Решение № 320 от 28.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 320 гр. София, 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Коев

Членове:

Тони Гетов

Цветина Костадинова при участието на секретаря Мариана Ал. Косачева в присъствието на прокурора В. Р. А. като разгледа докладваното от Иван Коев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100604070 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава ХХI от НПК.

Образувано е по въззивна жалба от подс. Д. Д. С., с ЕГН: **********, срещу решение № 5788 от 13.12.2023 г., постановена по НОХД № 14440 по описа на Софийски районен съд за 2021 г., Наказателно отделение, 23-ти състав.

С решение № 5788 от 13.12.2023 г., постановено по НОХД № 14440 по описа на Софийски районен съд за 2021 г., Наказателно отделение, 23-ти състав, съдът е признал Д.

Д. С., с ЕГН: **********, за виновен в това, че на 09.09.2019 г., в гр. София, ж.к. "Христо Смирненски", в парк "Слатина", не изпълнил заповед за защита от домашно насилие – умишлено нарушил заповед за незабавна защита, издадена по чл. 18, ал. 1 ЗЗДН от 28.12.2018 г. по гр. дело № 62840 по описа на Софийски районен съд за 2018 г., като приближил до М.В.Х. на по-малко от 200 метра и издърпал общото им дете от ръцете й – престъпление по чл. 296, ал. 1 НК, поради което е и на основание чл. 78А НК го е освободил от наказателна отговорност за извършеното престъпление и му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 2 500 лева.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК, подс. Д. С. е осъден да заплати по сметка на СРС направените разноски по делото в размер на 82.02 лв., както и сумата от 5 лв. при необходимост от служебно издаване на изпълнителен лист при липса на доброволно плащане.

Недоволен от постановеното решение е останал подс. Д. С., който обжалва решението.

С депозирана въззивна жалба срещу решението от 28.12.2023 г. се правят оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост, неправилност, незаконосъобразност на постановеното решение. Алтернативно се прави искания за намаляване на наложеното наказание - "глоба".

В проведеното разпоредително заседание на 08.07.2024 г., въззивният съд, по реда на 1 чл. 327 НПК, прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и/или свидетели, изслушването на експертизи, както и ангажирането на нови писмени и/или веществени доказателства и в този смисъл не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 НПК и правилното решаване на делото.

В съдебното заседание пред въззивния съд, въззивната жалба се поддържа от защитника на подс. С.. Излагат се съображения, че решението липсва да е обосновано и правилно.

Представителят на Софийска градска прокуратура, счита въззивната жалба за неоснователна. Споделя изложените мотиви на първоинстанционния съд. Пледира, постановеното решение, като правилно и законосъобразно, да се потвърди от настоящата инстанция.

Подсъдимият Б., поддържа становището на защитника си и моли въззивната жалба да бъде уважена. Не се признава за виновен.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалваното решение, изложеното във въззивната, вкл. и доводите на страните в проведеното съдебно заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319, ал. 1 и ал. 4 НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Настоящият съд намира, преценявайки обосноваността и законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, че разгледана по същество – въззивната жалба е неоснователна.

Въззивният съд намира, че първоинстанционният съд e извършил цялостен анализ на доказателствата по делото, като обективно, всестранно и пълно е изяснил фактическата обстановка по същото. Първоинстанционният съд е направил задълбочен анализ на събраните доказателства, спазил е изискванията на формалната и на правната логика и е охранил в пълнота правото на защита на подсъдимия. Фактическата обстановка по делото е прецизно изяснена от районния съд, поради което се възприема изцяло и от настоящата инстанция. Последната, като извърши и собствена преценка на събрания доказателствен материал в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд намира, че не се налагат различни изводи по фактите и приетата фактическа обстановка от проверяваната инстанция.

Въззивната инстанция намира, че авторството на деянието от страна на подс. С. е установено по изискуемия в чл. 303, ал.2 НПК начин, противно на твърденията на защитата.

Липсват каквито и да било съществени доводи или мотиви във въззивната жалба, които да обосноват и накарат въззивната инстанция да отмени решението или да изменени същото с по-леко наказание.

Липсват основания, които да мотивират въззивният съд да промени съществено направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му са обсъдени събраните по делото доказателствени материали и не е допуснато превратното им тълкуване. В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи във въззивната жалба – напр. решение № 372 от 01.10.2012 г., постановено по Н.Д. № 1158 по описа на ВКС за 2012 г., Наказателна колегия, ІІІ Наказателно отделение; решение № 181 от 2012 г., постановено на ВКС, І Н. О.; решение № 513 от 2013 г. на ВКС, І Н.О.; решение № 371 от 2016 г. на ВКС, ІІІ н. о. В подадената въззивна жалба се акцентира върху начина на кредитиране на свидетелските показания от проверяваната инстанция и обстоятелството, че 2 заповедта била отменена.

Въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния съд относно доказаността на приетата фактическа обстановка. Противно на становището на защитата този състав намира, че районната инстанция е изпълнила задълженията си по чл. 13 и чл. 14 НПК, както и е дала отговор на обстоятелствата подлежащи на доказване съобразно чл. 102 НПК.

Районният съд не може да бъде упрекнат във формален подход при анализа на доказателствата, като изложените мотиви дават възможност да бъде проследена аналитичната дейност на съда и как е стигнал до извода за обективна и субективна съставомерност на деянието в лицето на подс. С.. Съдът е изложил съображения и касателно всеки един от елементите от обективна и субективна страна на престъпния състав, според приетата от него правна квалификация. Изложил е ясни съображения и от светлината на кои обстоятелства е приел да индивидуализира наказанието на подсъдимия.

