Разпореждане № 6513 от 14.10.2026, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 6513 гр. Благоевград, 14.10.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: И.ка П. Гоцева като разгледа докладваното от И.ка П. Гоцева Частно гражданско дело № 20261210102478 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Е. А. И. с ЕГН: ********** от гр. А***, за сумите от 153,39 евро - главница; 11,95 евро – договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 05.09.2025г. до 19.12.2025г. и 11,93 евро – мораторна лихва за периода от 06.09.2025г. до 07.09.2026г., за които се твърди да са платени от „Файненшъл България“ ЕООД на „Изи Асет Мениджмънт“ АД в изпълнение на договор за предоставяне на гаранция № 5538678/27.08.2025г. за погасяване на задължения на длъжника по сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД договор за паричен заем № 5538678/27.08.2025г. Иска се присъждане и на законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 07.09.2026г. до окончателното й погасяване, както и разноски за държавна такса /10,86 евро/ и юрисконсултско възнаграждение /25,56 евро/.

Заявителят се легитимира като кредитор въз основа на твърдения за настъпило частно правоприемство, основано на Договор за цесия от 01.02.2024г. и Приложение № 1/01.04.2026г. към него, с което са индивидуализирани вземанията към длъжника. Заявителят е представил копие от цитирания в заявлението договор.

Настоящият съдебен състав, след като се запозна със заявлението и приложенията към него, намира същото за неоснователно по следните съображения:

Съгласно чл.410, ал.1, т.1 от ГПК заявителят може да иска издаване на заповед за изпълнение за вземания за парични суми, когато искът е подсъден на районния съд. В разпоредбите на чл.410, ал.2 и ал.3 от ГПК са посочени изискванията за редовност на заявлението - същото съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и трябва да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2; В заявлението се посочва и банкова сметка или друг начин за плащане; Когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, 1 заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива.

Съгласно разпоредба на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 /нова – ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от 24.12.2019 г./ изрично е уредено правомощието на заповедния съд да откаже издаването на заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, или ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Съдът може да направи самостоятелна преценка за съответствието на клаузите по потребителския договор със закона и добрите нрави, като спазва практиката на СЕС - Определение от 06.02.2024 г. по дело С-425/2023 г., Решение по дело С-170/2021 на СЕС и Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/2022 на СЕС, която е задължителна за националния съдия.

В раздел 3.2. от заявлението /Обстоятелства, от които произтича вземането/ е посочено, че процесните вземания произтичат от сключен между „Файненшъл България“ ЕООД и Е. А. И. Договор за гаранция/поръчителство № 5538678/27.08.2025г., по силата на който „Файненшъл България“ ЕООД е поело задължение в случай на неизпълнение от заемателя И. на паричните й задължения по Договор за паричен заем № 5538678/27.08.2025г. със заемодател „Изи Асет Мениджмънт“ АД да плати същите на кредитора; че в изпълнение на така поетите задължения поръчителят „Файненшъл България“ ЕООД ги е платил в размер на претендираните суми и регресните си вземания за тях към длъжника И. по чл. 146 ал. 1 от ЗЗД (в който смисъл и чл. 4, ал. 1 от договора за гаранция/поръчителство) е прехвърлил на заявителя съгласно Приложение № 1 от 01.04.2026г. към Рамков договор за цесия от 01.02.2024г.

От представения към заявлението Договор за паричен заем се установява, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД е предоставило в заем на Е. А. И. сумата от 300 лв. /153,39 евро/ за срок от 16 седмици, при фиксиран годишен лихвен процент 46,50 % за целия срок на договора и годишен процент на разходите от 59,23 %. Посочено е, че общата дължима сума на крайния падеж е 323,36 лв. /165,33 евро/ и включва главницата и договорената възнаградителна лихва. В договора е инкорпориран погасителен план, съгласно който кредитът се издължава на 16 седмични вноски, всяка в размер на 20,21 лв. /10,33 евро/, в който размер е включена съответната част от главницата и от възнаградителната лихва. Съгласно чл. 4 от договора за заем задължително условие за предоставянето на заемните средства е потребителят да обезпечи вземанията на кредитора по договора чрез предоставяне на едно от следните обезпечения: 1/ две физически лица – поръчители, работещи по безсрочен трудов договор с осигурителен доход над 1 500 лв., което да няма неплатени осигуровки за последните две години, да не е заемател или поръчител по друг договор с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има – статусът им в ЦКР към БНБ да не е „в неизпълнение“; 2/ банкова гаранция с бенефициер заемодателя; 3/ одобрено от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки.

