Определение № 335 от 02.05.2023, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 335 гр. Кюстендил, 02.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Галина Г. Кирилова като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско дело № 20231500500007 по описа за 2023 година

Производство по чл.258 ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба с вх. № 9823/07.11.2022г. подадена от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, представлявано от Джейстън Кристън Кинг и Марек Слачек, със седалище и адрес на управление – гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6 чрез адв.В. Г., САК съд.адрес гр.София, бул.“България“№81, вх.В, ет.8 срещу решение №708/10.10.2022г. постановено по гр.д.№135/2022г. по описа на Районен съд – Кюстендил, в частта относно отхвърления, поради неоснователност иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 т.2 ГПК, предявен от „Йеттел България“ ЕАД( с предишно наименование“Теленор България „ ЕАД), ЕИК 130460283( посочено е седалище и адрес на управление) срещу Д. Л. С., ЕГН **********, от с.Шишковци, общ.Кюстендил, ***, за сумата от 370.36 лв, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, от които 146.12 лв- неустойка за предсрочно прекратяване на договорен обаномент от 02.08.2018г-. за мобилен номер 3598902129201 и 224.24 лв – неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 22.03.2019г. за мобилен номер 359895135051.

1

С посоченото решение съдът е признал за установено в отношенията между страните, че Д. Л. С., ЕГН **********, от с.Шишковци, общ.Кюстендил, *** дължи на „Йеттел България“ ЕАД с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД, ЕИК 130460283,( посочени са седалище и адрес на управление) суми, както следва: 189.18 лв – дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по договори за абонатен номер 005974507, за които са издадени фактури №7285921699/15.03.2019г-.,

№7287234256/15.04.2019г.,

№7288602030/15.05.2019г., №7291382180/15.07.2019г., за периода от 15.02.2019г. до 14.07.2019г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл.410 ГПК до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 698.04 лв- дължини незаплатени лизингови вноски , от които 107.88 лв. по Договор за лизинг от 02.08.2017г., сключен във връзка с договорен абонамент №359890219201 и 590.16 лв. по Договор за лизинг от 23.03.2019г, сключен във връзка с договорен абонамент за номер 35985135051, за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№708/2021г. по описа на Районен съд – Кюстендил.

Съдът е присъдил разноски на „Йеттел България“ ЕАД сума в размер на 553.54 лв, разноски за исковото производство и 154.18 лв., разноски за ч.гр.д.

№708 по описа на Районен съд – Кюстендил.

Неуважаването на предявените искове за суми – 146.12 лв, за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 02.08.2018г. за мобилен номер 359890219201 от която 62.46 лв стойността на 3 месечни абонаментни такси, взети без ДДС и 83.66 лв, неустойка за предоставено за ползване устройство Huawei Y6 2018 Dual Blue, както и неустойка в размер на 224.24 лв, за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 23.03.2019г. за мобилен номер 359895163562 от които 77.46 лв, представляваща стойността на 3 – месечни абонаменти такси и 146.78 лв, неустойки за предоставено ползване на устройство IPhone 6s 32 GB Rose Gold се основава на следните обстоятелства – В общи условия, приложими във възникналата между страните облигационна обвързаност, е налице изискване , според което „Теленор България“ ЕАД има право едностранно да прекрати индивидуален договор, срочен или безсрочен, когато потребителят не е платил дължимите суми, след изтичане на сроковете за плащане по индивидуалния договор, 2 съответно по тези общи условия.Прекратяването се извършва с едностранно писмено едномесечно предизвестие .Предизвестието следва да е ясно, недвусмислено заявено, в писмена форма, достигнало до ответницата.Съдът е приел, че след като ищецът не е упражнил надлежно правото си да прекрати договора, поради виновно неизпълнение на задълженията за плащане на дължими суми по процесните фактури, от ответника то претенцията за вземанията за процесните суми е неоснователна.