Въззивната инстанция не споделя развитите доводи, които са във връзка с начина на кредитиране на свидетелските показания. Първостепенният съд е развил убедителни откъм съдържание мотиви в тази насока, с които въззивната инстанция се солидализира. Правилно съдът ги е съпоставил с останалите доказателствени източници.

Адекватно са ценени приложените писмени доказателства, т.к. кореспондират с останалите материални източници по делото и точно отразяват и потвърждават правно релевантни обстоятелства, включени в предмета на доказване. Освен това, събраните по делото писмени активи съответстват на кредитираните свидетелски показания и служат за тяхна доказателствена проверка, като по този начин се затвърждават изводите относно стеклите се събития и извършеното деяние от подс. С..

Изцяло неоснователни са доводите, че деянието на подсъдимия е несъставомерно поради обезсилването от Софийски градски съд на постановеното крайно решение по гр. дело № 62840 по описа на Софийски районен съд за 2018 г., по чието производство е издадена и заповед за защита на св. Х. от насилие от подсъдимия. Следва да се отбележи, че посоченото решение на Софийски градски съд се отнася до постановената в края на производството пред Софийски районен съд заповед за защита, а не до процесната заповед незабавна защита, действала в съответствие с чл. 19, ал. 2 ЗЗДН до издаването на заповед за защита с крайното решение на Софийски районен съд. В този смисъл, съдът приема, че се касае за две различни заповеди (една за незабавна защита и друга – втора за защита издавана с крайния съдебен акт – решението), като отмяната на втората не означава, че заповедта за незабавна защита не е действала към инкриминираната дата, а точно обратното – заповедта е действала и подс. Д. С. е бил длъжен да се съобразява с нея към инкриминираната дата и да не я нарушава.

За престъплението по чл. 296, ал. 1 НК е предвидена наказателна отговорност за лице, което не изпълни Заповед за защита от домашно насилие. Заповедта за защита от домашно насилие се издава от съд по ред, предвиден в ЗЗДН, като с нея се налагат ограничителни мерки предвидени в ЗЗДН. Безспорно е по делото, че СРС е издал заповед за незабавна защита от домашно насилие спрямо Д. С., съгласно която му се забранява да приближава М.

Х. в местоработата й, жилището й, местата за социални контакти и отдих, както и на разстояние по-малко от 200 метра, считано от 28.12.2018 година.

В разглеждания казус е налице "съдебно решение" по смисъла на чл. 296 НК. Субект на престъплението по чл. 296, ал. 1 НК е пълнолетно вменяемо физическо лице. Обект на престъплението по чл. 296, ал. 1 НК са обществените отношения свързани с осъществяването на правосъдието. Престъплението е насочено срещу правосъдието, като същото засяга обществените отношения, гарантиращи изпълнението на съдебните актове и издадените с тях разпореждания. Престъплението е формално и не се изисква за осъществяването му настъпването на определен противоправен резултат, т.е. то не е резултатно престъпление. Инкриминирано е всяко едно поведение (действие или бездействие) на дееца, което обективно влиза в противоречие с поведението, предписано в издадения съдебен акт. С описаните в обвинителния акт действия подсъдимия не е изпълнил 3 заповедта за незабавна защита издадена срещу него, като е нарушил същата на 09.09.2019г., т.е. в период докато същата е действала.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия с пряк умисъл. Същият е съзнавал, че има издадена валидна съдебна заповед за незабавна защита от домашно насилие по чл. 18, ал. 1 ЗЗДН, която го задължава да се въздържа от поведение с подобен характер, бил е на ясно, че с действията си няма да зачете волята на съда и ще наруши заповедта, но е искал и е целял да наруши забраните.

При определяне на наказанието съдът е отчел наличието на предпоставките за прилагане на чл. 78а НК. Съобразно разпоредбата на чл. 78а НК, в сила към момента на извършване на деянието, пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност от съда и му се налага административно наказание "глоба" в размер от 1 000 /хиляда/ лв. до 5 000 /пет хиляди/ лв., когато: за престъплението, извършено умишлено се предвижда наказание "лишаване от свобода" до 3 /три/ години или друго по-леко наказание, деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел и причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени.

Към датата на извършване на деянието – 09.09.2019 г., подсъдимият е неосъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност. За престъплението по чл. 296, ал. 1 НК се предвижда наказание "лишаване от свобода " до 3 години или "глоба" до 5 000 /пет хиляди/ лв. С деянието няма причинени имуществени вреди. При това положение съдът е длъжен да приложи разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 НК и да освободи подсъдимия от наказателна отговорност, като му наложи административно наказание "глоба".

За определяне размера на наказанието, съдът прецени степента на обществена опасност на деянието, като я оцени като висока - касае се за деяние насочено срещу правосъдието, като същото засяга обществените отношения, гарантиращи изпълнението на съдебните актове и издадените с тях разпореждания. Степента на обществена опасност на подсъдимия е преценена като сравнително ниска. Съдът отчита, че не са налице предпоставките за намаляване на наложеното наказание, тъй като реално действията на подсъдимия са станали в присъствието на общото им дете и дори си е позволил да дърпа детето и същото да е част от развилите се събития, а това налага извода, че е следвало да се извърши преценка за налагане на дори по-тежко наказание, но поради липса на протест от прокурора е безпредметно да се излагат мотиви в тази насока. При тези обстоятелства съдът е приел за справедливо да наложи административно наказание "глоба" в размер на 2 500 лева. Така определеният размер на наказанието, съдът е счел за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения. По този начин и с това наказание и въззивният съд счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция, визирани в разпоредбата на чл.