В изпълнение на това задължително условие е сключеният между И. и „Файненшъл България“ ЕООД договор за гаранция, като справка в ТР установява че заемодателят „Изи Асет Мениджмънт“ АД и 2 гаранта/поръчителя „Файненшъл България“ ЕООД са свързани лица по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ от неговото учредяване и понастоящем. Гарантът се е задължил да плати на „Изи Асет Мениджмънт“ АД всички негови вземания, произтичащи от договора за заем с И. - в случай на неизпълнението им от последната, а И. - да заплати на поръчителя/гаранта възнаграждение в размер на 140,64 лв. /71,91 евро/, което възнаграждение е платимо разсрочено чрез заемодателя на посочените в погасителния план по договора за заем вноски.

В договора за паричен заем не е посочено какви разходи на потребителя по кредита са включени в ГПР, като същевременно е посочено че общата дължима от потребителя сума на крайния падеж е 323,36 лв. /165,33 евро/ главница и възнаградителна лихва. Т.е. разходът, съставляващ възнаграждението на гаранта в размер на 140,64 лв. /71,91 евро/, не е включено в посочения в договора за заем ГПР от 59,23%.

Така е установено, че в договора за заем не е посочен действителният ГПР по кредита. Съгласно чл. 4 от договора за заем, договорът за гаранция/поръчителство с „Файненшъл България“ ЕООД е задължително условие за предоставянето на кредитните средства по него на потребителя, следователно дължимото се от последния по този договор възнаграждение съставлява за него задължителен допълнителен разход по кредита / чл. 19 ал. 1 от ЗПК вр. § 1 т. 1 от ДР ЗПК/, който е следвало да бъде включен в ГПР.

Непосочването в договора за кредит на всички дължими се от потребителя разходи по заема, както и посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна и следователно измамна информация относно общите разходи по кредита, което поведение следва да се окачестви като заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6, § 1 от Директива 2005/29/ЕО за нелоялни търговски практики, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на съществен елемент на договора – неговата цена, и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Това от своя страна означава, че клаузата относно общия размер на подлежащата на връщане сума по кредита от потребителя е неравноправна по смисъла на чл. 4, § 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора за кредит в неговата цялост. В този смисъл, неяснотата относно включените в ГПР разходи съставлява и нарушение на основното изискване по чл. 145 ал. 2 от ЗЗП клаузите, определящи основния предмет на договора, да са ясни и разбираеми.

С оглед изложеното договорът за кредит е недействителен.

Съгласно разпоредбата на чл. 138, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД, поръчителството може да съществува само за действително задължение. Недействителността на договора за кредит означава, че същият не е породил действителни задължения - в т.ч. и досежно главницата, за гаранта/поръчителя на основание казаната разпоредба, съответно и за неговия частен правоприемник по договора за цесия. Вземането на кредитора по чл. 23 от ЗПК не е в изпълнение на договора, а на плоскостта на неоснователното обогатяване - за реституиране на даденото по недействително правоотношение. Поради което и с оглед разпоредбата на чл. 138 ал. 2 от ЗЗД няма как това вземане да бъде обезпечено чрез договорно поръчителство по недействителната облигация – 3 договора за кредит. Тоест не се дължи според настоящия съд и заявената главница от 153,39 евро на възведеното основание.

Поради изложеното заявлението ще се отхвърли за претендираните суми. На заявителя не се дължат разноски.

Водим от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ изцяло подаденото от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. С***, вх.офисс***, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Е. А. И. с ЕГН: ********** от гр. А***, за сумите от 153,39 евро главница; 11,95 евро – договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 05.09.2025г. до 19.12.2025г. и 11,93 евро – мораторна лихва за периода от 06.09.2025г. до 07.09.2026г., за които се твърди да са платени от „Файненшъл България“ ЕООД на „Изи Асет Мениджмънт“ АД в изпълнение на договор за предоставяне на гаранция № 5538678/27.08.2025г. за погасяване на задължения на длъжника по сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД договор за паричен заем № 5538678/27.08.2025г., както и разноски за държавна такса /10,86 евро/ и юрисконсултско възнаграждение /25,56 евро/.

УКАЗВА на заявителя, че в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане може да предяви срещу длъжника осъдителен иск за вземането си, за което е отказано издаване на заповед за изпълнение, като довнесе дължимата държавна такса. При непредявяване на иска в посочения срок, заявителят не би могъл да се ползва от внесената в настоящото производство държавна такса.

Разпореждането подлежи на обжалване от заявителя в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба пред Окръжен съд - Благоевград.

Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.

Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________ 4