Жалбата е постъпила в срока, определен в чл.259, ал.1 ГПК, от надлежна страна в процеса и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.В подкрепа на искането си за заплащане на неустойка, дружеството релевира, като значими следните факти и обстоятелства: между страните е договорена дата на фактуриране на ползваните услуги – 15 то число от месеца, съгласно Общите условия( чл.27) дължимите месечни суми са платими в указаните във фактурите срокове, но не по – късно от 18 дни от издаване на месечна фактура, неполучаването на фактура не освобождава абоната от плащане на дължимата сума( чл.26 от Общи условия).Договорът е прекратен, при условията при които страните са се договорили – едностранно от Оператора по т.11 от Договора, при условията на чл.75 вр. с чл.19в от Общите условия, а именно по вина на абоната, поради неплатени дължими месечни вноски.Възможността и начина за прекратяване на договора е посочена в чл.19б от Общите условия, съответно чл.19д от същите.Тъй като цената за абонаментната услуга е уговорена, като ежемесечно плащане, с пропускането на падежа, абонатът нарушава задължението си за авансиране, пораждащо право на насрещната страна да се освободи незабавно от своето задължение, чието изпълнение би останало икономически неоправдано.Предвидено е прекратяване без необходимост от предупреждаване на длъжника, за отпадане възможността да ползва услугата - уговорка, която не създава значително неравновесие в правата и задълженията на страните.Аргумент в подкрепа на тезата си, въззивникът намира в обстоятелството, че при съществуваща възможност договорът да бъде съхранен и при неплащане на абонамент, това би обременило потребителя, оставащ задължен за цената за поддръжката и достъпа до мрежата, до края на действащия абонаментен план, дори и без да може да използва услугите, тъй като забавата е основание за доставчика да задържа своята престация чрез ограничаване на изходящите повиквания и трафика на 3 данни.С оглед съдържанието на договора се твърди отсъствие на клауза, която да изисква определена форма за волеизявлението за прекратяване на договора.Към изложените доводи се сочи, че операторът няколкократно е изпращал SMS- съобщения, с които е указвал на длъжника да плати задълженията си и да запази договорните отношения, като още след първия SMS изходящите съобщения са спрени, след втория SMS ( след изтичане на срока за плащане на втората месечна фактура) са спрени и входящите съобщения, като и с двете изявления е посочена причината за действията на мобилния доставчик – незаплатени задължения, чийто размер е посочен.Във фактура от 20.03.2019г. е определен краен срок за плащане – 04.04.2019г., преди да бъде издадена крайната фактура с начислена неустойка за предсрочно прекратяване на абоната.Договорът на абоната е прекратен едностранно автоматично от мобилния оператор, при наличие на неплатени месечни задължения операторът го уведомява по реда на чл.31 от Общите условия.Повторено е застъпеното в първоинстанционното производство становище, че при уговорен срок на договора и при изначално уговорен праг на неустойката, която не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, клаузите от които произтича посоченото вземане за неустойка, не създават неравновесие в правата и задълженията на потребителя.Посочената уговорка не излиза извън пределите на присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции и като такава не е нищожна, като противоречаща на добрите нрави.Начина на формиране на неустойката не позволява оператора да получи цялата цена, независимо дали след прекратяването се предоставят услуги или не.В съответствие с изложеното е искане за отмяна на първоинстанционния съдебен акт в посочената част и постановяване на решение, с което да бъдат уважени предявените искове за сумите, както следва: 146.12 лв - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 02.08.2018г., за мобилен номер 359890219201 и 224.24 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 24.03.2019г., за мобилен номер 359895135051.В жалбата се съдържа и искане за заплащане на разноски по списък – 25.00 лв – заплатена държавна такса за въззивна жалба и 180.00 лв.- платено адв.възнаграждение за въззивната инстанция.С жалбата е представен документ за платена държавна такса, както договор а правна защита и съдействие според която е платено адв.възнаграждетние 480.00 лв. за 4 представителство на дружеството във въззивното производство.

Препис от жалбата е връчен на ответницата Д. С..Писмен отговор в законоустановения срок не е представен.

Нови доказателства страните не са посочили.

На основание чл.269 ГПК – въззивният съд се произнасяне служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

В хода по същество ,съдът установи наличие на процесуална пречка за произнасяне по подадената жалба.

Предмет на производството е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК с искане за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено съществуване на вземане, предмет на заповед за изпълнение, като спорът във въззивната инстанция се фокусира върху посочените по горе дължими неустойки по двата договора.

Разпореждането и издадената въз основа на същото заповед за изпълнение, станали повод за предявяване на иска са постановени по гр.д.

№708/2021г.Уважавайки заявлението съдът е пропуснал да отбележи размера на дължимите суми, като неустойки – визирал е като дължими само неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 02.08.2018г. за мобилен номер 359890219201, неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 23.03.2019г. за мобилен номер 359895135051.

Коментирания пропуск, осъществява хипотезата на чл.247 ГПК, при липса на ограничение за срока в който могат да бъдат поправяни допуснати очевидни фактически грешки.

Предвид изложеното производството по гр.д.№7/2023г. по описа на съда следва да бъде прекратено, а делото върнато на Кюстендилския районен съд за поправка на очевидна фактическа грешка в постановените по делото разпореждане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК респ. в издадената заповед за изпълнение.

След отстраняване на грешката, съдът би могъл да се произнесе с решение по подадената въззивна жалба.

Съдът намира за необходимо да посочи и, че на основание 5

Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г на ОСГТК , че разпоредбите на чл. 247, чл. 250 и чл. 251 ГПК намират приложение в заповедното производство.

Водим от горното и на основание чл.247, ал.1 ГПК ( искането за поправка се подразбира с оглед съдържанието на исковата молба и подадената въззивна жалба),съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№7/2023г. по описа на Кюстендилския окръжен съд.

ВРЪЩА делото на Кюстендилския районен съд за произнасяне по реда на чл.247 ГПК, като бъде постановена поправка на очевидна фактическа грешка в постановените по гр.д.№708/2021г. по описа на Кюстендилския районен съд разпореждане и заповед за изпълнение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6