата на Агенция „Митници”.” и чл. 9, ал. 2 - „Декларацията по ал. 1 се попълва и подава в три екземпляра, като първият екземпляр е предназначен за декларатора, а вторият и третият - за митническите органи.”, и стойността на предмета на престъплението е в особено големи размери – престъпление по чл. 251, ал. 1 от НК.